Р
Е Ш Е
Н И Е № 25
гр. София, 03.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, ІV-ти състав, в публично
съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
като разгледа докладваното
от съдията т. д. № 172 описа за 2017 година на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
„Б.Ф.“ ООД е предявило срещу „С.И.“
ЕООД иск с
правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК – за прекратяване на „С.И.“ ЕООД поради
насочено изпълнение върху всички дялове в дружеството с едноличен собственик на
капитала към датата на налагане на запор върху дружествените дялове и на
подаване на настоящата искова молба Л.К.Т. Твърди
се в исковата молба, че Л.К.Т. в качеството му на ЕТ „С“ е длъжник по изп. д. № 5004/2016
г. по описа на ЧСИ Мариян Петков с рег. № 851 на КЧСИ, по което взискател е ищецът.
Поради неплащане от страна на длъжника на дълга по горното изпълнително дело, възлизащ
общо на 28427.63 лв., ЧСИ по искане на взискателя наложил запор върху
собствените на Любомир Костов Томов дялове в търговското дружество, който бил
вписан в ТР по партидата на ответника на 24.03.2017 г., а с постановление от 21.04.2017
г. овластил взискателя да предяви иск за прекратяване на дружеството.
Ответникът оспорва иска, твърди, че
не са представени доказателства за наличие на вземане на ищеца към ЕТ „С“, както
и че липсват доказателства за проведена процедура по чл. 517, ал. 4 ГПК. В последното по делото о.
с. з представя молба, в която освен процесуални искания /по които съдът се е произнесъл в о. с. з./ се излага и
становище по същество, а именно, че искът следва да бъде отхвърлен, тъй като
едноличен собственик на капитала на ответното дружество вече е друго лице /за
което с молбата се представя справка от ТР/, а не Л.К.Т., освен това по делото нямало
доказателства за проведена процедура по чл. 517, ал. 3 ГПК /доколкото по делото
била представена молба от взискателя до ЧСИ с искане за овластяване по реда на
чл. 517, ал. 3 ГПК/. Изложено е също, че ЕТ
„С“ е в несъстоятелност, което също следвало да бъде взето предвид.
Съдът,
след преценка доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна
страна:
Искът
е основателен и следва да бъде уважен.
Предпоставките
за уважаване на иска са следните: наличие на висящо изпълнително производство,
по което ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество, чието
прекратяване се иска /ответникът/ – на трето задължено лице по смисъла на чл.
507 и следв. ГПК; изрично овластяване на взискателя от съдебния изпълнител за
предявяване на иск за прекратяване на дружеството.
Тези
предпоставки са налице в случая. От представените по делото доказателства се
установява, че е налице висящо изпълнително производство, по което ищецът има
качеството на взискател, а ответникът – на трето задължено лице по смисъла на
чл. 507 и следв. ГПК. Установява се също надлежното изрично овластяване на взискателя от
съдебния изпълнител за предявяване на иск за прекратяване на дружеството. Ответникът,
в съответствие с доказателствената тежест, която му е възложена, не е ангажирал
доказателства, че вземането на взискателя по изп. д. № 5004/2016 г. по описа на
ЧСИ Мариян Петков с рег. № 851 на КЧСИ, висящо понастоящем, е удовлетворено.
Неоснователни
са възраженията на ответника. На първо място неоснователни са възраженията, изложени
в отговора на исковата молба, че не са представени доказателства за наличие на
вземане на ищеца към ЕТ „С“, както и че не са представени доказателства за
проведена процедура по чл. 517, ал. 4 ГПК. От представените по делото доказателства се установява надлежното
провеждане на процедурата по чл. 517, ал. 4 ГПК, относно наличието на вземане на ищеца към ЕТ
„С“ също са представени надлежни доказателства /а е налице и извънсъдебно
признание на длъжника, видно от молбата му, съдържаща се в изпълнителното дело,
с която иска разсрочване на задължението/, но дори да не бяха представени
такива, това не би довело до извод за неоснователност на иска, тъй като при
наличие на останалите /горепосочените/ предпоставки доказването на
материално-правната легитимация на ищеца като кредитор не е предпоставка за
уважаване на иска /защото предмет на иска не е подлежащото на принудително
изпълнение вземане на кредитора-ищец, а упражняване на потестативното право за
прекратяване на търговското дружество и откриване на производство по ликвидация
като способ за събиране на задължението по реда на чл. 266 и следв. ТЗ – вж. в
този см. решение № 30/12.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1872/2017 г., I ТО/.
На второ място неоснователни са и възраженията
на ответника, изложени в представената в последното по делото о. с. з. молба.
За основателността на иска е релевантно кой е притежавал дружествените дялове към
момента на налагане на запор върху тях. По делото се установява надлежно, че към
датата на налагане на запора всички дружествени дялове са притежавани от Л.К.Т.,
съответно последвалото прехвърляне на тези дружествени дялове не може да се
противопостави на кредитора, в чиято полза е наложен запорът. Доводите за липса
на доказателства
за проведена процедура по чл. 517, ал. 3 ГПК също са неоснователни, тъй като в
случая изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството, съответно е
налице овластяване за предявяване на иск по чл. 517, ал. 4 ГПК, какъвто именно
е предявен и не следва да се провежда порцедура по чл. 517, ал. 3 ГПК /представената
по делото молба от взискателя за овластяване по чл. 517, ал. 3 ГПК е депозирана
пред ЧСИ и представена по делото след предявяване на иска и то във връзка с
погрешно дадени от съда указания в тази насока, а постановлението от 21.04.2017
г. с надлежно овластяване за предявяване на иск по чл. 517, ал. 4 ГПК я
предхожда/. Обстоятелството, че след предявяване на иска в ответното дружество
са настъпили не само персонални промени, но и такива относно размера на
капитала и броя на дружествените дялове - към момента капиталът на дружеството
е в размер на 5200 лв., разпределен в 52 дяла, всеки с номинална стойност 100
лв. /притежавани от М.Н.М./ също не може да доведе до различни изводи, тъй като
преценката относно това дали при овластяването на взискателя следва да се
спазят изискванията на чл. 96, ал. 1 ТЗ се прави към момента на овластяването с
оглед притежаваните именно към този момент от длъжника дялове и съобразно това
- дали изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството /притежавани от
едноличен собственик на капитала/ или само върху част от тях /притежавана само
от съдружника – длъжник/. Към този момент, съобразно гореизложеното и фактите по
делото, е надлежно осъществена процедурата по овластяване на взискателя, а към
настоящия момент, въпреки наложения запор на дружествен дял и въпреки че
изявлението за прекратяване на дружеството е достигнало до съдружника М.Н.М. /с
получаването от същата като представител на ответника на призовка за о. с. з., получена
на 31.10.2019 г., като в о. с. з. същата е депозирала и становище/ дружеството
продължава да не удовлетворява вземането на кредитора. Относно обстоятелството,
че към момента по отношение на ЕТ „С“ е
открито производство по несъстоятелност и търговецът е обявен в несъстоятелност /постановено е решение по
чл. 632 ТЗ/ следва да се има предвид, че това е основание за спиране на
изпълнителното производство. По делото обаче няма данни същото да е спряно, не
се и навеждат твърдения за това, поради което предпоставката наличие на висящо
изпълнително производство е налице и към момента и горното обстоятелство не е
основание за отхвърляне на иска.
С
оглед изхода на делото искането на ищеца за присъждане на разноски е
основателно. Ищецът е направил разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за това в размер на 80 лв. за държавна такса за
производството по делото и в размер на 300 лв. за възнаграждение на адвокат,
съответно следва да му се присъдят разноски в този размер /възражението на
ответника за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение е
неоснователно, тъй като същото е в минималния размер съгласно чл. 7, ал. 1, т.
4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/. Искането на ответника за
присъждане на разноски е неоснователно с оглед изхода на делото.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
„С.И.“ ЕООД с ЕИК, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя М.М.
ОСЪЖДА „С.И.“ ЕООД с ЕИК, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя М.М., да плати на „Б.Ф.“ ООД с ЕИК, РС – М.,
Германия, гр. П. – 85640, ул. „Вернер фон Браун“ № 10, представлявано от П.К., направените
по делото разноски в размер на 380 /триста
и осемдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: