Присъда по дело №8204/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда №19 от 21.01.2022г. по НОХД №8204/2021г. по
описа на ПРС - ХVІІІ н.с.

Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу
подсъдимия П.И.А., ЕГН:**********, за това, че за времето от м. януари
2015г. до м. октомври 2021г. включително в гр. Пловдив, след като е бил
осъден с Решение №1704/2011г. на Районен съд гр. Пловдив по брачно дело
№ 2826/2011г. І бр.с., в сила от 07.07.2011г., да издържа свой низходящ –
дъщеря му В.П.А. с ЕГН:**********, съзнателно не е изпълнил задължението
си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 82 месечни вноски от
по 130 лв., като общата стойност на неизпълненото задължение за издръжка
възлиза на сумата от 10 660 лв., като деянието е извършено повторно, след
като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление –
престъпление по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.
Производството по делото е проведено по реда на съкратеното съдебно
следствие по Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, като
съдът е обявил, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от
самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
обвинението със същата правна квалификация на деянието. По отношение на
реализиране на наказателната отговорност предлага на подсъдимия за
извършеното от него престъпление чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК
да бъдат наложени наказания ПРОБАЦИЯ, при двете задължителни
пробационни мерки, за срок от една година и шест месеца, както и
обществено порицание.
Подсъдимият в съдебно заседание признава вината си. Декларира, че
желае делото да приключи чрез провеждане на предварително изслушване по
реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, както и че
не оспорва фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт и се
съгласи да не се събират доказателства за изложените в обвинителния акт
факти. В хода на съдебните прения поддържа защитника си, а при дадената
му последна дума пледира за законосъобразен съдебен акт.
Защитникът му – адв. Д.Д., моли за налагане на наказание ПРОБАЦИЯ,
при двете задължителни пробационни мерки, за срок от една година. По
отношение на кумулативно предвиденото наказание „ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ“ счита, че може да не бъде наложено.
Съдът, въз основа за събраните и приложени по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Подсъдимият П.И.А. е роден на ***в гр. ***, постоянен адрес: ***,
настоящ адрес: ***, б., български гражданин, със средно образование,
безработен, разведен, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН:**********.
1

През 2008г. свид. П. и подс. А. сключили граждански брак. Двамата
имали дете – В.П.А., родена на *** С Решение №1705/05.05.2011г.,
постановено по гр.д. №2826/2011г. по описа на Районен съд – Пловдив, І
брачен състав, бракът между свид. П. и подс. А. бил прекратен.
Упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете В.А.
били предоставени на майката – свид. П.. Подс. А. бил осъден да заплаща на
малолетното си дете месечна издръжка в размер на 130 лева. Решението
влязло в сила на 07.07.2011г. Дължимата месечна вноска за малолетното дете
подсъдимият дължал чрез законния представител на детето – свид. П., която
живеела на адрес ***. След прекратяване на брака подс. А. не полагал грижи
за малолетното си дете, нито изплащал дължимата издръжка в размер на 130
лева месечно, съгласно горецитираното решение на Районен съд – Пловдив.
Той рядко се възползвал от режима на лични контакти с детето, не подарявал
подаръци, нито водил детето на почивки.
С Присъда №304/03.10.2014г., постановена по НОХД №5490/2014г. по
описа на Районен съд – Пловдив, подс. А. бил признат за виновен за
извършено от него престъпление по чл.183 ал.1 от НК за периода от месец
август 2011г. до месец юли 2014г. включително. На осн. чл.58а, ал.5, вр.
чл.54, ал.1 от НК му било наложено наказание „пробация“ при двете
задължителни пробационни мерки за срок от една година. Наказанието било
изтърпяно на 18.11.2015г.
На 30.04.2021г. подс. А. предоставил на свид. П. сумата от 500 лева, за
което била изготвена разписка, а на 30.05.2021г. подс. А. предоставил на свид.
П. сумата от 200 лева, или общо подсъдимият заплатил доброволно сумата от
700 лева за издръжка на малолетното си дете, която сума покривала 5 пълни
месечни вноски по 130 лева за издръжка на детето за периода от месец август
2014г. до месец декември 2014г. включително.
Въпреки влязлото в сила Решение №1705/05.05.2011г., постановено по
гр.д. №2826/2011г. по описа на Районен съд – Пловдив, І брачен състав, с
което подс. А. бил осъден да изплаща издръжка за детето си, същият не
предприел каквито и да било действия за изпълнение на това свое
задължение. В тази насока свид. П. още през 2014г. инициирала образуването
на изпълнително дело №20148190400009 при ЧСИ ***. Във връзка с това
изпълнително дело бил наложен запор върху вземане на подс. А. по друго
изпълнително дело при ЧСИ ***, като на 02.07.2019г. по сметка на взискателя
– свид. П., била преведена сума в размер на 10085.53 лева, която сума била за
покриване на неизплатените от страна на подс. А. дължими месечни вноски за
издръжка на малолетната В.А.. Посочената сума достигала за покриване на 77
месечни вноски по 130 лева – от месец януари 2015г. до месец април 2021г.
включително. Въпреки изпълнителното дело и постъпването на част от
средствата, в резултат на действията на частния съдебен изпълнител, подс. А.
не е изпълнявал доброволно задълженията си за заплащане на месечна
издръжка на роденото от брака малолетно дете В.А. за периода от месец
януари 2015г. до месец октомври 2021г. включително.
2

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства –
показанията на свидетелите А. П. и В.А., депозирани в хода на досъдебното
производство, надлежно приобщени към доказателствата по делото.
Свидетелските показания са последователни, логични, вътрешно
непротиворечиви и обективни, относно релевантните факти от предмета на
доказване, подкрепящи направеното самопризнание на подсъдимия и
съответни на останалата доказателствената съвкупност. Противоречие
относно релевантните факти от предмета на доказване в събраните гласни
доказателства не се наблюдава.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и
категоричен начин и от приложените по делото писмени доказателства,
прочетени на основание чл.283 от НПК – заверено копие на разписка от
30.04.2021г. /л.38 от дос.пр./, заверено копие на разписка от 30.05.2021г. /л.42
от дос.пр./, справки от ЧСИ /л.44 и л.46 от дос.пр./, заверено копие на
Решение №1705 от 05.05.2011г., постановено по гр.д. №2826/2011г. по описа
на Районен съд – Пловдив /л.49 – 50 от дос.пр./, характеристична справка
/л.53 от дос.пр./ и справка за съдимост на подсъдимия, приложена по
съдебното производство.
На база на събраните доказателства, при така установената фактическа
обстановка съдът намира, че подсъдимият П.И.А., ЕГН:**********, е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, тъй като за
времето от м. януари 2015г. до м. октомври 2021г. включително в гр.
Пловдив, след като е бил осъден с Решение №1704/2011г. на Районен съд гр.
Пловдив по брачно дело № 2826/2011г. І бр.с., в сила от 07.07.2011г. да
издържа свой низходящ – дъщеря му В.П.А. с ЕГН:**********, съзнателно не
е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 82 месечни вноски от по 130 лв., като общата стойност на
неизпълненото задължение за издръжка възлиза на сумата от 10 660 лв., като
деянието е извършено повторно, след като е бил осъден с влязла в сила
присъда за друго такова престъпление.
От обективна страна подсъдимият, след като е бил осъден да изплаща
ежемесечна издръжка за дъщеря си не е изпълнил това свое задължение, тъй
като не е изплатил в инкриминирания период 82 месечни вноски за детето,
поради което с бездействието си е осъществил състава на престъплението по
чл.183, ал.1 от НК. Съгласно чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си. За времето от м. януари
2015г. до м. октомври 2021г. включително подсъдимият А. не е изпълнил
своите задължения на родител, от които не може да бъде освободен, дори да
няма никакви доходи или възможностите му за контакт с детето да са
затруднени. За горепосочения период подсъдимият не е заплатил дължимата
ежемесечна издръжка за дъщеря си, а през цялото това време за
3

образованието, здравето, лечението, отоплението и всичките други
потребности на детето се е грижила майка му – свид. А. П..
Налице е по – тежко квалифициращ признак на деянието с оглед
субекта на престъплението. С влязъл в сила съдебен акт, постановен по
НОХД №5490/2014г. по описа на Районен съд – Пловдив, подс. А. бил
признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.183 ал.1 от НК
за периода от месец август 2011г. до месец юли 2014г. включително. На осн.
чл.58а, ал.5, вр. чл.54, ал.1 от НК му било наложено наказание „пробация“
при двете задължителни пробационни мерки за срок от една година.
Наказанието било изтърпяно на 18.11.2015г. Посоченото осъждане обуславя
извършеното от подс. А. престъпление, предмет на настоящото производство,
като такова извършено при условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1
от НК, което определя и правната квалификация на извършеното по чл.183,
ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието си с пряк
умисъл, тъй като е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал
е общественоопасните му последици и е желаел тяхното настъпване.
Причини за извършване на престъплението съдът намира в ниската
правна култура на подсъдимия и незачитане на установения в страната правов
ред.
За престъплението по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до две години или
пробация, както и обществено порицание. Предвид наличните по делото
смекчаващи отговорността обстоятелства – признаване на вина, затруднено
материално положение, добра характеристика и предприети действия по
заплащане на дължимата издръжка съдът намира, че от алтернативно
предвидените наказания, това което следва да се наложи на подсъдимия е по
– лекото по вид, а именно пробация. В конкретния случай производството е
проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от
НПК и съобразявайки се с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК съдът следва
да наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.58А от НК /в
редакцията на ДВ бр.26 от 2010г./. При индивидуализиране на наказанието,
съобразно разпоредбата на чл.58А, ал.5, вр. чл.54 от НК съдът отчете
посочените по – горе смекчаващи отговорността обстоятелства. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени значителният размер
на неизплатената издръжка /82 неплатените месечни вноски/, както и
продължителният период на престъпното поведение на подсъдимия. Като
анализира така индивидуализиращите отговорността обстоятелства
настоящият съдебен състав счете, че в конкретния казус следва на
подсъдимия да се наложи наказание ПРОБАЦИЯ при следните пробационни
мерки: на основание чл.42а, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.42б, ал.1 от НК
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС – *** за срок от
ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, изразяваща се в явяване и подписване
пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице, при
4

периодичност ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО и на основание чл.42а, ал.2, т.2, вр.
ал.1 от НК ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА. Наред с това,
тъй като наказанието на подсъдимия е наложено при условията чл.58А, ал.5,
вр. чл.54 от НК, следва да се наложи и кумулативно предвиденото наказание
Обществено порицание, за което съдът постанови да се изпълни чрез
обявяване на присъдата в кметството по местоживеене. Тези наказания
съответстват както на обществената опасност на извършеното, така и на
личността на подсъдимия и според преценката на съда биха постигнали
своето поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо него, а така също
биха се отразили възпитателно и предупредително и на останалите членове на
обществото. Не са налице изключително или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да обуславят приложението на чл.55 от
НК.
По делото няма веществени доказателства и няма направени разноски.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	19
Дата:	21 януари 2022 г. (в сила от 8 февруари 2022 г.)
Съдия:	Милена Атанасова Георгиева

Дело:	20215330208204
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 декември 2021 г.

Присъда по дело №8204/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите