Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 09.10.2012 година, постановено по гр. дело № 609 по описа на Великотърновски районен съд за 2012 година, спрямо А. Л. А. е прието за установено, че дължи на „Т. ВТ”., гр. В.Т. сумата от 468,21 лв. цена на топлинна енергия за ноември и декември, 2008 година, януари, февруари, март, август, ноември и декември, 2009 година, януари, февруари, март, юни, ноември и декември, 2010 година, януари февруари март и юни, 2011 година, ведно със законната лихва върху вземането за времето от 20.10.2011 година насетне, както и сумата от 79,64 лв., мораторна лихва върху вземането за цена на топлинната енергия от падежа на всяка месечна вноска до 04.10.2011 година. За разликата от присъдените суми до пълния претендиран размер - съответно 841,09 лв. за главницата и 284,71 лв. за мораторната лихва - исковете се отхвърлени като погасени по давност. Съразмерно на уважената, респективно отхвърлената, част от исковете в полза на всяка от страните са присъдени разноски. Решението е обжалвано от А. Л. А. в осъдителната част с искане за отмяната му и постановяване на ново, отхвърлящо претенциите вцялост с присъждане на разноски. Позовава се на необоснованост и материална незаконосъобразност на решението в атакуваната част. Представените в рамките на заповедното производство, дало повод за образуване на исковото, документи се отнасяли за жилище на адрес ул. „В. Л.” № ... За това жилище са събирани в хода на делото всички доказателства – техническа и счетоводна експертиза. Въззивничката притежавала не този апартамент, а апартамент № ..и апартамент № .. в същата сграда. Затова и констатациите на съда механично пренасяли отнасящото се за апартамент № .. към жилището на жалбоподателката. Ищецът е следвало да установи пропорционално разпределение на доставената топлоенергия, съобразно отопляемия обем на притежавания имот – нещо което по първоинстанционното производство не било установено. Съдебно-техническата експертиза, на която почивали констатациите на съда, не е работила с параметрите на апартамент № .., а се задоволила да приеме, че сметките за жилище номер осем се отнасят и за апартамент седем. Ответникът по жалбата - Т. ВТ”., гр. В.Т. – е изложил доводи за безпорочност на решението в атакуваната част. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 149, ал. 1, т. 4 и чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката. Ищцовата страна - „Т.ВТ”., гр. В.Т. - излага в исковата си молба, че ответницата, като потребител на топлинна енергия в свое жилище - ул. „В. Л.” № ... - за времето ноември и декември, 2008 година, януари, февруари, март, август, ноември и декември, 2009 година, януари, февруари, март, юни, ноември и декември, 2010 година, януари февруари март и юни, 2011 година не е заплатила цената доставена топлоенергия. По реда на настоящото производство претендира съдебното й признаване в размер на сумата от 468,21 лв. ведно с дължимата законна лихва, както и дължимостта на мораторна лихва от 79,64 лв., за периода от падежа на всяка месечна вноска до 04.10.2011 година. Ответната страна – А. Л. А. - оспорва исковете с възражения, аналогични на оплакванията в жалбата. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Не се спори, установява се от обясненията на страните, че ищецът е доставчик на топлинна енергия в жилищната страда на ул. „В. Л” № в гр. В.Т., а ответницата притежава апартамент № .. в същата сграда, че за исковия период е доставяна топлинна енергия, че на ответницата са начислявани сметки на стойност, посочена в исковата молба. Остойностяването на доставената топлоенергия е извършено по системата за дялово разпределение, съобразно актовете на етажната собственост – фактът също не е спорен, установен е и от изслушаната по първостепенното производство съдебно-техническа експертиза на вещото лице инж. П П. Липсват доказателства за плащане или за погасяване на вземането по друг способ. Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност на исковете по основание и основателността им в търсения размер. По безспорен начин по делото е установено договорното отношение между ищеца, от една страна, и живущите в сградата на ул. „В. Л” №.., от друга, визирано в нормата на чл. 149, ал. 1, т. 4 от Закона за енергетиката. Според чл. 153, ал. 1 от същия закон, собствениците на жилища в сградата са длъжни да заплащат определената цена на доставената топлинна енергия. Липсата на спор, че за исковия период ищецът е доставял топлинна енергия в процесната сграда влече задължението на ответницата да заплаща полагащия й се дял от цената, а това сочи доказаността на иска по основание. Доводите на ответницата, макар и основателни от гледище на проведеното съдебно дирене, не влияят на изхода на спора и основателността на предявения иск. Според нормата на чл. 162 от ГПК доказаният по основание иск не може да бъде отхвърлен, заради неустановяване на размера му. По силата на цитирания законов текст, съдът приема, че исковете са основателни в определения с атакуваното решение размер. Виждането относно стойността на процесното вземане равни и на изнесеното от цитираната вече съдебно-техническа експертиза, сочеща начислените от ищеца суми, като близки и приемливи за процесния апартамент номер седем, собственост на ответницата. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 09.10.2012 година, постановено по гр. дело № 609 по описа на Великотърновски районен съд за 2012 година. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |