Решение по дело №1159/2021 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

№   260115 / 8.4.2022г.    

         

гр. Перник, 08.04.2022 г.,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА

 

при участието на секретаря Цветелина Малинова

 като разгледа докладваното от съдията

гр.д. № 01159 по описа за 2021 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул****, чрез пълномощника адв. Г., срещу С.К.З., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 67,48 лв. – представляваща главница за месечни абонаментни такси за периода 08.10.2017 г. до 07.05.2018 г. по фактури № ****/08.11.2017 г., ****/08.12.2017 г., ****/08.01.2018 г., ****/08.02.2018 г., **** г., издадени въз основа на договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16364155001 от дата 02.07.2013 г., сключени с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г., а „С.Г.Груп“ ЕАД го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г., сумата 16,34 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 24.05.2018 г. до 13.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата 67,48 лв. от датата на подаване на заявлението – 09.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед № 260088/15.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 00159/2021 г. по описа на Районен съд – Перник, поправена с Разпореждане № 267751/26.04.2021 г.

В исковата и уточняващата молба се излага, че между ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е сключен Договор за мобилни услуги с клиентски номер 10512404002 при условията на тарифен план У дома 50, с месечен абонамент 13,80 лв./месец. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за заплащане на фактурираните услуги за периода от 08.10.2017 до 07.05.2018 г., включващи и месечни абонаментни такси в претендирания размер. Сочи се, че ищецът е носител на вземането по силата на Приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен със „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК *********, който го е придобил с договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК *********. Навежда довод, че с връчване на препис от исковата молба на ответника, към която са приложени уведомления за цесиите, последният е уведомен за прехвърлянето на вземанията. По изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, чрез пълномощника си адв. Г.Д., в който изразява становище, че исковете са допустими, но неоснователни. Оспорва положения  върху допълнително споразумение с вх. № 20130702103722-28105152 към договор с вх. № 570616384302072013-28105152 да му принадлежи. Възразява за погасяване по давност на вземанията.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.

От приложеното ч.гр.д. № 00159/2021 г. по описа на Районен съд – Перник се установява, че по заявление на „ЮБЦ“ ЕООД е издадена Заповед № 260088/15.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поправена с разпореждане  № 267751/26.04.2021 г., срещу С.К.З. за сумата 67,48 лв., представляваща незаплатени суми по фактури № ****/08.11.2017 г., ****/08.12.2017 г., ****/08.01.2018 г., ****/08.02.2018 г., **** г., издадени въз основа на договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16364155001 от 12.09.2016 г., сключени с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г., а „С.Г.Груп“ ЕАД го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г., сумата 16,34 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 24.05.2018 г. до 13.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата 67,48 лв. от датата на подаване на заявлението – 09.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал възражение в срока по чл. 414 ГПК и в указания месечен срок е предявен настоящият иск за установяване вземането на ищеца към ответника, за което е издадена заповедта, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяването им.

В тежест на ищеца по така предявения иск е да установи наличието на облигационни отношения между него и ответника, по силата на посочените в исковата молба договори за процесния период, изпадането на ответника в забава, че вземанията по договора са валидно прехвърлени на „С.Г.Груп““ ООД, който ги е превхвърлил на ищеца, че цесията е съобщена на ответника от надлежната страна и размера на исковете.

По делото е представено заверено за вярност с оригинала копие на допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 02.07.2013 г., което се твърди, че е подписано от ответника по електронен път. Видно от документа, че подписът се намира на последната страница, а всички изявления на страните по договора са на страници, които не са подписани от ответника.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, според който „електронен подпис" означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗЕДЕУУ усъвършенстван електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 11 от Регламент (ЕС) № 910/2014, според който „усъвършенстван електронен подпис" означава електронен подпис, който отговаря на изискванията, посочени в член 26. Цитираната разпоредба предвижда, че усъвършенстваният електронен подпис отговаря на следните изисквания: а) свързан е по уникален начин с титуляря на подписа; б) може да идентифицира титуляра на подписа; в) създаден е чрез данни за създаване на електронен подпис, които титулярят на електронния подпис може да използва с висока степен на доверие и единствено под свой контрол; и г) свързан е с данните, които са подписани с него, по начин, позволяващ да бъде открита всяка последваща промяна в тях.

Съгласно чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните.

В случая клаузата, според която страните се съгласяват в отношенията им, обикновеният или усъвършенстван електронен подпис по смисъла на чл. 13 от ЗЕДЕП, да има силата на саморъчен подпис, се съдържа на страница, която не е подписана от ответника. С оглед изложеното и предвид направеното от ответника оспорване, с протоколно определение от 19.01.2022 г. е указано на ищеца, че в негова тежест е да установи, че подписът за абонат в допълнителното споразумение е положен чрез електронно устройство от С.З., както и че е налице идентичност между електронния документ и представеното копие по делото. Ищецът не е ангажирал доказателства за установяване на поставените в негова доказателствената тежест факти, поради което на основание чл. 154 ГПК съдът приема, че представеното по делото споразумение не е подписано от ответника.

Предвид изложеното, съдът прави извод, че по делото не е установена първата предпоставка за основателността на иска, а именно наличието на облигационно отношение между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника. Следователно в полза на цедента не е възникнало вземане спрямо ответника в размер на процесната сума, поради което същото не може да бъде валидно прехвърлено на ищеца. При този извод представените по делото доказателства относно сключения договор за цесия и уведомяването на длъжника не следва да бъдат обсъждани.

По горните съображения, съдът прави извод, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Предвид акцесорния характер на иска по чл. 86 ЗЗД следва извод, че той също е неоснователен.

 

По разноските:

С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.

Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски се поражда за ответника, който съобразно представения списък на разноски претендира адвокатско възнаграждение в размер на 432,00 лв., от което 216,00 лв. за заповедното производство и 216,00 лв. за исковото производство. Съгласно представената фактура и направеното изявление от пълномощника в последното открито съдебно заседание по делото, че възнаграждението е заплатено в брой, съдът приема извършването на разноските за доказано, поради което следва да бъдат присъдени.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

                      

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул****, срещу С.К.З., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 67,48 лв. /шестдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки/ – представляваща главница за месечни абонаментни такси за периода 08.10.2017 г. до 07.05.2018 г. по фактури № ****/08.11.2017 г., ****/08.12.2017 г., ****/08.01.2018 г., ****/08.02.2018 г., **** г., издадени въз основа на договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16364155001 от дата 02.07.2013 г., сключени с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г., а „С.Г.Груп“ ЕАД го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г., сумата 16,34 лв. /шестнадесет лева и тридесет и четири стотинки/ – мораторна лихва за забава за периода от 24.05.2018 г. до 13.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата 67,48 лв. от датата на подаване на заявлението – 09.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед № 260088/15.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 00159/2021 г. по описа на Районен съд – Перник, поправена с Разпореждане № 267751/26.04.2021 г, като неоснователни.

ОСЪЖДА „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул****, ДА ЗАПЛАТИ НА С.К.З., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, сумата 432,00 лв. /четиристотин тридесет и два лева/ - разноски за производството по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 00159 по описа за 2021 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сверил: М.П.