№ 6854
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. А.ова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20241100508107 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл.
ГПК.
С решение от 19.02.2024 г., гр.д. 18962/2023 г., СРС, 180 с-в се
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.“ ЕООД срещу „А.Т.Е.Г.“ АД иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД за заплащане на сумата от 1
185.53 лв., предявена като частичен иск от вземане в общ размер на 4 880.12
лева, представляваща предадена без основание сума от Н.Г.С. на ответника в
периода от 22.07.2017 г. до 21.09.2021 г., ведно със законната лихва, считано
от дата на подаване на исковата молба – 25.07.2022 г. до окончателно
изплащане, цедирано на ищеца съгласно Договор за вземания от финансови
институции от 21.09.2021 г., която сума (в размер на 1185.53 лева) е
формирана като сбор от платени без основание суми, както следва:
129,60 лв., представляващи всички платени без основание суми във
връзка с Договор за кредит № 171254 от 02.05.2017 г.;
100,00 лв., представляващи част от 129,60 лв. във връзка с Договор за
кредит № 186843 от 15.09.2017 г.;
1
120,00 лв., представляващи част от 1 133,40 лв. във връзка с Договор за
кредит № 207684 от 31.01.2018г.;
40,00 лв., представляващи част от 129,60 лв. във връзка с Договор за
кредит № 215441 от 13.03.2018 г.;
28,00 лв., представляващи част от 1 104,12 лв. във връзка с Договор за
кредит № 219188 от 02.04.2018г.;
100,00 лв., представляващи част от 129,60 лв. във връзка с Договор за
кредит № 222656 от 24.04.2018г.;
129,60 лв., представляващи всички платени без основание суми във
връзка с Договор за кредит № 239561 от 03.08.2018 г.;
15,00 лв., представляващи част от 800,24 лв. във връзка с Договор за
кредит № 253294 от 23.10.2018 г.; както и
523.33 лв., представляващи част от 1 194,36 лв. във връзка с Договор за
кредит № 258777 от 22.11.2018 г., като се осъжда ищеца да заплати на
ответника 1 000 лв. – разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по иска „Т.“
ЕООД. Счита, че вземането за неоснователно обогатяване поради изплащане
на недължими суми по нищожните договори за кредит, има собствено
самостоятелно правно основание, посочено в договора за цесия. Иска се
отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.
Въззиваемият – ответникът по исковете „А.Т.Е.Г.“ АД оспорва жалбата.
Намира договорите за потребителски кредит и цесия за действителни. В
договора за цесия не са ясно индивидуализирани процесните вземания по
основание и размер, поотделно за всеки кредитен договор.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и неправилно.
Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 99,
ал. 1 ЗЗД.
2
Безспорно е и от представените 9 броя договори за потребителски
кредит се установява, че ответникът по исковете „А.Т.Е.Г.“ АД се задължава
да предостави на трето за спора лице Н.Г.С. по пет суми за 500 лв. и по една
сума за 1 000 лв., 1300 лв., 1 400 лв. и 1 500 лв., подлежащи на връщане
съобразно погасителни планове, които кредити са усвоени от потребителя.
Според съдебно-счетоводната експертиза, вноските по всеки отделен
погасителен план включват главница, възнаградителна лихва, неустойка за
непредоставяне на обезпечение и допълнителна такса за извънсъдебно
събиране на просрочен кредит. ГПР по договорите варира в интервала 49,64 %
- 49,66 %. Същият не включва процесните суми относно неустойка за
непредоставяне на обезпечение и допълнителна такса за извънсъдебно
събиране на просрочен кредит. Вещото лице установява пълното погасяване
на всички задължения по договорите.
Сключените договори за кредит са потребителски по смисъла на чл. 9
ЗПК.
Не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, а именно:
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
Допуснато е нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК, според който договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
В случая, съществените елементи от съдържанието на договора за
погасителен план и годишен процент на разходите, не са достатъчно ясно
уговорени по смисъла на чл.10, ал.1 ЗПК.
Допуснато е нарушение на чл. 19, ал. 1 ЗПК, според който ГПР по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съгласно легалната дефиниция на т. 1, § 1 ДР на ЗПК „общ разход по
3
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора, и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредит е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси. В решение на СЕС по дело С-686/2019 г. се
приема, че „общи разходи по кредита за потребителя“ обхваща всички
разходи, които потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и
които са известни на кредитора, включително комисионите, които
кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора.
В тази връзка, всеки от погасителните планове, инкорпориран в
договорите, не съдържат изчерпателна информация и подробно
разграничение за вида и размера на компонентите, включени във всяка една
анюитетна вноска. Клаузите не внасят достатъчно яснота кои точно са всички
елементи, които формират годишния процент на разходите. Уговорените
неустойка за непредоставяне на обезпечение и допълнителна такса за
извънсъдебно събиране на просрочен кредит са предвидени като отделни
задължения, вместо да бъдат включени изрично в ГПР, поради което кредитът
се оскъпява.
Формално уговореният размер на ГПР в интервала 49,64 % - 49,66 %, но
без посочените „скрити възнаграждения“, които биха го оскъпили, води до
заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Разпоредбата регламентира императивното
ограничение, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България, а именно 10 %, т.е. ГПР да не е по-висок от 50 % спрямо заетата.
Уговорените в отклонение клаузи са нищожни съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Налице е и поставяне на потребителя, като по-слаба страна по
правоотношението, в неизгодна позиция, което противоречи с принципа за
добрите нрави.
4
Съобразно чл. 143 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, нищожна е като неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално. Презумпцията на
чл. 146, ал. 4 ЗЗП не е оборена. Не се доказва, потребителят при договарянето
да е разполагал с възможност да изрази становище и повлияе върху
съдържанието на договора и конкретните клаузи. Обсъдената клауза е
нищожна, като неравноправна поради противоречие със закона, неговото
заобикаляне и накърняване на добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД, изключване и
ограничаване правата на потребителя – чл. 20, ал. 1 ЗПК, имащи за цел и
резултат заобикаляне на закона – чл. 21, ал. 1 ЗПК и с оглед неспазено
изискуемо съдържание – чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал.1, т. 10 вр. 19, ал. 1 ЗПК,
което води до нищожност на договора за потребителски кредит.
С оглед извършените при начална липса на правно основание плащания
на неустойки за непредоставяне на обезпечение и допълнителни такси за
извънсъдебно събиране на просрочен кредит, в тежест на ответната финансова
институция възниква задължението да възстанови неоснователно настъпилото
имуществено равновесие като върне полученото при условията на чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД.
Тези свои кондикционни престационни вземания, потребителят Н.Г.С.
прехвърля на ответника по исковете „А.Т.Е.Г.“ АД с Договор за вземания от
финансови институции от 21.09.2021 г.
Съобразно чл. 99, ал. 4 вр. ал. 3 ЗЗД, прехвърлянето има действие
спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня на съобщаването му на
длъжника от предишните кредитори и цеденти. По настоящото дело не се
установява редовно връчване на съобщение за цесията до ответницка. Фактът
за цесията достига до неовото знание най-късно с връчения препис от
исковата молба с доказателства, която обективира волеизявление за
нотификация от цесионера и обвързва ответника с последиците на
прехвърлянето.
Договорът за цесия обективира постигнати уговорки за всички
съществени елементи от основното му съдържание – страни, цена, основание
и предмет. Прехвърлените вземания са достатъчно индивидуализирани по
5
вид, размер и правопораждащ източник. Ясно е посочено, че се касае за
вземания, подлежащи на връщане като платени без правно основание по всеки
отделен и цитиран като нищожен договор за кредит, поради което цесионното
правоотношение възниква валидно.
При съобразяване на установеното в съдебно-счетоводната експертиза
пълно изплащане на процесните неустойки и такси, основателни са
частичните искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за връщането
им в предявените размери от 129,60 лв., като платени при начална липса на
правно основание суми по повод изпълнение на нищожните Договор за кредит
№ 171254 от 02.05.2017 г.; 100,00 лв., представляващи част от 129,60 лв. във
връзка с Договор за кредит № 186843 от 15.09.2017 г.; 120,00 лв.,
представляващи част от 1 133,40 лв. във връзка с Договор за кредит № 207684
от 31.01.2018г.; 40,00 лв., представляващи част от 129,60 лв. във връзка с
Договор за кредит № 215441 от 13.03.2018 г.; 28,00 лв., представляващи част
от 1 104,12 лв. във връзка с Договор за кредит № 219188 от 02.04.2018г.;
100,00 лв., представляващи част от 129,60 лв. във връзка с Договор за кредит
№ 222656 от 24.04.2018г.; 129,60 лв., представляващи всички платени без
основание суми във връзка с Договор за кредит № 239561 от 03.08.2018 г.;
15,00 лв., представляващи част от 800,24 лв. във връзка с Договор за кредит №
253294 от 23.10.2018 г.; както и 523.33 лв., представляващи част от 1 194,36
лв. във връзка с Договор за кредит № 258777 от 22.11.2018 г.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК следва
отмени и вместо него се постанови друго, с което исковете се уважат.
Ищецът пред първа инстанция установява разноски от 450 лв. – д.т.,
2 700 лв. + 300 лв. – депозит за ССЕ и 3 600 лв. – платено в брой адвокатско
възнаграждение. Частично основателно е възражението за тяхната
прекомерност. С оглед невисоката фактическа и правна сложност на спора,
при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК възнаграждението следва да се намали
малко над минимума по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г., МРАВ, до
размер на сумата 600 лв. Пред въззивна инстанция реализира разноски от 200
лв. - д.т. и 400 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, или има право
общо на 4 650 лв. – разноски за двете инстанции при условията на чл. 78, ал. 1
ГПК.
6
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 19.02.2024 г., гр.д. 18962/2023 г., СРС, 180 с-в и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „А.Т.Е.Г.“ АД да заплати на „Т.“ ЕООД на основание чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД сума от общо 1 185.53 лв.,
предявена като частична от общо 4 880.12 лв., като платена без правно
основание от Н.Г.С. на „А.Т.Е.Г.“ АД, което вземане е цедирано на „Т.“ ЕООД с
Договор за вземания от финансови институции от 21.09.2021 г., както следва:
129,60 лв., представляващи всички платени без основание суми във
връзка с Договор за кредит № 171254 от 02.05.2017 г.;
100,00 лв., представляващи част от 129,60 лв. във връзка с Договор за
кредит № 186843 от 15.09.2017 г.;
120,00 лв., представляващи част от 1 133,40 лв. във връзка с Договор за
кредит № 207684 от 31.01.2018г.;
40,00 лв., представляващи част от 129,60 лв. във връзка с Договор за
кредит № 215441 от 13.03.2018 г.;
28,00 лв., представляващи част от 1 104,12 лв. във връзка с Договор за
кредит № 219188 от 02.04.2018г.;
100,00 лв., представляващи част от 129,60 лв. във връзка с Договор за
кредит № 222656 от 24.04.2018г.;
129,60 лв., представляващи всички платени без основание суми във
връзка с Договор за кредит № 239561 от 03.08.2018 г.;
15,00 лв., представляващи част от 800,24 лв. във връзка с Договор за
кредит № 253294 от 23.10.2018 г.; както и
523.33 лв., представляващи част от 1 194,36 лв. във връзка с Договор за
кредит № 258777 от 22.11.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата
7
молба – 25.07.2022 г. до окончателно изплащане и сумата 4 650 лв. - разноски
за първа и въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8