№ 209
гр. Тутракан, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги М. Георгиев
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Георги М. Георгиев Гражданско дело №
20253430100319 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава XIII (чл. 142 и сл. от ГПК).
1. Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове
(уточнени с допълнителни молби л. 33 и 67) от „К. И. И. БГ“ ЕАД, представлявано от
юрисконсулт С. П. (л. 6, 38), за осъждането на ответника да заплати следните суми:
1.1. равностойността на заета сума (главница), дължима на основание чл.
240, ал. 1 от ЗЗД, по Договор за паричен заем № 442525, сключен на 13.12.2022 г.
между „К. Й.“ ООД и С. В. П., в размер на 400,00 лв.;
1.2. възнаградителна лихва по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, в размер на 55,02 лв.;
1.3. неустойка по чл. 92 от ЗЗД, във вр. с чл. 8 от Договор за паричен заем №
442525 в размер на 293,98 лв.;
1.4. неустойка по чл. 92 от ЗЗД, във вр. с чл. 14 от ОУ в размер на 40 лв.;
1.5. законната лихва върху главницата по чл. 33 от ЗПК, във вр. с чл. 86, ал. 1,
изр. 1 от ЗЗД от 27.02.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.
1.6. Твърди се, че на 13.12.2022 г. между „К. Й.“ ООД (заемодател) и
ответницата бил подписан Договор за паричен заем № 442525 в размер на 400 лв.
Уговорено било кредитът да бъде изплатен на 7 месечни вноски, всяка от които в
размер на 107 лв. Първата падежна дата била 12.01.2023 г., а последната – 12.07.2023 г.
1.7. От страна на длъжника не са постъпили никакви плащания
1.8. На 12.01.2024 г. между „К. Й.“ ООД и ищеца бил сключен Договор за цесия,
по силата на който процесното задължение било прехвърлено на ищеца.
1
1.9. За извършената цесия ответникът бил уведомен от надлежно
упълномощения да стори това ищец.
2. Ответницата С. В. П. не е подала отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК.
Видно от разписка към съобщение от 28.05.2025 г. съдебните книжа са и връчени
̀
лично на 28.05.2025 г.
От фактическа страна
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
3. На 13.12.2022 г. между „К. Й.” ООД (кредитодател) и ответника
(кредитополучател) е сключен Договор за паричен заем № 442525, която сума съгл. чл.
4 от договора е заплатена на кредитополучателя.
4. На 12.01.2024 г. между „К. Й.” ООД (цедент) и ищеца (цесионер) е сключен
договор за цесия (л. 15). Ответникът е уведомен за извършената цесия (л. 14).
От правна страна
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
I. По допустимостта
5. Искове са заведени между надлежни страни, при наличието на правен интерес
за ищеца, което налага разглеждането им по същество.
II. Общи положения
6. Сключен е валиден договор за кредит, сумата по който е предоставена на
кредитополучателя. В тази връзка съдът приема, че фактическият състав на реалната
сделка е осъществен.
7. Установено е също така, че между кредитодателя и ищеца е сключен договор
за цесия.
8. Към исковата молба е представена нечетлива част (вероятно) от
2
приложението към договора – два листа (л. 25 и 27) и неподписан документ под
формата на таблица, в който е описано процесното вземане. Няма данни в каква връзка
и от кого е изготвен този неподписан документ (върху него има единствено заверка
„вярно с оригинала”).
9. По отношение на това доказателство съдът с проекто – доклада по делото
съдът е дал изрични указания на ищеца, че не сочи доказателства за извършената
цесия, като му е указал, че да обявяването на доклада по делото за окончателен в
насроченото открито съдебно заседание следва да представи в цялост препис от
Приложение № 1 към договора за цесия (или да представи оригинала за констатация).
10. В резултат на пропуските на ищеца да допълни делото с доказателствен
материал съдът приема, че не може да се установи дали процесните вземания са
прехвърлени от кредитодателя на ищеца.
10.1. Съгласно договора за цесия вземанията следва да са описани подробно в
Приложение № 1 към договора. Гореописаните две нечетливи страници не съдържат
информация за вземането. Втората страница (л. 26) е изготвена с различен шрифт и
при различно оформление на таблицата. При това положение няма как да бъде
направен извода, че трите страници представляват един цял, немодифициран документ
(или извлечение от такъв).
10.2. Ако се приеме, че съдържанието на оригиналният документ и копията е
идентично, то изявлението, инкорпорирано в документа остава неясно. В този случай
първата и последната страница не съдържат никакво волеизявление, а във втората са
описани само данни за ответника, чиито пореден номер обаче е 1509. При това
положение съдът ще бъде обвързан да приеме, че Приложение № 1 от договора за
цесия се състои само от едно вземане с пореден № 1509, което е в разрез с правилата
на формалната логика.
10.3. По аргумент от обратното, следва да се приеме, че оригиналът от
документа и представените копия от него не са идентични, което обуславя извода, че
заверката документа („вярно с оригинала”) не отговаря на действителното фактическо
положение.
10.4. Доколкото именно Приложение № 1 от договора за цесия удостоверява
обема на прехвърлените права, то същият следва да бъде приобщен към
доказателствения материал в оригиналният му вид или поне да бъде представен за
констатация в съдебно заседание, след което да бъде върнат на ищеца. Въпреки
изричните указания на съда това не е строено, поради което съдържанието на
Приложение № 1 остава недоказано.
11. В обобщение съдът приема, че ищецът не доказал фактите и
обстоятелствата, от които произтича придобиването процесното вземане, което
обуславя отхвърлянето на исковете.
3
12. Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни, предявените от ищеца „К. И. И. БГ” ЕАД, с
ЕИК ***************, със седалище и адрес на управление: *************** спрямо
ответника С. В. П., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***************,
за осъждането на ответника да заплати:
1. равностойността на заета сума (главница), по Договор за паричен заем №
442525, сключен на 13.12.2022 г. между „К. Й.“ ООД и С. В. П., в размер на 400,00 лв.;
2. възнаградителна лихва в размер на 55,02 лв.;
3. неустойка по чл. 92 от ЗЗД, във вр. с чл. 8 от Договор за паричен заем №
442525 в размер на 293,98 лв.;
4. неустойка по чл. 92 от ЗЗД, във вр. с чл. 14 от ОУ в размер на 40 лв.;
5. законната лихва върху главницата от 27.02.2025 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено
или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
4