Р Е Ш Е Н И Е
№ 35
гр. Перник, 02.03.2021 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд-Перник, в открито съдебно
заседание проведено на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Съдия:
Слава Георгиева
при
секретар Е. В., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно
дело № 794/2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 62 и сл. от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ във вр. с чл. 146 и сл. от АПК.
Производството по делото е образувано по
жалба на Г.В.М.,*** против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 20-17-1 от 08.01.2020г., издаден от Г.Д.Й.***– главен експерт РП при
Дирекция „МДТ“ при Община П., потвърден с решение № 20/ММО-3506-3 от
09.12.2020г. на директор МДТ при община П.. С акта е установен размер на задължения за данъци и
такси, и лихви за просрочие към 08.01.2020г.
за периодите 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г., както следва:
данък върху недвижимите имоти в общ размер на
***, от които главница в размер на ***лв. и лихва за забава в размер на ***лв. и такса
битови отпадъци в общ размер на ***лв., от които ***лв.-главница и лихва за забава в размер на ***лв.
В жалбата се иска
отмяна на акта за установяване на задължения, потвърден с решението на директор
на МДТ при община П.. Излагат се аргументи свързани с погасителна давност, с
невръчване на акта по съответния ред и се въвеждат доводи за нищожност. Прави де
искане АУЗД да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят
не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по жалбата– Директор на дирекция “Местни
приходи и такси“ при община П.***редовно призован,за представител изпраща адв.
Р. К.***, от АК-П.. Оспорва жалбата и пледира същата да се отхвърли като
неоснователна. Не заявява претенция за присъждане на разноски.
Административен съд-Перник, след като се запозна с
приложените по делото доказателства и извърши цялостна проверка относно
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.
1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена против индивидуален административен
акт, подлежащ на съдебен контрол, пред надлежен съд, от надлежна страна,
адресат на акта. Жалбата е депозирана в
законоустановения преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл. 149 във вр. с чл. 145 от ДОПК и е процесуално допустима.
Оспорва се акт, който е преминал през административен контрол, което е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване. С оглед на това жалбата е процесуално допустима и се дължи
разглеждането й по същество.
По фактите:
В настоящият случай органа по
приходите е започнал административното производство служебно по данни от
подадени декларации по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с ДНИ и ТБО за съсобствен на
жалбоподателя имот, тъй като задълженията не са били платени.
За установените задължения е
изготвен Акт за установяване на задължение по декларация № 20-17-1 от 08.01.2020г.
изготвен от лицето посочено в заповед № 8 от 07.01.2020г. на Кмета на община П.. С АУЗД административният орган е определил
общо дължими задължения за ДНИ и ТБО за недвижим имот собственост на жалбоподателя
за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2019г.,
като установените задължения са общо в размер на ***лв., от които ***лв.-главница
и лихва в размер на ***лв., изчислена към 08.01.2020г.. Установените задължения
за ДНИ са в размер на ***лв., от които главница ***лв. и и лихва в размер на ***лв. и за ТБО са в
размер на ***лв., от които ***лв.-главница и лихва в размер на ***лв., изчислени
към 08.01.2020г..
АУЗД, видно от известие за доставяне е
връчен лично на жалбоподателя на 20.01.20г. Срещу констатациите отразени в АУЗД е подадена
жалба с вх. № 20/ММО-3506 от 01.09.2020г., в която са изложени доводи за
нищожност и за незаконосъобразност.
С писмо изх. № 20/ММО-3506-1 от
17.09.2020г. директор дирекция МДТ я оставя без разглеждане като просрочена.
С определение № 255 от
21.10.2020г., постановено по АД № 624/2020г. по описа на Административен съд-П.***писмо
с изх. № 20/ММО-3506-1 от 17.09.2020г.
е отменено и преписката върната
на органа за произнасяне.
С решение № 20/ММО-3506-6 от
09.12.2020г. директор дирекция МДТ при община П.***е приел, жалбата за
неоснователна и е потвърдил изцяло установените с АУЗД № 20-17-1 от 08.01.2020г.
задължения за ДНИ и ТБО за 2015г., 2016г., 2017г., 2018 и 2019г..
По
делото са представени и приети доказателства свързани с установяването и
начисляването на задълженията по подадени по чл. 14 от ЗМДТ декларации за
облагане с данък недвижимите имоти.
Представени са договори за третиране на
битови отпадъци и доказателства, за съществуването на общинско депо и за оператор
на депото за БО. Представени и приети са решение № 695/25.01.2011г. и решение №
415/22.12.2016г. на Общински съвет П.***за определен размер на ТБО, както и
заповедите по чл. 63 от ЗМДТ на кмета на община П.***за процесните години.
В хода на съдебното производство страните не
ангажират други доказателства. С оглед на това горната фактическа обстановка се възприе от
представената и приета административна преписка. Документите съдържащи се в нея
като неоспорени от страните се ценят в цялост и като годно писмено
доказателство въз основа, на което ще се провери законосъобразността на оспорвания
акт.
При
така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд-П.***като
извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Разгледана
по същество жалбата е частично основателна.
Жалбоподателят
е съсобственик на недвижим имот, находящ се в кв. „Радина чешма“ № 17, гр. П..
Подал е декларация с вх. № ********** от 27.05.2016г. отнасяща се за партиден №
6404Н12386. Посочил е, че имотът е придобит по наследство, заедно с братята му
Б. В.М. и И. В.М..
От данните по делото е
видно, че задълженията не са заплатени в срок. С оглед на това и съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК, органът по приходите може да иницира такова производство за установяване
на размера на дължимите данъци за недвижими имоти и таксите за битови отпадъци
за периода от 2015г. до 2019г..
Предмет на
съдебен контрол е установяване на задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци оформени в Акт за
установяване на задължение по декларация № 20-17-1 от 08.01.2020г. издаден от
орган по приходите при Община П.. Акта е
в писмена форма и има необходимото съдържание посочено в чл. 59
от АПК. АУЗД произхожда от лице, определено със заповед на Кмета на община П., а потвърдителното
решение изхожда от компетентния по-горестоящ административен орган, в случая директора
на „МДТ“, действащ като териториален директор на НАП и изрично посочена и в
заповед № 8 от 07.01.2020г. на кмета на общината. Поради това АУЗД е издаден от
компетентен по смисъла на чл. 9б
от ЗМДТ във вр. с чл. 4 от ЗМДТ орган. Оспореният
акт е мотивиран в обстоятелствената си част, позовава се на правно релевантни
факти, които са установени съгласно писмените доказателства приложени по
делото. Административните актове са мотивирани от правна и фактическа страна. За да изготви оспорвания акт,
административния орган в частта за ДНИ се е позовал на чл. 14 и чл. 22 от ЗМДТ
и Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община П.,
а за ТБО на чл. 62 от ЗМДТ и на Наредба за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услугите на територията на Община П., и на решения с № 695/25.01.2011г. и решение №
415/22.12.2016г. на Общински съвет П.***за определяне на промилите за вилни
имоти на гражданите. Позовал се е и на подадената от жалбоподателя декларация по чл. 14 от ЗМДТ
от 27.05.2016г.. С оглед на това се приема, че актът е
постановен в изискуемата от закона форма и същият е мотивиран. Наблюдава се
известна непрецизност, касателно непосочването на ТБО по отделни компоненти, но
това не води до отмяна на акта. В хода на административното производството не са допуснати съществени процесуални
нарушения. С оглед на изложеното
не се откриват отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.
Не е спорно,
че процесния имот е съсобствен на жалбоподателя. От АУЗД се установява, че
органът е установил задължения за ДНИ и ТБО за притежаваната от него 1/3 идеална
част от процесния имот. Дворното място, съгласно застроителен и регулационен
план попада в жилищна зона и е извън строителните граници. Налице е облагаем
имот, по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, тъй като попада в урбанизирана
територия, има предназначението по чл. 8, ал. 1 от ЗУТ /жилищна зона/ и за него
се дължи ДНИ. Дължимостта
на данъка не зависи от ползването или неползването на подлежащия на облагане
недвижим имот, т. к. ползването не е елемент на фактическия данъчен състав за
данък недвижими имоти – по аргумент на чл. 13 от ЗМДТ. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ имота е облагаем
и за него се дължи ДНИ. Процесният
имот не попада в изключенията разписани
в чл. 10, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ и чл. 24 от ЗМДТ. Размерът на задълженията за ДНИ на този
имот е определен в размер на 2 на хиляда върху данъчната оценка на имота, съгласно чл. 15, ал. 1 от
Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община П.***и
чл. 22 от ЗМДТ. Съгласно чл. 15 от
наредбата, Общински съвет П.***е
определил с наредбата по чл. 2, ал. 2, т. 1 размера на данъка на 2 на хиляда върху данъчната
оценка на недвижимия имот. Данъчната
оценка на процесния имот е ***лв., като съответно за притежаваната 1/3 идеална
част същата е ***лв. При елементарно математическо пресмятане ДНИ е в размер на
***лв., точно толкова колкото и органът е установил. Следователно размера на
ДНИ е определен в съответствие с нормативната база. Същият е и дължим в установения от органа общ размер на
***лв. /за 2015г.-***лв.; за 2016г.-**лв.; за 2017г.-***лв.; за 2018г.-***лв. и
за 2019г.-***лв./.
По отношение на установената лихва за ДНИ в АУЗД се
приема, че невнесените в срок местни данъци и такси по силата на чл. 4, ал. 2
от ЗМДТ, във вр. с чл. 9б от ЗМДТ, се събират заедно с лихвите по Закона за
лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на ДОПК.
В този смисъл е разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от ДОПК, който предвижда, че за
неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължат лихви в
размер, определен в съответния закон. Задължението за данъци и такса битови
отпадъци представляват публично вземане
по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК. С неплащането на
задълженията в регламентирания срок, данъчно задълженото лице изпада в забава и
дължи лихва, която е начислена за посочения имот на жалбоподателя с акта. Съгласно чл. 28, ал.
1 от ЗМДТ, ДНИ се заплаща на две равни вноски в сроковете до 30 юни и до 30
октомври на годината за която е дължим, като за невнесените в срок задължения
се начислява лихва, съгласно чл. 1 от ЗЛДТДПДВ. Жалбоподателя не ангажира
доказателства, които да се противопоставят и съответно оборят изводите на
ответника за дължимост на лихвите. Въз основа на това се приема, че
административният орган правилно е начислил размера на дължимите лихви, към
дата на установяване на задълженията. С
оглед на изложеното АУЗД в частта за ДНИ е правилен и законосъобразен, а
жалбата е неоснователна.
По
отношение на ТБО:
Имота
е деклариран с декларация с вх. № **********/27.05.2016г. и подлежи на облагане
с ТБО. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка
услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите
отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено
ползване.
Със
заповеди с №№ 1663/28.10.2014г., 1931/28.10.2015г., 2368/28.10.2016г.;
1882/26.10.2017г.; 1738/30.10.2018г. на Кмета на община Перник, издадени по
реда на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, са определени границите на районите, видът на
предлаганите услуги, както и честотата
на сметоизвозване. В тях в т. 3 са посочени изрично и изчерпателно
райони, в които единствено ще се извършват услуги само по обезвреждане на
битови отпадъци в депо и поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване. Видно от цитираните заповеди, имотът на жалбоподателя попада в
изключенията на заповедите на кмета на община Перник, където са посочени:
всички незастроени имоти в кв. „Радина чешма“. Декларирания имот е незастроен и
е в кв. „Радина чешма“.
Съгласно разпоредбата на чл.
62 от ЗМДТ такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането,
извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци,
както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места, като размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за
всяка услуга поотделно-сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите
отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено
ползване.
Анализът на приложимата нормативна уредба води на
извод, че не се събира такса за първата услуга - сметосъбиране и
сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината. В конкретния
случай, следва да се приеме, че незаконосъобразно органът е установил
задължения по този компонент. Процесния имот е незастроен, представлява земя и
попада в изключенията на заповедите на кмета на общината, с които са определени
граници и райони на извършваните услуги. Следователно сумите установявани като
задължение за ТБО в компонент сметосъбиране и сметоизвозване е незаконосъобразно
начислена.
За втората от услугите - поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване, условието да не се събира такса е
непредоставянето на услугата от общината, а за третата - обезвреждането на
битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за
обезвреждане на битови отпадъци, когато няма такива. С оглед разпределената
доказателствена тежест се приема, че ответника по жалбата доказва реалността на
предоставяните услуги. На територията на общината има изградено депо за
събиране, транспортиране, временно съхраняване и депониране на отпадъци и се
извършва услугата по почистване на територии за обществено ползване /зимно и
лятно почистване/ по отношение на населените места, в това число и касателно
посочения квартал.
ТБО
за 2015г. и за 2016г.:
Размерът на ТБО се
твърди, че е определен съгласно Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията
на Община Перник, както и въз основа на Решение № 695/25.01.2011г. на
Общински съвет Перник. С последното е приета основа за определяне на ТБО и
промилите за съответните услуги. Съгласно решението за жилищните и вилни имоти
на гражданите ТБО е в промил върху данъчната оценка и е общо 1.8 на хиляда, в т.ч. 0.8 на хиляда за сметосъбиране
и сметоизвозване; 0,2 на хиляда за обезвреждане на битови отпадъци в депа и 0.8
на хиляда за чистота на териториите за обществено ползване. С оглед изложеното
по-горе за компонент сметосъбиране и сметоизвозване не следва да се начисляват
задължения, така както е приел и ответника. За останалите два компонента таксата за битови отпадъци
за 2015г. е дължима. Данъчната оценка на имота е ***лв. С оглед на това
промилите върху тази оценка за 2015г. са в размер съответно за обезвреждане на
битови отпадъци в депа 0.2x11700=2.34лв. и за чистота на териториите за обществено ползване 0.8x11700=9.36лв. или общо за 2015г. размера
на ТБО е 11.70лв. /2.34+9.36=11.70лв./.
За 2016г.
размерът на ТБО отново е определен въз основа на Наредба за определянето
и администрирането на местните такси и цени
на услугите на територията на Община Перник, както и въз основа на
Решение № 695/25.01.2011г. на Общински съвет П.***. Ответникът обаче, не е
съобразил заповед № 1931/28.10.2015г.
на кмета на община П., в която е посочил, че всички
незастроени имоти в кв. „Радина чешма“ подлежат на облагане само по отношение
на обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване. Следователно установения размер на ТБО в
частта за сметосъбиране и сметоизвозване е незаконосъобразен. Същият е в размер на 9.36лв. и акта в тази му
част следва да се отмени. Съответно за 2016г.
за обезвреждане на битови отпадъци в депа е: 0.2x11700=2.34лв. и за чистота на
териториите за обществено ползване 0.8x11700=9.36лв. и дължимия размер от
жалбоподателя за ТБО за 2016г. е общо в размер
е 11.70лв. /2.34+9.36=11.70лв./.
ТБО за 2017г., 2018г. и 2019г.:
За
посочените години се твърди, че ТБО е определена съгласно Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията
на Община Перник, както и въз основа на Решение № 415/22.12.2016г. на
Общински съвет Перник. С последното е приета основа за определяне на ТБО и
промилите за съответните услуги. Съгласно решението за жилищните и вилни имоти
на гражданите, ТБО е в промил върху данъчната оценка и е общо 2.25 на хиляда, в т.ч. 0.8 на хиляда за сметосъбиране
и сметоизвозване; 1 на хиляда за обезвреждане на битови отпадъци в депа и 0.45 на
хиляда за чистота на териториите за обществено ползване. С оглед изложеното
по-горе за компонент сметосъбиране и сметоизвозване не следва да се начисляват
задължения, тъй като са налице заповеди с № 2368/28.10.2016г.; 1882/26.10.2017г.;
1738/30.10.2018г., по силата, на които, за процесния имот следва да се
начисляват само таксите на обезвреждане на
битови отпадъци в депо и поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване. С оглед на това установените размери на ТБО в компонент сметосъбиране
и сметоизвозване не са дължат от жалбоподателя. Същите за тези години са в
размер на 28.08лв./3х9.36=28.08лв./ и
актът в тази му част ще се отмени. Данъчната оценка на имота е 11700лв. и съответно
останалите два компонента на ТБО за 2017г., 2018г. и 2019г. са правилно
установени. Съответно за
обезвреждане на битови отпадъци в депа 1x11700=11.70лв. и за чистота на
териториите за обществено ползване 0.45x11700=5.26лв. и дължимия размер от
жалбоподателя за ТБО е общо в размер на 16.96лв.
/11.70+5.26=16.96лв./ за всяка една година или 3х16.96=50.88лв. общо за 2017г., 2018г. и
2019г..
За тези направени елементарни
математически пресмятания не са необходими специални знания. Същите почиват на правите основания посочени от
органа и се подкрепят и от събраните по делото доказателства. Точно такива размери
по отношение на ТБО в двата му компонента е установил и органа, видно от АУЗД и справка
за начисленията. Дължимият
от жалбоподателя размер за ТБО за 2015г., 2016г., 2017г.,
2018г. и 2019г. е в общ размер на са в размер на ***лв..
Изложените в жалбата аргументи свързани с нищожност на
акта са напълно неоснователни. АУЗД е издаден по отношение на притежаваната от
жалбоподателя 1/3 идеална част, а не за
целия имот. Поради това следва да се издадат АУЗД и по отношение на другите
съсобственици, в случаи, че те не са заплатили задълженията си за ТБО и ДНИ за
притежаваните от тях идеални части от този имот.
Съдът не споделя и възражението на жалбоподателя за
изтекла погасителна давност на установени задължения към 01.01.2011г. С
разглеждания акт такива задължения не са установени. Съгласно чл. 171
от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден
по-кратък срок. За публичните задължения за 2015г., срокът изтича на 31.12.2020
година, като актът е издаден много преди тази дата. Към дата на установяване на
задълженията за нито едно от публичните
вземания не е изтекла погасителната давност.
Не е налице и твърдяна нищожност свързана с неоформяне
на разписката за получаване на АУЗД. Процесния акт е връчен надлежно, видно от обратна
разписка приложена по делото.
Въз основа на изложеното
настоящия съдебен състав приема, че жалбата е частично основателна.
Административния орган правилно е установил
размерите на ДНИ за 2015г., 2016, 2017, 2018г. и 2019г. и сумата дължима
от жалбоподателя е в размер на ***лв., ведно с начислените към нея лихви към
08.01.2020г. Жалбата в тази си част е неоснователна и ще се отхвърли.
Административния орган правилно е установил
размерите на ТБО за 2015г., 2016, 2017, 2018г. и 2019г., в компонент
обезвреждане на отпадъци в депа и поддържане чистота на териториите за
обществено ползване и съответно общо дължимата ТБО, в тези и компоненти за посочените
години е общо в размер на ***лв.. Същата е дължима от жалбоподателя, ведно с начислените към нея лихви към
08.01.2020г.. За разликата до пълния претендиран размер на ТБО от ***лв. жалбата
е основателна, поради което АУЗД ще се измени до този размер.
С оглед изхода на делото ответникът има право на
разноски. Такива не са поискани, поради което и не се дължи произнасяне.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен
съд-П.***
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.В.М.,*** против Акт
за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 20-17-1 от 08.01.2020г.,
издаден от Г.Д.Й.***– главен експерт РП при Дирекция „МДТ“ при Община П.,
потвърден с решение № 20/ММО-3506-3 от 09.12.2020г. на директор МДТ при община
П., в частта, с която са установени задължения за данък недвижими
имоти за 2015г., 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г. в размер на главница-***лв. и ***лв.,
лихва начислена към 08.01.2020г. като
неоснователна.
ИЗМЕНЯ по жалба на Г.В.М.,*** Акт за установяване на задължения по чл.
107, ал. 3 от ДОПК № 20-17-1 от 08.01.2020г., издаден от Г.Д.Й.***– главен
експерт РП при Дирекция „МДТ“ при Община П., потвърден с решение № 20/ММО-3506-3
от 09.12.2020г. на директор МДТ при община П., в частта, с която са установени
размери на такса битови отпадъци за 2015г., 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г.
като ги установява в размер на ***лв.-главница и лихва
дължима към 08.01.2020г., като за разликата до пълния предявен размер от ***лв.
го отменя.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 160, ал. 7 от ДОПК е окончателно и не подлежи
на обжалване.
Съдия:/П/