РЕШЕНИЕ
№…………………
гр. София, 22.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет
и втори ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 11367
по описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Е.А.С. против ЗК „О.“ АД, Република Кипър,
чрез З.К.„О. – клон България“ КЧТ, с която е предявен иск с правно основание
чл. 226, ал. 1 във връзка с чл. 267, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.).
Ищецът Е.А.С. твърди, че на
23.08.2013 г. е пътувал като пътник в товарен микробус „Ивеко Турбо Дейли
35С11“, с рег. № ********, управляван от Н.А. от с. Симеоново към главен път
Е-79, когато на остър пътен завой движейки се с 90 км/ч (въпреки ограничението
от 60 км/ч, обозначено с пътен знак В 26), навлязъл в насрещната пътна лента,
но поради налични пътни превозни средства в нея се принудил да задейства
спирачен механизъм и преминавайки отново в своята лента, излязъл от нея и
катастрофирал в крайпътните дървета. Поради свободното движение в купето на
автобуса при неуместните маневри и вследствие на сблъсъка, ищецът получил: контузия
на лявото бедро с размачкване на тъканите, придружена с частично разкъсване на
четириглавия бедрен мускул, както и контузия на главата с разкъсна рана.
Изпитвал болки в левия си крак, а през октомври 2013 г. се наложила оперативна
интервенция за отстраняване на хематом от него. През януари 2014 г. отново претърпял
операция за отстраняване на събрана течност и прикрепване на мускул. През
август 2015 г. претърпял операция за отстраняване на гнойно образувание. За
преживяното от гореописаното е образувано гр. дело № 3486/2014 г. по описа на
СГС І-2 състав, като с влязло в сила решение ответникът е осъден да заплати 37
500 лв. обезщетение. Поради продължаващите болки и страдания за периода след
завеждане на иска по цитираното дело, които са съпроводени с оперативна
интервенция – на 17.06.2017 г. му е извършена екстракция на хематом от лявото
бедро. Извършени били и имуществени разходи за изследване чрез ядрено-магнитен
резонанс на стойност 540 лв. Поддържа, че отговорността на виновния водач била
предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното
дружество, поради което то дължи заплащане на обезщетение и за допълнително причинените
му неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП. Моли ответникът да бъде
осъден да заплати сумата от 50000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 05.05.2015 г. (датата на
постановяване на решение по гр. дело № 3486/2014 г. по описа на СГС І-2 състав)
до окончателното изплащане, както и имуществени вреди в размер на 540 лв.,
ведно със законна лихва от датата на съответния разход. Претендира направените
по делото разноски.
Ответникът ЗК „О.“ АД, Република
Кипър, чрез З.К.„О. – клон България“ КЧТ оспорва исковете по основание и
размер. Сочи, че твърдените в настоящото производство нови болки и страдания са
фиксирани в предишното като дефинитивни или нелечими. При условията на
евентуалност въвежда твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат, като
поддържа, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредите като се е качил в
товарния отсег на автомобил и сам се е поставил в рискова ситуация, довела до
нараняването му. Моли предявения иск да бъде отхвърлен като претендира
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
С Присъда № 51 от
10.11.2015 г. по НОХД № 253/2015 г. по описа на Окръжен съд – гр. Видин,
изменена с Решение №79/07.03.2016 г. по ВНОХД № 49/2016 г. по описа на САС Н.В.А. е признат за виновен в това, че на
23.08.2013 г. около 6.45 часа на път ІІ-11, на около един километър от с.
Симеоново, в посока кръстовището с главен път Е-79, при управление на моторно
превозно средство – товарен автомобил Ивеко, модел Дейли – 35 С11 с рег. № ********
– собственост на Д.Р.от с. Арчар, превозвайки с него осемнадесет пътници,
нарушил правилата за движение по Закона за движение по пътищата, движейки се с
превишена скорост – 81,47 км. в нарушение на знак В 26 за ограничаване на
скоростта на движение до 60 км.ч., находящ се на около 300 метра от с.
Симеоново, в посоката на движение на
товарния автомобил и с несъобразена с превозвания товар и с характеристиката и
интензивността на движението скорост, превозвайки по-голям брой пътници от определения в свидетелството за регистрация на
МПС в каросерията на товарния автомобил, без да е осигурена тяхната безопасност
и по непредпазливодст причинил смъртта на В. К.В.и Е.К.Б..
Не е спорно между
страните, че при същото ПТП, настъпило на 23.08.2013 г. Е.А.С. е получил
контузия на лявото бедро с размачкване на тъкъните, частично разкъсване на
четириглавия бедрен мускул и набиране на кръв в подфасциалното простраство. С
Решение от 05.05.2015 г. по гр.д. № 3486/2014 г. по описа на СГС, І-2 състав,
изменено с Решение № 534/24.03.2016 г. по описа на САС, І-10 състав и Решение №
39/20.02.2017 г. по т.д. № 60101/2016 г.
по описа на ВКС, ЗК „О.“ АД, Република Кипър, чрез З.К.„О. – клон България“ КЧТ
е осъдено да заплати на Е.А.С. сумата от 24000 лева, представляващи обезщетение
за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 23.08.2013 г.,
като съдът е приел, че размерът на обезщетение за причинените вреди при
преценка на релевантните обстоятелства е 36000 лева, но с оглед уваженото
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, то е намалено с 1/3 до
присъдения размер. В мотивите на постановените съдебне решения при определяне
на размера на неимуществени вреди съдът е взел предвид характера на
увреждането, което предполага обездвижване на млад човек за продължителен
период от време, необходимостта от две
оперативни интервенции, съпроводени със значителни болки, дългата цялостна
продължителност на оздравителния процес, обстоятелството, че увреждането е
попречило на ищеца да се грижи за семейството си, наличието на трайно, нелечимо увреждане, състоящо се в наличието на
трайно, нелечимо увреждане на коленната става.
Не е спорно между страните, че с
Полица № 28113001801305 с ЗК „О.“ АД, Република Кипър, чрез З.К.„О. – клон
България“ КЧТ е сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност”, по
силата на който застрахователят е поел задължението да покрие в границите на
уговорената сума отговорността за причинените от застрахования имуществени и
неимуществени вреди на трети лица при управлението и ползването на лек
автомобил Ивеко, модел Дейли – 35 С11 с рег. № ********.
Установява се от приетите по
делото писмени доказателства и заключение на съдебно-медицинска експертиза, че в
следствие на претърпяната пътнотранспортна злополука на 23.08.2013 г. Е.А.С. е
получил контузия с частично размачкване на четириглавия мускул на левия крак.
Вещото лице посочва, че от претърпяната мекотъканна травма са последвали
продължителни усложнения, изразяващи се във флегмон на лявото бедро,
постравматичен осифициращ миозит в областта на горната външна част на
четириглавия мускул на левия крак със засягане на движенията на лявата
тазобедрена става. Установява се, че в периода от 17.01.2017 г. до 05.04.2018
г. ищецът е провеждал три пъти болнично и оперативно лечение в МБАЛ Света Петка
– гр. Видин по повод Травматичен
осифицираш миозит на лявата тазобедрена става.
Първият етап от проведеното лечение и възстановяване при ищеца
непосредствено след ПТП продължило около 6 месеца, но проведеното лечение на
усложненията от основната травма продължило с прекъсвания около 2 г. и 8
месеца. Вещото лице посочва, че ищецът е търпял болки и страдания, които са
били най – интензивни в периодите около извършените още 4 оперативни
интервенции в зоната на четиглавия мускул на левия крак. При прегледа на
пострадалия вещото лице е установило, че към настоящия момент движенията на
тазобедрената става са в трайно намален обем от 30 градуса, а лявата колянна
става има намалена флексия до 45 градуса, което оказвало негативно влияние при
клякане и при изкачване на стълби. Вещото лице посочва, че описаните
травматични увреждания са довели на ищеца трайно
настъпило усложнение, което към настоящия момент е постоянно, като ищецът
може да разчита единствено на провеждане н физиолечение, балнеолечение и
рехабилитация за да подобри двигателната дейност на четириглавия мускул на
левия крак, както и да подобри обема на ограничените движения в лявата
тазобедрена и лявата колянна става и в крайна сметка, за да може да се
привдижва с нормална походка без накуцване. Посочва се в заключението на
съдебно-медицинската експертиза, че последващото продължително оперативно
лечение се дължи на претърпените размачкани тъкани на лявото бедро, образувалия
се след това голям субфасциален хематом, който впоследствие е бил обхванат от
възпалителен процес, който от своя страна е довел до осификация на мускулните
влакна, т.е. те са били покрити с костни клетки, което от своя страна е довело
до намаление на разтегливостта и силата на външната глава на четириглавия мускул и движението на левия
крак. Вещото лице посочва, че с оглед процесната травма и усложненията
проведеното лечение е правилно, но е имало едно прекъсване между първоначалния
медицински преглед и първата оперативна интервенция, през който период са
настъпили големия кръвоизлив под мускула на лявото бедро, който постепенно е
нараствал, тъканите са некротизирали, а впоследствие е настъпил инфекция, която
е довела до фиброзирането и осификацията на мускулните влакна на външната глава
на четириглавия мускул. Посочва се, че към настоящия момент въпреки трайните
ограничения в движенията на левия крак от претърпените усложнения от основната
травма, процесът на възстановяване е завършил и към настоящия момент не се
очакват нови оперативни намеси, като е необходимо физикално и рехабилитационно
възстановяване на двигателната функция на увредения мускул.
Във връзка с установяване на
неимуществените вреди са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля
В. А.а А.. В показанията си свидетелят установява, че е пътувала в буса заедно
с ищеца. Тогава той се оплакал от крака си от тазобедрената част нагоре. До ден
днешен продължавал да е зле. Не можел да кара колело, куцал, изпитвал болки при
стъпване на крака. След операциите се подобрявал, но после пак се чувствал зле.
При ходене чувствал болка, парене. Не можел да работи.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 от Кодекса
за застраховането (отм.) увреденият, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци,
велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство, включително
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт
и вредите, причинени на чуждо имущество (чл. 267, ал. 1 от КЗ). Отговорността на
застрахователя може да бъде ангажирана и в случаите, когато след плащане на
застрахователно обезщетение е настъпило усложнение в състоянието на
пострадалия, което е в
причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие – състояние на
ексцес.
Основателността на предявения
иск, която е предпоставена от това по делото да се установи наличието на
непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно деяние,
извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се
установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ
към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя
на вредите. Отговорността
на ответника може да бъде ангажирана и в случаите, когато след първоначално
обезщетяване на вредите е настъпило усложнение в състоянието на пострадалия, което е в причинно-следствена връзка с
настъпилото вредоносно събитие – състояние на ексцес. При ексцес за
пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално
предявеното, което произтича от ново страдание или съществено усложнява старите страдания.
От
събраните по делото доказателства се установява, а и не е спорно, че на
посочената в исковата молба дата е настъпило събитие, което е довело до
увреждания на ищеца, като с Решение гр.д. № 3486/2014 г. по описа на СГС е
прието за установено, че на посочената в исковата молба дата е настъпило пътно
– транспортно произшествие, причинено от Н.В.А., в резултат на което на ищеца Е.А.С.
са причинени описаните в исковата молба телесни увреждания. Не е спорно между
страните, че настъпилото ПТП е покрит застрахователен риск при действието на
застраховка „Гражданска отговорност”. В хода на производството са обсъдени и
възраженията, направени от ответника, за съпричиняване от ищцата на вредоносния
резултат, като с решението си съдът ги е обсъдил и е приел, че е налице
основание дължимото обезщетение да бъде намалено при условията на чл. 51, ал. 2
от Закон за задълженията и договорите. С оглед разпоредбата на чл. 297 от ГПК
настоящият съдебен състав следва да зачете влязлото в сила решение по отношение
на фактите, които са били обсъдени в рамките на производството по гр.д. № 3486/2014 г. по описа на СГС,
включително и по отношение на твърденията за настъпване на факти, които
обосновават съпричиняване на вредоносния резултат.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства и приетата по делото съдебно – медицинска експертиза се
установява при условията на пълно и главно доказване, че след приключване на
устните състезания по гр.д. № 3486/2014 г. по описа на СГС и постановеното
съдебно решение, с което е определен размерът на неимуществените вреди,
причинени на Е.А.С., здравословното му състояние се е влошило като са проведени
още две оперативни интервенции, както и е констатирано трайно затруднение на
движението на тазобедрената става, които увреждания не са били взети предвид
при първоначалното определяне на обезщетение. В мотивите на решенията, които
обвързват съда, е прието, че към момента на приключване на устните състезания макар и с усложнения, травмите са
възстановени, т.е. не са предвидени бъдещи оперативни интервенции, както и
ограничаването на движенията на тазобедрената става.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от Закона за задълженията и договорите съдът следва да определи по
справедливост размерът на неимуществените вреди, за които е установено, че са
настъпили след първоначалното обезщетяване и които се намират в причинна връзка
с вредоносния резултат. Обезщетението
за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира
с вече присъденото за първоначалното страдание (чл. 51, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите). При определяне на този размер съдът приема,
че той е 12000 лева, като се взима предвид болките и страданията, съпътстващи
извършването на новите оперативни
интервенции и новоустановеното трайно усложнение, а именно намален обем на
движенията на тазобедрената става, предизвикано от осификация на мускулните
влакна.
От събраните по делото писмени
доказателства се установява,че ищецът е направил на 27.03.2014 г. и 21.04.2017
г. разходи за сумата от 510 лева за образно изследване, които доколкото не са
обезщетени от първоначалното обезщетение, ответникът следва да възстанови като
обезщетение на имуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и
бездействие, но то винаги следва да е противоправно като то следва да води до
настъпване на вредоносния резултат. Настоящият съдебен състав намира, че по
отношение на направените възражения за съпричиняване е обвързан от
задължителната сила на решение по гр.д. № гр.д. № 3486/2014 г. по описа на СГС,
с което е прието, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат,
като определеното обезщетение за неимущестени вреди следва да бъде намалено с
1/3 или до размер от 8000 лева, а обезщетението за имуществени вреди до 340
лева. Предявеният иск следва да бъде уважен до този размер.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 32 лева,
представляващи направени по делото разноски съразмерно с уважената част от
исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 от ГПК и с оглед направеното искане от ответника ищцата следва да бъде
осъдена да заплати сумата от 168 лева, представляващи направени по делото
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, както и сумата от 150 лева
– юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 370 лева, представляваща
дължима държавна такса.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) ЗК „О.“ АД, Н.К.ЧРЕЗ З.К.„О. – КЛОН БЪЛГАРИЯ“КЧТ, ЕИК – ********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „********да заплати на Е.А.С.,
ЕГН-**********, с. Арчар сумата от 8000
лева (осем хиляди лева), представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
както и сумата от 340 (триста и
четиридесет) лева, имуществени вреди, причинени на Е.А.С. - болки и
страдания в резултат на влошаване на здравословното състояние в периода след 05.02.2016
г. в резултат на ПТП, настъпило на 23.08.2013 г., по вина на Н.В.А., водач на автомобил Ивеко, модел Дейли – 35 С11 с
рег. № ********, застрахован със полица за застраховка “Гражданска отговорност” № 28113001801305 при ЗК „О.“ АД, Република Кипър, чрез З.К.„О.
– клон България“ КЧТ, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба – 05.09.2017 г. до окончателното им плащане като отхвърля иска за разликата над
сумата от 8000 лева до предявения размер от 50000 лева и за разликата над
сумата от 340 лева до предявения размер от 540 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ЗК „О.“ АД, Н.К.ЧРЕЗ З.К.„О. – КЛОН
БЪЛГАРИЯ“КЧТ, ЕИК – ********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „********да заплати на Е.А.С., ЕГН-**********, с. Арчар сумата от 32 (тридесет и два) лева, представляващи направени по делото
разноски съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК Е.А.С., ЕГН-**********,
с. Арчар да заплати на ЗК „О.“
АД, Н.К.ЧРЕЗ З.К.„О. – КЛОН БЪЛГАРИЯ“КЧТ, ЕИК – ********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „********сумата от 168 (сто шестдесет и осем) лева,
представляващи направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете, както и сумата от 150 (сто и
петдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗК „О.“ АД, Н.К.ЧРЕЗ З.К.„О. – КЛОН БЪЛГАРИЯ“КЧТ, ЕИК – ********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „********да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата от 370
(триста и седемдесет) лева, представляващи дължима държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: