Присъда по дело №243/2022 на Районен съд - Попово

Номер на акта: 4
Дата: 22 февруари 2023 г.
Съдия: Явор Пламенов Томов
Дело: 20223520200243
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 4
гр. П.о, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П.О, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря Мая Й. Ангелова
и прокурора П. Ив. И.
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Наказателно дело от общ
характер № 20223520200243 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ А. А. А. – ЕГН **********, роден на 10.09.1978 г. в
гр.Разград, с поС.ен и настоящ адрес в гр.П.о, ул.“***, български гражданин, с основно
образование, безработен, неженен, осъждан.
ЗА ВИНОВЕН в това, че:
1. На 19.07.2022 г., около 23.40 часа в гр.П.о, обл.**, на ул.“*** и в сградата на РУ – П.о
е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото – причиняване на телесни увреждания на полицай от
РУ – П.о Г. Н. П., оскърбително отношение и отправяне на закани и обиди към
полицаите Г. Н. П. и Х. А. Г., като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган
на властта – служителите в група „Охранителна полиция“ към РУ – П.о –
мл.инспектор Г. Н. П. и мл.инспектор Х. А. Г. и по своето съдържание деянието се
отличава с дързост, поради което и на основание чл.325, ал.2 във връзка с ал.1, чл.36 и
чл.54 от НК МУ НАЛАГА НАКАЗАНИЕ ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
2. На 19.07.2022 г., около 23.40 часа в гр.П.о, обл.**, на ул.“*** е причинил лека телесна
повреда, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в оток на дясната
предкитка и на първи пръст на дясната ръка, със затруднени движения на пръста,
1
охлузвания по дясната длан и дясната гривнена става на Г. Н. П., в качеството му на
полицейски орган – полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ – П.о, при
изпълнение на службата му по охрана на обществения ред, като тези увреждания са му
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на
основание чл.131, ал.2, т.3 във връзка с чл.130, ал.1, чл.36 и чл.54 от НК МУ НАЛАГА
НАКАЗАНИЕ ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ между
отделните му наложени по-горе, а именно най-тежкото от тях ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА ефективното изтърпяване на наложеното
наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.
ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯ А. А. А. със снета самоличност да заплати за разноски
по делото сумата в размер 210.40 лв., от които 170.40 лева възнаграждение за вещо лице в
полза на ОД на МВР ** и 40 лв. за вещо лице от съдебната фаза по бюджета на съдебната
власт по сметка на ПпРС.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Търговищки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – П.о: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по НОХД № 243 по описа за 2022 г. на П.ски районен съд
Подсъдимият А. А. А. от гр.П.о е предаден на съд по обвинения, както следва:
1.На 19.07.2022 г., около 23.40 часа в гр.П.о, обл.**, на ул.“С.В.“ № 28 и в сградата на РУ
– П.о е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото – причиняване на телесни увреждания на полицай от РУ –
П.о Г. Н. П., оскърбително отношение и отправяне на закани и обиди към полицаите Г. Н. П.
и Х. А. Г., като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта –
служителите в група „Охранителна полиция“ към РУ – П.о – мл.инспектор Г. Н. П. и
мл.инспектор Х. А. Г. и по своето съдържание деянието се отличава с дързост –
престъпление по чл.325, ал.2 във вр. с ал.1 НК;
2.На 19.07.2022 г., около 23.40 часа в гр.П.о, обл.**, на ул.“С.В.“ № 28 е причинил лека
телесна повреда, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в оток на дясната
предкитка и на първи пръст на дясната ръка, със затруднени движения на пръста,
охлузвания по дясната длан и дясната гривнена става на Г. Н. П., в качеството му на
полицейски орган – полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ – П.о, при изпълнение
на службата му по охрана на обществения ред, като тези увреждания са му причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление чл.131, ал.2, т.3 ,
вр. с чл.130,ал.1 НК.
Представителят на Районна прокуратура в с.з. поддържа всяко от обвиненията като
доказано по несъмнен начин, пледира за налагане на наказание лишаване от свобода,
ефективното изтърпяване на което бъде отложено по реда на чл.66 НК.
До започване на разпоредителното заседание, редовно призованият пострадал Г. П.
заявява, че не желае да предяви граждански иск против подсъдимия. Същото е становището
и на пострадалия само от хулиганските действия Хр. Г.. Независимо, че се касае за
хулигански действия и няма повдигнато обвинение за престъпление против личността,
граждански иск е допустим съобразно общите правила, съгласно чл.45 ЗЗД (в т. см. р.
№31/1999 г. на ВКС по н.д.№ 441/1998 г., I н.о. и р.№22/ 15.02.1999 г. на ВКС по н.д.
№648/1998 г. ІІ н.о.).
Подсъдимият А. А. се явява в с.з., дава обяснения, в които признава извършването на
хулиганските действия, а по отношение обвинението за нанесена телесна повреда заявява, че
пострадалият се е наранил сам на друго място, различно от посоченото. Съжалява за
стореното и моли за минимално условно наказание.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият А. А. А. живеел в гр.П.о, бил с основно образование, безработен. Бил
осъждан многократно /справка за съдимост, л.28-29/ за престъпления по транспорта и
нарушаване на обществения ред, търпял и ефективно наказание ЛОС. С оглед изминалият
период от време от последното осъждане по нохд № 39/2012 г. на ПпРС, подс.А. следва да се
счита за неосъждан с всички произтичащи от това благоприятни правни последици, като
осъжданията му да бъдат отчитани само като допълнителни данни за личността му.
На 19.07.2022 г. вечерта подс.А. бил в дома си на ул.“С.В.“№28 в гр.П.о, където
употребил значително количество алкохол и пускал много силна музика, с което пречел на
съседите си да почиват. След 23.00 ч. св.С. Д. подал сигнал за силен шум на тел.112, на
който около 23.40 ч. се отзовал патрул от РУ П.о в състав свидетелите Г. П. и Х. Г.. Двамата
правили многобройни опити да осъществят контакт със собственика на имота, но не
успявали докато в един момент от къщата излязъл подсъдимия А. - гол до кръста и във
видимо нетрезво съС.ие. Полицаите го уведомили, че има подаден сигнал за силна музика и
му разпоредили да намали звука, на което подсъдимия отговорил, че няма да го направи.
Тогава св.Г. започнал да съставя писмено полицейско разпореждане /приложено л.19/, което
1
в 0.05 ч. било връчено на подсъдимия, който отказал да го подпише.
Продължаващите опити на полицаите да преустановят неправомерното поведение на
подсъдимия, провокирало последния, който започнал да ги обижда, използвайки думите –
„гейчета, олигофрени, педераси“, съпроводени с показване на среден пръст. След това
влязъл в дома си, а малко по-късно отново излязъл и продължил с обидните думи –
„мухльовци, льольовци, вървете да се ебете…“ и направил опит да ги залее с бира. В този
момент двамата полицаи предприели действия по задържане на подсъдимия, който оказвал
яростна съпротива, като продължавал да отправя обидни думи и изрази. В процеса по
задържането му, подс.А. блъснал ръката на св.П., при което палецът му се „набил“, като
успял и да го ухапе по вътрешната страна на дясната длан. След това подс. А. бил отведен в
ФЦСМП в гр.П.о, където бил прегледан, а впоследствие задържан по реда на ЗМВР в РУ
П.о, където продължил отново да обижда полицаите като им заявил, че следващия път ще ги
отвлече, че ще ги чака с бухалка и ще пусне кучетата си срещу тях.
На 21.07.2022 г. св.П. бил прегледан в отделение по „Съдебна медицина“ в „***“ гр.Р.,
като при освидетелстването му /СМУ, л.23/ лекарят установил оток на дясна предкитка и на
първи пръст на дясна ръка. Охлузвания на дясна длан и дясна гривнена става – увреждания,
които представлявали разстройство на здравето извън случаите по чл.128 и чл.129 НК и
могат да бъдат получени по начина, по който ги е заявил свидетеля – при задържане на
нарушител на 19.07.2022 г.
При тези обстоятелства, на 05.09.2022 г. било образувано ДП по описа на РУ П.о, в хода
на което били събрани допълнителни доказателства за длъжностното качество на двамата
полицаи, както и била назначена СМЕ по писмени данни, в заключението към която в.л. д-р
Вл.Г. /л.42/ приел, че на инкриминираната дата, при задържане на нарушител, на св.П. са
били причинени затруднения в движението на първи пръст на дясна ръка с оток в същата
област – нарушена функция на първи пръст, с което му е било причинено временно
разстройство на здравето не опасно за живота; както и е констатиран оток на дясната
предкитка, охлузвания на дясната длан и дясната гривнена става.
Така възприетата фактическа обстановка се доказва по безспорен и неоспорим начин от
събраните в с.з. доказателства посредством приложените по ДП № **** г. по описа на РУ
П.о писмени доказателствени средства, както и от показанията на изслушаните в с.з.
свидетели: полицейските служители Г. П. и Х. Г.; С. Д.; от заключението на в.л. д-р Вл.Г.
прието без възражения от страните; частично и от обясненията на самия подсъдим в с.з. В
тях /с.з. л.20/ подс.А. не оспорва установената в хода на съдебното следствие фактология
досежно престъплението по чл. 325,ал.2 от НК като от една страна потвърждава, че е
употребил множество нецензурни думи към полицейските служители, а от друга, че е бил в
съС.ие на алкохолно опиянение до степен, в която е напълно възможно да му се губят някои
моменти – обяснения, които намират пълно потвърждение в показанията на свидетелите-
очевидци П. и Г., поради което съдът им дава вяра и ги поставя в основаната на присъдата.
В останалата им част обаче – досежно престъплението по чл.131,ал.2,т.3,вр. с чл.130,ал.1 от
НК съдът не и дава вяра. В този контекст, при пълно съобразяване с процесуалните правила,
визирани в чл.14 и чл.107,ал.5 от НПК съдът счита, че обясненията на подсъдимия в тази им
част са неубедителни, поради ги приема само като защитна версия /позиция/, която може да
реализира от избран от него начин /в т.см.р.№ 478/04.11.2008 г. по н.д.№ 514/2008 г. І н.о.
ВКС/ и не ги поставя в основата на присъдата. Някакво припокриване на обясненията на
подсъдимия с установената фактическа обстановка съдът намира единствено в посочването,
че действително е оказал съпротива при задържането, но е в останалата част, в която
посочва – „при задържането, коляното на полицая, когато беше на гърдите ми, не съм
ухапал от вътрешната страна дясната му длан. Не съм го докосвал… Аз бях много по-
пострадал, но не съм отишъл да се жалвам…съпротивата ми беше да се дърпам да не ми
сложат белезниците…“. Тези обяснения не намират никаква убедителна доказателствена
подкрепа доколкото безпристрастните и последователни показания на двамата полицаи
2
/подкрепени от медицинската документация/ водят до единствена възможност за
причиняване на телесните увреждания на св.П. по начин заявен от него. Важното обаче е да
отбележи, че полицейските служители стриктно са спазили задълженията си опазване на
обществения ред и спокойствие и са предприели действия по задържане на подсъдимия едва
след изчерпване на всички други възможности за въздействие.
Предвид установеното в хода на съдебното следствие и направеният подробен анализ на
доказателствата, съдът прие, че подс.А. А. А., в условията на реална съвкупност по смисъла
на чл.23-25 НК е осъществил от обективна и субективна страна престъпленията, за които е
бил предаден на съд, за което следва да бъде ангажирана и наказателната му отговорност.
За престъплението по чл.325,ал.2,вр. с ал.1 НК.
Установиха се основните обективиращи това престъпление признаци „непристойни
действия” и “грубо нарушение на обществения ред”. В задължителното за съдилищата
ППВС №** г.(т.2) примерно са посочени обективиращите това деяние непристойни
действия, както и случаите, при които е налице грубо нарушение на обществения ред и явно
неуважение към обществото. Характерен за хулиганството е и фактът, че с действията си,
извършителят демонстрира незачитане на обществото и принципите, върху които то е
изградено. След така направените принципни уточнения, в конкретния случай, съдът прие,
че осъщественото от подсъдимия несъмнено съставлява „непристойни действия”. От
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установяват и конкретните
проявни форми на тези действия – касае за поведение, изразяващо се в оскърбително
отношение към свидетелите П. и Г. /както пред дома на подсъдимия, така и в сградата на РУ
П.о, посредством изразите посочени по-горе в мотивите/; причиняване на леки телесни
увреждания на св.П. /по заключението на СМЕ/. Налице е и „явно неуважение към
обществото”, след като всички действия на подсъдимия на инкриминираната дата и места
изразяват открито изключително висока степен на неуважение към личността. Чрез
действията си, подс.А. е демонстрирал пред полицейските служители Г. и П., вършещи
служебните си задължения, едно грубо незачитане на обществото и на принципите, върху
които е изградено нормалното му съществуване, което именно се характеризира като
посегателство срещу обществения ред. /в т. см. и р. ****. ВС /.
Тъй като повдигнатото спрямо подс.А. е във връзка с по-тежко наказуемият престъпен
състав по чл.325,ал.2 НК доколкото хулиганското поведение е съпроводено със съпротива
срещу орган на власт и по своето съдържание се отличава с дързост, съдът намери за
доказани и квалифициращите признаци. На първо място, съдът счита за безспорно доказано
че от обективна страна е налице обстоятелството „орган на власт” по смисъла на чл.93,т.2
НК, което обуславя и по-тежката правна квалификация на деянието. В нормата на чл.93,т.2
НК законодателят е визирал една обща хипотеза, която в случая намира конкретизация в
редица норми от специалния закон за МВР. Съгласно задължителните указания на В/К/С,
дадени на съдилищата във връзка с приложението на чл.325,ал.2 от НК – „орган на власт или
представител на обществеността ,изпълняващ задължения по опазване на обществения ред,
това СА ОРГАНИТЕ НА МВР и други лица, оправомощени по надлежния начин за опазване
на обществения ред”/раздел ІІ,т.2 ППВС №*** г/. В случая е безспорно доказано, че
свидетелите П. и Г. са служители на МВР, като видно от приложените в ДП служебни
бележки /съответно на л.51 и л.54/ - св.Х. Г. е служител в ОДМВР **,който към
инкриминираната дата е заемал длъжността „полицай“ (ВПА) в група „Охранителна
полиция“ в РУ П.о, а св.Г. П. е заемал също в ОДМВР **, РУ П.о длъжност „полицай“. От
приложената по делото типова характеристика за длъжност „полицай“ /раздел II/ се
установява, че в основните задължения влиза работа по осигуряване на обществения ред,
предотвратяване и оказване на съдействие при разкриване на престъпления и нарушения.
Съобразявайки така посоченото, съдът приема, че подс.А. чрез активните си действия е
осъществил „съпротива срещу орган на власт”, оказана при изпълнение на служебните му
задължения по опазване на обществения ред, съгласно задълженията вменени им по силата
3
на ЗМВР и длъжностната характеристика. В тази връзка е немислимо да се твърди, че у
подсъдимия липсва знание за това, че тези свидетели са полицаи, тъй като не е спорно, че
свидетелите П. и Г. да били с униформа и обозначен служебен автомобил.
В инкриминираният случай деянието на подсъдимия е извършено и с „изключителна
дързост“, тъй като в много груба форма са засегнати интересите на обществото и личността
и хулиганските действия изразяват открито пренебрежително отношение към обществения
ред. /изрично отново цитираното по-горе ППВС №** г./. Аргумент в тази насока е
времетраенето на хулиганските действия на подсъдимия, който въпреки многократните
предупреждения от полицейските служители, не е преустановил своето крайно непристойно
поведение, свързано с отправени множество обиди и закани. При категорично установеното
в хода на съдебното следствие е видно, че действията на подсъдимия надхвърлят типичното
хулиганско поведение, като се касае не само до обикновено неуважение към обществото, а
и до такова, което включва и отделно престъпление от против личността на св.П.
/обстоятелство, за което практиката на ВС е категорична, че е достатъчно, за да обоснове по-
тежка квалификация – по чл.325,ал.2 НК – виж мотивите към *** г/.
След внимателен и задълбочен анализ на действията на подсъдимия, съдът прие, че от
субективна страна деянието му е извършено при евентуален умисъл /възможност, намираща
опора и в съдебната практика – в т. см. раздел І,т.3 от вече цитираното ППВС №** г/. При
извършване на всички непристойни действия – при оказването на съпротива и при
отправянето на закани, псувни и обиди, т.е. чрез целенасочените си действия и воден от
стремежа да покаже превъзходство и пренебрежение към полицаите, подсъдимият се е
отнасял безразлично към нарушаването на обществения ред. Във волево отношение подс.А.
несъмнено е предвиждал, че в резултат на неговото агресивно и неадекватно поведение ще
бъде нарушен и общественият ред, но се е отнасял безразлично към този възможен резултат
и се е съгласявал с него, като вниманието му е било насочено в друга посока.
За престъплението по чл.131,ал.2,т.3, вр. с чл.130,ал.1 НК.
Както съдът вече имаше възможност да посочи по-горе, от заключението по извършената
в ДП СМЕ по писмени данни е видно, че при действията по задържане на подсъдимия,
същият е причинил на св.Г. П. увреждане на здравето изразяващо се в оток на дясната
предкитка и на първи пръст на дясната ръка със затруднения на пръста; охлузвания по
дясната длан и дясната гривнена става, като конкретно уврежданията в движението на
пръста са преценени от д-р Г. като такива, причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Следователно, касае се за кратковременно разстройство на здравето,
представляващо леко увреждане на анатомичната цялост на организма, съставляващо лека
телесна повреда по смисъла на чл.130,ал.1 от НК /в т.см. вж. изрично т.15 от ППВС ***./.
Налице е и по-тежкото квалифициращо деянието обстоятелство по чл.131,ал.2,т.3 от НК
доколкото леката телесна повреда е нанесена на длъжностно лице – полицай Г. П. от състава
на РУ П.о, при изпълнение на служебните му задължения по опазване на обществения ред.
Във връзка с това квалифициращо обстоятелство следва да се има предвид, че същото е
налице винаги когато престъпното посегателство е осъществено в момент, в който
пострадалият изпълнява задължения спадащи към неговата служба, като от друга страна не е
необходимо поводът за причиняване на телесното нараняване да е във връзка със службата
/което впрочем би било от значение при квалификация „по повод изпълнение на службата“/.
Завишената отговорност с оглед пострадалия - длъжностно лице от категорията на
посочените в чл.131, ал. 2 НК се обуславя от спецификата на засегнатите обществени
отношения, свързани със служебната дейност на тези лица, при която се компрометира и
препятства изпълнението на присъщите им задачи и функции. /в т.см. виж р.№ ***. и др./.
От субективна страна, деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл
обективиран в конкретните действия на подсъдимия, който е съзнавал, че при проявяваното
упорство при задържане е ухапал по дясната длан пострадалия П. и е ограничил движението
на първи пръст на дясната му ръка. Макар и в силно алкохолно опиянение е съзнавал и
4
характера на действията си и интензитета на прилагания натиск, както и че тези негови
активни действия са от естество да причинят лека телесна повреда на пострадалото лице,
респективно да й причинят временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като е
целял именно това. Както вече се посочи по-горе, подс.А. е бил наясно и със статута на
пострадалия полицай, поради което умисълът му е обхващал, че нанася телесната повреда
именно на полицай при изпълнение на службата му по охрана на обществения ред.
При индивидуализацията на наказанието,след извършване на цялостна проверка на
събраните по делото доказателства, съдът се съобрази с разпоредбите на чл.36 и чл.54 от НК
като отчете, че не са налице нито многобройни нито едно, но изключително по своя
характер смекчаващо вината обстоятелства, което да го мотивира да определи наказанието
при условията на чл.55 от НК. При определяне на конкретния размер на наказанието, съдът
отчете като смекчаващо вината обстоятелство направените макар и частични
самопризнания, а като отегчаващи се отчетоха утежненото съдебно минало и времетраенето
на инцидента. Наказанието, предвидено от законодателя в санкционната част на нормата по
чл.325,ал.2,вр. с ал.1 от НК е до 5 г. ЛОС, а за това по чл.131,ал.2,т.3,вр. с чл.130, ал.1 от НК
– от 1 до 5 г. ЛОС. Отчитайки наличието на специален минимум /макар и само за второто
престъпление/ непозволяващ замяната на наказанието ЛОС с друг вид наказание, съдът на
основание чл.54 НК го определи в тази рамки, в размер 1 год. ЛОС за всяко едно от двете
престъпления. При наличието на съществуващата реална съвкупност от две отделни
престъпления, съдът на осн.чл.23,ал.1 от НК определи едно общо наказание лишаване от
свобода между наложените отделни по-горе, а именно най-тежкото от тях – 1 /ЕДНА/
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА , изтърпяването на което отложи по реда на
чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от 3 г., считано от влизане на присъдата в сила.
Действително за съда не съществува задължение директно да прилага разпоредбата на чл.66
НК само при наличието на формалните за това предпоставки, които безспорно съществуват,
тъй като освен всичко друго е необходимо да се констатира, че е възможно подсъдимият да
се поправи и превъзпита и чрез условно осъждане. При извършване на тази преценка, съдът
прие, че за постигане целите на наказанието не е необходимо подс.А. да изтърпи ефективно
наложеното наказание от 1 г. ЛОС, като в тази насока и при съпоставка с тежестта на
престъплението, условното наказание е справедлив отговор на обществената му опасност и
морална укоримост.
Съдът се произнесе и по въпросите за направените разноски, като предвид изхода на
делото осъди подсъдимия да заплати сумата 210.40 лв., от които 170.40 лв. за в.л. от ДП – в
полза на ОДМВР ** и 40.00 лв. за в.л. от съдебната фаза – по бюджета на съдебната власт,
по сметка на ПпРС.
Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА:





5
Съобщи за изтекли лични данни