Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, .04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24
състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети март през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря В.
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13430/2020 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове от “В.К.В.” ООД, ЕИК *********, гр. Варна срещу К.Б. по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД за приемане за установена дължимостта на сумата от 257, 30 лв., претендирана
като цена на ползвани и незаплатени В и К услуги за обект, находящ се в гр.
Варна, **** “*********” № *** за периода от 23.07.2019г. до 23.01.2020г.,
във връзка с която са издадени 6 броя фактури за времето от 27.08.2019г. до
28.01.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК – 11.03.2020г. до окончателното изплащане на задължението и
обезщетение за забава в размер на 6, 24 лв. за периода от 27.09.2019г. до
04.03.2020г., както
следва: 1./ по фактура № **********/27.08.2019г. сумата от 49, 58 лв. за
отчетен период от 23.07.2019г. до 26.08.2019г. и обезщетение за забава в размер
на 2, 20 лв. за времето от 27.09.2019г. до 04.03.2020г.; 2./ по фактура №
**********/20.09.2019г. сумата от 53, 99 лв. за отчетен период от 26.08.2019г.
до 19.09.2019г. и обезщетение за забава в размер на 2, 04 лв. за времето от
20.10.2019г. до 04.03.2020г.; 3./ по фактура № **********/25.10.2019г. сумата
от 38, 58 лв. за отчетен период от 19.09.2019г. до 24.10.2019г. и обезщетение за
забава в размер на 1, 08 лв. за времето от 24.11.2019г. до 04.03.2020г.; 4./ по
фактура № **********/29.11.2019г. сумата от 38, 74 лв. за отчетен период от
24.10.2019г. до 25.11.2019г. и обезщетение за забава в размер на 0, 71 лв. за
времето от 27.12.2019г. до 04.03.2020г.; 5./ по фактура №
**********/13.12.2019г. сумата от 6, 43 лв. за отчетен период от 25.11.2019г.
до 02.12.2019г. и обезщетение за забава в размер на 0, 09 лв. за времето от
12.01.2020г. до 04.03.2020г.; 6./ по фактура № **********/28.01.2020г. сумата
от 69, 98 лв. за отчетен период от 02.12.2019г. до 23.01.2020г. и обезщетение
за забава в размер на 0, 12 лв. за времето от 27.02.2020г. до 04.03.2020г., за които суми е издадена заповед №
1436/12.03.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 3345/2020г. на ВРС.
Ищецът твърди, че е изправна по
облигационното отношение страна, като в качеството си на В и К оператор е
доставил на ответника Краен Б. водоснабдителни
и канализационни услуги за обект, находящ се в гр. Варна, **** “*********” №
*** за периода от 23.07.2019г. до 23.01.2020г., във връзка с която са
издадени 6 броя фактури за времето от 27.08.2019г. до 28.01.2020г., които
потребителят не е заплатил, съгласно чл. 6, т. 2 от Общите условия за
предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор.
Правният интерес от предявяване
на установителния иск ищецът обосновава с хипотезата на чл. 415, ал. 4 вр. чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът К.Б., чрез особения
представител оспорва предявените искове по основание с твърдения, че В и К
операторът е начилил за заплащен служебно начилсени В и К услуги, а не реално
доставени и потребени. Отделно, потребителят не е изпаднал в забава, тъй като
не е уведомен за просрочените задължения.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално допустими, предявени в преклузивния срок след издаване на заповед № 1436/12.03.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д.
№ 3345/2020г. на Районен съд – Варна, на осн. чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
установено в чл. 154, ал.1 ГПК, ищецът следва при условията на пълно и главно
доказване да установи основанието, от което е възникнало правото му да иска
плащане от потребителя, както и неговият размер, а именно: наличие на валидна облигационна
връзка между страните по договор за предоставяне на В и К услуги, по силата на
които е доставил посоченото в справките количество вода, съответстващо на потребената, което е отчетено и начислено съобразно
правилата предвидени в Общите условия.
В конкретния случай, ангажираните писмени
доказателства сочат, че К.Б., е придобил с договор за покупко
– продажба от 07.02.2014г., вписан в СВ – Варна в същия ден, правото на
собственост върху имот, находящ се в гр. Варна, **** „*********“ № ***, ведно
със сграда, построена в същото дворно място, поради което следва да се приеме,
че същият има качество на потребител на В и К услуги и приложение в отношенията
между страните следва да намерят Общите условия за предоставяне на В и К услуги
на потребителите на В и К оператора /ОУ/.
На 02.12.2019г. в обекта на ответника е демонтиран водомер с фабричен №
0011071 с показание от 00925 куб.м.
Поставено е ново средство за търговско измерване с фабричен № C19VB047021 с нулеви показания.
Съставеният талон за пломбиране на водомер № 0060399 е подписан от И.А., представител
на абоната.
Същият не е оспорен досежно формалната и
материалната доказателствена сила, с която се ползват. Формалната
доказателствената сила на документа задължава съда да приема от една страна, че
подписът положен в карнета принадлежи на абоната или на негов представител, а
от друга, че с него К.Б. е удостоверил неизгодни за себе си факти, че
отразеното в документа на 02.12.2019г. отговаря на действително доставеното количество
услуги, а именно това от 925 куб.м. вода.
Съгласно неоспореното заключение на допусната ССчЕ
към деня на демонтажа на водомер с фабричен № 0011071, В и К операторът е издал
фактура № **********/13.12.2019г. за отчетен период от 25.11.2019г. до 02.12.2019г. и остойностил
за плащане 3 куб.м. /925 куб.м. – 922 куб.м./.
В счетоводството на ответника са осчетоводени фактури, издадени в периода
от 27.08.2019г. до 02.12.2020г., който обективират В
и К услуги на стойност от 187, 32 лв., доставени за времето от 23.07.2019г. до
02.12.2019г. Обезщетението за забава, съизмеримо със законната лихва, считано
от деня, следващ изтичане на 30-дневния срок от датата на фактуриране по чл.
33, ал. 2 ОУ, възлиза на 6, 12 лв.
Въз основа на ангажираните писмени доказателства, съдът приема, че В и К
операторът, чиято е и доказателствената тежест, е ангажирал доказателства -
талон за пломбиране, подписан от представител на абоната, установяващи при
условията на пълно и главно доказване, че като страна в правоотношението по
договор за продажба е доставил посоченото в справките количество вода за
периода от 23.07.2019г. до 02.12.2019г.,
възлизащо на 70 куб.м. / 925 куб.м. – 855 куб.м., отчетени на
26.08.2019г./, съответстващо на потребената, което е
отчетено на 02.12.2020г. и начислено съобразно правилата предвидени в Общите
условия, поради което до размера на посочената сума искът по реда на чл. 422 ГПК, следва да бъде уважен, ведно със законната лихва.
Ответникът е изпаднал в забава, считано от деня, следващ изтичане на
30-дневния срок от датата на фактуриране по чл. 33, ал. 2 ОУ, поради което
дължи и обезщетението, съизмеримо със законната лихва върху всяко неплатено
задължение по всяка фактура в посочения от експерта размер от 6, 12 лв.
В счетоводството на търговеца е намерила отражение и фактура №
**********/28.01.2020г. на стойност 69, 98 лв., равняващи се на 25 куб.м. вода
с отчетен период от 02.12.2019г. до 23.01.2020г.
Доказателства установяващи, че посоченото количество В и К услуги е
потребено от абоната, не са ангажирани, поради което претенциите по реда на чл.
422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, следва да се отхвърлят за сумата
от 69, 98 лв. фактура № **********/28.01.2020г. и обезщетение за забава върху
посочената сума в размер на 0, 12 лв. за времето от 27.02.2020г. до
04.03.2020г.
С оглед изхода на спора в полза на „В.К.В.“ ООД следва да се присъдят
сторените по делото съдебно-деловодни разноски за уважената част от исковете,
възлизащи на 348, 65 лв. за настоящото производство и 55, 05 лв. за
производството по ч.гр.д. № 3345/2020г. по описа на ВРС.
В полза на ответника разноски не се присъждат поради липса на искане и
доказателства за извършването на такива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че К.Ж.Б., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „В.К.В.“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна сумата от 187, 32 лв. /сто осемдесет и седем лева и
тридесет и две ст./, представляваща цена на ползвани и незаплатени В
и К услуги за обект, находящ се в гр. Варна, **** “*********” № *** за
периода от 23.07.2019г. до 23.01.2020г.,
във връзка с която са издадени 5 броя фактури за времето от 27.08.2019г. до 02.12.2019г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК
– 11.03.2020г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 6, 12 лв. /шест лева и дванадесет ст./,
представляваща обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за периода
от 27.09.2019г. до 04.03.2020г., както следва: 1./ по фактура № **********/27.08.2019г. сумата от 49, 58
лв. за отчетен период от 23.07.2019г. до 26.08.2019г. и обезщетение за забава в
размер на 2, 20 лв. за времето от 27.09.2019г. до 04.03.2020г.; 2./ по фактура
№ **********/20.09.2019г. сумата от 53, 99 лв. за отчетен период от
26.08.2019г. до 19.09.2019г. и обезщетение за забава в размер на 2, 04 лв. за
времето от 20.10.2019г. до 04.03.2020г.; 3./ по фактура №
**********/25.10.2019г. сумата от 38, 58 лв. за отчетен период от 19.09.2019г.
до 24.10.2019г. и обезщетение за забава в размер на 1, 08 лв. за времето от
24.11.2019г. до 04.03.2020г.; 4./ по фактура № **********/29.11.2019г. сумата
от 38, 74 лв. за отчетен период от 24.10.2019г. до 25.11.2019г. и обезщетение
за забава в размер на 0, 71 лв. за времето от 27.12.2019г. до 04.03.2020г.; 5./
по фактура № **********/13.12.2019г. сумата от 6, 43 лв. за отчетен период от
25.11.2019г. до 02.12.2019г. и обезщетение за забава в размер на 0, 09 лв. за
времето от 12.01.2020г. до 04.03.2020г., за които суми е издадена заповед №
1436/12.03.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 3345/2020г. на ВРС по предявените от „В.К.В.“ ООД, ЕИК *********,
гр. Варна срещу К.Ж.Б., ЕГН **********,*** искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от „В.К.В.“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна срещу К.Ж.Б., ЕГН **********,*** искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно осн. чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на 69, 98 лв. /шестдесет и девет лева и
деветдесет и осем ст./, представляваща цена на ползвани и незаплатени В
и К услуги за обект, находящ се в гр. Варна, **** “*********” № ***, обективирана
във фактура №
**********/28.01.2020г. за отчетен период от 02.12.2019г. до 23.01.2020г.,
в която са остойностени 25 куб.м.
вода, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.03.2020г. до окончателното изплащане на задължението и вземане в
размер на 0, 12 лв. /дванадесет ст./,
представляваща обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху
сумата от 69, 98 лв. за периода от 27.02.2020г. до 04.03.2020г., за които суми е издадена заповед №
1436/12.03.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 3345/2020г. на ВРС.
ОСЪЖДА К.Ж.Б., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „В.К.В.“ ООД, ЕИК *********,
гр. Варна сумата от 403, 70 лв.
/четиристотин и три лева и седемдесет ст./, представляваща сторени по
делото съдебно – деловодни разноски, от които 348, 65 лв. за настоящото
производство и 55, 05 лв. за производството по ч.гр.д. № 3345/2020г. по описа
на ВРС, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от
връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: