РЕШЕНИЕ
№ 1896
гр. Пловдив, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20225330101356 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от П. Я. Ю., ЕГН **********, И. М. Ю.,
ЕГН **********, и Я. М. Ю., ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на своята майка П. Я. Ю., и тримата с адрес гр. Пловдив, ул. „***“
№ **, против „Сити Кеш” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, с която е предявен иск с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищците, не дължат на ответника сумата от
общо 1895,40 лв., представляваща неустойка, дължима по чл. 11, ал. 1 от
Договор за паричен заем № *** г., сключен между „Сити Кеш” ООД и М. Е.
Ю., ЕГН **********, наследодател на ищците, починал на *** г.
В исковата молба се твърди, че М. Е. Ю., починал на *** г. и оставил
наследници по закон тримата ищци, е сключил със „Сити Кеш” ООД Договор
за паричен заем № *** г. По силата на този договор М. Ю. следвало да върне
в срок от 10 месеца сумата от общо 4000 лв., от които 1700 лв. главница,
404,60 лв. договорна лихва и 1895,40 лв. неустойка. Поддържа се, че ищците,
като наследници на длъжника М. Ю., не дължали сумата за неустойка, тъй
като клаузата за неустойка била нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, и била сключена при неспазване
на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Налице било накърняване
на добрите нрави, защото размерът на неустойката водел до
нееквивалентност на насрещните престации и до нарушаване на принципите
за добросъвестност в гражданските и търговски отношения и справедливост.
Клаузата за неустойка била също така неравноправна по смисъла на чл. 143
ЗЗП. Нарушени били разпоредбите на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като размерът на
неустойката бил необосновано висок. Също така неустойката, с оглед на
основанието заради което се дължала – непредоставяне на обезпечение,
прехвърляла риска от неизпълнение на задължението за финансовата
1
институция да извърши предварителна оценка на кредитоспособността на
потребителя, излизала извън присъщите й функции и водела до заобикаляне
на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Поддържа се още, че процесната неустойка представлява
по своето същество добавък към възнаградителната лихва и се явява сигурна
печалба за кредитора, което водело до неоснователно обогатяване на
кредитодателя за сметка на кредитополучателя. Доколкото и клаузата за
неустойка не било индивидуално уговорена, то приеложения следвало да
намери чл. 146, ал. 1 ЗЗП. По изложените съображения моли за уважаване на
иска и присъждане на сторените разноски. Представя писмено доказателства
по опис.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Сити
Кеш” ООД, с който се оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че е
сключил с М. Е. Ю. Договор за паричен заем № *** г. за заемната сума от
1700 лв., както и че същата е предоставена на потребителя. Излага
съображения, че неустоечната клауза не е нищожна поради противоречие с
добрите нрави, доколкото кредиторът се бил съгласил да отпусне поисканият
кредит срещу обезпечение, като непредоставянето на едно от посочените в
договора обезпечения завишавало финансовия риск за кредитора, което
обстоятелство се компенсирало с неустойката. Поддържа, че възникването на
това задължение зависи изцяло от поведението на кредитополучателя, а ако
той не е възнамерявал изначално да представи обезпечение, то същият е
действал недобросъвестно. Сочи, че преценката за нищожност на неустойката
следва да се прави към момента на сключване на договора. Ответникът
поддържа още, че клаузата не била нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 19
ЗЗП, тъй като текстът на клаузата и респ. финансовите последици от нея били
ясни за потребителя. В тази насока цитира съдебна практика. Не било налице
нарушение и на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Изложени са съображения и че не е
налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Моли за отхвърляне
на исковата претенция. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Видно от представено Удостоверение за наследници изх. № *** г.,
издадено от Община ***за лицето М. Е. Ю., същият е починал на ***г. като е
оставил наследници по закон съпруга – П. Я. Ю., и двама сина – И. М. Ю. и Я.
М. Ю.. Следователно установява се наследственото правоотношение между
М. Ю. и ищците по делото, по силата на което ищците придобиват както
активите, така и пасивите (задълженията), включени в наследствената маса.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът е обявил за безспорно
обстоятелството, че между М. Е. Ю. и „Сити Кеш” ООД е сключен Договор за
паричен заем № *** г. за сумата от 1700 лв., както и че тази сума е предадена
на потребителя. Копие от договора е представено с исковата молба. Съгласно
същия на наследодателят на ищците, като кредитополучател, е отпусната в
заем сумата от 1700 лв. от ответното дружество, като кредитодател, която
сума е изцяло усвоена от ищеца, при уговорен годишен лихвен процент от
40,05 % и годишен процент на разходите – 48,37 %. Крайната сума, която
М.Ю. е следвало да върне е в размер на 2104,60 лв. В договора /чл. 11, ал. 1 от
същия/ е уговорена и клауза за неустойка в размер на 1895,40 лв., дължима за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение. За длъжника е
предвидено задължение /чл. 5 от договора/ в тридневен срок от сключването
на договора да предостави обезпечение на кредита, под формата на банкова
гаранция или поръчителство, като поръчителите е следва до отговарят на
2
конкретно посочени в договора условия – да имат осигурителен доход над 7
пъти минималната работна заплата при един поръчител или над 4 пъти – при
двама за всеки поръчител, удостоверен със служебна бележка от работодател,
да не са поръчители или кредитополучатели по други кредити, да имат
нередовни плащания по кредити. При неизпълнението именно на това
задължение се начислявала и дължала посочената неустойка, платима
разсрочено заедно с месечните вноски по погасителния план. Така
регламентирана в договора, съдът намира клаузата за неустойка за
недействителна, като се споделя изложеното от ищците в тази насока.
Уговорената в чл. 11, ал. 1 от Договор за паричен заем № *** г.
неустойка действително излиза извън присъщите й функции, което личи от
предвидените в договора кратък срок за предоставяне на обезпечението – до
три ден след сключването на договора, и многобройни изисквания към
евентуалните поръчители, респ. изискването за предоставяне на банкова
гаранция. Налага се изводът, че целта на посочената договорна клауза не е да
гарантира предоставянето на обезпечение за изпълнението на основното
задължение на кредитополучателя по договора за кредит – да върне
получената сума в уговорения срок, и да обезщети кредитора за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а да доведе до
допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т.е.
явява се скрита възнаградителна лихва. В случай, че кредиторът е искал
реално да получи обезпечение на вземането си под формата на поръчителство,
то той е могъл да сключи договора, когато длъжникът осигури поръчител, или
при преценка за висок риск от неудовлетворяване на вземането, изобщо да не
сключва договора. Изводът, че така уговорената неустойката представлява
скрита добавка към възнаградителна лихва, се подкрепя и от начина на
изплащане на вземането за неустойка, а именно разсрочено, заедно със всяка
погасителна вноска. С оглед на тези съображения, съдът приема, че вземането
за неустойка е следва да се включи и отчете при изчислението на ГПР по
кредита, доколкото дължимата сума за неустойка реално представлява разход
по кредита по смисъла на § 1 от ДР на ЗПК.
Следователно, при включването на неустойката към разходите по
кредита, както е следвало да стори и кредиторът, то ГПР по процесния
договор неминуемо би прехвърлил законоустановения лимит на разходите по
чл. 19, ал. 4 ГПК, а именно ще бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България, който е
около 50 %. За последното съдът намира, че дори не са необходими
специални познания, предвид размера на неустойката от 1895,40 лв.,
надхвърлящ този на главницата от 1700 лв., и с оглед задължението за
връщане на сумите по кредита на 10 месечни погасителни вноски, т.е. за
период по кратък от година длъжникът е следвало да възстанови сума повече
от два пъти от полученото. По силата на чл. 19, ал. 5 ЗПК, клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4 ограничения, се считат за нищожни. В
тази насока и при съобразяване с изложеното, клаузата за неустойка в чл. 11,
ал. 1 от процесния договор за кредит, действително се намира да е нищожна.
От това следва и че начислената въз основа на нея сума за неустойка в
размера на 1895,40 лв. не се дължи от ищците, в качеството им на наследници
на длъжника по кредита.
За пълнота следва да се посочи, че основателно се възразява клаузата за
неустойка да е неравноправна, респ. и нищожна, на основание чл. 143, ал. 1, т.
5 ЗПК. Като съобрази изложеното по-горе, съдът намира, че тази клауза
действително задължава потребителя при неизпълнение на неговите
3
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
С оглед на горното искът се намира за основателен и като такъв ще се
уважи изцяло.
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание
чл.78, ал.1 ГПК и с оглед на представения списък по чл. 80 ГПК и Договор за
правна защита и съдействие. В полза на ищците следва общо да се присъди
сумата от 75,82 лв. разноски за държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 вр.
чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в полза на адв. М.М. от ПАК следва да се
присъди сумата от общо 1088,04 лв. адвокатско възнаграждение – по 362,68
лв. за процесуално представителство на всеки ищец.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ищците П. Я. Ю., ЕГН **********, И. М. Ю., ЕГН **********, и Я. М. Ю.,
ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка П. Я. Ю.,
и тримата с адрес гр. П., ул. „***“ № **, НЕ ДЪЛЖАТ на ответника „Сити
Кеш” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, сумата от общо 1895,40 лв. (хиляда осемстотин
деветдесет и пет лева и 40 ст.), представляваща неустойка, дължима по чл. 11,
ал. 1 от Договор за паричен заем № *** г., сключен между „Сити Кеш” ООД и
М. Е. Ю., ЕГН **********, наследодател на ищците, починал на *** г.
ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, ДА ЗАПЛАТИ общо на
П. Я. Ю., ЕГН **********, И. М. Ю., ЕГН **********, и Я. М. Ю., ЕГН
**********, действащ лично и със съгласието на своята майка П. Я. Ю., и
тримата с адрес гр. П., ул. „***“ № **, сумата от 75,82 лв. (седемдесет и пет
лева и 82 ст.) разноски за платена държавна такса.
ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, ДА ЗАПЛАТИ, основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на адв. М.В. М. от ПАК, с адрес на кантората гр. П., бул.
„***“ № **, ет. *, ап.*, сумата от 1088,04 лв. (хиляда осемдесет и осем лева и
04 ст.), представляващо адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана
правна помощ на ищците по настоящото гр.дело № 1356/2022 г. по описа на
Районен съд Пловдив, VI гр.с.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
4