Решение по дело №286/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник - министър на земеделието и храните против Решение № 11 от 09.05.2024 година по АНД № 21 по описа за 2024 година на Районен съд, Дряново, с което е отменено Наказателно постановление № НП-41/ 06.02.2024 г. на Г. Т., заместник - министър на земеделието и храните, с което на Б. М. Д., [ЕГН] от гр. Дряново, ул. „Матей Преображенски“ № 26, вх. Б за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) и на основание чл. 41, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на земеделските земи е наложено административно наказание глоба в размер 500 лв. Навеждат се доводи за неправилно приложение на закона при постановяване на обжалваното решение и допуснати съществени процесуалния закон – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, във вр. с чл. 63а, ал. 1 от ЗАНН. Твърди се атакуваното НП да било издадено при стриктно спазване на процесуалните правила и в съответствие със закона. Моли отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на такова, с което да потвърди наказателното постановление, търси и разноски.

Ответникът по касационната жалба – Б. М. Д., [ЕГН] от гр. Дряново, ул. „Матей Преображенски“ № 26, вх. Б – в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител - спори жалбата и моли потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски

Окръжна прокуратура – Габрово – изразява становище, че жалбата е неснователна и решението на РС – Дряново следва бъде оставено в сила.

Административен съд – Габрово, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид доводите на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице с правен интерес съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решението, предмет на касационната проверка е отменено Наказателно постановление № НП-41/ 06.02.2024 г. на Г. Т., заместник - министър на земеделието и храните, с което на Б. М. Д., [ЕГН] от гр. Дряново, ул. „Матей Преображенски“ № 26, вх. Б за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи и на основание чл. 41, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на земеделските земи е наложено административно наказание глоба в размер 500 лв. В мотивите си Районен съд – Дряново е приел, че административно-наказателното производство, в което е издадено наказателното постановление е образувано със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение АУАН № ПД-02-15/ 30.10.2023 г. В последния са били отразени констатациите от извършена на 01.08.2023 г. проверка на място на поземлен имот с [идентификатор], находящ се в местността “Вехти лозя“ в гр. Дряново., собствен на Д. - че на 01.08.2023г. Б. Д. извършва дейност, водеща до увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделска земя, като е извършила следното : в имотът е разположен демонтиран товарен отсек от ППС, използван за склад, лека постройка за съхранение на инвентар с площ около 20 кв. м. без стоманобетонни елементи и без фундамент, с дървена конструкция като част от нея била затворена с дървени дъски тип капаци, които съгласно писмо изх. № 25-00-153/ 20.06.2023г. на община Дряново, постъпило в ОДЗ Габрово с рег. индекс ПО-12-4/22.06.2023 г. не представляват строеж по смисъла на ЗУТ. В имота не били констатирани незаконни строежи по смисъла на ЗУТ и поради тази причина не била издавана документация, квалифицирано като нарушение по чл. 2, ал. 1, вр. чл. 3 от ЗОЗЗ и чл. 7, ал. 1 от Правилника за приложението му (ППЗОЗЗ).

При тези констатации АНО издал процесното наказателно постановление, с което на Д. за нарушение по чл. 2, ал. 1, във връзка с чл. 3 от ЗОЗЗ и чл. 7, ал. 1 от Правилника за приложението му (ППЗОЗЗ) и на основание чл. 53, ал. 1 във връзка чл. 44, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева.

Въззивната инстанция е приела, че в административнонаказателното производство е проведено при допуснати съществени процесуални нарушения, които не може да бъде отстранени в съдебната фаза на производството и водещи до съществено ограничаване на правото на защита на санкционираното лице – неправилно несъобразяване от страна на АНО депозираното в срок възражение по процесния АУАН, в който липсвала посочена конкретна дата на извършване на вмененото нарушение и липсва конкретно, ясно и точно правно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било осъществено - в какво се изразяват конкретните действия, извършени от страна на Д., въз основа на които да се направи извод какво точно мероприятие е реализирано, в какво се изразяват осъществените строително-монтажни работи и по какъв начин те увреждат, замърсяват и разрушават земеделската земя - разпоредбата на чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ, посочена като нарушена и съответно санкционна предвижда състави на няколко административни нарушения, като конкретизирана хипотеза не се сочи и съответно не е посочено конкретно изпълнителното деяние. Предвид изложеното районният съд е стигнал до извода, че НП е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.

При така установеното се налагат следните изводи:

Настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд – родово и местно, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо.

Фактическата обстановка е установена правилно, а и не се спори. При спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН са събрани гласни и писмени доказателства относими към всички факти, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. С оглед установената фактическа обстановка, като е приел, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, районният съд е приложил правилно закона.

Безспорно установено е, че на 01.08.2023 г. комисия, в състава на която бил св. М. Н. - старши експерт в ОДЗ Габрово, извършила проверка в поземлен имот с [идентификатор], находящ се в местността “Вехти лозя“ в гр. Дряново и установила, че на 01.08.2023г. в поземления имот било реализирано мероприятие, тъй като бил поставен демонтиран товарен отсек на ППС, съответно и налична лека постройка, ползвана за съхранение на инвентар с площ около 20 кв. м. без стоманобетонни елементи и без фундамент, с дървена конструкция като част от нея била затворена с дървени дъски тип капаци, които съгласно писмо изх. № 25-00-153/ 20.06.2023г. на община Дряново, постъпило в ОДЗ – Габрово, с рег. индекс ПО-12-4/22.06.2023 г. не представляват строеж по смисъла на ЗУТ, което е квалифицирано от проверяващите, а впоследствие и от АНО като нарушение по чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ и чл. 7, ал. 1 от ППЗОЗЗ.

Цитираната в АУАН и НП норма на чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ, действително регламентира три отделни изпълнителни деяния на административното нарушение, които на практика са възпроизведени административнонаказващия орган бланкетно, като липсва конкретно описание какво точно е извършил жалбоподателя и по какъв начин неговите действия увреждат, замърсяват и/или разрушават тази земеделската земя. Това обстоятелство, както правилно е изложил и районният съд е препятствало упражняване правото на защита на Д. в пълен предоставен от закона обем, така също и възможността за съдебен контрол и изключва възможността за анализ по същество. Не става ясно дали от страна на АНО се претендира извършването на три самостоятелни деяния, при което положение на основание чл. 18 от ЗАНН следва да бъдат наложени три отделни наказания, а не да бъде наложена само една санкция, както е в настоящия случай.

В случая описанието на нарушението води до невъзможност санкционираното лице да разбере за какво нарушение му е наложено наказанието, респективно обосновава незаконосъобразност на наказателното постановление, не може да бъде споделено. Констатираният начин на описание на нарушението винаги съставлява съществено процесуално нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, защото не става ясно за какво точно нарушение е ангажирана административно наказателната отговорност на наказаното лице. В този смисъл са без значение индициите, че последното вероятно е разбрало в какво е обвинено. Правоприлагането в частта му на налагане на административни наказания не може да почива на предположения, а само на конкретни данни и обстоятелства. Още при съставянето на акта трябва да е безспорно ясно какво е обвинението, което се отправя на административно привлеченото лице. Нарушителят е в правото си да се защити още в момента на съставяне на акта. В случая това не е сторено. Следва да се има предвид, че административно наказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му както в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказанията за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат административно наказателните разпоредби, да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Именно стриктното спазване на императивните правила е гаранция за справедливост на процедурата и липса на произвол. В конкретния случай, когато държавните органи искат да ангажират административно наказателната отговорност на едно лице, извършител на административно нарушение, са задължени съобразно посочените правни норми да опишат точно и ясно самото нарушение, включително и да конкретизират точно и изчерпателно и текстовете от закона, които са били нарушени, като от друга страна следва да е налице съответствие на описаните такива в АУАН и тези, залегнали в издаденото въз основа на него НП. Изпълнението на това задължение е от съществено значение не само за защитата на санкционирания правен субект, който има право да научи коя точно правна норма е нарушена от него и точно с кое му поведение е сторено това, за да организира защитата си в пълен обем, но и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното право. По тези съображения касационният съд споделя извода, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, поради което приема, че оспореното решение на Районен съд – Дряново е правилно и законосъобразно.

Въпросното процесуално нарушение е в пряка връзка и с другото констатирано такова, а именно липсата на точно установена и посочена дата на нарушението. Датата на извършване на деянието, както правилно е установено от районния съд не е посочена, а като такава е посочена датата на установяване на нарушението. По силата на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5, предложение второ и трето от ЗАНН тя обаче е реквизит на акта и на самото наказателно постановление. На това основание атакуваният акт се явява постановен при съществено нарушение на процедурния закон - цитираните норми на ЗАНН - и подлежи на отмяна по реда на съдебното производство. Значението на датата в посочените документи не е само декларативно. Чрез нея се индивидуализира самото деяние, сочено и квалифицирано от наказващия орган като нарушение, а с това се осигурява и правото на защита на засегнатото от постановлението лице. Последното не би могло да изчерпи възраженията си против административния акт, след като той не съдържа означение на датата на извършване на деянието. Това следва от правилото на чл. 6 от ЗАНН, прогласяващо, че административнонаказателна отговорност се носи за конкретно деяние.

На споделяне подлежи и изложеното, че непосочването на датата на извършване на деянието препятства задължителната проверка дали в производството пред АНО са били спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В случая по делото са налични данни постройката да е стара и да е била изградена/поставена от преди 20 години, когато и Д. не е била негов едноличен собственик – показанията на св. С. и В. във връзка с приложения Договор за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот, оформен в [НА] от 02.02.2023 година, том I, рег. № 256, нотариално дело № 22/2023 г. на Н. А. А., вписан под № 442 в регистъра на НК - София.

Извън горното значение на посочването на конкретната дата на извършване на нарушението, последното е от съществено значение и във връзка с преценката поддържаното в касационната жалба оплакване, че всъщност се касаело за продължено нарушение. Начина на посочване и квалифициране на нарушението - увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделска земя, обезмисля същото тъй като няма как да е продължено едно нарушение, изразяващо се в разрушаване. Един път разрушена на неустановена и непосочена дата, каквато и да била вещ, очевидно не подлежи на повторно и продължено трайно разрушаване.

Предвид изложеното изводът на районния съд за незаконосъобразност на наказателното постановление е правилен, с оглед на което по останалите оплаквания съдът не дължи обсъждане и произнасяне. Обжалваното съдебно решение е законосъобразно. Не са налице касационни основания за отмяната му, поради което на основание чл. 221, ал. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, а именно отхвърляне на оспорването, основателно се явява искането на ответника за присъждане на сторените разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция, по делото установени на сумата от 700 (седемстотин) лева – приложения на л. 27 от делото Договор за правна помощ и съдействие.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11 от 09.05.2024 година, постановено по АНД № 21 по описа за 2024 година на Районен съд, Дряново.

ОСЪЖДА Министерство на земеделието и храните със седалище в гр. София, бул. Христо Ботев № 55 да заплати на Б. М. Д., [ЕГН] от гр. Дряново, ул. „Матей Преображенски“ № 26, вх. Б СУМАТА от 700 (седемстотин) лв., представляващи сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.