Р Е Ш Е Н И Е
№ 390/12.5.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети април
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Николай Ингилизов
2. Красимир Лесенски
при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Албена
Кузманова, като разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно административнонаказателно
дело № 130 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и
е образувано по касационна жалба на „Ди Ка Си - 1“ ЕООД против Решение №
260145/02.12.2020 г., постановено по
АНД № 994/2020 г. по описа на Районен съд Пазарджик.
С
обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 489466-F510653 от 13.01.2020 година на Началник отдел
„Оперативни дейности” - Пловдив към ЦУ на НАП-София, с
което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. /три
хиляди лева/ на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС за нарушение на чл.7, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на закона и при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обосноваващи, че съдебното
решение не отговаря на изискванията за законосъобразност, правилност и
обоснованост. Представят се аргументи. Иска се отмяна на решението, както и да
се отмени изцяло издаденото наказателно постановление. Претендират се разноски.
Ответникът
по касационната жалба не взема становище.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд Пазарджик е правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административен
съд Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
При
проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката,
на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, РС правилно е възприел следната фактическата обстановка по
делото:
Дружеството
касатор е санкционирано след извършена оперативна проверка от служители на НАП
на 18.09.2019 год. в 10:20 часа, на търговски обект – вендинг автомат за кафе,
находящ се в с. Крали Марко, обл. Пазарджик, ул. „Първа“ № 20. В хода на
проверката било констатирано, че дружеството, в качеството му на задължено лице
по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, е допуснало нарушение на
същата, т.к. не е монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало в
компетентната ТД на НАП фискално устройство за вендинг автомати и системи
/ФУВАС/ за регистриране на извършваните продажби от датата на започване на
дейността на обекта – 01.08.2019 г. Гореописаните обстоятелства били
установени, след като от страна на проверяващите, преди тяхната легитимация,
била извършена контролна покупка на 1 бр. кафе от автомата, на обща стойност
0.40 лв., заплатени в брой от страна на инспектор по приходите. Вендинг
машината била в работен режим, но нямала монтирано, въведено в експлоатация и
регистрирана в компетентната ТД на НАП ФУВАС. Извършена била и
справка в информационната система на НАП, като било установено, че за
дружеството нямало данни за регистрирано в НАП ФУВАС за гореописания обект, на
което да се отчитат оборотите от извършените продажби. Проверяващите
осъществили телефонен контакт посредством обаждане по телефонния номер изписан
на видно място на автомата с представители на дружеството, като не след дълго
на мястото на проверката пристигнал св. К. П., който бил с брандиран автомобил
и се представил като служител в дружеството. Същият в присъствието на
проверяващите отворил вендинг автомата, при което се установило, че
действително във вътрешността му няма монтирано ФУВАС. Пред проверяващите св. К.
П. заявил, че въпросният автомат е собственост на дружеството касатор, след което
им предоставил данните за същото, които били вписани в съставения на място
протокол. Констатациите от проверката били обективирани в ПИП сер. АА №
0031104 от 18.09.2019 год., към който били прикрепени и събраните
доказателства. Този протокол бил подписан от двамата проверяващи, както и
от кмета на селото, който присъствал по време на проверката, а накрая и от св. П.,
който саморъчно в протокола записал, че автоматът е монтиран на въпросното
място и се експлоатира от 01.08.2019 г.Всичко това съставлявало административно
нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във вр. с чл.118 ал.4,
т.1 от ЗДДС и същото водело до неотразяване на приходи. Въз основа
на всичко това против дружеството бил съставен АУАН № F510653 от
27.09.2019 г., който бил надлежно предявен и връчен на управителя на
дружеството, а последният го подписал и приел без възражения. Въз основа
на акта било издадено и обжалваното НП.
При
така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за
безспорно установено и доказано извършеното от касатора административно
нарушение. При постановяване на решението си първоинстанционния съд подробно е
изследвал спорните въпроси, като е приел, че при реализиране на административнонаказателната
отговорност не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на производството по налагане на административно наказание. В
мотивите на оспореното решение е даден отговор на всеки един от доводите на касатора,
които са приети за неоснователни. Тези правни изводи се споделят от настоящата
инстанция.
АУАН
и НП са издадени от компетентни органи. При съставянето на АУАН и издаването на
атакуваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В
конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са посочени в пълен
обем фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението. Правилно е
заключението на съда, че съдържанието на АУАН и НП отговаря на изискванията на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е описано в достатъчен обем и яснота и е
дадена съответна на изложените обстоятелства правна квалификация по чл.7, ал.1
от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във вр. с чл.118 ал.4, т.1 от ЗДДС, доколкото
се касае за неизпълнение на вменено с тази норма задължение на лицата
по чл. 3 от Наредбата да монтират, въведат в експлоатация и използват
регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността
на обекта.
Изводи
на районния съд са правилни, че на посочените в НП дата, час и място
категорично е било констатирано, че процесният вендинг автомат е бил в работен
режим, но в него не е имало монтирано и въведено в експлоатация ФУВАС и
основният спорен въпрос по делото е дали към момента на проверката, респ. към
момента на започване на дейността на обекта - процесният вендинг автомат,
същият е бил собственост на санкционираното дружеството или не. РС е приел, че
от събраните доказателства не остава съмнение, че както към момента на
започване на дейността на обекта – 01.08.2019 г. /посочен саморъчно от св. П. в
изготвения по време на проверката ПИП/, така и към момента на проверката,
вендинг автоматът е бил собственост на дружеството касатор. В атакуваното
решение е изложен подробен анализ на събраните доказателства по отношение на
този въпрос. Настоящият съдебен състав споделя тези изводи и счита, че няма
смисъл да ги повтаря.
Съдът
намира, че в случая АНО правилно е приложил материалния и процесуалния закон
при издаването на наказателното постановление, поради което не са налице
основания за отмяна или изменение на постановлението. Като
е достигнал до същите изводи РС е постановил един правилен и
законосъобразен съдебен акт.
Правилно
първоинстанционният съд е приел, че не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав споделя и изводите на РС, касаещи размер на
наложената санкция.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Районен съд Пазарджик ще следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба
като неоснователна - без уважение.
По
изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал.1
от ЗАНН във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира пороци на
обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде
оставено в сила.
Пред
касационната инстанция няма направено искане за присъждане на разноски от
страна на ответника.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК,
Административен съд Пазарджик, X състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260145/02.12.2020 г., постановено по
АНД № 994/2020 г. по описа на Районен съд Пазарджик.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ:
1. (П)
2. (П)