Русенската окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия А.Р.Г. с ЕГН
**********, в това, че:
На 29.08.2011год. в гр. Русе, на
ГКПП "Дунав мост" – трасе "Изход", като извършител,
подбуден и подпомогнат от С.С. ***, направил опит, без надлежно разрешително,
да пренесе през границата на страната високорисково наркотично вещество – 14,836 килограма
хероин, на стойност 593 440 лв., като деянието му е останало недовършено по
независещи от дееца причини – престъпление
по чл.242 ал.2 пр.1 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с чл.18 от НК;
През периода 27.08.2011 год. –
29.08.2011 год. в гр.Пазарджик и от това населено място до гр.София и обратно,
и от гр.Пазарджик до гр.Русе (ГКПП "Дунав мост"), като извършител,
подбуден и подпомогнат от С.С. ***, без надлежно разрешително, държал с цел
разпространение високорисково наркотично вещество – 14,836 килограма
хероин, на стойност 593 440 лв., като наркотичните вещества са в особено големи
размери – престъпление по чл.354а ал.2
изр.2, пр.4 във вр. с ал.1 пр.4 във вр. с чл.20 ал.2 от НК.
Русенската
окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия С.С.Е.
с ЕГН **********, в това че:
На 29.08.2011год. в гр. Русе, на
ГКПП "Дунав мост" – трасе "Изход", подбудил и подпомогнал А.Р.Г.
***, да направи опит, без надлежно разрешително, да пренесе през границата на
страната високорисково наркотично вещество – 14,836 килограма
хероин, на стойност 593 440 лв., като деянието му е останало недовършено по
независещи от дееца причини – престъпление
по чл.242 ал.2, пр.1 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20 ал.3 и ал.4 във вр. с чл.18
от НК;
През периода 27.08.2011 год. –
29.08.2011 год. в гр.Пазарджик и от това населено място до гр.София и обратно,
и от гр.Пазарджик до гр.Русе (ГКПП "Дунав мост"), подбудил и
подпомогнал А.Р.Г. ***, без надлежно разрешително, да държи с цел
разпространение високорисково наркотично вещество – 14,836 килограма
хероин, на стойност 593 440 лв., като наркотичните вещества са в особено големи
размери – престъпление по чл.354а ал.2
изр.2 пр.4 във вр. с ал.1 пр.4 във вр. с чл.20 ал.3 и ал.4 от НК.
На 29.08.2011 год. в с.П., обл.К.,
държал два археологически обекта: антична сребърна монета – "** на **",
датираща от периода 387 – 304 год. и антична сребърна монета "** на **, ***
**", датираща от периода 275 – 250 год. – културни ценности по смисъла на
чл.53, т.1 от Закона за културното наследство, които не са идентифицирани и
регистрирани по съответния ред – Раздел II, Глава VIІ от закона за културното
наследство – престъпление по чл.278
ал.6, пр.1 от НК.
Делото е разгледано по реда на
глава двадесет и седма от НПК, като е проведено съкратено съдебно следствие при
условията на чл.373 ал.2 вр. с чл.372 ал.4 вр. с чл.371 т.2 от НПК.
Прокурорът
ПОДДЪРЖА обвинението по отношение и на двамата подсъдими, като счита, че при
фактическата обстановка изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт,
следва да се приеме, че подсъдимите А.Р.Г. и С.С.Е. са осъществили от обективна
и субективна страна съставите на престъпленията, за които им е повдигнато
обвинение. Иска окръжният съд да ги признае за виновни по повдигнатите им
обвинения, като счита, че са налице както смекчаващи, така и отегчаващи
отговорността обстоятелства и за двамата подсъдими.
По
отношение на подсъдимия А.Р.Г., прокурорът иска, за престъплението по чл.242 ал.2 пр.1 във вр. с ал.1
във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с чл.18 от НК да се определи наказание 12 години
лишаване от свобода, което на основание чл.58а ал.1 от НК да бъде намалено с
1/3 и да му се наложи наказание 8 години лишаване от свобода, както и глоба в
размер на 120 000 лева, за
престъплението по чл.354а
ал.2 изр.2 пр.4 във вр. с ал.1 пр.4 във вр. с чл.20 ал.2 от НК да се
определи наказание 9
години лишаване от свобода, което на основание чл.58а ал.1 от НК да бъде
намалено с 1/3 и да му се наложи наказание 6 години лишаване от свобода, както
и глоба в размер на 40 000 лева, след което на основание чл.23 от НК да
бъде наложено едно общо наказание 9 години лишаване от свобода, към което да се
присъедини и глобата в размер на 120 000 лева, като бъде приспаднато
предварителното задържане от 29.08.2011год.
По отношение на подсъдимия С.С.Е.,
прокурорът иска за
престъплението по чл.242
ал.2 пр.1 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20 ал.3 и ал.4 във вр. с чл.18 от НК да
се определи наказание 12 години лишаване от свобода, което на основание чл.58а
ал.1 от НК да бъде намалено с 1/3 и да му се наложи наказание 8 години лишаване
от свобода, както и глоба в размер на 120 000 лева, за престъплението по чл.354а ал.2 изр.2 пр.4 във вр. с
ал.1 пр.4 във вр. с чл.20 ал.3 и ал.4 от НК да се определи наказание 9 години
лишаване от свобода, което на основание чл.58а ал.1 от НК да бъде намалено с
1/3 и да му се наложи наказание 6 години лишаване от свобода, както и глоба в
размер на 40 000 лева, за престъплението по чл.278 ал.6 пр.1 от НК да се
определи наказание 18 месеца лишаване от свобода, което на основание чл.58а
ал.1 от НК да се намали с 1/3 и да му се
наложи наказание 1 година лишаване от свобода, както и глоба в размер на 3500
лева, след което на основание чл.23 от НК да бъде наложено едно общо наказание
9 години лишаване от свобода, към което да се присъедини и глобата в размер на
120 000 лева, като бъде приспаднато предварителното задържане от
29.08.2011год.
Прокурорът счита, че не са налице
предпоставки за приложението на чл.24 от НК и увеличаване на определените по
реда на чл.23 от НК общи наказания по отношение и на двамата подсъдими. Счита,
че подсъдимите следва да изтърпят наложените им наказания лишаване от свобода ефективно, в затворническо
общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим.
Прокурорът иска на основание
чл.242 ал.7 и чл.254а ал.6 от НК да бъде отнето в полза на държавата
наркотичното вещество, като предмет на престъпленията, на основание чл.248 ал.8
от НК да бъде отнет в полза на държавата лекия автомобил „**” *** с ДК№ ******,
собственост на подс.А.Р.Г., като
превозно средство послужило за превозването на стоките предмет на контрабанда,
на основание чл.278 ал.7 от НК да се отнемат в полза на държавата двете
сребърни монети, като предмет на престъплението по чл.278 ал.6 от НК, на
основание чл.53 ал.1 б. „а” и чл.53 ал.2 б. „б” от НК да се отнемат в полза на
държавата празните опаковки от наркотично вещество, двата мобилни телефона, батерия
за мобилен телефон, като вещи, които са собственост на подсъдимите и са
послужили за извършване на умишлените престъпления. В полза на държавата да се
отнемат и 1 бр. боеприпас и 8 бр. банкноти намерени в подс.Г., тъй като те са
придобити от престъпление.
Иска на подсъдимите да бъдат
присъдени и направените по делото разноски.
Адв.И.В. ***- упълномощен
защитник на подс.А.Р.Г., не оспорва правните квалификации по които е обвинен
подс.Г. и ги намира за правилни. Счита, че по отношение на подс.А.Г. не са
налице отегчаващи обстоятелства, а само смекчаващи обстоятелства и иска за престъплението по чл.242 ал.2 пр.1 във вр. с
ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с чл.18 от НК да се определи наказание при
условията на чл.58 б.” а” от НК вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК- под предвидения
минимум, а именно 9 години лишаване от свобода, което на основание чл.58а ал.1
от НК да бъде намалено с 1/3 и да му се наложи наказание 6 години лишаване от
свобода, при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
Иска да се приложи чл.55 ал.3 от НК и за това престъпление на подс.А.Г. да не
се налага наказание глоба. За престъплението по чл.354а ал.2 изр.2 пр.4 във вр. с ал.1 пр.4 във
вр. с чл.20 ал.2 от НК, иска съдът
да определи
наказание лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК- към предвидения
минимум, което да се редуцира, след което на основание чл.23 от НК да се
определи едно общо наказание 6 години
лишаване от свобода, при първоначален строг режим в затворническо общежитие от
закрит тип, към което да бъде присъединено наказанието глоба предвидена по
чл.354а от НК в предвидения минимум. По отношение на веществените доказателства
се присъединява към становището на прокурора.
Подсъдимият А.Р.Г. прави
самопризнания по реда на чл. 371 т.2 от НПК. Поддържа казаното от защитника му
по време на съдебните прения. В последната си дума заявява, че е направил
най-голямата грешка в живота си, изразява съжаление за извършеното деяние и твърди,
че се срамува от деянието си, защото е опетнил бъдещето на семейството си.
Заявява, че каквато и присъда да му даде съда, ще я приеме с уважение.
Адв.Б.Б. от АК-Русе- упълномощен
защитник на подс.С.С.Е., счита, че не е налице извършено престъпление по
чл.354а от НК от подсъдимия С.С.Е., тъй като в обстоятелствената част на
обвинителния акт не е установено държане на такова количество и такова
вещество. Ако все пак, съдът следва да наложи наказание, счита, че за
престъплението по чл.242 ал.2 пр.1 вр. с ал.1 вр. с чл.20 ал.3 и ал.4 вр. с
чл.18 от НК, на подс.С.С.Е. следва да се определи наказание при условията на
чл.58 б. „а” вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК, като се определи наказание лишаване от
свобода и глоба под най-ниския предел. Да бъде приложен чл.58а от НК, като
наказанието лишаване от свобода бъде намалено с 1/3 и да се наложи наказание
към 5 години лишаване от свобода, както и глоба в размер на 50 000 лева. За
престъплението по чл.354а ал.2 изр.2 пр.4 във вр. с ал.1 пр.4 във вр. с чл.20
ал.3 и ал.4 от НК твърди, че такова държане не е известно на подс.С.С.Е. и
същият следва да бъде оправдан. Алтернативно, ако съда реши да му наложи
наказание, предвид многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства и
липсата на отегчаващи обстоятелства, счита, че наказанието следва да бъде към
минимума, както по отношение лишаването от свобода, така и на глобата и на
основание чл.58а от НК да бъде намалено с 1/3 наказанието лишаване от
свобода. Относно индивидуализирането на
наказанието за престъплението по чл.278а ал.6 от НК, пледира предвид наличието
само на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, наказанието лишаване
от свобода и глобата да бъдат ориентирани към минимума. Моли съда да приложи
разпоредбата на чл.23 от НК и да определи на подс.С.Е. едно общо наказание 5
години лишаване от свобода, към което да се присъедини глобата в размер на
50 000 лева. Иска да се приспадне предварителното задържане на подс.С.Е.,
считано от 29.08.2011год., като се приспадне и задържането му пред органите на
полицията и докарването му в гр.Русе. Относно парите, които са веществени
доказателства по делото, твърди, че не е доказано, че същите са придобити от
престъпна дейност, както твърди представителя на обвинението и няма основание
да бъдат отнемани в полза на държавата.
Подсъдимият
С.С.Е. прави самопризнания по реда на чл. 371 т.2 от НПК. Поддържа казаното от
защитника му по време на съдебните прения и допълва, че има две дъщери, едната
от които е болна, за които трябва да се грижи, както и за майка си, която живее
сама, че има бизнес в Турция и иска по-малко наказание, като съдът да съобрази,
че концентрацията на хероина е малка. В последната си дума иска по-малка
присъда, заявява, че е направил най-голямата грешка в живота си и изразява
съжаление за извършеното деяние.
След преценка на събраните по
делото доказателства, направените от подсъдимите А.Р.Г. и С.С.Е. самопризнания
по чл.371 т.2 от НПК и на основание чл.373 ал.3 вр. с чл.372 ал.4 от НПК, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият А.Р.Г. ***. Той е
български гражданин. Произхожда от градско семейство. Има завършено основно
образование. Няма придобита определена професия. Безработен. Постоянният и настоящият му адреси са в гр.П.. Живее на
семейни начала с Е.Ш.Р.. От съвместния им живот имат две непълнолетни деца.
През 1989 год. е осъждан като непълнолетен за хулиганство и причиняване на
телесна повреда. След 14.09.1992 год. е реабилитиран по право.
Подсъдимият С.С.Е. е роден в
гр.Кърджали. Той гражданин на Р.България и Р.Турция. Произхожда от селско
семейство. Основно и средно образование е завършил в Турция. Понастоящем е
безработен. Постоянният и настоящият му
адреси са в с.П., обл.К.. Не работи по трудов договор. Женен е за А. А.М. - Е..
С.С.Е. има две деца – едното е от брака му с нея, а второто от друг такъв. През
2004 год. за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК той бил освободен от
наказателна отговорност и му била наложена глоба по административен ред. Към
настоящия момент С.С.Е. е неосъждан.
Подсъдимите А.Р.Г. и С.С.Е. се
познавали отпреди лятото на 2011 год. и били приятели. През м. август 2011 год.
семейството на подс.А.Р.Г. било в затруднено финансово положение. Тогава подс.С.С.Е.
се занимавал с разпространение на наркотични вещества. Той решил да използва
затрудненото финансово състояние на подс.А.Р.Г. и да го накара да пренесе
такива от Р.България в чужбина. В изпълнение на намеренията си подс.С.С.Е. се
свързал с него. Той ползвал мобилен телефон марка "****", модел ** с
IMEI **** със Сим карта **** с номер **** и абонатен номер ** с micro SD карта
памет "**" със сериен номер ****. подс.А.Р.Г. пък се свързвал с него
чрез мобилен телефон марка "***", модел ** с IMEI **** със Сим карта **
– *** с номер ****** и абонатен номер ****. На 25.08.2011 год. двамата се
срещнали в гр.Пазарджик. Подс.С.С.Е. предложил на подс.А.Р.Г. да пренесе
наркотици от България до Холандия. За "услугата" му обещал 5 000
евро. Пренасянето следвало да стане в близките няколко дни с лек автомобил,
който ще бъде закупен от подс.С.С.Е. в полза на подс.А.Р.Г.. Поради липсата на
средства и възможността за бърза печалба последният се съгласил. Двамата отишли
до една автокъща за продажба на употребявани автомобили. Там харесали един лек
автомобил марка "**", модел "**", без първоначална
регистрация в РБ. Подс. С.С.Е. го заплатил. На следващия ден – 26.08.2011 год. подс.А.Р.Г.
регистрирал л.а. марка "**", модел "**" в Сектор
"Пътна полиция" при ОД на МВР гр.Пазарджик. Били поставени табели с
ДК № ****. Още същия ден, след обяд, подс.С.С.Е. взел л.а. "***",
модел "**", за да бъде укрито в него наркотичното вещество. На
27.08.2011 год., късно вечерта, двамата се срещнали на бензиностанция,
стопанисвана от фирма "Шел" в непосредствена близост до гр.Пазарджик.
Там бил и л.а. "***", модел "**". В него били поставени
общо 15 пакета с наркотично вещество – хероин. Активно действащият наркотичен компонент
диацетилморфин бил в минимална концентрация. В състава на веществото били
включени още кофеин, ацетилкодеин и моноацетилморфин. Пакетите били с кръгла
форма, опаковани с кафява лепяща лента. Те били укрити, както следва:
– 5 бр. във вътрешността на
резервната гума, поставена в багажника на л.а.;
- 4 бр. в по-малката задна
седалка;
- 6 бр. в по-голямата задна
седалка.
На двете седалки вътрешната част
била издълбана. Пакетите били в образуваната кухина. След поставянето на
седалките на местото им в лекия автомобил, те оставали незабелязани на поглед.
След срещата с различни
автомобили подс.А.Р.Г. и подс.С.С.Е. отишли в гр.София. Първият управлявал
неговия л.а. марка "**", модел "**" с ДК № ***. Пристигнали
вече в ранните часове на 28.08.2011 год. Там се разделили. Посдс. А.Р.Г.
изчакал известно време подс.С.С.Е.. Последният като се върнал дал на подс.А.Р.Г.
пари за зареждане на гориво за пътуването до Холандия и листче с изписан
собственоръчно от него телефонен номер за връзка за предаваме там на
наркотичното вещество. Уговорили се той да тръгне веднага. След това двамата се
разделили. Подс. А.Р.Г., вместо уговореното потеглил към гр.Пазарджик. По пътя
се разбрал с подс. С.С.Е. да получи дължимото за "услугата"
възнаграждение в Холандия.
През деня на 28.08.2011 год. подс.А.Р.Г.
решил да провери къде е укрито наркотичното вещество. Видял същото. Преценил,
че това в резервната гума не е добре укрито, тъй като джантата била изкривена,
а гумата мека. Извадил 5 бр. пакети от там. От тях 4 бр. укрил в двете фабрично
произведени кухини под корите на предните калници в ляво и дясно зад предните
гуми. Последният пакет скрил зад декоративната кора на задната дясна врата на
л.а. марка "**", модел "**" с ДК № ***.
Подс.С.С.Е. след като разбрал, че
подс.А.Р.Г. не е отпътувал, на няколко пъти се свързвал с него. Карал го да
изпълни уговореното. Подс. А.Р.Г. се страхувал да не бъде разкрит. Изразявал
притесненията си пред подс.С.С.Е.. В крайна сметка подс.А.Р.Г. бил уговорен от
него да пренесе наркотичното вещество от Пазарджик до гр. Арат в Румъния. Това
трябвало да стане до вечерта на 29.08.2011 год. При пристигането там подс.А.Р.Г.
трябвало да спре на предварително уговорено между двамата место и се свърже с
лицето ползващо изписания от подс.С.С.Е. телефонен номер. В гр.Арат, Румъния,
той следвало да предаде и наркотичното вещество. Уговореното възнаграждение
било 5 000 евро. То трябвало да бъде получено в гр.Арат, Румъния. За пътуването
на А.Р.Г. били дадени още 500 евро. По указание на подс. С.С.Е., той
трябвало да го уведоми по телефона при
преминаването на границата между България и Румъния и при пристигането в
гр.Арат.
На 28.08.2011 год., късно
вечерта, подс. А.Р.Г. тръгнал с л.а. марка "**", модел "**"
с ДК № ** от Пазарджик към гр.Арат. Следвало да премине границата между двете
държави на ГКПП "Дунав мост" в гр.Русе. По пътя подс.С.С.Е. се
свързал с подс. А.Р.Г.. Помолил го да скъса листчето с изписания от него
телефонен номер. подс.А.Р.Г. не сторил това. Листчето оставил в сенника над
местото на водача в л.а.
На 29.08.2011 год., около 05.20
часа подс.А.Р.Г. с л.а. марка "***",
модел "**" с ДК № **** влязъл в района на ГКПП "Дунав
мост", град Русе. Насочил се към трасе "Изход". Там преди
границата с Румъния той бил спрян за проверка от служителите на Митница Русе св.М.Х.С.
и св.Р.С.Р.. Те попитали подс.А.Р.Г. дали пренася стоки в нарушение на закона.
Той отговорил отрицателно. Митничарите извършили проверка на л.а. марка "***",
модел "***" с ДК № ****. При нея открили укритото наркотично вещество
и уведомили органите на МВР. подс.А.Р.Г. бил задържан. Впоследствие
наркотичното вещество било претеглено. То се оказало общо 14, 836
килограма хероин със съответно нето теглото на всеки един от пакетите и
съдържание на активен компонент – диацетилморфин, както следва: пакет №1 – 1067 грама - 0,1 %;
пакет №2 – 884 грама - 0,1 %; пакет
№3 – 989 грама – следи; пакет
№4 – 968 грама – следи; пакет
№5 – 997 грама – 0,1%; пакет
№6 – 902 грама – следи; пакет
№7 – 972 грама – 0,4%; пакет
№8 – 1116 грама
– следи; пакет №9 – 1015
грама – 0,3%; пакет №10 – 897 грама – следи; пакет №11 – 1020 грама – 0,3%; пакет
№12 – 980 грама – 0,8%; пакет
№13 – 996 грама – 0,3%; пакет
№14 – 1003 грама
– 0,6%; пакет №15 – 1030
грама – 0,3%. Стойността на целия хероин в България,
съгласно ПМС № 23/29.01.1998год. “За определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството” (ДВ, бр. 15 от 6.02.1998 г.), в сила
от 6.02.1998 г. била 593 440 лева.
През м. август 2011 год. подс.С.С.Е.
живеел в къща в с.П., обл.К., № 58. На 29.08.2011 год. в една от стаите на
жилището на първия етаж, ползвана за спалня, той държал две монети - антична
сребърна монета – "*** на **", датираща от периода 387 – 304 год. и
антична сребърна монета "** на ****, ** ***", датираща от периода 275
– 250 год. Те били движима културна ценност – археологически движими вещи,
свидетелстващи за тези епохи и са обект на археологията. За тях при държането
им С.С.Е. не бил изпълнил задължението си да осигури идентифициране и
регистриране на същите по съответния ред – Раздел II, Глава VI от Закона за културното
наследство.
На 29.08.2011 год. органите на
МВР извършили в съответствие с НПК претърсване в жилището на С.С. ***. При него
двете монети - антична сребърна монета – "*** на ***", датираща от
периода 387 – 304 год. и антична сребърна монета "*** на ***, ** ***",
датираща от периода 275 – 250 год. били открити, иззети и приобщени към делото.
С.С.Е. също бил задържан.
Изложената
фактическа обстановка съдът намира за установена от самопризнанията на
подсъдимите А.Р.Г. и С.С.Е. по реда на
чл. 371 т.2 от НПК, които се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства: обяснения на подсъдимите А.Р.Г. и С.С.Е.,
свидетелски показания на св.М.Х.С., св.Р.С.Р., св.Е.Ш.Р., св.А.А.М. - Е., св.Р.А.М.,
св.Б.Е.Ю., св.А.М.М. и св.Ю.И.А., протоколи за оглед на местопроизшествие, за
доброволно предаване, за претърсване и изземване в с.П., обл.К.– 3 бр., за
вземане на представителни проби, за вземане на образци за сравнително
изследване, фотоалбуми, знак за първоначален технически преглед № 2064096
издаден на 26.08.2011 год. за л.а. марка "***", модел "***"
с ДК № ****, свидетелство за регистрация на л.а. марка "**", модел
"**" с ДК № **** № ***** от 26.08.2011 год., международна карта за
автомобила застраховка за л.а. марка "***", модел "****" с
ДК № ***** издадена на 27.08.2011 год., удостоверение № 37707 от 26.08.2011
год. издадено от фирма "Авторециклиране" АД за л.а. марка "**",
модел "***" с ДК № ****, докладни записки от 29.08.2011 год. и две от
30.08.2011 год., едната с рег. № Р-1069/30.08.2011 год., обяснения от А.Р.Г.
пред митнически служители, протокол за извършена проверка № 367/29.08.2011 год.
на Митница Русе, акт за установяване на административно нарушение № 231 от
29.08.2011 год., на Митница Русе, декларации за семейно и материално положение
и имотно състояние, автобиографии, справки за съдимост, справка от Национална
база данни "Население", документ за изпращане на пари чрез Уестърн Юнион с получател А.Р.Г.,
химическа, техническа – 2 бр., почеркова и за автентичност и определяне вида на
монети експертизи, приемо-предавателен протокол № 21967/12.10.2011 год. за
предаване на наркотичното вещество и представителните проби от него на
съхранение в Агенция "Митници", Централно митническо управление,
Отдел "МРР – НОП" , гр.София, служебна бележка от Кметството на
с.Резбарци № 4/10.10.2011 год., сметка по застрахователна полица № **** от
05.07.2011 год., полица за застраховка гражданска отговорност № **** от 26.08.2011 год. и контролен талон
към нея за л.а. "***", модел "**" с ДК № **** АС,
собственост на Е. Х. М., международна карта за автомобилна застраховка за л.а.
"***", модел "***" с ДК № *****, собственост на Е. Х. М. от
26.08.2011 год., листче с изписани с почерка на С.С.Е. 13 бр. цифри, разписка,
заявление № **** от 26.08.2011 год. от А.Р.Г. за л.а. марка "**",
модел "-**" с ДК № ****, договор за покупко-продажба на същия на
немски език и регистрационни документи за същия на немски език, докладна
записка от 27.01.2012 год. за проведени ОИМ, заверени копия от митническа
преписка № 231/29.08.2011 год. – 7 листа, представителни проби по реда на ЗКНВП
и Наредбата "За условията и реда за съхраняване и унищожаване на
наркотични вещества, растения и прекурсори, както и за вземане на
представителни проби от тях" – 15 бр., на съхранение в Агенция
"Митници", Централно митническо управление, Отдел "МРР –
НОП" по приемо-предавателен протокол № 21967/12.10.2011 год. за предаване
на наркотичното вещество и представителните проби от него, както следва: от
пакет №1 – 4,3691 грама;
от пакет №2 – 3,7158
грама; от пакет №3 – 4,7104 грама; от пакет
№4 – 8,4870 грама;
от пакет №5 – 6,8469
грама; от пакет №6 – 4,3037 грама; от пакет
№7 – 6,1320 грама;
от пакет №8 – 4,3202
грама; от пакет №9 – 2,6932 грама; от пакет
№10 – 3,7902 грама;
от пакет №11 – 2,7304
грама; от пакет №12 – 5,7396 грама; от пакет
№13 – 3,4882 грама;
от пакет №14 – 4,2588
грама; от пакет №15 – 6,8113 грама, празни
опаковки от наркотично вещество – 15 бр., мобилен телефон марка "***",
модел ** с IMEI **** със Сим карта ** – **** с номер ***** и абонатен номер ****,
мобилен телефон марка "***", модел *** с IMEI ***** със Сим карта ***
с номер **** и абонатен номер *** с micro SD карта памет "***" със
сериен номер ***, батерия за мобилен телефон
марка "***", модел ***, боеприпас (патрон) – 9.65 мм., бобина от
металотърсач, осем банкноти от по 50 евро с №№ *****, *****, *****, ****, ****,
****, ****, *** и две банкноти с номинал 50 лева с №№ **** и ** ***, два бр. антични сребърни монети – "***
на ***", датираща от периода 387 – 304 год. и "*******",
датираща от периода 275 – 250 год., лек автомобил марка "**", модел
"***" с ДК № ****, собственост на А.Р.Г., ВДС и протоколи за ВДС във
връзка с експлоатацията на СРС, приложени в класифициран том по смисъла на ЗЗКИ.
При
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Подсъдимият
А.Р.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.242 ал.2 пр.1 вр.
с чл.20 ал.2 вр. с чл.18 от НК, тъй като на 29.08.2011год. в гр. Русе, на ГКПП
"Дунав мост" – трасе "Изход", като извършител, подбуден и
подпомогнат от С.С. ***, направил опит, без надлежно разрешително, да пренесе
през границата на страната високорисково наркотично вещество – 14,836 килограма
хероин, на стойност 593 440 лв., като деянието му е останало недовършено по
независещи от дееца причини.
Подсъдимият С.С.Е. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.242 ал.2 пр.1
вр. с чл.20 ал.3 и ал.4 вр. с чл.18 от НК, тъй като на 29.08.2011год. в гр.
Русе, на ГКПП "Дунав мост" – трасе "Изход", подбудил и
подпомогнал А.Р.Г. ***, да направи опит, без надлежно разрешително, да пренесе
през границата на страната високорисково наркотично вещество – 14,836 килограма
хероин, на стойност 593 440 лв., като деянието му е останало недовършено по
независещи от дееца причини.
От обективна страна, на
посочените дата и място, подс.А.Р.Г., подбуден и подпомогнат от подс.С.С.Е.,
предприел действия по преминаване на
границата на Р.България, с управлявания от него л.а. марка „***”, модел
„**” с ДК№ *****, негова собственост, в който били укрити 15 бр. пакети, в
които имало 14,836
килограма хероин, на обща стойност 593 440лв. По
този начин хероинът укрит в автомобила трябвало да бъде пренесен през границата
на Р.България с Р.Румъния.
Хероинът, който се явява предмет
на контрабандата, е високорисково наркотично вещество, поставено под контрол,
съгласно Списък I на Единната конвенция по
упойващите вещества от 1961год. и Глава IV във връзка с Приложение № 1 на чл.3 ал. 2 (изм., ред.ДВ бр.55/2007г.) от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекусорите. Подсъдимият А.Г.
нямал надлежно разрешително за пренасянето на наркотичното вещество през
границата на страната. За високорисковото наркотично вещество хероин въобще не
може да бъде получено разрешително за износ по силата на чл.32 (изм.ред. ДВ
бр.60/2011г.) от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекусорите.
Въпреки,
че във веществото в 5 бр. от пакетите са установени само следи от активния
компонент-диацетилморфин, съдът намира, че наличието на следи от диацетилморфин
е достатъчно, за да се приеме, че веществото в тези пакети е наркотично и
представлява високорисково наркотично вещество хероин, с активен компонент
между 0-15% по смисъла на ЗКНВП и ПМС № 23/29.01.1998год. за определяне на цени
на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.
Двамата подсъдими действали в
съучастие помежду си, като подс.А.Р.Г. е извършител по смисъла на чл.20 ал.2 от НК, тъй като е участвал в самото изпълнение на престъплението. Подс.С.С.Е. е
подбудител и помагач. Подсъдимият С.С.Е. е подбудител по смисъла на чл.20 ал.3
от НК, тъй като, чрез обещание за възнаграждение, увещания, сочене на
неблагоприятни последици при неизпълнение на уговореното и дарение на средства
за придобиване на собствеността на л.а. марка „***”, модел „****” е склонил
подсъдимият А.Р.Г. да извърши контрабандата. Едновременно с това подс.С.С.Е. е
и помагач по смисъла на чл.20 ал.4 от НК, тъй като е улеснил подс.А.Р.Г. в
извършването на престъплението, чрез набавянето на наркотичното вещество и
лекия автомобил марка „***”, модел „***, както и чрез даването на множество
съвети и разяснения.
От
субективна страна и двамата подсъдими са действали при пряк умисъл. Всеки от
тях е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Двамата подсъдими са
съзнавали всички фактически обстоятелства, които принадлежат съм състава на
престъплението, както и това, че са съучастници в извършването на умишлено
престъпление- подс.А.Г., като извършител, а подс.С.С.Е., като помагач.
Налице
е „опит” по смисъла на чл.18 ал.1 от НК, тъй като изпълнителното деяние на
престъплението контрабанда по чл.242 ал.2 пр.1 от НК е започнало, но не е
довършено. Деянието е останало недовършено поради независещи от волята на
двамата подсъдими причини- предприетите действия от страна митническите
служители, които са извършили проверка на автомобила, открили са укритото в
него наркотично вещество и така са предотвратили пренасянето му през границата
на страната и довършването на престъплението. Ето защо не са налице основания по
чл.18 ал.3 от НК за отпадане наказуемостта на деянията на подсъдимите А.Г. и С.Е..
Предвид
гореизложеното, подс.А.Р.Г. следва да бъде признат за виновен в това, че на 29.08.2011год. в гр. Русе, на
ГКПП "Дунав мост" – трасе "Изход", като извършител,
подбуден и подпомогнат от С.С. ***, направил опит, без надлежно разрешително,
да пренесе през границата на страната високорисково наркотично вещество – 14,836 килограма
хероин, на стойност 593 440 лв., като деянието му е останало недовършено по
независещи от дееца причини- престъпление по чл.242 ал.2 пр.1 вр. с чл.20 ал.2
вр. с чл.18 от НК.
Подс.С.С.Е. следва да бъде
признат за виновен в това, че на 29.08.2011год. в гр. Русе, на ГКПП "Дунав
мост" – трасе "Изход", подбудил и подпомогнал А.Р.Г. ***, да
направи опит, без надлежно разрешително, да пренесе през границата на страната
високорисково наркотично вещество – 14,836 килограма
хероин, на стойност 593 440 лв., като деянието му е останало недовършено по
независещи от дееца причини- престъпление по чл.242 ал.2 пр.1 вр. с чл.20 ал.3
и ал.4 вр. с чл.18 от НК.
Съставите на престъплението по
чл.242 ал.1 от НК и по чл.242 ал.2 от НК са напълно самостоятелни, не се
намират в съотношение на основен към квалифициран или общ към специален състав
и между тях липсва корелативна връзка.Те съдържат собствени белези от обективна
страна, самостоятелен предмет на престъпление, включително и самостоятелно
посочено изпълнително деяние. Изразът „надлежно разрешително” по чл.242 ал.2 от НК не кореспондира с израза „разрешение на митницата” по чл.242 ал.1 от НК. ( виж Р.№ 275/08.06.2011г. на ВКС по н.д. № 1459/2011г.,III н.о. и Р.№ 560/13.01.2010г. на ВКС по н.д. № 478/2009г. III н.о.) В допълнение към изложеното, следва да се добави и
това, че посочените два състава на престъпление съдържат и самостоятелно
посочени санкции. В случая подсъдимите А.Г.
и С.Е. не са осъществили състав на престъпление по чл.242 ал.1 от НК, а само
състав на престъпление по чл.242 ал.2 пр.1 от НК, в който текст е предвидена и
санкцията за престъплението. Ето защо, подс.А.Р.Г. и подс.С.С.Е., следва да бъдат
признати за невинни в това да са извършили горепосочените престъпления във вр.
с ал.1 на чл.242 от НК , поради което и на основание чл.304 от НПК следва да
бъдат оправдани в тази част на повдигнатите им обвинения.
Подсъдимият А.Р.Г. е осъществил
от обективна и субективна страна и състава на престъпление по чл.354а ал.2 изр.2 пр.4 вр. с
ал.1 пр.4 вр. с чл.20 ал.2 от НК, тъй като през периода 27.08.2011 год. –
29.08.2011 год. в гр.Пазарджик и от това населено място до гр.София и обратно,
и от гр.Пазарджик до гр.Русе (ГКПП "Дунав мост"), като извършител,
подбуден и подпомогнат от С.С. ***, без надлежно разрешително, държал с цел
разпространение високорисково наркотично вещество – 14,836 килограма
хероин, на стойност 593 440 лв., като наркотичните вещества са в особено големи
размери.
Подсъдимият
С.С.Е. е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъпление
по чл.354а ал.2
изр.2 пр.4 вр. с ал.1 пр.4 вр. с чл.20 ал.3 и ал.4 от НК, тъй като през периода
27.08.2011 год. – 29.08.2011 год. в гр.Пазарджик и от това населено място до
гр.София и обратно, и от гр.Пазарджик до гр.Русе (ГКПП "Дунав мост"),
подбудил и подпомогнал А.Р.Г. ***, без надлежно разрешително, да държи с цел
разпространение високорисково наркотично вещество – 14,836 килограма
хероин, на стойност 593 440 лв., като наркотичните вещества са в особено големи
размери.
От
обективна страна, през посоченият период от време и на посочените места, подс.А.Р.Г.,
подбуден и подпомогнат от подс.С.С.Е., държал високорисково наркотично вещество – 14,836 килограма
хероин, на стойност 593 440 лв., укрит в собствения му л.а. марка „**”, модел „**”
с ДК№ ***, управляван от него, като упражнявал
фактическа власт върху предмета на престъплението. Както бе посочено във връзка с
престъплението по чл.242 ал.1 пр.1 от НК, което в случая има същият предмет, хероинът
е високорисково наркотично вещество, поставено под контрол, съгласно Списък I на Единната конвенция по упойващите вещества от 1961год.
и Глава IV във връзка с Приложение № 1 на
чл.3 ал. 2 (изм., ред.ДВ бр.55/2007г.) от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекусорите.
Въпреки,
че във веществото в 5 бр. от пакетите са установени само следи от активния
компонент-диацетилморфин, съдът намира, че наличието на следи от диацетилморфин
е достатъчно, за да се приеме, че веществото в тези пакети е наркотично и
представлява високорисково наркотично вещество хероин, с активен компонент
между 0-15% по смисъла на ЗКНВП и ПМС № 23/29.01.1998год. за определяне на цени
на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.
Подсъдимият А.Г. нямал надлежно
разрешително за държане на наркотичното вещество предмет на престъплението. За
високорисковото наркотично вещество хероин е налице изначална невъзможност за
получаването на разрешително за държане, съгласно разпоредбите на Закона за контрол върху наркотичните вещества
и прекусорите.
С оглед количеството на
високорисковото наркотично вещество– 14,836 килограма
хероин, на стойност 593 440 лв. и неговото предназначение за контрабандиране
през границата на страната, съдът намира, че подс.А.Г. е държал наркотичното
вещество с цел разпространение.
Наркотичното вещество е в особено
големи размери, тъй като е на стойност 593 440лв., която съгласно ТР №
1/30.10.1998г. по т.н.д. № 1/98г. на ОСНК на ВКС, разкрива признака „особено
големи размери”, защото надхвърля с
повече от 140 пъти установеният месечен размер на минималната работна заплата в
РБ, който към м.август 2011год. е бил 240 лв., определен с ПМС №
326/30.12.2009г. При тази минимална работна заплата, за да са налице особено
големи размери, стойността на предмета на престъплението трябва да надхвърля
33 600 лева, което в случая е така. Ето защо е налице квалифициращият
признак по ал.2 изр.2 пр.4 на чл.354а от НК- „особено големи размери”.
Двамата подсъдими действали в
съучастие помежду си при осъществяването и на това престъпление, като подс.А.Р.Г.
е извършител по смисъла на чл.20 ал.2 от НК, тъй като е участвал в самото
изпълнение на престъплението. Подс.С.С.Е. е подбудител и помагач. Подсъдимият С.С.Е.
е подбудител по смисъла на чл.20 ал.3 от НК, тъй като, чрез обещание за
възнаграждение, увещания, сочене на неблагоприятни последици при неизпълнение
на уговореното и дарение на средства за придобиване на собствеността на л.а.
марка „***”, модел „***” е склонил подсъдимият А.Р.Г. да извърши
престъплението. Едновременно с това подс.С.С.Е. е и помагач по смисъла на чл.20
ал.4 от НК, тъй като е улеснил подс.А.Р.Г. в извършването на престъплението,
чрез набавянето на наркотичното вещество и лекия автомобил марка „****”, модел
„*****, както и чрез даването на множество съвети и разяснения на подс.А.Р..
От
субективна страна и двамата подсъдими са действали при пряк умисъл. Всеки от
тях е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Двамата подсъдими са
съзнавали всички фактически обстоятелства, които принадлежат съм състава на
престъплението, както и това, че са съучастници в извършването на умишлено
престъпление- подс.А.Г., като извършител, а подс.С.С.Е., като помагач.
Съдът
намира за неоснователни възраженията направени от адв.Б. по време на съдебните прения, че посд.С.С.Е.
не е знаел, че в управлявания от подс.А.Г. л.а „***”, модел „***” има поставени
наркотични вещества, както и това, че подс.С. Е. не се е занимавал с
разпространението на наркотични вещества. Тези възражения на адв.Б.
противоречат на обстоятелствата изложени в обвинителния акт, които съгласно
императивната норма на чл.373 ал.3 от НПК, съдът е длъжен да приеме за
установени в мотивите на присъдата, като се позове на направените самопризнания
от подсъдимите и доказателствата, събрани в досъдебното производство, които ги
подкрепят. Ето защо, тези възражения на адв.Б. са процесуално недопустими, тъй
като след определението на съда по чл.272 ал.4 от НПК, оспорването на фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт е процесуално
недопустимо.
Предвид
гореизложеното, подс.А.Р.Г. следва да бъде признат за виновен в това, че през периода 27.08.2011 год. –
29.08.2011 год. в гр.Пазарджик и от това населено място до гр.София и обратно,
и от гр.Пазарджик до гр.Русе (ГКПП "Дунав мост"), като извършител,
подбуден и подпомогнат от С.С. ***, без надлежно разрешително, държал с цел
разпространение високорисково наркотично вещество – 14,836 килограма
хероин, на стойност 593 440 лв., като наркотичните вещества са в особено големи
размери- престъпление по чл.354а ал.2 изр.2 пр.4 вр. с ал.1 пр.4 вр. с чл.20 ал.2
от НК
Подс.С.С.Е.
следва да бъде признат за виновен в това, че през периода 27.08.2011 год. – 29.08.2011 год. в
гр.Пазарджик и от това населено място до гр.София и обратно, и от гр.Пазарджик
до гр.Русе (ГКПП "Дунав мост"), подбудил и подпомогнал А.Р.Г. ***,
без надлежно разрешително, да държи с цел разпространение високорисково
наркотично вещество – 14,836
килограма хероин, на стойност 593 440 лв., като
наркотичните вещества са в особено големи размери -престъпление по чл.354а ал.2 изр.2 пр.4 вр. с
ал.1 пр.4 вр. с чл.20 ал.3 и ал.4 от НК.
Подсъдимият
С.С.Е. е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъпление
по чл.278 ал.6 пр.1
от НК, тъй като на 29.08.2011 год. в с.П., обл.К., държал два археологически
обекта: антична сребърна монета – "*****", датираща от периода 387 –
304 год. и антична сребърна монета "******", датираща от периода 275
– 250 год. – културни ценности по смисъла на чл.53, т.1 от Закона за културното
наследство, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред –
Раздел II, Глава VI от закона за културното наследство.
От обективна страна, на
посочените дата и място, подс.С.Е. държал в негова фактическа власт, в дома в
който живее, иззетите и приложени по делото като веществени доказателства: антична сребърна монета – "*****",
датираща от периода 387 – 304 год. и антична сребърна монета "Драхма ******",
датираща от периода 275 – 250 год., които са археологически обекти и културни
ценности по смисъла на чл.53, т.1 от Закона за културното наследство. Посочените
археологически обекти, които подсъдимият държал, не били идентифицирани и регистрирани по съответния ред- Раздел II, Глава VI от закона за културното
наследство.
От
субективна страна подс.С.Е. извършил деянието при пряк умисъл, като съзнавал
обществената му опасност, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал тяхното настъпване. Същият съзнавал всички фактически обстоятелства,
които принадлежат съм състава на престъплението. Подсъдимият С.Е. проявявал
интерес към археологическите културни ценности, за което съдът прави извод не
само от намерените в дома му две антични монети, но и от намерената и иззета от
мазето на дома му бобина от металотърсач, която също е приложена по делото като
веществено доказателство. Металотърсачите са уреди, които обичайно се използват
от иманярите при търсенето на археологически културни ценности, а по делото не
е установено подсъдимият да е извършвал друга дейност, във връзка с която да се
е нуждаел от металотърсач.
Предвид гореизложеното,
подсъдимият С.С.Е. следва да бъде признат за виновен в това, че на 29.08.2011
год. в с.П., обл.К., държал два археологически обекта: антична сребърна монета
– "*****", датираща от периода 387 – 304 год. и антична сребърна
монета "***** ***", датираща от периода 275 – 250 год. – културни
ценности по смисъла на чл.53, т.1 от Закона за културното наследство, които не
са идентифицирани и регистрирани по съответния ред – Раздел II, Глава VI от
закона за културното наследство.
На основание чл.373 ал.2 от НПК,
наказанията на подсъдимите следва да бъдат определени при условията на чл.58а
от НК.
При индивидуализацията на
наказанието на подс.А.Р.Г. за извършеното от него престъпление по чл.242 ал.2
пр.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с чл.18 от НК, за което законът предвижда наказание
лишаване от свобода от десет до петнадесет години и глоба от сто хиляди до
двеста хиляди лева, съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства
липсата на минали осъждания, направените самопризнания на досъдебното
производство и съдействието, което е оказал за разкриването на обективната
истина, изразеното съжаление за извършеното, изключително ниската концентрация
на активен компонент-диацетилморфин, в наркотичното вещество предмет на
престъплението и това, че е налице „опит”, а не довършено престъпление. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът съобрази изключително високата
стойност на наркотичното вещество предмет на престъплението, която надхвърля
над 17 пъти границата, над която е налице признака „особено големи размери”, а
така също и наличието на извършени в миналото две престъпления от подсъдимия
въпреки, че е реабилитиран, тъй като реабилитацията заличава само осъждането и последиците от осъждането, но не и факта на извършеното
престъпление.
При преценката на относителната
тежест на посоченото смекчаващо обстоятелство, изразяващо се в изключително
ниската концентрация на активен компонент в наркотичното вещество предмет на престъплението и на отегчаващото
отговорността обстоятелство, изразяващо се в изключително високата стойност на
наркотичното вещество предмет на престъплението, съдът намира, че поради
наличието и на двете, относителната тежест на всяко от тях не е голяма. Последното
се отнася и за второто посочено отегчаващо отговорността
обстоятелство, предвид това, че подсъдимият А.Г. е извършил престъпленията, за
които е реабилитиран като непълнолетен и е бил осъден за тях още преди да
навърши пълнолетие.
Нито едно от посочените
смекчаващи отговорността обстоятелства не е изключително, нито пък в своята
съвкупност смекчаващите обстоятелства са многобройни, по смисъла на чл.55 ал.1
от НК.
Въпреки, че извършеното деяние
представлява „опит”, а не довършено престъпление, съдът намира, че не следва да
се приложи чл.58 б.”а” от НК и да се определи наказание при условията на чл.55
от НК, тъй като степента на осъществяване на намерението на дееца е висока и
причините престъплението да не бъде довършено се дължат изцяло на действията на
митническите служители разкрили контрабандата. Освен това, съдът намира, че
най-лекото предвидено в закона наказание за престъплението не е несъразмерно
тежко, предвид високата степен на обществена опасност на деянието.
Като съобрази посочените
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и тяхната относителна тежест, съдът
намира, че е налице значителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Ето защо, за престъплението по чл.242 ал.2 пр.1 вр. с чл.20 ал.2
вр. с чл.18 от НК, на подс.А.Р.Г. следва да се определи наказание при условията
на чл.54 от НК, в размер на предвидения минимум за лишаването от свобода и за
глобата, а именно лишаване от свобода за срок от десет години и глоба в размер
на сто хиляди лева. При определянето на глобата, съдът съобрази още имотното
състояние, доходите и семейните задължения на подсъдимия, както и наличието на
още едно смекчаващо обстоятелство- направеното самопризнание по чл.371 т.2 от НПК.
На основание чл.58а ал.1 от НК,
така определеното наказание лишаване от свобода за срок от десет години следва
да бъде намалено с 1/3 и на подсъдимия А.Г. да се наложи наказание лишаване от
свобода за срок от шест години и осем месеца. Определеното наказание глоба в
размер на сто хиляди лева не следва да бъде редуцирано, тъй като съгласно
чл.58а ал.5 от НК, правилата на ал.1-4 не се прилагат за предвидените в
Особената част наказания по чл.37 ал.1 т.2-11 от НК, а глобата е по чл.37 ал.1
т.4 от НК. Ето защо, направеното самопризнание по чл.371 т.2 от НПК следва да
се съобрази като смекчаващо обстоятелство при определянето на наказанието
глоба, но не следва да се съобразява като смекчаващо обстоятелство при
определянето на наказанието лишаване от свобода, тъй като е отчетено от законодателя
във връзка с редукцията по чл.58а ал.1 от НК.
Предвид гореизложеното, на
подсъдимия А.Р.Г., за извършеното престъпление по чл.242 ал.2 пр.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с чл.18
от НК, следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от шест години
и осем месеца, както и наказание глоба в размер на сто хиляди лева.
При индивидуализацията на наказанието на подс.А.Р.Г.
за извършеното от него престъпление по чл.354а ал.2 изр.2 пр.4 вр. с ал.1 пр.4
вр. с чл.20 ал.2 от НК, за което законът предвижда наказание лишаване от
свобода от пет до петнадесет години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди
лева, съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства липсата на
минали осъждания, направените самопризнания на досъдебното производство и
съдействието, което е оказал за разкриването на обективната истина, изразеното
съжаление за извършеното и изключително ниската концентрация на активен
компонент-диацетилморфин, в наркотичното вещество предмет на престъплението.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът съобрази изключително
високата стойност на наркотичното вещество предмет на престъплението, която
надхвърля над 17 пъти границата, над която е налице признака „особено големи
размери”, а така също и наличието на извършени в миналото две престъпления от
подсъдимия, въпреки че е реабилитиран, тъй като реабилитацията заличава само осъждането и последиците от осъждането, но не и факта на извършеното
престъпление.
При преценката на относителната
тежест на посоченото смекчаващо обстоятелство, изразяващо се в изключително
ниската концентрация на активен компонент в наркотичното вещество предмет на престъплението и на отегчаващото
отговорността обстоятелство, изразяващо се в изключително високата стойност на
наркотичното вещество предмет на престъплението, съдът намира, че поради
наличието и на двете, относителната тежест на всяко от тях не е голяма.
Последното се отнася и за второто посочено отегчаващо отговорността
обстоятелство, предвид това, че подсъдимият А.Г. е извършил престъпленията, за
които е реабилитиран като непълнолетен и е бил осъден за тях още преди да
навърши пълнолетие.
Нито едно от посочените
смекчаващи отговорността обстоятелства не е изключително, нито пък в своята
съвкупност смекчаващите обстоятелства са многобройни, по смисъла на чл.55 ал.1
от НК.
Като съобрази посочените
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и тяхната относителна тежест, съдът
намира, че е налице значителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Ето защо, за престъплението по чл.354а ал.2 изр.2 пр.4 вр. с
ал.1 пр.4 вр. с чл.20 ал.2 от НК, на подс.А.Р.Г. следва да се определи
наказание при условията на чл.54 от НК, в размер над предвидения минимум за
лишаването от свобода и за глобата, а именно лишаване от свобода за срок от шест
години и глоба в размер на тридесет хиляди лева. При определянето на глобата,
съдът съобрази още имотното състояние, доходите и семейните задължения на
подсъдимия, както и наличието на още едно смекчаващо обстоятелство- направеното
самопризнание по чл.371 т.2 от НПК.
На основание чл.58а ал.1 от НК,
така определеното наказание лишаване от свобода за срок от шест години следва
да бъде намалено с 1/3 и на подсъдимия А.Г. да се наложи наказание лишаване от
свобода за срок от четири години. Определеното наказание глоба в размер на тридесет
хиляди лева не следва да бъде
редуцирано, тъй като съгласно чл.58а ал.5 от НК, правилата на ал.1-4 не се
прилагат за предвидените в Особената част наказания по чл.37 ал.1 т.2-11 от НК,
а глобата е по чл.37 ал.1 т.4 от НК. Ето защо, направеното самопризнание по
чл.371 т.2 от НПК следва да се съобрази като смекчаващо обстоятелство при
определянето на наказанието глоба, но не следва да се съобразява като смекчаващо
обстоятелство при определянето на наказанието лишаване от свобода, тъй като е
отчетено от законодателя във връзка с редукцията по чл.58а ал.1 от НК.
Предвид гореизложеното, на
подсъдимия А.Р.Г., за извършеното престъпление по чл.354а ал.2 изр.2 пр.4 вр. с ал.1 пр.4 вр. с
чл.20 ал.2 от НК, следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от четири
години, както и наказание глоба в размер на тридесет хиляди лева.
Тъй като подс.А.Р.Г. е извършил
престъпленията преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях,
на основание чл.23 от НК следва да му бъде наложено общо наказание- най-тежкото
от горепосочените, а именно лишаване от свобода за срок от шест години и осем
месеца, както и глоба в размер на сто хиляди лева.
Съдът намира, че така
определеното общо наказание не следва да се увеличава на основание чл.24 от НК,
както по отношение на лишаването от свобода, така и по отношение на глобата,
тъй като е съответно на обществената опасност на деянията и на дееца и с него
ще бъдат постигнати целите по чл.36 от НК.
Наложеното на подс.А.Р.Г. по реда
на чл.23 от НК наказание лишаване от свобода за срок от шест години и осем
месеца, следва да бъде изтърпяно от него ефективно, тъй като размера му е
повече от три години и не са налице дори формалните предпоставки за отлагане на
изтърпяването му по реда на чл.66 ал.1 от НК. На основание чл.61 т.2 вр. с
чл.60 ал.1 от ЗИНЗС, това наказание следва да бъде изтърпяно от подс.А.Г. при
първоначален строг режим, в затворническо заведение от закрит тип. Размерът на
наказанието е повече от пет години и е наложено за умишлено престъпление,
поради което не са налице предпоставките на чл.59 ал.1 от ЗИНЗС за настаняване
в затворническо заведение от открит тип и съгласно чл.60 ал.1 от ЗИНЗС
подсъдимият следва да бъде настанен в затворническо заведение от закрит тип. Съгласно
чл. 61 т.2 от ЗИНЗС, на осъдените, които са настаняват в затворническо
заведение от закрит тип се определя
първоначален строг режим.
На основание чл.59 ал.1 т.1 пр.1
от НК, при изпълнението на наложеното на подс.А.Р.Г. наказание лишаване от
свобода за срок от шест години и осем месеца, следва да се приспадне времето,
през което този подсъдим е бил задържан, считано от 29.08.2011год., като един
ден задържане се зачете за един ден лишаване от свобода. Съдът приема, че
началната дата, от която следва да се приспадне задържането е 29.08.2011год.,
на която подс.А.Г. е бил задържан с
постановление на прокурора по реда на чл.64 ал.2 от НПК.
При индивидуализацията на
наказанието на подс.С.С.Е. за извършеното от него престъпление по чл.242 ал.2
пр.1 вр. с чл.20 ал.3 и ал.4 вр. с чл.18 от НК, за което законът предвижда
наказание лишаване от свобода от десет до петнадесет години и глоба от сто
хиляди до двеста хиляди лева, съдът съобрази като смекчаващи отговорността
обстоятелства липсата на минали осъждания, изразеното съжаление за извършеното,
изключително ниската концентрация на активен компонент-диацетилморфин, в
наркотичното вещество предмет на престъплението и това, че е налице „опит”, а
не довършено престъпление. Като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът
съобрази изключително високата стойност на наркотичното вещество предмет на
престъплението, която надхвърля над 17 пъти границата, над която е налице
признака „особено големи размери”, както и наличието на извършено в миналото
престъпление от подсъдимия, за което той е бил освободен от наказателна
отговорност с налагането на административно наказание глоба по реда на чл.78а
от НК. Съдът намира, че не следва да се съобразява като смекчаващо
обстоятелство вида на съучастието на подс.С.Е., тъй като въпреки, че не е „извършител”,
а „подбудител” и „помагач”, каузалния му
принос в осъществяването на престъплението не е по-нисък от този на
извършителя. Подс.С.Е. е осъществил две отделни форми на съучастие-
подбудителство и помагачество по смисъла на чл.20 ал.3 и ал.4 от НК, като в
случая без неговото съучастие подс.А.Г. не би извършил и не би могъл да извърши
престъплението.
При преценката на относителната
тежест на посоченото смекчаващо обстоятелство, изразяващо се в изключително
ниската концентрация на активен компонент в наркотичното вещество предмет на престъплението и на отегчаващото
отговорността обстоятелство, изразяващо се в изключително високата стойност на
наркотичното вещество предмет на престъплението, съдът намира, че поради
наличието и на двете, относителната тежест на всяко от тях не е голяма. Последното
се отнася и за второто посочено отегчаващо обстоятелство, предвид ниската
степен на обществена опасност на извършеното от подсъдимия в миналото престъпление,
която е позволила освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
Нито едно от посочените
смекчаващи отговорността обстоятелства не е изключително, нито пък в своята
съвкупност смекчаващите обстоятелства са многобройни, по смисъла на чл.55 ал.1
от НК.
Въпреки, че извършеното
представлява „опит”, а не довършено престъпление, съдът намира, че не следва да
се приложи чл.58 б.”а” от НК и да се определи наказание при условията на чл.55
от НК, тъй като степента на осъществяване на намерението на дееца е висока и
причините престъплението да не бъде довършено се дължат изцяло на действията на
митническите служители разкрили контрабандата. Освен това съдът намира, че
най-лекото предвидено в закона наказание за престъплението не е несъразмерно
тежко, предвид високата степен на обществена опасност на деянието.
Не са налице и предпоставките за
приложение на чл.58 б. „б” от НК и прилагането на чл.55 от НК на това
основание, тъй като освен „помагач” по смисъла на чл.20 ал.4 от НК, подс.С.Е. е
и „подбудител” по смисъла на чл.20 ал.3 от НК, а чл.58 б. „б” от НК е приложим
само при помагачество.
Като съобрази посочените
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и тяхната относителна тежест, съдът
намира, че е налице значителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Ето защо, за престъплението по чл.242 ал.2 пр.1 вр. с чл.20 ал.3
и ал.4 вр. с чл.18 от НК, на подс.С.С.Е.
следва да се определи наказание при условията на чл.54 от НК, в размер на
предвидения минимум за лишаването от свобода и за глобата, а именно лишаване от
свобода за срок от десет години и глоба в размер на сто хиляди лева. При
определянето на глобата, съдът съобрази още имотното състояние, доходите и
семейните задължения на подсъдимия, както и наличието на още едно смекчаващо
обстоятелство- направеното самопризнание по чл.371 т.2 от НПК.
На основание чл.58а ал.1 от НК,
така определеното наказание лишаване от свобода за срок от десет години следва
да бъде намалено с 1/3 и на подсъдимия С.С.Е. да се наложи наказание лишаване
от свобода за срок от шест години и осем месеца. Определеното наказание глоба в
размер на сто хиляди лева не следва да бъде редуцирано, тъй като съгласно
чл.58а ал.5 от НК, правилата на ал.1-4 не се прилагат за предвидените в
Особената част наказания по чл.37 ал.1 т.2-11 от НК, а глобата е по чл.37 ал.1
т.4 от НК. Ето защо, направеното самопризнание по чл.371 т.2 от НПК следва да
се съобрази като смекчаващо обстоятелство при определянето на наказанието
глоба, но не следва да се съобразява като смекчаващо обстоятелство при
определянето на наказанието лишаване от свобода, тъй като е отчетено от
законодателя във връзка с редукцията по чл.58а ал.1 от НК.
Предвид гореизложеното, на
подсъдимия С.С.Е., за извършеното престъпление по чл.242 ал.2 пр.1 вр. с чл.20 ал.3 и ал.4 вр.
с чл.18 от НК, следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от
шест години и осем месеца, както и наказание глоба в размер на сто хиляди лева.
При индивидуализацията на наказанието на подс.С.С.Е.
за извършеното от него престъпление по чл.354а ал.2 изр.2 пр.4 вр. с ал.1 пр.4
вр. с чл.20 ал.3 и ал.4 от НК, за което законът предвижда наказание лишаване от
свобода от пет до петнадесет години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди
лева, съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства липсата на
минали осъждания, изразеното съжаление за извършеното и изключително ниската
концентрация на активен компонент-диацетилморфин, в наркотичното вещество
предмет на престъплението. Като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът
съобрази изключително високата стойност на наркотичното вещество предмет на
престъплението, която надхвърля над 17 пъти границата, над която е налице
признака „особено големи размери”, както и наличието на извършено в миналото
престъпление от подсъдимия, за което той е бил освободен от наказателна
отговорност с налагането на административно наказание глоба по реда на чл.78а
от НК. Съдът намира, че не следва да се съобразява като смекчаващо
обстоятелство вида на съучастието на подс.С.Е., тъй като въпреки, че не е
„извършител”, а „подбудител” и „помагач”,
каузалния му принос в осъществяването на престъплението не е по-нисък от
този на извършителя. Подс.С.Е. е осъществил две отделни форми на съучастие-
подбудителство и помагачество по смисъла на чл.20 ал.3 и ал.4 от НК, като в
случая без неговото съучастие подс.А.Г. не би извършил и не би могъл да извърши
престъплението.
При преценката на относителната
тежест на посоченото смекчаващо обстоятелство, изразяващо се в изключително ниската
концентрация на активен компонент в наркотичното вещество предмет на престъплението и на отегчаващото
отговорността обстоятелство, изразяващо се в изключително високата стойност на
наркотичното вещество предмет на престъплението, съдът намира, че поради
наличието и на двете, относителната тежест на всяко от тях не е голяма.
Последното се отнася и за второто посочено отегчаващо обстоятелство, предвид
ниската степен на обществена опасност на извършеното от подсъдимия в миналото
престъпление, която е позволила освобождаването му от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
Нито едно от посочените
смекчаващи отговорността обстоятелства не е изключително, нито пък в своята
съвкупност смекчаващите обстоятелства са многобройни, по смисъла на чл.55 ал.1
от НК.
Не са налице предпоставките за
приложение на чл.58 б. „б” от НК и прилагането на чл.55 от НК на това
основание, тъй като освен „помагач” по смисъла на чл.20 ал.4 от НК, подс.С.Е. е
и „подбудител” по смисъла на чл.20 ал.3 от НК, а чл.58 б. „б” от НК е приложим
само при помагачество.
Като съобрази посочените
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и тяхната относителна тежест, съдът
намира, че е налице значителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Ето защо, за престъплението по чл.354а ал.2 изр.2 пр.4 вр. с
ал.1 пр.4 вр. с чл.20 ал.3 и ал.4 от НК, на подс.С.С.Е. следва да се определи
наказание при условията на чл.54 от НК, в размер над предвидения минимум за
лишаването от свобода и за глобата, а именно лишаване от свобода за срок от
шест години и глоба в размер на тридесет хиляди лева. При определянето на
глобата, съдът съобрази още имотното състояние, доходите и семейните задължения
на подсъдимия, както и наличието на още едно смекчаващо обстоятелство-
направеното самопризнание по чл.371 т.2 от НПК.
На основание чл.58а ал.1 от НК,
така определеното наказание лишаване от свобода за срок от шест години следва
да бъде намалено с 1/3 и на подсъдимия С.Е. да се наложи наказание лишаване от
свобода за срок от четири години. Определеното наказание глоба в размер на
тридесет хиляди лева не следва да бъде
редуцирано, тъй като съгласно чл.58а ал.5 от НК, правилата на ал.1-4 не се
прилагат за предвидените в Особената част наказания по чл.37 ал.1 т.2-11 от НК,
а глобата е по чл.37 ал.1 т.4 от НК. Ето защо, направеното самопризнание по
чл.371 т.2 от НПК следва да се съобрази като смекчаващо обстоятелство при
определянето на наказанието глоба, но не следва да се съобразява като
смекчаващо обстоятелство при определянето на наказанието лишаване от свобода,
тъй като е отчетено от законодателя във връзка с редукцията по чл.58а ал.1 от НК.
Предвид гореизложеното, на
подсъдимия С.С.Е., за извършеното престъпление по чл.354а ал.2 изр.2 пр.4 вр. с ал.1 пр.4 вр. с
чл.20 ал.3 и ал.4 от НК, следва да се наложи наказание лишаване от свобода за
срок от четири години, както и наказание глоба в размер на тридесет хиляди
лева.
За извършеното от подс.С.С.Е. престъпление по чл.278 ал.6 пр.1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от
свобода до четири години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева, като съдът
може да наложи и конфискация до една втора от имуществото на виновния и лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 и т.7 от НК. При индивидуализацията на наказанието на подс.С.Е. за това престъпление,
съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства липсата на минали
осъждания и изразеното съжаление за извършеното. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът съобрази наличието на извършено в миналото престъпление от
подсъдимия, за което той е бил освободен от наказателна отговорност с
налагането на административно наказание глоба по реда на чл.78а от НК.
Относителната тежест на посоченото отегчаващо обстоятелство не е висока,
предвид ниската степен на обществена опасност на извършеното от подсъдимия в
миналото престъпление, която е позволила освобождаването му от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
Никое от посочените смекчаващи отговорността
обстоятелства не е изключително, нито пък в своята съвкупност смекчаващите
обстоятелства са многобройни, по смисъла на чл.55 ал.1 от НК.
Като съобрази посочените
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и тяхната относителна тежест, съдът
намира, че е налице значителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Ето защо, за престъплението по чл.278 ал.6 пр.1 от НК, на подс.С.С.Е.
следва да се определи наказание при условията на чл.54 от НК, в размер над
предвидения минимум за лишаването от свобода и за глобата, а именно лишаване от
свобода за срок от шест месеца и глоба в размер на три хиляди и петстотин лева.
При определянето на глобата, съдът съобрази още имотното състояние, доходите и
семейните задължения на подсъдимия, както и наличието на още едно смекчаващо
обстоятелство- направеното самопризнание по чл.371 т.2 от НПК.
Съдът намира, че на подсъдимия С.Е.
не следва да се налагат факултативно предвидените за това престъпление наказания
конфискация на налично имущество и лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 и т.7 от НК, предвид значителния превес на смекчаващите обстоятелства и това, че налагането
на тези факултативни наказания не е наложително за постигане целите по чл.36 от НК.
На основание чл.58а ал.1 от НК, така
определеното наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца следва да
бъде намалено с 1/3 и на подсъдимия С.Е. да се наложи наказание лишаване от
свобода за срок от четири месеца. Определеното наказание глоба в размер на три
хиляди и петстотин лева не следва да
бъде редуцирано, тъй като съгласно чл.58а ал.5 от НК, правилата на ал.1-4 не се
прилагат за предвидените в Особената част наказания по чл.37 ал.1 т.2-11 от НК,
а глобата е по чл.37 ал.1 т.4 от НК. Ето защо, направеното самопризнание по
чл.371 т.2 от НПК следва да се съобрази като смекчаващо обстоятелство при
определянето на наказанието глоба, но не следва да се съобразява като
смекчаващо обстоятелство при определянето на наказанието лишаване от свобода,
тъй като е отчетено от законодателя във връзка с редукцията по чл.58а ал.1 от НК.
Предвид гореизложеното, на
подсъдимия С.С.Е., за извършеното престъпление по чл.278 ал.6 пр.1 от НК, следва да се наложи
наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, както и наказание глоба
в размер на три хиляди и петстотин лева.
Тъй като подс.С.С.Е. в е извършил
престъпленията преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях,
на основание чл.23 от НК следва да му бъде наложено общо наказание- най-тежкото
от горепосочените, а именно лишаване от свобода за срок от шест години и осем
месеца, както и глоба в размер на сто хиляди лева.
Съдът намира, че така
определеното общо наказание не следва да се увеличава на основание чл.24 от НК,
както по отношение на лишаването от свобода, така и по отношение на глобата,
тъй като е съответно на обществената опасност на деянията и на дееца и с него
ще бъдат постигнати целите по чл.36 от НК.
Наложеното на подс.С.С.Е. по реда
на чл.23 от НК наказание лишаване от свобода за срок от шест години и осем
месеца, следва да бъде изтърпяно от него ефективно, тъй като размера му е
повече от три години и не са налице дори формалните предпоставки за отлагане
изтърпяването му по реда на чл.66 ал.1 от НК. На основание чл.61 т.2 вр. с
чл.60 ал.1 от ЗИНЗС, това наказание следва да бъде изтърпяно от подс.С.Е. при
първоначален строг режим, в затворническо заведение от закрит тип. Размерът на
наказанието е повече от пет години и е наложено за умишлено престъпление,
поради което не са налице предпоставките на чл.59 ал.1 от ЗИНЗС за настаняване
в затворническо заведение от открит тип и съгласно чл.60 ал.1 от ЗИНЗС
подсъдимият следва да бъде настанен в затворническо заведение от закрит тип.
Съгласно чл. 61 т.2 от ЗИНЗС, на осъдените, които са настаняват в затворническо
заведение от закрит тип се определя
първоначален строг режим.
На основание чл.59 ал.1 т.1 пр.1
от НК, при изпълнението на наложеното на подс.С.С.Е. наказание лишаване от
свобода за срок от шест години и осем месеца, следва да се приспадне времето,
през което този подсъдим е бил задържан, считано от 30.08.2011год., като един
ден задържане се зачете за един ден лишаване от свобода. Съдът приема, че
началната дата, от която следва да се приспадне задържането е 30.08.2011год.,
на която подс. С.Е. е бил задържан с
постановление на прокурора по реда на чл.64 ал.2 от НПК. По делото липсват
доказателства за задържане на този подсъдим преди тази дата.
Съдът намира, че така определените и наложени наказания на
подсъдимите А.Р.Г. и С.С.Е. са законосъобразни и справедливи, тъй като съответстват
в пълна степен на обществената опасност, както на подсъдимите, така и на извършените от тях деяния. С тези
наказания в максимална степен ще се постигнат целите по чл.36 от НК, както по
отношение на специалната, така и на генералната превенция. Ще се поправят и
превъзпитат подсъдимите към спазване на законите и добрите нрави и ще им се
отнеме възможността да вършат престъпления за продължителен период от време. Ще
се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове на
обществото и по този начин ще се предотврати извършването на престъпни деяния
от тях.
На основание чл.242 ал.7 от НК и
чл.354а ал.6 от НК следва да бъде отнет
в полза на държавата предмета на престъпленията по чл.242 ал.2 от НК и по
чл.354а ал.2 вр. с ал.1 от НК : 14, 836 килограма хероин със съответно
нето теглото на всеки един от пакетите и съдържание на активен компонент –
диацетилморфин, както следва: пакет №1 – 1067 грама - 0,1 %;
пакет №2 – 884 грама - 0,1 %; пакет
№3 – 989 грама – следи; пакет
№4 – 968 грама – следи; пакет
№5 – 997 грама – 0,1%; пакет
№6 – 902 грама – следи; пакет
№7 – 972 грама – 0,4%; пакет
№8 – 1116 грама
– следи; пакет №9 – 1015
грама – 0,3%; пакет №10 – 897 грама – следи; пакет №11 – 1020 грама – 0,3%; пакет
№12 – 980 грама – 0,8%; пакет
№13 – 996 грама – 0,3%; пакет
№14 – 1003 грама
– 0,6%; пакет №15 – 1030
грама – 0,3%.
На основание чл.242 ал.8 от НК и
чл.354а ал.6 от НК, следва да бъде отнето в полза на държавата вещественото
доказателство: 1 бр. лек
автомобил марка "***", модел "***" с ДК № ****,
собственост на подсъдимия
А.Р.Г.. Посоченият лек автомобил е превозното
средство, послужило за превозването и пренасянето на наркотичните вещества
предмет на контрабандата по чл.242 ал.2 от НК и като такова подлежи на отнемане
в полза на държавата на основание чл.248 ал.8 от НК независимо от стойността
му, тъй като е собственост на подс.А.Р.Г. и отнемането му в тази хипотеза не
подлежи на обсъждане с оглед общия принцип залегнал в чл.53 ал.1 б. „а” от НК
(виж Р. № 383 от 29.05.1996г. по н.д.№ 156/96г., II н.о., Р № 180 от 04.07.1996г. по н.д.№ 502/95г., Р. № 67 от 13.03.2009г. на
ВКС по к.н.д. № 772/2008г., I н.о.). В случая този лек автомобил подлежи на отнемане в полза на държавата и на
основание чл.354а ал.6 от НК, като средство използвано за извършването на
престъплението по чл.354а ал.2 вр. с ал.1 от НК (виж Р. № 73 от 12.03.2009г. на
ВКС по н.д. № 29/2009г., III н.о.).
На основание чл.278 ал.7 от НК, следва да се отнемат в полза на държавата и
веществените доказателства: 1 бр. антична сребърна монета – "******",
датираща от периода 387 – 304 год. и 1 бр. антична сребърна монета "*****",
датираща от периода 275- 250год., които са предмет на извършеното от подс.С.Е. умишлено
престъпление по чл.278 ал.6 пр.1 от НК. След
влизане на присъдата в сила, същите следва да се предоставят на Регионален
исторически музей-Русе.
На основание чл.53 ал.1 б. „а” от НК, следва да се отнемат в полза на държавата и веществените доказателства: 1
бр.мобилен телефон марка
"***", модел *** с IMEI *****
със Сим карта *** – *** с
номер ***** и абонатен номер ****, и 1 бр. мобилен телефон
марка "**", модел *** с IMEI *** със
Сим карта *** с номер ****
и абонатен номер **** с micro SD карта памет "***" със сериен номер ****,
батерия за мобилен телефон марка "**", модел 1600, тъй като са вещи, които принадлежат на подсъдимите и са
послужили за извършването на умишлени престъпления по чл.242 ал.2 и по чл.354а
ал.2 вр. с ал.1 от НК.
На основание чл.53 ал.1 б. „а” от НК следва да се отнемат в полза на държавата и веществените доказателства: 15
бр. празни опаковки от наркотично вещество, тъй като са вещи, които принадлежат
на подсъдимите и са послужили за извършването на умишлени престъпления по
чл.242 ал.2 и по чл.354а ал.2 вр. с ал.1 от НК. След влизане на присъдата в
сила, същите следва да бъдат унищожени, като вещи без стойност.
На основание чл. 53 ал.2 б. „б”
от НК, следва да се отнемат в полза на държавата и веществените доказателства: осем банкноти от по 50 евро с №№ * ***, ****, ***, ***, ****, ******, ****, **** и две банкноти с
номинал 50 лева с №№ **** и ****, тъй като са придобити от
подс.А.Р.Г., чрез извършените от него
престъпления по чл.242 ал.2 и чл.354а ал.2 вр. с ал.1 от НК и не подлежат на
връщане или възстановяване.
На основание чл.112 ал.2 от НПК,
вещественото доказателство: 1 бр. боеприпас (патрон)-9.65мм, след влизане на
присъдата в сила следва да се предаде на ОД на МВР-Русе, служба КОС, тъй като
притежаването му без надлежно разрешително за това е забранено
Вещественото доказателство: 1 бр.
бобина от металотърсач, след влизане на присъдата в сила следва да бъде
унищожено, като вещ без стойност.
На основание чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимия
А.Р.Г. с посочена по – горе самоличност, следва да бъде осъден да заплати в
полза на републиканския бюджет сумата от 419,23 лв. /четиристотин и деветнадесет
лева и двадесет и три стотинки/ - разноски на досъдебното производство, както и
да заплати в полза на Русенския окръжен съд сумата от 45,03 лв. /четиридесет и
пет лева и три стотинки/- разноски на съдебното производство.
На основание чл.189 ал.3 от НПК,
подсъдимия С.С.Е. с посочена по-горе самоличност, следва да бъде осъден да заплати
в полза на републиканския бюджет сумата от 236,02 лв. /двеста тридесет и шест
лева и две стотинки/ - разноски на досъдебното производство, както и да заплати
в полза на Русенския окръжен съд сумата от 45,03 лв. /четиридесет и пет лева и
три стотинки/- разноски на съдебното производство.
Разноските за вещи лица в общ
размер на 200 лева, направени на досъдебното производство във връзка с
изготвената комисионна съдебномедицинска експертиза № 1547/2011год., следва да
бъдат заплатени само от подс.А.Р.Г.. Тази експертиза е назначена по негово
искане, за установяване на обстоятелства относно здравословното му състояние и
няма отношение към обвиненията, които са били повдигнати на подс.С.С.Е. и по
които същият е признат за виновен.
Разноските в размер на 16,80 лв.,
направени на досъдебното производство във връзка с изготвената техническа
експертиза № 569/2011год., следва да бъдат заплатени само от подс.С.С.Е.. Тази
експертиза има за предмет на изследване
вещественото доказателство- бобина от металотърсач, има отношение само
към повдигнатото обвинение на подс.С.С.Е. за престъпление по чл.278а ал.6 пр.1 от НК, по което той е признат за виновен и няма
отношение към обвиненията, които са били повдигнати на подс.А.Р.Г. и по които
същият е признат за виновен.
Всички останали разноски
направени по делото, са във връзка с повдигнатите обвинения и на двамата
подсъдими, по които същите са признати за виновни, поради което всеки от
подсъдимите следва да заплати равна част от тях.
Мотивиран
така, съдът постанови присъдата си.
Председател: