О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№516 08. 05. 2013г. град
Перник
Пернишкият окръжен съд
на 08. 05. 2013г.,
в закрито съдебно заседание в следния състав :
Председател
: Методи Величков
Членове :
Бисерка Милушева
мл. с-я Зорница Дойчинова
като разгледа докладваното от председателя
въззивно гражданско дело № 284 по описа за 2013г., за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.
418, ал.4 ГПК.
С разпореждане от 05. 12. 2012г., постановено по ч. гр. дело № 8874 / 2012г. по описа на
П. районен съд, е отхвърлено като неоснователно заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК от “Р.” АД, със седалище и
адрес на управление – ***, в частта му, с която е поискало да му бъде издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу “С. б. за д., п. л. и
р.” ЕООД – гр. П., за сумата 26 992,07лв., представляваща неустойка в
размер на 20% върху неизпълнената част по Споразумение от 15. 11. 2011г., с нотариална
заверка на подписите.
Недоволно от разпореждането
е останало “Р.” АД – гр. П., което чрез
адвокат Н. Г. от САК, го е обжалвало с
частна жалба. Счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Моли то да
бъде отменено в тази му част, като бъде уважено подаденото заявление в тази му
част. Моли да му бъдат присъдени направените разноски както пред Пернишкия окръжен
съд, така и пред П. районен съд, съобразно уважената част от заявлението.
С оглед
разпоредбата на чл. 418, ал.4 от ГПК, на противната страна не е изпращан препис
от частната жалба.
Пернишкият окръжен съд намира, че
частната жалба се явява редовна и
процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.
За да отхвърли
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК от
“Р.” АД – гр. П., в частта му, с която е поискало да му бъде издадена заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу “С. б. за д., п. л. и р.”
ЕООД – гр. П., за сумата 26 992,07лв., представляваща неустойка в размер
на 20% върху неизпълнената част по Споразумение от 15. 11. 2011г., с нотариална
заверка на подписите, П. районен съд е приел, че задължението за заплащане на
неустойка е обусловено от конкретен правопораждащ
факт извън самото изпълнително основание – виновното неизпълнение на
договорното задължение, т.с. от неизпълнението и момента на неговото осъществяване
във времето, е обусловено не само възникването на вземания и задължения за
неустойки, но и техния конкретен размер. С оглед изложеното съдът е направил
извод, че макар за произтичат от договора, задълженията за заплащане на
неустойки не се съдържат в самия договор, каквото е изискването на чл. 417,
т.3, вр. с чл. 418 ГПК, поради което отсъстват
предвидените в чл. 410, вр. с чл. 417 ГПК,
предпоставки за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист, относно претендираните със заявлението парични
суми за неустойка. В тази насока се е позовал на конкретна съдебна практика на
ВКС.
Настоящият състав на
Пернишкия окръжен
съд възприема мотивите на П. районен съд, а по отношение доводите, изложени в жалбата, намира следното :
Заповедното производство е
строго формално и разпоредбите, които го регламентират не биха могли да се
тълкуват разширително, а категоричната практиката на ВКС по аналогични казуси не би могла да бъде игнорирана.
И в конкретния казус – в чл. 3 от процесното споразумение, както и в цитираната от П. районен
съд съдебна практика, в съответните договори, са съществували клаузи за уговорена неустойка. Съдържанието
на тези клаузи обаче сочи, че възникването на акцесорни задължения
за плащане на неустойка е обусловено
от настъпване на конкретен правопораждащ
факт извън самото изпълнително основание, а
именно - виновно неизпълнение на договорно задължение. Следователно от неизпълнението и момента на неговото осъществяване във
времето е обусловено не само възникването на задълженията за неустойки, но
и техния конкретен размер. Именно за това П.
районен съд е приел, че макар да произтичат от споразумението, задълженията за плащане на
неустойки не се съдържат в самото споразумение, каквото е изискването на чл. 417, т. 3 във вр.
с чл. 418 от ГПК, поради което отсъстват
предвидените в чл. 410 във вр. с чл. 417 и сл.
от ГПК предпоставки за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист относно претендираните със
заявлението парични суми за неустойка. В този смисъл
е цитираната от П. районен съд практика. на ВКС - Определение № 548 от 12.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д. №
434/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова, II т. о., определение № 423/25.06.2009 г. по
ч. т. д. № 437/2009 г. на II т. о., докладчик съдията Росица Ковачева и определение № 355/28.04.2010 г. по ч. т. д. № 136/2010 г.
на I т. о., докладчик
председателят Любка Илиева.
Следователно частната
жалба се явява неоснователна, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното,
Пернишкият окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 05. 12. 2012г., постановено по ч. гр. дело № 8874 / 2012г. по описа на
П. районен съд, в обжалваната му част, с която е отхвърлено като
неоснователно заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 от ГПК от “Р.” АД, със седалище и адрес на управление – ***, в частта му, с
която е поискало да му бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу “С. б. за д., п. л. и р.” ЕООД – гр. П., за сумата
26 992,07лв., представляваща неустойка в размер на 20% върху неизпълнената
част по Споразумение от 15. 11. 2011г., с нотариална заверка на подписите.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с
частна жалба пред ВКС, в седмичен срок от датата на съобщаването му на “Р.” АД,
чрез адв. Н. Г.
от САК.
Председател
:
Членове : 1.
2.