№ 372
гр. Бургас , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20212120201601 по описа за 2021
година
Производството пред БРС е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на “....” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „...” бл.1, вх.1, ет.1, представлявано от ...
ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 394873-
F388123/01.11.2018 г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности –
Бургас“ в ЦУ на НАП, с което на дружеството - жалбоподател за нарушение
на чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 от
ЗДДС, на основание чл. 185 ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление,
поради неправилност, противоречие с материалния закон и нарушения на
административнонаказателната процедура.
В съдебно заседание, за жалбоподателя не се явява представител. Не
изразява становище. Не сочи доказателства. Няма направено искане за
разноски.
За административнонаказващия орган – ЦУ НАП Бургас, се явява
надлежно упълномощен представител. Оспорват жалбата, не сочат
1
доказателства. Молят наказателното постановление да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Правят искане за разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок
за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съдът като взе предвид представените по делото доказателства и
съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
При извършена проверка на 30.05.2018 г. в 14:30 часа в търговски обект,
по смисъла на пap. 1 т. 41 от ПР на ЗДДС - магазин за домашни потреби,
находящ се „гр.Бургас, ж.к. ... срещу блок 11 , стопанисван от „...” ЕООД,
ЕИК ..., била извършена контролна покупка 1 брой дъска за разяне на
стойност от 4,90 лева и било извършено плащане от ... с банкнота от 5лв., за
което плащане не бикла издадена фискална касова бележка от „...” ЕООД от
фискално устройство модел DATEC5 DP-15KL, № на фискално устройство
DT449797, № на фискална памет 02698187. Плащането било прието от ...,
ЕГН ..., на длъжност продавач в обекта.
Като доказателство за резултатите от проверката, бил съставен
протокол за извършена проверка сер.АА №0268879/30.05.2018г.
АУАН бил съставен на 06.06.2018 г, като за нарушена била вписана
разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. вр. с чл.118,
ал.4 от ЗДДС. Въз основа на АУАН, било издадено атакуваното НП. С
последното, административно наказващият орган приел изцяло констатациите
изложени в АУАН, като заключил, че търговецът е нарушил разпоредбите на
чл. 25, ал. 1,т. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС и
на основание чл. 185 ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер
на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в
2
писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи
се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена
проверка за законност констатира, че при издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния
закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал. 3
ЗАНН. От датата на нарушението – 30.05.2018 г. до датата на подаване на
жалбата до съда – 19.02.2021г, е изминал период от две години и девет
месеца, като за допуснатото нарушение, относителната преследвателна
погасителна давност е три години. При издаване на АУАН и наказателното
постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН,
правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав поради
което, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл. 57
ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити.
Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това
дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи
фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
Материално - правната норма от тази наредба, посочена като нарушена
правна норма и очертаваща състава на посоченото по - горе нарушение е чл.
25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.06г. на МФ и предвижда, че
независимо от документирането с първичен счетоводен документ,
задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка
от ИАСУТД за всяка продажба на лицата…по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с
3
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари
в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Констатираната с акта фактическа обстановка се оспорва от
жалбоподателя, но с оглед липсата на доказателства в обратен смисъл, съдът
намира твърденията на жалбоподателя, като защитна теза, с цел избягване на
административно наказателна отговорност. Изложеното в АУАН и НП
кореспондира по безспорен начин със събраните по делото доказателства, в
това число протокола за извършена проверка, опис на паричните средства в
касата към момента на започване на проверката, дневен финансов отчет от
датата на проверката, пълен отчет на фискалната памет и показанията на
актосъставителя, които съдът кредитира като последователни и
непротиворечиви.
Неиздаването на фискална касова бележка при покупка, представлява
нарушение на чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г. Деянието правилно е
квалифицирано като нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Нарушението е
безспорно установено и е наказуемо по чл. 185, ал. 1 ЗДДС.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира че
санкционираното лице действително не е изпълнило задължението си по чл.
25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ и с това бездействие е
осъществило състава на административно нарушение по чл.185, ал.1 от
ЗДДС, съгласно който лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, а
именно фискална касова бележка, се санкционира с глоба - за физическите
лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв. или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до
2000 лв. В настоящия случай, наложената санкция е в минимален размер и не
може да бъде изменяна от съда.
В конкретния случай, не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.
Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл. 93,
т.9 от НК, чиито разпоредби съгласно чл. 11 от ЗАНН са субсидиарно
приложими в производството по налагане на административни наказания по
въпросите за отговорността. Съгласно цитираната норма, „маловажен случай“
е този при който извършеното престъпление, с оглед на липсата или
4
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, в
случая на административно нарушение от съответния вид. Преценката за
маловажност следва да се прави на базата на фактически данни за всеки
конкретен случай. Настоящият състав приема, че в конкретно извършеното
деяние, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не е маловажен случай. Нарушението е формално и с факта на
неговото установяване, законът свързва настъпването на определени
неблагоприятни правни последици, поради което и
административнонаказващият орган не е допуснал нарушение на закона, като
не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, съдът намери обжалваното постановление за
законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски. Извършеното нарушение е безспорно доказано и НП е потвърдено,
поради което, в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 100 /сто/
лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на ЦУ „НАП” - гр.
Бургас.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал.1 предложение второ от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 394873-
F388123/01.11.2018 г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности –
Бургас“ в ЦУ на НАП против “....” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к. „...” бл.1, вх.1, ет.1, представлявано от ... ЕГН:
**********, с което на дружеството - жалбоподател за нарушение на чл. 25,
ал.1,т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на
5
основание чл. 185 ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
500 лева.
ОСЪЖДА “....” ЕООД, ЕИК ..., да заплати на ЦУ „НАП” - гр. Бургас,
сумата от 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6