№ 14798
гр. София, 07.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110110757 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 323,предл.1 ТЗ.
С исковата молба ищецът "С.М. е предявил иск за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 9 400 лв, представляваща разликата между платената от ищеца цена на
25 тона тор – амониев нитрат „Nutrammon-34.5-0-0” , закупени от него по заместващата
сделка по смисъла на чл.323 ТЗ – договор за търговска продажба с трето дружество „И.А
удостоверен с фактура № 11111г. , и уговорената цена на същото количество
тор„Nutrammon-34.5-0-0” по разваления на 01.12.2021г. договор за търговска продажба с
ответника , удостоверен с фактура № 11г. , заедно със законната лихва върху тази сума от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане и разноските по
настоящото исково дело и по обезпечителното производство по ч.гр.д. № 6636/2021г. по
описа на Русенския районен съд , V граждански състав.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищцовото дружество поддържа
предявения иск. При устните състезания в заседанието на 12.07.2023г. адвокътът на ищеца е
пледирал за уважаване на иска. Доводи за основателността му са обосновани и в
предсавената на 12.07.2023г. писмена защита от адвоката на ищеца.
Ответникът ”Х оспорва предявения иск по основание и по размер видно от
изявленията на пълномощника му в представения на 31.01.2022г. пред Русенския районен
съд отговор на исковата молба. Обосновава се становище , че „ се касае не за случай на
неизпълнение на първоначално сключения договор , както се твърди в исковата молба ,а за
изменение на първоначално сключения договор и последвало точно изпълнение от страна
на продавача”, поради което е неприложим чл.323 ТЗ. Твърди се , че ответникът като
продавач е изпитал затруднение да достави цялото уговорено по договора с ищеца
1
количество тор (100,80 тона) и изпаднал в забава след уговорения първоначален срок –
15.09.2021г. „поради настъпилото непосредствено след слючването на договора рязко и
значително повишаване на производствените суровини (природен газ) и електрическа
енергия”, което е засегнало „всички участници на пазара на азотни торове”. Въпреки това
на 06.10.2021г. ответникът доставил на ищеца част от уговореното колричество тор – 25
това , което той приел като частично изпълнение. След това страните започнали преговори ,
в хода на които се споразумели първончалния договор да бъде изменен , като вместо
оставащите 75 тона тор „Nutrammon-34.5-0-0” на цена 824 лв без ДДС за тон бъдат
доставени 50 тона друг вид тор – Nitrokan 27-0-0 на цена 930 лв без ДДС за тон. Това
количество тор е доставено от ответника на ищеца на 19.11.2021г. И за двете доставки на
торове били издадени съответни фактури , а от цената на последната доставка на
19.11.2021г. било приспаднато авансовото плащане от ищеца в размер на 16 000 лв.
Според ответната страна , тъй като измененият договор е изпълнен точно от продавача ,
ищецът като купувач не е имал основание да го развали. Посочва се и , че заместващата
стока е била поръчана и получена от ищеца през октомври 2021г. преди развалянето на
договора му с ответника , което също изключва приложението на чл.323 ТЗ.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа
оспорването на иска. При устните състезания в заседанието на 12.07.2023г. адвокатът на
ответника е пледирал за отхвърляне на иска.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК , намира за
установено следното от фактическа и правна страна :
Относно местната подсъдност на иска :
Исковата молба първоначално е предявена пред Русенския районен съд, пред
който е било образувано гр.д. № 6837/2021г. по описа на РРС,V граждански състав.
Русенският районен съд, V граждански състав е изпълнил по гр.д. № 6837/2021г.
процедурата по чл.131 ГКП , като е изпратил е преписи от исковата молба и от
приложенията към нея на ответника, който е представил в срока по чл.131,ал.1 ГПК отговор
на исковата молба.
Русенският районен съд, V граждански състав с определение № 449/01.02.2022г. е
прекратил образуваното пред него съдебно производство по гр.д. №6837 /2022г. и е
изпратил делото на Софийски районен съд на основание чл.118,ал.2 ГПК ПО МЕСТНА
ПОДСЪДНОСТ , като е уважил предявения от ответника с отговора на исковата молба
отвод. Като необжалвано това определение е влязло в сила.
В СРС е образувано настоящото гражданско дело № 10757/2022г. по описа на 68
състав.
Относно реда за разглеждане на предявения иск :
Както е посочено и определението по чл.140 ГПК, въпреки че предявеният
осъдителен иск по чл. 323,предл.1 TЗ произтича от търговско правоотношение между
2
страните ,т.е. от търговска сделка по чл.286 ТЗ, делото следва да бъде разгледано по общия
исков ред по чл.124 и сл. ГПК , а не по реда на особеното исково производство по чл.365 и
сл. ГПК, тъй като искът е родово подсъден на районен , а не на окръжен съд (чл.103 ГПК
във връзка с чл.104,т.4 ГПК).
Относно основателността на предявения иск:
Предявеният иск е ОСНОВАТЕЛЕН.
Страните не спорят , че между тях е бил сключен неформален договор за търговска
продажба , чието съществено съдържание е удостоверено в издадената фактура № 11г. ,
приета като писмено доказателство по настоящото дело. Видно от съдържанието на
цитираната фактура по силата на сключения договор ответникът като продавач е поел
задължението да продаде и да достави на ищеца в срок до 15.09.2021г. 100,80 тона тор
„Nutrammon-34.5-0-0” с единична цена 824 лв без ДДС за тон , а за цялото количество 99 671,
04 лв с включен ДДС , срещу задължението на ищеца като продавач да заплати тази цена.
По делото е безспорно , че до уговорения срок – 15.09.2021г. ответникът не е
доставил никакво количество тор и е изпаднал в забава.
Няма спор по делото , че на 06.10.2021г. ответникът е доставил на ищеца част от
уговореното количество тор – 25 тона при единична цена от 824 лв без ДДС за тон , общо
24 720 лв с ДДС , които са платени от ищеца. Това се установява и от представената по
делото фактура № 2811/06.10.2021г.
Безспорно по делото е , че с Уведомление-покана , получена от ответника на
21.10.2021г. , ищецът е поискал доставката на оставащите 75,80 тона тор по процесния
договор да бъде осъществена в срок до 30.11.2021г. от ответника. Тази покана и разписката
за връчването й са представени като писмени доказателства по делото.
Страните не спорят , че след получаването на поканата от 21.10.2021г. ответникът е
доставил на 17.11.2021г. на ищеца 50 тона тор „Nutrammon-34.5-0-0” при единична цена от
930 лв без ДДС за тон , общо 39 800 лв , които са платени от ищеца. Това се установява и от
представената по делото фактура № 1111.
Недоказано е твърдението на ответника , че втората доставка , удостоверена с
фактурата № 1111. , е извършена не според първоначалния договор по фактура № 11г. , а в
изпълнение на изменение на този договор, съгласието за което е постигнато устно между
страните. Видно от съдържанието на поканата от 21.10.2021г. на ищеца , която не се оспорва
от ответника , ищецът е поискал изпълнение от ответника на първоначалния договор от
02.09.2021г. , а не на допълнително споразумение , променящо този договор.
Обстоятелството, че ищецът е приел доставката от ответника на друг вид тор като частично
изпълнение на сключения първоначален договор не доказва постигнато съгласие между
страните за анекс , изменящ първоначалния договор.
От установените по делото факти е видно , че ответникът е доставил на ищеца общо
75 тона тор по договора , удостоверен с фактура № 11г. За останалите 25,80 тона тор
ответникът е изпаднал в забава след 30.11.2021г., когато е изтекъл срока, предаставен му от
3
ищеца с поканата от 21.10.2021г.
Ответникът , чиято е доказателствената тежест съгласно чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2
ГПК , не е доказал и то при условията на пълно доказване (по категоричен и безспорен
начин) наличието на причини , изключващи отгворността му за неизпълнението на
договорното му задължение за доставка на останалите 25,80 тона тор по процесния договор
с ищеца. Твърдението на ответника за повишени цени на суровините за производство на
азоатен тор е правноирелевантно , тъй като не е конкретизирано и не е доказано по какъв
начин изменението на цените на съответните природни и енергийни ресурси препятства
доставките на тор по вече сключени договори.
Като писмено доказателство по настоящото дело е прието Уведомление от ищеца до
ответника , с което същият е отправил изявление за разваляне на основание чл.87,ал.1 ЗЗД на
сключения на 02.09.2021г. договор за продажба на тор за частта му относно
недоставените 25,80 тона тор по единична цена 824 лв без ДДС за тон. Тази покана е
получена от ответника на 01.12.2021г. видно от разпечатката от електронното писмо , с което
му е изпратена.
Следователно с получаването от ответника на уведомлението от 01.12.2021г.
процесният договор межу страните е частично развален едностранно от ищеца като купувач
поради частичното неизпълнение на задължението на ответника като продавач за доставка
на оставащото количества тор от 25,80 тона.
С исковата молба е представена и фактура № 11111г. , удостоверяваща договор за
търговска продажба между ищеца като купувач и третото дружество „И.А. като продавач
относно доставката на 25 тона тор – амониев нитрат „Nutrammon-34.5-0-0” с единична цена
1 200 лв без ДДС за тон , а за цялото количество 36 000 лв с включен ДДС. Според
приетото в заседанието на 12.07.2021г. заключение по съдебно-счетоводната експертиза,
неоспорено от страните, фактурата № 11111г. е осчетоводена както от ищеца , така и от
„И.А. и цената на тора по тази фактура е платена изцяло от ищеца на „И.А. .
Според чл.323,изр.1 ТЗ ако продажбата бъде развалена и в подходящ срок след
развалянето купувачът е купил заместваща стока , той може да получи разликата между
цената по продажбата и цената по заместващата сделка, както и обезщетение.
В конкретния случай за ищеца като купувач по разваления договор за търговска
подажба с ответника по фактура № 11г. е възникнало вземане по чл.323, изр.1 ТЗ да
получи разликата между цената на 25 тона тор по този договор (824 лв без ДДС за тон) и
цената на същото количество тор по заместващата сделка , удостоверена с фактурата №
11111г., с третото дружество „И.А. (1200 лв без ДДС за тон). Тази разлика е 376 лв без ДДС
за тон (1 200 лв – 834 лв) , а за цялото количество от 25 тона тор е в размер на 9 400 лв (376
лв х 25 тона). Доколкото по делото няма доказателства тази сума да е платена от ответното
дружество (което е в негова доказателствена тежест съгласно чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2
ГПК), тя следва да бъде присъдена на ищеца. Предявеният иск по чл. 323,изр.1 ТЗ следва
да бъде уважен изцяло.
4
Относно разноските по делото:
На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото–
платените държавна такса (376 лв) и адвокатско възнаграждение ( 1000 лв).
В исковата молба е посочено , че по ч.гр.д. № 6636/2021г. по описа на Русенския
районен съд , V граждански състав е допуснато обезпечение на бъдещ иск (разглеждания по
настоящото дело – б.с.) и е издадена обезпечителна заповед, поради което се претендират и
разноските , направени в обезпечителното производство и по изпълнителното дело №
20217600400717 по описа на ЧСИ Цветанка Георгиева за налагане на обезпечителната
мярка. Според т.5 от Тълкувателно решение от 06.11.2013г. по тълкувателно дело №
6/2012г. на ОСГТК на ВКС направените от страните разноски в обезпечителното
производство се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора с
оглед крайният му изход, т.е. искането за присъждане на обезпечителни разноски не е
самостоятелен иск , а акцесорна претенция. Следователно на ищеца следва да бъдат
присъдени и направените от него разноски в обезпечителното производство , изразяващи се
в платените от ищеца държавна такса по сметка на съда (40 лв) , такси към ЧСИ (общо 78
лв) , адвокатско възнаграждение по обезпечителното производство (600 лв) и адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело (200 лв).
Съдът не присъжда разноски на ответника , тъй като искът срещу него е уважен
изцяло.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ”Х, ЕИК : 11 , със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. 1111,
чрез адв. Х. П., ДА ЗАПЛАТИ на "С.М., ЕИК : 1111 със седалище и адрес на управление :
село Б община Сливо поле, ул. „1111 чрез адв. Л. С., на основание чл. 323,предл.1 ТЗ
сумата от 9 400 лв (девет хиляди и четиристотин лева), представляващи разликата между
платената от ищеца цена на 25 тона тор – амониев нитрат „Nutrammon-34.5-0-0” ,
закупени от него по заместващата сделка по смисъла на чл.323 ТЗ – договор за търговска
продажба с трето дружество „И.А удостоверен с фактура № 11111г. , и уговорената
цена на същото количество тор„Nutrammon-34.5-0-0” по разваления на 01.12.2021г.
договор за търговска продажба с ответника , удостоверен с фактура № 11г. , заедно със
законовата лихва върху посочената сума от датата на предявяването на исковата молба-
16.12.2021г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата
от 2 294 лв (две хиляди двеста деветдесет и четири лева), представляваща сбор от
направените от ищеца разноски по настоящото исково съдебно производство, по
обезпечителното производство по ч.гр.д. № 6636/2021г. по описа на Русенския районен
съд, V граждански състав и по изпълнителното дело № 20217600400717 по описа на ЧСИ
Цветанка Георгиева- платените държавни такси и адвокатски възнаграждения.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
5
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6