РЕШЕНИЕ
№ 1986
20.05.2019г.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд ХV
граждански състав
На двадесети май две хиляди и
деветнадесета година
В
открито заседание на осми май
2019 г. в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар: Катя Янева
Като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гражданско дело № 2475 по
описа за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 вр.с чл.225, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата
Н.Д.Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес ***,*********, твърди, че по силата на сключен
през **** г. трудов договор и
последващи изменения на същия е назначена и изпълнява длъжността „*********'' в
Районен съд - Мадан. Със Заповед № ********* г., връчена й при условията на отказ на **** г. трудовото й
правоотношение е прекратено едностранно от работодателя за наложено
дисциплинарно наказание уволнение по заповед № ********* г.
Счита, че посочените заповеди са
незаконосъобразни и постановени в явно противоречие с фактическите обстоятелства
относно наличие на изложените аргументи. Заповедта за уволнение № ********* г. е издадена и в явно нарушение на
правилата по Кодекса на труда за налагане на най-тежкото дисциплинарно
наказание „уволнение". Заявява, че прекратяването на трудовия договор в
тези хипотези от КТ е на базата на виновно поведение от страна на служителя или работника. Този
обективен характер на отговорността предпоставя и налага задължение на
работодателя да предприеме определени
действия преди налагане на
едно такова дисциплинарно наказание и
да мотивира заповедта за уволнение.
Това е необходимо от една страна за служителя като
страна по трудовия договор да узнае по какви причини се прекратява трудовото му
правоотношение, още повече че му се вменява във вина определено противоправно
поведение спрямо работодателя, и от друга - да защити своите права пред съда,
който от своя страна пък да има възможността да извърши преценката си за
законност на тази заповед.
Уволнението на ищцата е
незаконосъобразно и е издадено въз основа на незаконосъобразна заповед за
налагане на дисциплинарно наказание - уволнение. От изложеното в заповедта не може да се
направи извод за наличието на системни нарушения на трудовата дисциплина от
страна на ищцата, които са спорът по същество - чл. 193,
ал. 2 КТ. В настоящия
случай, работодателят е допуснал такова нарушение.
На следващо място, по отношение
на някои от твърдените нарушения от страна на ищцата са изтекли и сроковете за
налагане на наказание, което обстоятелство умишлено е подминато от страна на
работодателя.
По отношение на следващия спорен
между страните въпрос, посочва, че разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ
предвижда точно определени изисквания към съдържанието на заповедта за
дисциплинарно наказание. Касае се до задължителни реквизити - сведения относно нарушителя,
конкретното нарушение, описано с обективните и
субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на
наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага
дисциплинарното наказание. Липсата само на един от посочените реквизити е
достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл. 195, ал. 1 КТ
е императивна. Изискването за мотивиране е продиктувано от принципа за
равнопоставеност на страните по едно гражданско правоотношение, каквото е и
трудовото. Освен това този принцип се отнася и до страните в гражданския
процес. Липсата на мотиви, било изцяло или частично, поставя работника или
служителя в положение на изненада, тъй като той трябва да получи пълна
информация за обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното наказание,
за да може да ги прецени, както и да ги обори при евентуалното им оспорване
пред съда. Липсата на изискуемите от закона реквизити в заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание е толкова съществено, че то не може да бъде санирано
в хода на съдебния спор, тъй като се касае до задължително спазване на
предвидена в закона форма. Освен това липсата на мотиви в заповедта за
дисциплинарно наказание прави невъзможен и съдебния
контрол при оспорване на наказанието.
В практиката си ВС и ВКС е
констатирал, че едно от честите нарушения при налагането на дисциплинарно
уволнение, което води до признаването му за незаконно, е именно нарушението на
чл. 195, ал. 1 от КТ. Той е очертал задължителните елементи на
съдържанието на заповедта за дисциплинарно уволнение. Само посочването на
законовия текст, без да се сочат данните и фактите, прави заповедта незаконна с
всички произтичащи от това последици. Посочването на нарушението, за което се
налага дисциплинарного уволнение, като един от основните и задължителни
елементи от съдържанието на заповедта за дисциплинарно уволнение, означава
неговото описание с признаците, които съдържа. В процесната заповед за уволнение
описаното нарушение на трудовата дисциплина, макар и непълно, се подвежда под
състава на чл. 187, ал.1. т.1,
предл.второ и последно, т. 3, предл. първо, т. 7 и т. 10 от
Кодекса на труда, във връзка с чл. 6,т. 1, т. 2 и т.З, чл. 8, т.1, т.2 и т.4, чл. 16.2, т.1 предл.второ и
последно, т.З, предл.първо, т.6 и т. 10, във връзка с чл. 16.3, т.З, и чл.16.4 от
Правилника за вътрешния трудов ред в Районен съд - Мадан,
изразяващо се в неизпълнение на възложената работа, неизпълнение на законните
нареждания на работодателя и неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в закони и друга нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов
ред:
6.1 ********* са длъжни да
изпълняват задълженията си в съответствие
със своите индивидуални длъжностни характеристики и Правилника за
администрацията в съдилищата.; 6.2 ********* са длъжни да
изпълняват и други задължения, свързани с документооборота и определени
със заповед, разпореждане или резолюция на ********* или с
разпореждане на *********; 6.3. ********* са длъжни да спазват работното време и да
го използват за изпълнение на служебните си задължения; ********* са длъжни: 8.1. Да работят при взаимна информираност и колегиалност в
екип. 8.2. Да се отнасят
достойно, вежливо и коректно с всички свои колеги, спазвайки правилата за
професионална етика. 8.4. Да съгласуват работата си с другите служители, в
атмосфера на сътрудничество, координация и толерантност и с поведението си да
не възпрепятстват изпълнението на техните трудови ангажименти; На чл. 38. т.4, т.8 и т.9 от Правилника за администрацията в
съдилищата. а именно: ********* в служба "*********". т.4 -********; т. 8- *******; т. 9 - *****************************.
В конкретния случай липсва посочване на периода, през
който е извършено нарушението и не е
уточнено дали се касае за умишлено неизпълнение на задълженията или е допусната
грешка.
Не са отчетени дадените от ищцата обяснения по
отношение на едно от нарушенията, за които се твърди, че е извършила, а именно -по - ранното й тръгване от работа. В
случая тя е обяснила защо си е тръгнала, като е допуснала грешка,
още повече не е отчетено, че нарушението, за което се твърди, че е извършила, е
било във времето през този час, който би й се полагал за почивка. Тя е предложила
да се върне, но й е било казано да си остане. По същия начин е подходено и по
отношение на другите нарушения. Изпращането на делото до АС-С. вместо на ОС-С.,
също би могло да е техническа грешка при изписването на наименованието на съда,
още повече, че и Административен и Окръжен съд се намират на един и същи адрес и лесно би се допуснала техническа грешка.
Освен това не е нанесена каквато и да е вреда с това изпращане на делото или
необосновано забавяне, тъй като делото е препратено по компетентност до ОС-С.
своевременно. По същия начин е подходено и по отношение на останалите
нарушения, като не е обсъдена тежестта на нарушението, какви обществени
отношения са засегнати, първо ли е нарушението или е системно и т.н.
Налице и липса на този
задължителен елемент от обективната страна на извършените нарушения, за които е
санкционирана, тъй като не е уточнен с посочването на конкретни дати периода на
извършване на нарушението.
Органите, които налагат
дисциплинарни наказания, са работодателят или определено от него лице или друг
орган, оправомощен от закона. Работодателят е дисциплинарно наказващия орган за
работниците и служителите, с които е в трудови правоотношения, за които той е
другата страна по трудовото правоотношение.
Действително, работодателят може да упражни
субективното потестативно право за прекратяване на трудово правоотношение с
работник и служител на основание дисциплинарно уволнение. Това свое право
работодателят е длъжен да упражнява при стриктно спазване на законовите
изисквания по КТ и другите нормативни законови и подзаконови актове. Заповедта на работодателя е
незаконосъобразна и постановена при
недопустимо превишаване правата на работодателя. Извършените от него действия в
тази насока не отговарят на установената законова процедура.
Заповедта за налагане на
наказание дисциплинарно уволнение е незаконосъобразна и поради наличието на
други пороци, а именно: дискриминация спрямо нея, която е от страна на
********* при РС-Мадан, която в настоящия случай е основният контролиращ
действията на ищцата, а не самият работодател.
Дискриминацията е обществено
явление. Тя се проявява в обществените отношения между хората - било между отделни индивиди, било между социални
групи. Дискриминацията има място, когато се провежда различие между отделната
личност и другите личности, което води до несправедливо отношение към нея на
основата на това, че тя принадлежи или другите считат, че тя принадлежи към
социална група, дефинирана по определен признак (критерий). Поради личността на
ищцата, ********* при РС-Мадан -
***, системно е извършвала своеобразен натиск, поради личен признак, което
натрупване на напрежение от страна на ищцата и стрес от натиска, е довело до
разстройство на психиката, обусловило допускане на несъществени грешки в
службата. Работата в напрегната обстановка, предизвиквана от лично отношение на
*****, неминуемо води до увреждане на човешкото здраве и това води до липса на
пълно съсредоточаване и безгрешно изпълнение на служебните задължения. Личната
неприязън и изразената несимпатия на ********* при РС-Мадан -***, спрямо ищцата обусловила това поведение на
********, с което поведение на лично преследване и натиск да предизвика грешки
в работника при изпълнение на служебните задължения, които грешки да обусловят
налагане на дисциплинарно наказание. Дискриминацията по личен признак е
недопустима от закона дейност. Липсата на равно третиране от страна на
работодателя чрез съответните ********* спрямо работниците, е дискриминация,
която е основание за поемане на отговорност от работодателя, изразяваща се в
случая в отмяна на заповедта за уволнение, само на това основание.
С незаконното уволнение на ищцата
същата търпи и имуществени вреди, изразяващи се в неполучаване на трудово
възнаграждение, което за последния месец, през който същата е била на работа, е
в размер на 1413.40 лв. Това поражда
правото й по чл.225 от КТ на обезщетение за времето, през което е останала без
работа, но не за повече от 6
месеца.
С оглед
изложената фактическа обстановка, от съда се иска да постанови решение, с което
да признае уволнението на ищцата за незаконно и да постанови неговата отмяна,
да възстанови ищцата на предишната й работа, да осъди ответника да заплати на
ищцата обезщетение в размер на 8480,40лв. за времето, през което същата е
останала без работа за периода от 25.09.2018 г. – 25.03.2019 г., съгласно
разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва от датата на
уволнението до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Представени
са доказателства.
В
предоставения му едномесечен срок, ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който заявява, че исковата молба е неоснователна. Заявява, че уволнението е
законосъобразно. Противно на изложеното в ИМ, в уволнителната заповед подробно, мотивирано и конкретно са
изложени основанията защо е
ангажирана дисциплинарната отговорност на ищцата:
,,
1. На
****
г., **** си е тръгнала по-рано от работа без да извести за това и/или посочи
причините наложили преждевременното напускане на работа -нарушение
на чл.6, т.З, във вр. чл.7, т.1 и т.З от Правилника за вътрешния трудов ред в
съда, с което е реализирала състава на чл. 187, ал.1, т.1 предл.второ от
КТ
-
преждевременно напускане на работа. Нарушението е установено в 15.45 ч.
на
***** г.
от *********, която извършва контрол по спазване на работното време съгласно
чл.
7, т. 5 от
Правилника за вътрешния трудов ред.
На **** г. - отказала да *********** писмо с искане за справка от
РУ-Мадан, рег.************ г. на РУ-Мадан, предадено й в ******* от ********* Ф.;
отказала да извърши исканата в него справка; каквото задължение има ***** Б.
във време, в което другият ***** Ц.Д. ползвала платен годишен отпуск. Отказът
да изпълни горните задължения е придружен с арогантно отношение към *********,
изразяващо се в думите: „
Отказвам да входирам писмото и няма да извърша справката, Д. трябва да изготви
справката, защото **** ****, а към настоящия момент няма такова дело ", както и ще уведоми
********** за това „ какви неща я кара да
върши " *********, които
думи са изречени в присъствието на ********** Л.. Впоследствие на същия ден,
след положен входящ номер Б. отново е върнала писмото на ********* с думите:
„Ето входирах ти го, който иска да прави справката и Д. може да я направи" - нарушения на чл. 6, т. 1 и т. 2, на чл. 8, т. 1, т.2 и т.4 от Правилника за вътрешния трудов ред в
Районен съд -Мадан; на чл.5, чл.25
и чл. 37 от Етичния кодекс на
*********, във вр. с чл.27, т.1, чл.38, т.8 от Правилника за администрацията в
съдилищата, с което е реализирала състава на чл. 187, ал.1, т. 3, пр. първо - неизпълнение на възложената работа и т. 10 от Кодекса на труда.
На ****** г. Б. отново е предала на ***** Д. писмо рег.№ ******
г. на РУ-Мадан, без да е изпълнила резолюцията на ***** от **** г.: „Да се
изготви от ***** Б.". Повторно е отказала да изпълни исканата справка,
като започнала да вика на *********, че няма да изпълни резолюцията и да спре
********* да й дава писмото, заявявайки: „ Искаш ли да го скъсам ", отправени в присъствието на
******* С. Л.. На посочения ден в 16.10 ч. е установено от *********, че ***** стои на
прозореца, като на бюрото на *****, който е ползвал платен годишен отпуск,
имало дела с резолюции на **** от предходни дати, които не били изпълнени,
доколкото по време на ползване на платен годишен отпуск функциите на **** от
службата се изпълняват от този ****, който е на работа - нарушения на чл. 6, т. 1 и т. 2, на чл. 8, т.1, т.2 и т.4 от Правилника за вътрешния трудов ред
в Районен съд - Мадан; на чл.5 и
чл.25 от Етичния кодекс на *********, с което е реализирала състава на чл. 187, ал.1, т.1, предл.последно -неуплътняване на работното време; т. 3, пр. първо - неизпълнение на възложената работа, т.7 - неизпълнение на законните нареждания на работодателя
и т. 10 от Кодекса на труда.
На ***** г. Б. е изпратила
***** г. по описа на РС-Мадан за образуване по постъпил по делото частен
протест до Административен съд гр. С., вместо до компетентния съд - Окръжен съд гр. С., до който е адресиран и постъпилия
частен протест. Изпращането на делото до некомпетентния за произнасяне съд е
констатирано на ***** г. след телефонно обаждане, получено от ********* Ф.
от ***** от Административен съд С., която е заявила, че образуваното дело в
Административен съд С.н служебно е препратено в Окръжен съд - С. Писмото до Административен съд – С. е с изх.№ ******* г., изготвено от **** Н.Б.
/извършена справка в автоматизираната система за управление на делата/ — нарушение на чл. 6, т. 1 от Правилника за вътрешния трудов ред в съда, във вр.
с чл. 38, т.9 от Правилника за
администрацията в съдилищата, с което е реализирала състава на чл. 187, ал.1, т. 3, пр. първо от Кодекса на труда- неизпълнение на
възложената работа.
5. На ****** г., въз основа на проверка на
вътрешния **** от ********* Ф., е констатиран пропуск от страна на ***** Б. при
изпълнение по ***** г. по описа на РС-Мадан, по което на **** г. е постъпило искане от НБПрП за
присъждане на разноски за възнаграждение за сл.защитник и респ.издаване на
изпълнителен лист. Делото е докладвано на **** на **** г., което е довело до неоснователно забавяне на
произнасянето на ******* от близо седем месеца /Определението с № **** е от **** г./-нарушение на чл. 38, т.4 предл.второ от Правилника за
администрацията в съдилищата - докладва на ***** новопостъпили документи към висящите
дела.
По изложеното работодателят счита, че **** *****
Н.Д.Б. е допуснала виновни нарушения на трудовата дисциплина и неспазване на
установения вътрешен ред, визирани в Кодекса на труда, Правилника за
администрацията в съдилищата и Правилника за вътрешния трудов ред в Районен съд
гр. Мадан, като не е изпълнила основните си длъжностни задължения по т.4, т. 7, т.11, т.21, т.22, т.23 и т. 31 от раздел „Основни длъжностни задължения", както и т.1 от раздел „*****-***** " от длъжностна характеристика за длъжността „ *****, той и *****-*****", с която ***** Б. се е запознала, подписала
и получила на **** г., като е реализирала състава
на чл. 187, ал. 1, т. 1 предл.второ и последно, т. 3, предл. първо, т. 7 и т. 10 от
Кодекса на труда, а именно: преждевременно напускане на работа, неуплътняване
на работното време; неизпълнение на възложената работа; неизпълнение на
законните нареждания на работодателя, възложени й с: т.4, т. 7, т.11, т.21, т.22, т.23 и т.31 на основните
длъжностни задължения както и т.1 от раздел „*****-*****" от длъжностната
й характеристика, а именно: т. 4- „ Следи за изтичане на процесуачните срокове и своевременно докладва на
***** извършените действия и новопостъпилите документи по **********; изпълнява
********** във връзка с обработването на ************; издава ************* въз
основа на писменамолба"; т. 7—„ ************** съгласно Правилника и
предоставя своевременно ***************; Изготвя електронните ******* ", т.11 - „ По указания на **** ***** изпраща делата по които са постъпили жалби до
съответните ******. Получените в служба ***** ****** се докладват незабавно
заедно с ******* на *******. Изпраща *******************, по разпореждане на
****** заедно с делата най-късно три дни след постъпване на възражението от
ответната страна или изтичане на срока за възражение "; т.21 - „ При отсъствие на *****, замества същия в изпълнение на служебните му
задължения "; т. 22 - „ Взема участие при ***********, пряко свързана с дейността му, заедно с
останалия ******* и т. 23-„Спазва етичния
кодекс на *********, като предоставя информация, **************** само съгласно
правилата за изпълнение на длъжността му и нормативните актове. Извършва
необходимите действия за защита на сигурността и поверителността на
информацията, за която е отговорен или му е известна. Съблюдава принципа на
йерархичност " на раздел „ Основни
длъжностни задължения " и т. 1 - „ 1. ***********************, като описва във входящия дневник в ***** всички
документи постъпващи в съда с входящ номер, дата и час на постъпване, подател,
описание на постъпилите книжа и направление на същите. Разпределя и направлява
******" от раздел „ *****-***** ".
Спазвайки процедурата по чл.193 ал.1 КТ,
представителят на работодателя - ****** на Районен съд - Мадан, преди да
наложи наказанието и да прекрати процесното ТПО, е изискал писмени обяснения от
Б. с нарочна Заповед № ************* г., която същата е получила лично на ***** г., което е удостоверено с подписа й.
Към същата са били приложени и цитираните в
заповедта доклади /3 бр./, протокол /1 бр./ и докладна /1 бр./, за да може ******* да се запознае със съдържанието им, да организира
защитата си и да даде обясненията си.
***** на Районен съд - Мадан е предоставил разумен срок
за даване обясненията, като ищцата не е поискала удължаването му.
С вх.№ ******** г.. Н.Б. е представила писмените си обяснения, като в тях изрично заявява, че е
запозната с приложенията /докладите/ към заповедта на ******, с която са й поискани
същите.
В същото време тя не отрича нито едно от деянията,
за които е ангажирана впоследствие дисциплинарната й отговорност. Не е видно
същата да проявява и критичност към поведението си.
Относно ангажирането на дисциплинарната отговорност
на Б. по повод деянието й реализирано чрез бездействие за период от около 7 месеца/на ******* г. е постъпшо искане от НБПрП за ************, като делото е докладвано на
****** едва на ******* г., а нарушението е открито на ***** г./, безпротиворечивата практиката на ВКС повелява следното:
„Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.З ГПК по вьпросите какай са изискванията за посочване време на
извършване на дисциплинарно нарушение, изразяващо се в бездействие и допустимо
ли съдът да цени доказателства, приети след изтичане на преклузивния срок за
представянето им, явяващи се от значение за точното приложение на чл. 195, ал.1 КТ и чл. 312, ал.2 ГПК. По приложението на чл. 195, ал.1 КТ:
Както вече Върховният касационен съд се е произнесьл в решение №676 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 999/2009 г. IVг.о. ВКС и решение № 416 от 19.12.2012 г. по гр.д. № 150/2012 г. IIг.о., когато дисциплинарното нарушение е осьществявано в рамките на
определен период; спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на
точния ден и час на извършването му, а контролирането им е възможно само като
краен резултат, изискванията на чл. 195, ал.1 КТ са изпьлнени с посочване на периода на извършването му. Когато
нарушението, изразяващо се в бездействие - неизпълнение
на възложени трудови функции, е продължавало за определен период, вкл. и до
откриването му, изискванията на чл. 194, ал.1 КТ и чл. 195, ал.1 КТ са изпълнени с посочване на момента на откриването му, тьй като
извършването на нарушението и момента на откриването му съвпадат."
Решение № 69 / 07.05.2013 г. на ВКС, IV ГО, гр.д. № 372 / 2012 г., с
докладчик *********.
Дисциплинарната отговорност е ангажирана в
законоустановените срокове по чл.194 ал.1 КТ - не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.
Противно на изложеното в ИМ, заявява, че сроковете
са спазени, от представените заповеди за отпуск, се установява, че за през 2017 г. и 2018 г., Б. е била в общо 71 работни дни отпуск /43 дни през 2018 г. и 28 дни през 2017 г./, като през това време, сроковете по чл.194 ал.1 КТ спират да текат,
съгласно константната и безпротиворечива практика на ВКС.
За периода от 24.07.2017 г. до момента на уволнението Б. е ползвала общо 66 работни дни отпуск /23 работни дни за 2017 г. и 43 работни дни за 2018 г./: Следва да се има предвид, че дисциплинарного минало на ищцата не е
чисто.
Със заповед № ******* г. на
**** на Районен съд - Мадан, за други допуснати нарушения на трудовата дисциплина на **** Б. е
наложено дисциплинарно наказание "Забележка". С втора заповед № ******* г. на ***** на Районен съд - Мадан на *** Б.
за други допуснати дисциплинарни нарушения е наложено ново дисциплинарно
наказание „Предупреждение за уволнение". С трета заповед № ******* г. на ***** на Районен съд - Мадан на ****
Б. е наложено трето дисциплинарно наказание и второ по ред „Предупреждение за
уволнение" за други допуснати дисциплинарни нарушения.
Видно е, че в рамките на една година /12 месеца/ са наложени няколко
поредни по степен дисциплинарни наказания, които не са обжалвани от ищцата и са
влезли в законна сила. От приложеното ЛТД става ясно, че в предишни периоди Б.
е имала и други наказания, заличени ex lege, чрез нормата
на чл. 197, ал.1 КТ.
Въпросните наказания не са имали дисциплиниращ ефект върху Н.Б., поради
което за процесните в настоящото производство деяния е наложено най-тежкото
дисциплинарно наказание „Уволнение".
Заявява, че наведените в ИМ основания за отмяна на процесните заповеди,
респ. и наложеното дисциплинарно наказание са неоснователни.
Оплакванията на ищцата са свързани с твърдения за:
липса на системни нарушения на трудовата
дисциплина;
невръчване на заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание;
липса на изискани обяснения от служителя преди уволнението;
безмотивност на уволнителната заповед;
липса и точно описание на твърдените нарушения;
изтичане на сроковете за налагане на наказание;
дискриминация по „личен признак" върху ищцата от страна на *****- ********* С.Ф.
По отношение на твърдението за невръчване на
Заповед № ********* г. на ***** на Районен съд – Мадан,
заявява, че и двете процесни заповеди са връчени на Н.Б. при отказ за
получаване на ******* г. в 16:57 часа, като това е удостоверено с подписите на трима св. И двете заповеди са предоставени едновременно на ищцата за получаване, като
същата е била информирана от С. Ф. за съдържанието им, а именно, че й се налага
дисциплинарно наказание „уволнение" и че ТПО се прекратява от този момент.
Същите са оставени на бюрото й, след подписването им от св., за да може същата
да има екземпляр от тях. По-късно, преди да напусне *******, тя ги взима от
бюрото си, което се доказва с факта, че ги е приложила към ИМ.
По отношение на твърдението за дискриминационно
отношение твърди, че С. Ф.
в качеството й на ****** на ищцата, не е осъществявала дискриминационно
отношение спрямо нея. Напротив. Отношението към Б. е било нормално и
равнопоставено, каквото е било към всички **********.
Моли
исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
с оглед доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните,
а и от представеното копие на лично трудово досие на ищцата, се установява, че
тя е работила при ответника по трудово правоотношение по силата на сключен
трудов договор № **** от ******* г.на длъжност “*****”, а последно на
длъжността “*********”. Със № *********г. на ищцата било наложено дисциплинарно
наказание «уволнение», а със Заповед № *********г., трудовото й правоотношение е прекратено
едностранно от работодателя предвид наложено дисциплинарно наказание уволнение.
Ищцата оспорва
връчването на двете заповеди. Съдът не възприема това възражение. От
представените преписи от двете заповеди се установява, че същите са връчени на
ищцата на ***** г. в 16,57ч. при условията на отказ от нейна страна за
получаването им, който отказ е удостоверен с подписите на трима св. Соченото обстоятелство се установява и от
разпита на св.Ф., която заяви, че заповедите на ***** са връчени на посочената
дата, но Б. отказала да се подпише за удостоверяване на връчването. След
оформяне на отказа й, преписи от заповедите били оставени на нейното бюро, за
да има екземпляр от тях и по – късно тя ги взела. Съдът възприема показанията
на св.Ф. като последователни и съответни на писмените доказателства, приети по
делото.
Ищцата твърди, че работодателят е нарушил разпоредбата
на чл.193 от КТ, като не е изискал преди налагане на наказанието обяснения от
нейна страна за вменените й нарушения на трудовата дисциплина. Съдът не
възприема това възражение. От представената по делото заповед № ******** г. на
**** на Районен съд – Мадан, връчена на ищцата на ***** г. се установява, че на
същата е предоставена възможност да се запознае с обстоятелствата, посочени в
Доклади с номера – вх.№ ********************* г., изготвени от ********* Ф. и
Докладна № ******* г. от Ю. Д. – *****, *******, констатациите по протокол от
ежемесечна проверка от 31.07.2018 г., изготвен от *********, приложени към заповедта,
като даде писмени обяснения до 17,00ч. на ***** г. В дадените обяснения ищцата
не е посочила срокът за даване на обяснения да се явява недостатъчен, нито е
отрекла получаването на приложенията. В докладите, както и в проткола за
извършена проверка от ****** г. конкретно са посочени констатираните нарушения
на трудовата дисциплина, които впоследствие са залегнали и в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание. В дадените писмени обяснения от ищцата,
депозирани пред работодателя на ****** г., тя посочва, че няколко пъти връщала
писмото от полицията на Д., тъй като нямало резолюция до коя служба се отнася,
а Б. била много натоварена с работа и затова го дала на Д.. Заявила е, че
предвид ползване на отпуск от другия ***** е била много натоварена, работата е
разнородна, като работи делата на двамата съдии и всички дела са изпълнени в
срок. Даването на писмени обяснения е безполезно, защото единствено се давало
вяра на Ф.. При желание от работодателя можела да даде устни обяснения. Не се
твърди и доказва такива да са дадени пред работодателя до приключване на
дисциплинарното производство.
Установява се, че работодателят е предоставил
възможност на **** да депозира обяснения по нарушенията на трудовата
дисциплина, като същата е представила писмени такива в предоставения й срок,
като е взела отношение по част от нарушенията. С оглед изложеното, съдът
намира, че не е налица нарушение на разпоредбата на чл.193 от КТ от страна на
работодателя.
Ищцата е навела възражение за немотивираност на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Нарушенията на трудовата
дисциплина, с техните обективни и субективни признаци, очертават рамката на
спора. Само при конкретното им описание в заповедта за дисциплинарно уволнение
съдът може да извърши проверка за това спазени ли са повелителните изисквания
на закона, свързани с процедурата по наказване (изслушване или приемане на
обяснения и преклузивни срокове), както и тази по същество - налице ли е
виновно неизпълнение на трудовите задължения за всеки отделен случай и правилни
ли са приложени критериите, за определяне на наказанието. Нормата на чл. 195, ал. 1 от КТ е императивна и
неизпълнението й при издаване на заповед за дисциплинарно уволнение не се
санира с въвеждане на липсващите фактически основания в процеса и представяне
на доказателства за установяването им. Последователна е практиката на Върховния
касационен съд по тълкуването и прилагането на чл. 195, ал. 1 от КТ, основаваща
се на съображението за очертаване на фактическите основания за дисциплинарно
уволнение чрез мотивиране на заповедите за прекратяване на трудовите
правоотношения, съобразно изискуемите елементи. При немотивиране на
дисциплинарно уволнение чрез непосочване времето на нарушението, се допуска
издаване на заповед в противоречие с чл. 194, ал. 1 от КТ, тъй като началният
момент на срока остава неизвестен. Немотивирането на акта за уволнение по чл.
188, т. 3 от КТ от работодателя рефлектира и върху изпълнението на разпоредбата
на чл. 193, ал. 1 от КТ - за снемане обяснения преди налагане на дисциплинарно
наказание. В настоящия случай обаче наказващият орган е уточнил нарушенията от
обективна и субективна страна. Посочил е, че:
-на
***** г., ***** си е тръгнала по-рано от работа без да
извести за това и/или посочи причините наложили преждевременното напускане на
работа -нарушение на чл.6,
т.З, във вр. чл.7, т.1 и т.З от Правилника за вътрешния трудов ред в съда, с
което е реализирала състава на чл. 187, ал.1, т.1 предл.второ от КТ
- преждевременно напускане на работа. Нарушението е
установено в 15.45 ч. на *****
г. от ********, която извършва контрол по спазване на работното време съгласно
чл. 7, т.
5 от Правилника за вътрешния трудов ред.
-На ****** г. - отказала да ***************** с искане за справка от РУ-Мадан, рег.********
г. на РУ-Мадан, предадено й в ******* от ********* Ф.; отказала да извърши
исканата в него справка; каквото задължение има ***** Б. във време, в което
другият ***** Ц.Д. ползвала платен годишен отпуск. Отказът да изпълни горните
задължения е придружен с арогантно отношение към *********, изразяващо се в
думите: „ Отказвам да входирам писмото и няма да извърша
справката, Д. трябва да изготви справката, защото делата са в *****, а към
настоящия момент няма такова дело ", както и ще уведоми ********** за това „ какви неща я кара да върши " *********, които думи са изречени в присъствието на ********** Л..
Впоследствие на същия ден, след положен входящ номер Б. отново е върнала
писмото на ********* с думите: „Ето входирах ти го, който иска да прави справката
и Д. може да я направи" - нарушения на чл. 6, т. 1 и т. 2, на чл. 8, т. 1, т.2 и т.4 от Правилника за вътрешния трудов ред в Районен съд -Мадан; на чл.5, чл.25 и чл. 37 от Етичния кодекс на
*********, във вр. с чл.27, т.1, чл.38, т.8 от Правилника за администрацията в
съдилищата, с което е реализирала състава на чл. 187, ал.1, т. 3, пр. първо - неизпълнение на възложената работа и т. 10 от Кодекса на труда.
-На ****** г. Б. отново е предала на служителката
Д. писмо рег.№*******г. на РУ-Мадан, без да е изпълнила резолюцията на ***** от
****** г.: „Да се изготви от ***** Б.". Повторно е отказала да изпълни
исканата справка, като започнала да вика на *********, че няма да изпълни
резолюцията и да спре ********* да й дава писмото, заявявайки: „ Искаш ли да го скъсам
", отправени в присъствието
на служителя С. Л.. На посочения ден в 16.10 ч. е установено от
*********, че ***** стои на прозореца, като на бюрото на *****, който е ползвал
платен годишен отпуск, имало дела с резолюции на ********** от предходни дати,
които не били изпълнени, доколкото по време на ползване на платен годишен
отпуск функциите на ******* от службата се изпълняват от този ********, който е
на работа - нарушения на чл. 6, т. 1 и т. 2, на чл. 8, т.1, т.2 и т.4 от
Правилника за вътрешния трудов ред в Районен съд - Мадан; на чл.5 и чл.25 от
Етичния кодекс на *********, с което е реализирала състава на чл. 187, ал.1, т.1, предл.последно -неуплътняване на работното
време; т. 3, пр. първо - неизпълнение на възложената работа, т.7 - неизпълнение на законните
нареждания на работодателя и т. 10 от Кодекса на труда.
-На **** г. Б. е изпратила ******
г. по описа на РС-Мадан за образуване по постъпил по делото частен протест до
Административен съд гр. С., вместо до компетентния съд - Окръжен съд гр. С., до който е адресиран и постъпилия частен протест.
Изпращането на делото до некомпетентния за произнасяне съд е констатирано на ****** г. след телефонно
обаждане, получено от ********* Ф. от ***** от Административен съд С., която е
заявила, че образуваното дело в Административен съд С. служебно е препратено в
Окръжен съд -С. Писмото до Административен съд – С. е с изх.№ ********* г., изготвено от **** Н.Б. /извършена справка в автоматизираната
система за управление на делата/ — нарушение на чл. 6, т. 1 от Правилника за вътрешния трудов ред в съда, във
вр. с чл. 38, т.9 от Правилника за администрацията в съдилищата,
с което е реализирала състава на чл. 187, ал.1, т. 3, пр. първо от Кодекса на труда- неизпълнение на възложената работа.
- На ***** г., въз основа на проверка на **** от ********* Ф., е констатиран
пропуск от страна на ***** Б. при изпълнение по ******* по описа на РС-Мадан,
по което на ****** г. е постъпило искане от НБПрП за ***********. Делото е докладвано на
****** на ***** г., което е довело до неоснователно забавяне на произнасянето на ****
от близо седем месеца /Определението с № **** е от ***** г./-нарушение на чл. 38, т.4 предл.второ от Правилника за администрацията в
съдилищата - докладва на ********** новопостъпили документи към висящите дела.
В заповедта са посочени
нарушителят, нарушенията и кога са извършени, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Не се
споделя наведеното от ищцата възражение, че липсвали посочени дати или период
на извършените нарушения. В заповедта са фиксирани дати на извършените
нарушения, както и дати на откриването им. По отношение на нарушението за
несвоевременно докладване на ************************************************
от Националното бюро за правна помощ, тъй като се касае за нарушение,
осъществено чрез бездействие, то е посочен период на осъществяването на
нарушението, а именно от датата на постъпване на искането до датата на
докладването му на ***********. Нарушенията са конкретизирани по дати,
съответно период на осъществяване, както и са описани конкретните действия или
бездействия, в които се е изразило нарушението на трудовата дисциплина. В
заповедта са обсъдени и дадените от служителя обяснения. В този смисъл
възражението на ищцата се явява неоснователно.
Наведено е и възражение за незаконност на уволнението поради неспазване от
работодателя на сроковете, визирани в разпоредбата на чл.194, ал.1 от КТ, за
налагане на дисциплинарно наказание на служителя. Съгласно сочената разпоредба,
дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Ал.3 на същия текст
урежда правилото, че сроковете по ал. 1 не текат през времето, когато
работникът или ***** е в законоустановен отпуск или участва в стачка. От представените заповеди за отпуск, се установява, че Б. е ползвала
отпуск от 24
работни дни, съответно в периода 09.08.2018 г. – 07.09.2018 г./21 дни/ и 19.09.2018 г. – 21.09.2018 г. / 3 дни/. Срокът за налагане на
дисциплинарно наказание е удължен с посочените дни, тъй като е спрял да тече
през време на ползване на разрешен отпуск от ищцата, като към датата на
връчване на заповедта срокът не е изтекъл / най – ранната дата на нарушение, за
което на ищцата е наложено наказание, е ****** г./.
Ищцата оспорва работодателят да е установил факта на нарушението.
От разпита на св. С. М. Ф. – ******* на Районен съд –
Мадан, се установи, че ***** дават дежурства и единият час, през който са на
разположение на работодателя в обедна почивка, могат да го ползват или до 17:00
часа, или си тръгват съответно в 16:00 часа. Така е по Правилника за вътрешния
трудов ред и съобразно Правилника за администрация в съдилищата. Имало случай,
в който ищцата си била тръгнала по-рано от работа. Датата е ****** г. и
слизайки в *******, св. установила, че ******* е празно, нямало никого. Единият
***** през това време ползвал платен годишен отпуск. Попитала в съседната стая
***** в ****** къде е Н.Б., защото тя била на работа тогава, а имало и клиенти,
които чакали в *******. Д. й казала, че не знае къде е. Качила се в стаята и
позвънила на мобилния телефон на Н.Б.. Часът беше след 15:30. Н.Б. й казала, че
погрешка си е тръгнала. Тя е била **** ***** и вместо в 16:00 часа, си е
тръгнала в 15:00 часа и когато се прибрала вкъщи, видяла, че си е тръгнала
по-рано. Не й се обадила, за да я извести, дори казала, че няма проблем, когато
е дежурна следващия път, няма да си тръгне по-рано. Казала, че може този един
час да не го ползва друг ден.
Относно справките и конкретно исканията за справки от
*******, същите се носят или в *******, или се дават на св. В случая **** й
дала писмото на нея, тя го занесла в ******* и го дала на Н.Б.. Тя отново била
сама в този ден – ****** г., когато постъпило писмото. Дала писмото на Н.Б., тя
е и *****, изпълнява функциите на *****, за да може да входира писмото и да се
изготви справката. В писмото било посочено, че справката следва да се изготви
спешно. Б. казала, че няма да ********, отказва да входира и няма да изготви
никаква справка. Д., която е ***** – *******, можела и тя да заведе писмото и
тя да изготви справката, тъй като **** се намирали в ******. Ф. обяснила на Б.,
че тя е ***** –***** и нейно е задължението да входира писмата. Делата и
книгите се намират в ******* и ако се окаже, че съответното ******, то *******
ще изготви справката, но ***** е този, който следва да извърши проверка в
книгите дали такова дело е налично.
***** дежурят не всеки ден. На ***** Б. е била
дежурна, а писмото било на 25-ти, т.е. на 25-ти не Б. е била дежурна. Когато
***** е дежурен и си тръгне един час по-рано, трябва да има някой, който да
покрие тези функции, но в случая Б. си е тръгнала два часа по-рано. Д. била на
тази дата. Тя изпълнява и функциите на ***** в рамките на този един час, в
който ***** си тръгне по-рано, но Б. тръгва два часа по-рано. Писмото на *****
било на следващия ден, на 25-ти. Д. изпълнява функциите на ***** в случаите на
заместване, т.е., когато и двете ***** – Г. и Б., ползват едновременно отпуск.
В такива случаи Д. замества. Д. е ***** – *********, т.е. тя е единствената,
която изпълнява функциите и на *****, и на **, и на *****. Има разлика между
***** – ***** и *****. Съдът има четирима *****и *********** е в една стая.
***** – ******* Д. е в друга стая, за да се изолира притока на клиенти, тя е в
отделна стая. Двете *** ***** ***** ***** – Б. и Г., се помещават в една стая
заедно със **********.
Когато отсъства ***** и Д. го замества, понякога тя оставя вратите
отворени, за да се вижда, че е там и за да може да види, когато има клиент към
*******. Първо е стаята на *******, след това е общото ***** – ********* и
когато се налага, Д. рядко замества и двете, защото е натоварена достатъчно, но
се налага да изпълнява и техните функции. В повечето случаи си стои в нейната
стая, защото ПОС - терминалното устройство е в тази стая и оставя вратата
отворена.
Не е уредено кореспонденцията от кого ще се приема. В
случая св. не може да върне ******* или да откаже да вземе писмото му. В края
на краищата той е колега като нея и тя взела писмото и го занесла на ***** да
го входира. Най-лесно било да каже: „Писмото не е за мен, иди го входирай“. Не
такова е отношението й към клиентите на съда.
Правилникът за вътрешният трудов ред указва *********
да уплътняват работното си време по предназначение спрямо функциите, които
изпълняват. На 26-ти отново, за пореден път, писмото било прехвърлено и било
отказано да се изготви справка. Когато слязла в *******, намерила Н.Б. на
прозореца. В ръката си държала огледало и пинсета, нямало дела на нейното бюро.
Бюрото на другия ***** Г. било затрупано с дела на командирования *****. Св.
седнала и на един лист описала *******************. Попитала Б. защо не е
изпълнила резолюциите макар да са на другия състав, тъй като тя трябва да
замества колегите си и защо стои на прозореца. Отговорът бил, че нещо й е
влязло в окото. Не казала, че ще вземе или ще изпълни разпорежданията, нито че
ще направи справката.
Няма практика ******** да резолира и да посочва срок
за изпълнение. В самото писмо от полицията било цитирано, че се касае за спешна
проверка.
След ****** г., след поредния разговор с Б., че все
пак справката трябва да се извърши, че се касае за искане от институция и те са
длъжни да я изготвят, след категоричния й отказ да я изготви, св. помолила
***** Д. – ***** от ******, да направи проверка в книгите в ******* и да
изготви исканата справка. От справката било видно, че такова дело наистина има
образувано със страните, посочени в писмото, като датата на образуване била
съвсем кратка преди идването на писмото. Изпълнение по делото е правено точно
от *** ***** Б.. С една дума тя била запозната с исканата в писмото информация
и можела да я изготви своевременно, за да не се стига до този неприятен момент.
На
******* г. Ф. получила обаждане от ***** от Административен съд – С., която я
уведомила, че образуваното при тях касационно частно наказателно дело ще бъде
прекратено и изпратено на съответния окръжен съд. Казала й, че погрешка делото
е изпратено при тях, образувано е, ***** е видял тази грешка и е постановил
определение за прекратяване. Продиктувала й номера на делото, св. направила
проверка в автоматизираната система за управление на делата и установила, че
***** Б. е подготвила книжата и е изпратила делото до Административен съд
вместо до Окръжен съд. По заповед на ********** изготвя ежемесечна
проверка на деловодните книги и регистри, както и на делата, които се предават
във вътрешния архив. На **** установила по наказателно дело, че има постъпило
писмо от Национално бюро за правна помощ от ***** г. Писмото е входирано от
***** Б., но искането не било докладвано на *****, тогава **** С.. Докладвано е
едва месец 07.2018 г. няколко месеца по-късно. Това е довело до постановяване
на акт от ******* много по-късно. В края на всеки месец тя извършвала проверка.
На ***** г. установила, че делото не е докладвано. Конкретно това писмо от
Националното бюро за правна помощ било приложено по делото. Тя, извършвайки
******, проверявала делото – събрани ли са ******, проверена ли е ******,
съответно изпратени ли писма след решението, влязло ли е в сила. Такава
проверка извършвала тя. Извършвайки такава проверка, видяла писмото. Относно
това писмо от Национално бюро за правна помощ видяла, че самото писмо е
входирано и е подписано от Б.. Направила проверка в автоматизираната система за
проверка на делата и видяла, че е входирано от нея. Подписът бил нейният. *****
са две и тя можела да различи почерка на едната и на другата. Изпълнението след
това е направено от Б.. В печата, който се слага, входящият номер, *****т е
длъжен да сложи подписа си. Не можа да уточни дали имало или не подпис, но
почеркът бил на Б. и най-вероятно подписът е положен от нея. Тя не отрекла.
Това било установено към момента, най-вероятно подписът е положен от Б.. В
Районен съд – Мадан няма обособени *************. Работят в екип – *****,
*****, *****.
Няма разпределение на работата по ****. Няма
***********, работи се в екип – *****, *****, *****. Ако ***** разглежда
********, то ***** обработва и *************. ***** в Районен съд – Мадан са
двама – един постоянен и един командирован. Първоначално Б. работела с
постоянния *** Д. С., който бил и *****. В процеса на работа обаче той не бил
доволен от изпълнението по делата, което се правело от нейна страна.
Неколкократно правил забележки св. да обърне внимание на *****, защото тези
пропуски рефлектирали и върху неговата работа. Един ден той дошъл и й казал, в
деня, в който другият **** Д.Х. отишъл в Районен съд – З., където бил избран за
*******, тогава **** С. казал да каже на *****, че от днес насетне той ще
работи с ***** Ц. Г., а Н.Б. - с командирования ***.
Когато постъпят справки, които не са по конкретни
дела, при такива искания ***** Б. никога не предлагала доброволно да изпълни
справката и другата **** ***** винаги поема. За това се преминало на ротационен
принцип – единия път справката се извършва от единия *****, другия път от
другия.
Резолюцията да се изпълни от Б. била поставена от ****** С.. Тя го
запознала, че Б. отказала първоначално да входира и след това да изготви
справката. Нямало кой друг да я изготви, защото тя била ***** в ***** *****,
поради което той дописал върху резолюцията, на която бил сложил първоначално
„Да”, дописал „Да се изготви от ***** Б.”. Той станал св. на разправията и чул,
че тя отказа.
Във функциите на св. е да разпределя работата на *****
и за да няма разминаване, за да се избегнат ситуации по време на ползване на
платен годишен отпуск или друг по-продължителен отпуск, по нейно предложение
ежегодно се изготвят заповеди за заместване кой, каква функция ще изпълнява в
случаите на отсъствие на колегите. Това се отнасяло само по отношение на *****. Със ****** такъв проблем не
съществува.
От разпита на св. С. Б. Л. - *******
от ***** г., се установи, че работното й място е в същата стая, в която работи
и Б., постоянно там. В едно помещение се намират. Имало случай, в който тя
отказала да входира писмо. Било лятото, ***** – другият ***** била в отпуск. На
**** г. била донесена от ********* Ф. справка, която Б. отказвала да направи и
да я входира. Казала, че няма да я направи, защото има много работа, защото е
сама към момента, понеже другият ***** е в отпуск. Тогава **** казала, че
трябва тя да я направи, понеже делата са в *******. Имало пререкания между
двете. Б. искала справката да бъде направена от ****, която е ***** Ю. Д., понеже делата били в *****. Искането
за справка било от полицията. Б. заплашила, че ще скъса същата тази справка.
Това нещо станало в спора. Може би не в същия момент, в който ставало въпрос за
входирането, защото няколко пъти Ф. слизала и се връщала с тази справка, но има
такова нещо, когато Б. казала: „Искаш ли да го скъсам”? Св. чула тази заплаха,
че иска да скъса писмото, тя била в стаята. Искането за тази справка било от
полицията. Най-вероятно са я оставили при *********, затова тя я донесла. Има
случаи, в които оставят документи и при нея, освен в *******. И друг път
оставяли такива документи при нея.
Когато дойде справка, която трябва да се направи, но
не по конкретно дело, а обща справка, обикновено ********* възлага кой да
извърши справката. Когато отидат в ******* и поискат да се направи справка,
която от двете ***** я вземе и я входира, обикновено тя я прави. По-често
другият ***** го върши това нещо, защото имало случаи, в които **** Б. отказва
или просто ги оставя и другият ***** взима справката. Б. също правила справки, но по-рядко. Разпределението
на работата е по *****. Извън това няма такова регламентирано разпределение на
работата.
От разпита на св. Ю. Х. Д. се
установи, че от **** г. работила в Районен съд – Мадан като *****. Понастоящем
не работи там. Напуснала на **** г. Работното й място в **** било ********* в
отделна стая, не в *******.
Имало писмо от полицията в Мадан, което Н.Б. й била предала, без да е
изпълнила резолюцията върху него. То било с резолюция до **** Б.. Резолюцията
била на **** С.. На ****** г. след обяд Н.Б. й го донесла и й го оставила на
бюрото. Не й обяснила защо го оставя. Точно тогава свидетелката имала доста
клиенти, стаята била пълна и не могла да й каже нищо. След като отминала
вълната от клиенти, занесла писмото направо на ********* Ф. и й казала, че било
резолирано до **** Н.Б. и се върнала в стаята. В края на работния ден Н.Б.
отново й донесла писмото и отново й го оставила на бюрото. Тя по принцип все
казвала, че и св. е ***** и е длъжна да върши и тяхната работа, а по длъжностна
характеристика тя била ***** – *********. Тази справка не касаела ****. Книгите
са в *******, азбучниците и делото било образувано на ***** г., като имало само
едно дело за домашно насилие. Нямало други дела. Справката до районното
управление била изготвена на 27-ми. На 27-ми св. изготвила справката.
Когато идват такива справки от полицията, те винаги
посочват, ако делото е в ****. Тогава св. изпълнява справките. Когато в самото
писмо, искането от полицията, не посочват, че делото е в ****, справките се
изпълнява от Служба „*****“. По принцип Н.Б. е Служба „*****“, но писмата се
входират и от Ц. Г., тя също входира поща. Макар, че Б. се води *****, не
минава изцяло пощата през нея да я входира и след това да се разпредели. Ц. Г.
също входира. Има случаи, в които такива писма се приемат и от *********.
Зависи кой от полицията ще донесе пощата. Качвали я горе при Ф., след това тя
вече разпределя пощата и я насочва към коя служба е.
От разпита на св.
Ц. М.Д. се установи, че работи в Районен съд – Мадан като ***** от ****
г. Отношението на **** Ф. към **** Н.Б. не е било по-различно от отношението
към всички други ****. Госпожа Ф. идвала и казвала, че трябва да се направи
нещо, че трябва да се направи справка. В повечето случаи имало резолюции не от
госпожа Ф., а от ********** и винаги, в повечето случаи ***** Б. опонирала, че
това не е наша работа, „стига с твоите измишльотини” и нещо от сорта. Св. също
е *****, в една и съща канцелария са и едната, и другата работят ***********.
Разделени са на двама ****. Едната **** работи с единия ****, а другата с
другия ****. Когато дойдат справки, които не касаят конкретно дело, единия път
едната прави справка, другия път другата прави справка. Не знае дали има
вътрешната заповед за разпределението на тази работа. Повечето справки в
******* ги извършвала тя, защото винаги има ответна реакция от страна на Б..
Винаги реагирала и за да се избегнат скандали и разправии, св. правила
справката. **** Ф. разпределяла работата съгласно Правилника и вътрешните
правила, а не по усмотрение. По принцип едната работи с единия ****** и всичко
върши от доклада на ******. Относно другата работа, която не е по конкретни
дела, вече е по усмотрение на *********. Това вече трябва да се направи, даже
правили и общи справки. Тогава възлагала на когото реши.
Съдът възприема показанията на разпитаните св. като логични, последователни
и съответни едни на други, както и в синхрон с приложените писмени
доказателства, макар същите да са заинтересовани предвид наличието на трудови
правоотношения на св. с ответника.
От посочените свидетели безпротиворечиво се установи осъществяване на вменените
на ищцата нарушения на трудовата дисциплина, поради което и съдът намира за
неоснователно възражението на ищцата за неустановяване на сочените нарушения на
трудовата дисциплина от страна на работодателя.
В исковата молба ищцата е навела и възражение за дискриминационно
отношение от страна на ****** Ф. по отношение на ищцата по личен и полов
признак. От разпита на св.Ф., Л., Д. и Д. не се установи да е налице негативно
отношение на Ф. спрямо ищцата. Липсват и доказателсдтва на същата преимуществено
да е възлагана повече или по – сложна работа, отколкото на другия *****. Св. Л.
потвърди, че изискванията на Ф. са към всички и най – вече сръчността и
бързината на изпълнение на възложените задачи. От разпита на **** на ищцата –
св. Я.И., също не се установи дискриминационно отношение от страна на Ф. към
****. Заяви, че сестра му му споделяла, че Ф. се е държала грубо не само с нея,
а и спрямо другите. Макар да заяви, че сестра му му споделила за особено
отношение на Ф. спрямо нея, то не изложи конкретни обстоятелства в тази насока.
С оглед изложеното, съдът намира за недоказано, при лежаща върху ищцата
доказателствена тежест, възражението за проява на неравно третиране на ищцата
спрямо останалите *********, подчинени на Ф., от страна на последната.
Ищецът навежда като довод за незаконосъобразност на
посочените заповеди обстоятелството, че не е налице соченото основание за
уволнение, а именно системност на извършените нарушения. Съдът не споделя
наведения довод. Системни нарушения на трудовата дисциплина са налице, когато
работникът или ***** е извършил три или повече отделни нарушения на трудовата
дисциплина. Законодателят е имал предвид както нарушения, за които наказание не
е налагано и за които дисциплинарната отговорност не е погасена поради
изтичането на сроковете по чл. 194, ал. 1 от КТ, така и нарушения, за които е
наложено дисциплинарно наказание, но то все още не е заличено при условията на
чл.197 или чл.198 от КТ. Законодателят не е предвидил трикратно констатиране на
три и повече нарушения в период от една година, а е визирал три и повече
нарушения на трудовата дисциплина, които са извършени в посочения период,
независимо дали са констатирани при една проверка или при няколко такива. В
настоящия казус множеството нарушения са били констатирани при извършени
неколкократни проверки. В случая са констатирани пет нарушения на трудовата
дисциплина, които са квалифицирани съгласно Кодекса на труда и подзаконовата
нормативна уредба, поради което е налице именно соченото основание – системност
на нарушенията, за налагане на най – тежкото, предвидено в закона,
дисциплинарно наказание.
При проверка законосъобразността на наложеното
наказание съдът следва да прецени и обстоятелствата по чл.189, ал.1 от КТ,
съгласно която при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
поведението на работника или служителя. В настоящия казус ищецът е бил запознат
със задълженията си, вменени му по силата на законодателството, както и с вътрешните
нормативни актове, издавани от работодателя, уреждащи реда и организацията на
работата. С оглед обстоятелството, че са налице системни нарушения на трудовата
дисциплина от страна на ищеца, както и предвид наложени двукратно наказания
„предупреждение за уволнение“ през ********* г. за други нарушения на трудовата
дисциплина, съдът намира, че тежестта на наложеното наказание съответства на
тежестта на нарушенията. В настоящия казус нарушенията са тежки, както поради
неизпълнението на задълженията на *****, така и поради наличието на повече от
едно нарушение на трудовата дисциплина в кратък период от време, вкл. след
налагане на две последователни дисциплинарни наказания. В настоящия случай част
от нарушенията – несвоевременно *********, е довело до забавяне на
произнасянето на *********** с няколко месеца. Другите нарушения, изразили се в
отказ да се извърши своевременно справка по искане на полицията, както и
погрешно изпращане на делото в друг съд, довело до необходимостта от
прекратяване на погрешно образуваното дело, което забавя произнасянето на
компетентния съд, рефлектира върху доверието и имиджа на ******* в обществото,
като подронва същите. Наложените предходни наказания не са изиграли
предупредително- възпираща роля у наказаното лице, тъй като същото е продължило
да осъществява подобен род нарушения на трудовата дисциплина. Ето защо, с оглед посоченото по-горе съдът
намира, че тежестта на наказанието е съобразена с тежестта на нарушенията и
същото е законосъобразно.
Атакуваната заповед е издадена в изискуемата от закона
форма, по предвидения ред и спазване на императивните изисквания на закона, от
лице, имащо право да издава заповеди за налагане на наказания и прекратяване на
трудовото правоотношение.
Ето защо, искът по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ следва да
бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед отхвърлянето на главния иск, следва
да се отхвърлят и акцесорните такива като неоснователни.
Предвид изхода на делото, на ищцата не следва да бъдат
присъдени разноски.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК с оглед направеното искане от ответника за присъждане на разноски, то
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 1264,02лв. –
заплатено адв. възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Д.Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес *****************, против Районен съд – Мадан, БУЛСТАТ *********, с административен адрес гр.Мадан,
ул.”Обединение” № 8, обективно съединени
искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 във връзка с чл.225, ал.1
от Кодекса на труда и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване на незаконно и
отмяна на уволнението, извършено със Заповед № ******** г. и Заповед №
********* г. за прекратяване на трудовото правоотношение на ******* на Районен съд – Мадан, с които на
основание чл.330, ал.2, т.6 вр. с чл.190, ал.1, т.3 и 7 вр. с чл.188, т.3 от
Кодекса на труда, считано от ****** г. е прекратено трудовото правоотношение
между страните, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност „*********”, както и за заплащане
обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението в
период от 6 месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото й
правоотношение – ******
г., до 25.03.2019 г. в размер на
8480,40лв., ведно със законната лихва от датата на уволнението до окончателното
изплащане на сумата, както и направените разноски, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Н.Д.Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес *****************, да заплати на Районен съд – Мадан, БУЛСТАТ *********, с административен
адрес гр.Мадан,
ул.”Обединение” № 8, сумата от 1264,02лв.
/ хиляда двеста шестдесет и четири лева и две ст./– заплатено адв.
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от датата на обявяването му – 22.05.2019 г., като препис от него се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с
оригинала!
КЯ