Р Е Ш Е Н И Е
Номeр VI-13 гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, шести въззивен граждански състав, на осемнадесети март две хиляди
двадесет и първа година в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2. МЛ.С. АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
при секретаря Тодорка Стоянова разгледа
докладваното от съдия Евтимова въззивно гражданско дело № 113/2021г. по описа на Окръжен съд - Бургас. За
да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет
на въззивна проверка е решение № 260460/19.10.2020г., постановено от Районен
съд – Бургас по гр.д. № 3504/2019г. С това решение съдът е приел за установено
по отношение на В.С.К., ЕГН: ********** ***, че същият дължи на „Галоп груп“
ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр.София, район
Средец, ул.“Солунска“ № 9, ет.1, ап. ляв, представлявано от управителя Д М А сумата
от 5350 лева по договор за заем от 07.09.2018г., за която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 770/18.02.2019г., ведно със законната лихва,
начиная от 15.02.2019г. до окончателното плащане.
Подадена
е въззивна жалба от В.С.К. против решение № 260460/19.10.2020г.
Въззивната страна твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и не
кореспондира на материално- правните и процесуални разпоредби на закона и на
трайно установената съдебна практика. Според жалбоподателя, съдът неправилно е
приложил разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК и неправилно е събирал гласни
доказателства, за да установи съществуването на договор на заем на стойност над
5 000 лева. Въззивната страна иска от съда да отмени решението и да постанови друго, с което да отхвърли предявения
иск. Не прави искане за събиране на доказателства.
В съдебно
заседание въззивникът се представлява от адвокат Димитрова от САК, която
поддържа основанията за отмяна на решението, въведени в жалбата и пледира за
отхвърлянето й. Прави искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Представя писмени бележки.
Въззиваемата
страна - „Галоп
груп“ ЕООД представя
писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на оплакванията в
жалбата. Прави искане за потвърждаване на същото. Дружеството не се
представлява в съдебно заседание.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по
делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по
искова молба на „Галоп груп” ЕООД против В.С.К.. Искът е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Ищецът твърди, че на
07.09.2018г. между него и ответника е сключен договор за заем за сумата от
5 350 лева, която сума е преведена
по банковата сметка на ответника BG44FINV91501017101273 и не е върната до
настоящия момент.
В отговора
по чл.131 от ГПК ответникът оспорва иска и факта на заемно правоотношение. Ответникът
твърди, че е бил в трудово правоотношение с дружеството и спорната сума му е
предоставена за заплащане на глоба, наложена на работодателя. Прави искане за
отхвърляне на иска.
В
хода на първоинстанционното производство са събрани множество писмени и гласни
доказателства. Приложено е ч.гр.д. № 1409/2019г. по описа на БРС. Представено е
платежно нареждане от 07.09.2018г. за вътрешнобанков превод в ПИБ за сумата от
5350 лева с основание за превода „отпускане на заем“. Прието е заключение по
съдебно-икономическа експертиза, според която сумата от 5350 лева е отразена в
счетоводството на ищеца по дебита на сметка 429/3 „Други разчети с персонала–
отпуснати заеми с основание „отпускане на заем - В.К.“ и по кредита на сметка
503 „Разплащателна сметка в лева“ без да е осчетоводено връщане на заема. По
делото е извършена и е приета съдебно-техническа експертиза, според която
глобата от 5350 лева е наложена на В.К. в качеството му на водач на товарен
автомобил, затова, че не е спазил задължителната между седмична почивка по
Регламент № 561/2006 – обстоятелство, което експертизата установява чрез анализ
на персоналната дигитална карта на шофьора и дигиталното устройство /цифров
тахограф/ на автомобила. По делото са приети показанията на свидетелите А и Ч, които установяват, че сумата е преведена на
ответника, за да заплати наложената му в лично качество глоба, а вторите
свидетелстват за добрите професионални качества на К.. Въз основа на тези
доказателства, Районният съд е приел, че „Галоп груп“ ЕООД действително е
предоставило заем на В.К. в размер на 5350 лева, които последният не е върнал.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна,
за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата
е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният
обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК.
Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното
решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е
и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен
интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на
диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 260460/19.10.2020г. е правилно. Този извод се налага
по следните съображения:
В конкретния случай спорният въпрос пред въззивната
инстанция е правилно ли е приложен чл.164, ал.1, т.3 от ГПК. Отговорът на този
въпрос е утвърдителен и се извежда от приложимата съдебна практика.
Съгласно разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК свидетелските
показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за установяване на
обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за
установяване на договори на стойност, по-голяма от 5 000 лева, освен ако
са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до
четвърта степен и по сватовство до втора степен включително. Според чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или
други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи
от същия съд, количество и качество. Анализът на цитираната правна норма
обосновава извод, че договорът за заем е реален договор, за който законът не
изисква специална форма. Писмената форма не е условие за действителност на този
договор. При това положение, приложение намира практиката на ВКС, според която в производствата по иск с правно основание
чл.240, ал.1 от ЗЗД е достатъчно с писмен документ да се установи само предаването
на сумата. За останалите елементи на договора няма забрана да бъдат установени
със свидетелски показания. В конкретния случай предаването на сумата е
извършено с банков превод и е установено по безспорен начин от приложените по
делото банкови документи. Поради това, не съществува пречка останалите елементи
от правоотношението между страните да бъдат установени със свидетелски
показания, както е сторено в случая. Като е достигнал до този извод и е изложил
аналогични мотиви, районният съд е постановил правилно решение, по отношение на
което не са налице основанията за отмяна, въведени в жалбата. Решението на
районния съд е в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в решение №
283/01.11.2016г. по гр.д. № 2117/2016г. на ВКС, IV ГО,
решение № 253/17.10.2014г. по гр.д. № 2902/2014г, III ГО,
решение по гр.д. № 2902/2014г. на ВКС, III решение
по гр.д. № 856/2009г. на ВКС, IV ГО. По
изложените съображения, настоящият съдебен състав споделя напълно мотивите на
районния съд в тази част и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК без да
ги пресъздава или доразвива.
Предвид гореизложеното, жалбата е неоснователна и трябва да
се остави без уважение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни
разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази с разпоредбата на
чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът
намира, че трябва да присъди в полза на въззиваемата страна извършените от нея
разходи за водене на делото пред Окръжен съд – Бургас. В конкретния случай
въззиваемата страна е представила доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 900 лева. Процесуалният представител на въззивника е
направил възражение за прекомерност на възнаграждението в открито съдебно
заседание. Настоящата инстанция намира, че възражението е основателно и възнаграждението
трябва да бъде намалено до размера на минималната работна заплата за страна от
650 лева.
Мотивиран
от горното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен
състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 260460/19.10.2020г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 3504/2020г.
ОСЪЖДА
В.С.К., ЕГН: ********** *** да заплати на „Галоп груп“ ЕООД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление в гр.София, район Средец, ул.“Солунска“ № 9,
ет.1, ап. ляв, представлявано от управителя Д М А съдебно- деловодни разноски в
размер на 650 лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: