Определение по дело №1610/2018 на Районен съд - Ямбол

 

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е№2002/9.7.2018г.

 

гр. ЯМБОЛ 09.07.2018..г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ЯМБОЛСКИЯТ....................районен съд .......................... гражданска колегия в закрито

заседание на .........09.07.2018........година в състав:

                                                                                                                   Председател:Св.ДИМИТРОВА                                                                                                  

при секретаря .....................…………………..................................……................и в присъствието на

прокурора.....................................................................................………като разгледа докладваното от

.....................................СЪДИЯ  ДИМИТРОВА……..…………...…......гр.дело N.1610..….по   описа

за 2018 год.  и за да се произнесе взе предвид следното........................................................................

 

 

 

На осн.чл.312 от ГПК , Я Р С

 

                                    Р  А  З  П  О  Р  Е  Д  И:

 

 НАСРОЧВА ДЕЛОТО  за  26.07.2018г. от  10.00 ч.

 

СЪДЪТ

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

 

Производството по делото е образувано по молба на И.С. Петрова, с която желае да се осъди „КОНТИВЕСТ” ООД да му заплати  сумата от 828.69лв., представляваща обезщетение за времето през което е останал без работа поради уволнение си з, а именно за срока от 15.03.2018г. до 15.04.2018г., както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 07.11.2008 год. е започнал работа при този пряк ръководител, г-н Веско Стефанов Цветков, но с фирма „Верея Хим” ООД,  в производствена база Ямбол, която е дъщерна на фирма „Континвест” ООД, гр.Ямбол.   Всичко това е видно от трудов договор № 19-2008/07.11.2008 год. и допълнителни споразумения 2 броя към същия този договор от 30.06.2009 год., от 31.07.2009 г. Считано от 01.08.2009 год. работи на длъжност - Началник смяна в цех „Хлорни продукти”, в производствена база Ямбол.

Ищецът твърди, че на 01.09.2014 год. по силата на трудов договор № 33-2014/01.09.2014 год. постъпил на работа във фирма „Континвест” ООД, гр.Ямбол, отново на длъжност Началник смяна в цех „Хлорни продукти”, в производствена база Ямбол, на същото място, при същите условия до 02.10.2017 г.

Имал трайно заболяване двустранна дискова херния, постоянно взима лекарства и на 28.06.2017 год. около 10.00 часа се почувствал много зле, потърсил медицинска помощ при личния лекар, във връзка с което надлежно прилага болнични листи - 6 броя със съответни решения на ЛКК- 4 броя по силата, на които бял в отпуск по болест, считано от 28.06.2017 год. до 29.09.2017 год., включително и следваше да се явя на работа на 02.10.2017 год.

На 02.10 2017 год. се явил на работа в 08.00 часа и към 09.30 часа г-жа Станчева му връчила заповед за налагане на наказание уволнение № 57/02.10.2017 год. и заповед № 19/02.10.2017 год., които заповеди видял за първи път.

По този повод било образувано гр. дело № 4497/2017 год. по описа на ЯРС, като ищецът твърди, че съдът се произнесъл с Решение № 78/ 07.02.2018 год., с което признал уволнението му за незаконно и го отменил, като го възстановил на предишната му работа. Решение № 78/07.02.2018 год. е влязло в законна сила на 02.03.2018 год. в 24.00 часа и не подлежало на обжалване.

Със заповед № 68/14.03.2018 год. бил възстановен на заеманата длъжност преди уволнението му в фирма „Континвест” ООД гр.Ямбол, считано от 15.03.2018 г.

Със заповед № 26/15.03.2018 год. на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ / поради съкращаване на щата - закриване на длъжността /било прекратено трудовото му правоотношение по трудов договор № 33-2014/01.09.2014 год.

Останал и продължавал да е без работа и без доходите от нея въпреки, че си изпълнявал добросъвестно задълженията. В тази връзка за него е налице правен интерес да предяви претенцията си по съдебен ред с искане да бъде осъден работодателя му да му заплати обезщетение за времето от 15.03.2018 год. до 15.04.2018 год.. през което останал без работа поради уволнението. Ищецът твърди, че  е претърпял вреди и следва да бъде обезщетен в размер на БТВ за претендирания период, на база на последното получено БТВ за пълен работен месец -м.Май,2017 год. в размер на 828.69 лева, а не м.Юни,2017 г., тъй като е бил в болнични от 28.06.2017 г. На следващо място задължението за изплащане на обезщетение по чл.222 от КТ не е с установен от закона или страните срок за изпълнение, поради което за поставянето на ответника в забава е в зависимост от получаването на покана от ищеца. Ищецът заявява, че до този момент не е отправил до ответника покана да му изплати обезщетението по чл.222 от КТ и моли настоящата исковата молба да се счита за такава.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК  ответникът  е депозирал писмен отговор. Същият не оспорва, че със заповед № 26/15.03.2018 г. е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на осн. чл.328, ал.1, т.2 от КТ поради съкращаване на щата. Твърди, че съгласно установената трайна практика, в т.ч. и съдебната такава в случай на претендирано обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ работникът уведомява  работодателя си, декларирайки пред него това обстоятелство – а именно оставането си без работа. Твърди, че в настоящия случай ищецът направо е предприел действия пред съда, като в И.М. изрично е заявил, че покана до работодателя не  отправил и моли исковата молба да се счита за такава. След получаване на исковата молба ответникът твърди, че на 07.06.2018 г. по банков път е заплатил на ищеца обезщетението по чл.222 от КТ в размер на 680.34 лв., за което  е приложил  кредитен превод от „СИБАНК” онлайн. След нормативно  предвидените удръжки: дължимия данък общ доход / ДОД/ - 10%, по ДОО – 6,58%, УПФ – 2,2 % и ДЗПО в УПФ – 2,8% възлизащи общо в размер на 148.35 лв., според ответника дължимата нетна сума за получаване от страна на ищеца възлиза в размер на  680.34 лв. От представените  фишове за м.03 и м.04.2018 г. от начисленото обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ са направени съответни удръжки  и е посочена нетна сума за получаване от страна на ищеца. Според ответника  същата вече му е заплатена по банков път. Тъй като не е дал никакъв повод за  завеждане на настоящото исково производство заявява, че признава иска, тъй като не оспорва правото на ищеца да получи дължимото му се по чл.222, от КТ обезщетение, възлизащо в размер на БТВ от 828.69 лв. върху което се правят и съответно нормативно  предвидените удръжки. Счита, че настоящият иск е преждевременно заведен, тъй като не е налице отправена по съответния ред покана до работодателя за изплащане на претендираното обезщетение. Намира, че не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, поради което претендираните от ищеца разноски следва да бъдат възложени на него, а не в тежест на ответника. Поради това счита за неоснователно искането на ищеца да му бъдат присъдени направените по делото разноски. На осн. чл.78, ал.5 от ГПК прави възражение за прекомерност на заплатено адв. възнаграждение и моли то да бъде присъдено в по-нисък размер.

Предявеният иск е с правно основание чл.328,ал.1,т2 от К във вр. с чл.222,ал.1 от КТ.

Указва на ищеца, че следва да установи, че е останал без работа в продължение на 1 месец след уволнение, както и размера на иска.

Дава 1-седмичен срок на страните да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото.

 Предупреждава страните за последиците по чл.313 от ГПК, а именно: когато в предоставеният им едноседмичен срок от връчване на настоящото разпореждане не изпълнят указанията на съда, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

Указва на страните, че спора може да се реши чрез съдебна спогодба по чл.234 от ГПК, чрез медиация или извънсъдебно споразумение за доброволно уреждане на спора, като при посочените способи ще заплатят ДТ в половин размер.

 

        Да се уведомят  страните за определението на съда.

 

 

                                                         Районен съдия: