РЕШЕНИЕ
№ 2319 11.06.2018 година град
Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение,
V граждански състав, в закрито заседание на
11.06.2018 г., като разгледа
докладваното от съдията Арабаджиева гражданско дело № 4052 по описа на съда за
2016 г., намира следното:
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
По преценка на въззивния съд делото е
върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по съдържащо се във въззивната
жалба искане за допълване на решението.
Видно от изложеното във въззивната
жалба, препис от която е връчен на другата страна по делото, са изложени
съображения за липса на произнасяне на съда по цялото искане на ищеца. Твърди
се, че в диспозитива на съдебното решение е отхвърлен иска за настъпилите
имуществени верди от представеното от ответника невярно заключение. Посочва се,
че в уточняваща молба от 25.04.2016 г. ищецът е посочил, че вредите се
претендират, като настъпили не само от невярното заключение, но и от
представянето на документи с невярно съдържание, така и за конкретни изрази от
изработеното невярно заключение. Ищецът
сочи, че съдът не се е произнесъл по така изложените от него твърдения и
свързаните с тях доказателства. С оглед изложеното иска допълване на решението
в изложения във въззивната жалба смисъл.
Препис от въззивната жалба, ведно със
съдържащото се в нея искане за допълване
на решението, е връчен на ответника, който не е депозирал отговор в указания
срок.
Съдът след като разгледа молбата,
депозирана от ищеца счита същата за допустима, като в настоящия случай,
доколкото не се сочат процесуални нарушения, нито се налага събиране на
доказателства, то съдът счита, че молбата следва да се разгледа в закрито
съдебно заседание.
С
решение от 08.02.2018 г. съдът се е произнесъл по предявения от ищеца иск за
осъждане на ответника да заплати обезщетение за претърпените вреди, вследствие
на изработено лъжливо заключение, какъвто е бил първоначалния петитум, заявен
от ищеца. Действително впоследствие ищецът е заявил, че вредите са настъпили не
само от изготвяне на лъжливо заключение, но също така и от конкретни изрази в
самото заключение, но и относно неверни обстоятелства за осъществен преглед на
датата и часа, посочен в Справка – декларация от 13.12.2010 г.
Съдът
е обсъдил приетите по делото доказателства, касаещи и допълнително заявените от
ищеца твърдения в молба от 01.03.2017 г. , като в тази връзка следва да се
посочи, че изводите, касаещи липсата на предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответника по отношение на депозираното заключение, касаят и
изложеното в самото заключение – конкретните изрази в него, представляващи
изводи на вещото лице, както и начина на
изготвяне на заключението – извършения преглед, дата и час и
осъществяване на прегледа, съгласно нормативните изисквания. Дали прегледът е
траел определен период от време и доколко са верни, изложените в ексертизата
обстоятелства, касаят именно верността на приетото заключение, по отношение на която съдът е преценил, че не
са налице доказателства за оборването й. Относно липсата на осъществен преглед
и съответно декларирането на това обстоятелство, както е изложено и в постановеното
по делото решение са събрани гласни и писмени доказателества. Както е посочено и в мотивите на решение в
протокол от съдебно заседание в протокол
от 07.08.2011 г. другото лице- А.Т., което е обект на експертизата е заявило,
че прегледът не е бил извършван съобразно нормативноустановения ред за това. В
съдебно заседание по настоящото дело е разпитан като свидетел и заявя изрично,
че не е бил преглеждан от вещото лице.
Налице е противоречие, поради което не може да се обоснове еднозначен
извод за доказаност на твърденията на ищеца. Още повече, че както беше посочено
по горе наличието или липсата на преглед само по себе си не може да бъде основание за присъждане на
обезщетение, а същото следва да се
разгледа във връзка с твърденията за невярност на заключението, вследствие
изготвянето и разгласяването на което се твърди да са произлези вреди за ищеца
.
Предвид така изложеното и съобразно
постановеното от въззивния съд определение, съдът приема, че следва да се
допълни диспозитива на постановения съдебен акт с допълнителните доводи на
ищеца, които са във връзка с първоначалния такъв за депозиране на невярно
заключение, като се отхвърли като неоснователна претенцията за обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие и на изложени в невярно заключение конкретни
изрази – ***, както и вследствие на неверни обстоятелства за осъществен преглед
на датат и часа, посочен в Справка – декларация от 13.12.2010 г.
Поради изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ДОПЪЛВА Решение № 447 от 08.02.2018 г.
по гр.д. № 4052 по описа за 2016 г. на ПРС, V-ти състав, като:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.П.К., ЕГН: **********,*** против А.Т.Ф.,
ЕГН ********** ***, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
понесени болки, страдания, срам, стрес, притеснения и унижения, настъпили
вследствие, на изложени
в невярно заключение – съдебно – медицинска експертиза на жило лице № ***, конкретни изрази – ***, както и вследствие на неверни
обстоятелства за осъществен преглед на датата и часа, посочен в Справка –
декларация от 13.12.2010 г.,
ведно със законна
лихва от датата на увреждането - узнаването на 11.2.2011 г. до окончателното
изплащане.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: /п/
/Дафина Арабаджиева/
Вярно с оригинала.
ПМ