№ 4474
гр. Варна, 17.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100503001 по описа за 2021 година
Производството е по реда чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по повод жалба с вх. № 17311/26.10.2021г., подадена от „Гала
Традиция“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Калиманци,
община Суворово, представлявано от управителя Женя Гочева – длъжник по изпълнението
срещу отказ на ЧСИ по изп.д. № 20217180400581 по описа на ЧСИ Станимира Данова, рег.
№ 718 и с район на действие, този на ВОС, обективиран в Разпореждане от 17.09.2021г. да
заличи наложените от нея обезпечителни мерки по изпълнителното дело – запор върху
банкови сметки на дружеството длъжник и възбрана върху недвижими имоти, поради
отпадане на предпоставките за налагането им /л. 114/.
Жалбата е основана на оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания отказ на
ЧСИ. Изложени са доводи, че с Определение от 17.08.2021г. по ч.гр.д. № 2934/2021г. по
описа на ВКС на основание чл. 282, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ГПК е постановено спиране на
изпълнението на обжалвано въззивно решение № 922 от 19.05.2021г. по в.гр.д. № 476/2021г.
по описа на ВОС, с което е потвърдено решение по гр.д. № 8339/2019г. по описа на ВРС, в
частта, с която дружеството длъжник е осъдено на основание чл. 200 от КТ да заплати на Д.
ИВ. Д. сумата в общ размер от 23 503.92 лева, представляваща обезщетение за вреди от
трудова злополука, настъпила на 08.06.2016г. при условие на внесено парично обезпечение
по специалната сметка на ВКС, съвпадаща по размер със сумата, предмет на изпълнителния
лист. На това основание изпълнителното дело е спряно на основание чл. 432, ал. 1, т. 7 от
ГПК, но е постановен отказ на СИ да вдигане и заличи обезпечителните мерки наложени по
делото, а именно: запор върху банкови сметки; запор върху вземане по друго изп.д.;
възбрана върху недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, както и запор върху пет броя
МПС, поради липса на правно основание за това. Обезпечението под формата на съдебен
залог в полза на взискателя в пари в случая е достатъчно да гарантира удовлетворяване на
1
признатото с решението притезание, респ. удовлетворяването на кредитора от евентуално
неоснователно забавяне на изп. производство. Така, ако въззивното решение бъде
потвърдено – внесената гаранция ще служи като гаранция за плащането на дълга по изп.д.,
предмет на което е размерът на същата тази сума. Ето защо отмяната на останалите
обезпечения, допуснати по изп.д. няма да засегне интересите на взискателя. Запазването на
наложените от ЧСИ обезпечителни мерки обаче вреди изключително на дейността на
дружеството; същите са несъръзмерни на нуждата от обезпечаване с оглед размера на
вземането, като засягат прекомерно и неоправдано правната сфера на длъжника. Отправил в
тази връзка искане за отмяна на отказа на ЧСИ да заличи наложените обезпечителни мерки
по изпълнението поради отпадане на предпоставките за налагането им.
В писмени възражения взискателят Добрин Иванов Д.не изразил становище за
неоснователност на жалбата. Посочил, че възможността за предварително принудително
изпълнение на невлезлите в сила осъдителни решения на въззивните съдилище е относима
само към частта от решението, с която е признато наличието на подлежащо на принудително
изпълнение спорно материално право, а не и към вземането за разноски, което има
самостоятелен характер и не е спорното право. По отношение на разноските, решението
имащо характер на определение в тази част, подлежи на изпълнение едва след влизането му
в сила. Ето защо изпълнителният лист за присъденото обезщетение, не включва в себе си
вземането за разноски, за които длъжникът е осъден на две съдебни инстанции. В този
смисъл отказът на ЧСИ е правилен и не противоречи на закона, а жалбата – неоснователна.
В писмените си мотиви ЧСИ е описал извършените процесуални действия, като
изразил становище за недопустимост, евентуално за неоснователност жалбата.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437,
ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:
Изп.д. № 20217180400581 по описа на ЧСИ Станимира Костова - Данова е
образувано по молба на Д. ИВ. Д. срещу „Гала Традиция“ ООД за събиране на парично
вземане по изпълнителен лист № 263429, издаден по гр.д. № 8339/2019г. по описа на ВРС за
сумата от 18000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
31.05.2019г. до окончателното плащане; 68.80 лева – обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва от 31.05.2019г. до окончателно плащане; сумата от 5435.12 лева –
обезщетение за забава върху първата главница за периода 08.06.2016г. -30.05.2019г.
По искане на взискателя са приложени способи за изпълнение посредством налагане
на запор върху банкови сметки; налагане на възбрана върху два недвижими имота в гр.
Варна; налагане на запор върху МПС, като ПДИ е връчена на длъжника на 06.07.2021г.
По искане на длъжника с разпореждане на ЧСИ от 27.08.2021г. на основание чл. 282,
ал. 2 вр. чл. 432, ал. 1, т. 7 от ГПК изпълнителното производство е спряно.
С обжалваното разпореждане ЧСИ постановил отказ да отмени допуснатите по
изпълнителното дело обезпечителни мерки поради липса на правно основание за
заличаването им.
2
При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни
изводи:
Депозираната жалба е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК /съобщението за
обжалваното разпореждане на ЧСИ е връчено надлежно на длъжника на 13.10.2021г., а
жалбата е депозирана на 26.10.2021г./, от процесуално легитимирана страна – длъжник в
изпълнителния процес и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от
ГПК. Същата обаче е насочена срещу неподлежащ на обжалване акт на ЧСИ съгласно
предметния обхват на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Съображенията за това са следните:
Принципно е положението, че в изпълнителния процес взискателят упражнява
правото си на принудително удовлетворяване, а длъжникът е длъжен да търпи
упражняваната от СИ принуда, само ако тя е законосъобразна. Взискателят може да насочи
изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника /чл. 442 от ГПК/, като преценката
за несъразмерност е уредена като компетенция на СИ /чл. 442а, ал. 2 от ГПК/.
От друга страна, с уредбата на изпълнителното производство в действащия ГПК се
възприе принцип за изчерпателност на обжалваемите действия, основанията за обжалване и
имащите право на жалба лица.
Нормата на чл. 435 от ГПК лимитативно изброява подлежащите на обжалване
действия на съдебния изпълнител, като изчерпателно са посочени и основанията за
обжалване на всяко от действията. Следователно, непосочените от разпоредбата актове и
действия не подлежат на обжалване – независимо от техния порок, а подлежащите на
обжалване – само и единствено на визираните в закона основания. Няма основание за
разширително тълкуване на закона, както относно обжалваемите действия, така и относно
основанията за обжалване. Ето защо атакуваният с жалбата отказ в случая е необжалваем, а
жалбата срещу него – процесуално недопустима. Налагането на отделни обезпечителни
мерки, както и отказът на ЧСИ да отмени същите като самостоятелни действия – извън
хипотеза на насочване на изпълнението с оплаквания за засягане на несеквестируемостта, са
неподлежащи на обжалване действия.
Длъжникът е активно легитимиран да обжалва тези действия на съдебния
изпълнител, които са изрично посочени в чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Сред тях не са
предвидени отказите на съдебния изпълнител да отмени или заличи допуснати
обезпечителни мерки в изпълнителното производство при спиране на производството на
някое от основанията по чл. 432 от ГПК. Запорът и възбраната, като изпълнителни действия,
както и отказът за вдигане на същите не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи
насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. В този смисъл са дадените
задължителни разяснения в т. 1 от ТР № 2 от 22.06. 2015г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
Защитата на длъжника при твърдения за несъразмерност на наложените от СИ
обезпечителни мерки и предприети изпълнителни способи с размера на задължението е по
реда на чл. 442а, ал. 2 и чл. 443 от ГПК. Възражението по този ред следва да се направи пред
3
ЧСИ, който при установена несъразмерност е компетентен да вдигне съответните
обезпечителни мерки, респ. да замени обекта и начина на изпълнение. Актът на ЧСИ по
този ред отново ще подлежи на обжалване само в случай, че попада в предметния обхват на
подлежащите на обжалване действия на СИ по чл. 435, ал. 2 от ГПК.
В заключение, депозираната жалба е процесуално недопустима – насочена е срещу
отказ на ЧСИ, който не подлежи на обжалване от длъжника по изпълнението и е изключен
от предметния обхват на проверката в производство по чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Като
недопустима жалбата следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея
производство – прекратено.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2 от ГПК
жалба с вх. № 17311/26.10.2021г., подадена от „Гала Традиция“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Калиманци, община Суворово, представлявано от
управителя Женя Гочева – длъжник по изпълнението срещу отказ на ЧСИ по изп.д. №
20217180400581 по описа на ЧСИ Станимира Данова, рег. № 718 и с район на действие, този
на ВОС, обективиран в Разпореждане от 17.09.2021г. да заличи наложените от нея
обезпечителни мерки по изпълнителното дело – запор върху вземания и МПС на
дружеството длъжник и възбрана върху недвижими имоти, поради отпадане на
предпоставките за налагането им /л. 114/ и ПРЕКРАТЯВА образуваното въз основа на нея
производство по в.гр.д. № 3001/2021г. по описа на ВОС, ГО, I – ви състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд,
гр. Варна в едноседмичен срок, който за страните започва да тече от получаване на
съобщението за постановяването му, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от определението да се връчи на страните
по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4