Решение по дело №185/2024 на Административен съд - Монтана

Производство е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 от АПК.

С Решение № 145/18.04.2022 г. по АНД № 189/2022 г., по описа на Районен съд гр. Видин, е потвърдено НП № 26-0000392/09.06.2021 г. на Директор РД „АА" - [населено място], с което на Н. К. П., [ЕГН], [населено място], е наложено административно наказание на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, затова че като водач на ППС, извършващ международен автомобилен превоз на товари не представя валидно удостоверение за психологическа годност.

В законния срок против решението е подадена касационна жалба от административнонаказаното лице, чрез пълномощник адв. К., в която твърди, че нищо от представените документи и доводи решаващият съдебен състав не е обсъдил, което е нарушение на правото на защита на доверителят му и е основание за касиране на обжалваното решение. Дори и след отменителното решение на състав на Административен съд Видин по предходното оспорена първоинстанционно решение отново не е взето каквото и да е отношение /няма обсъждане, дори да е отрицателно/ по въпросите относно продължаване срока на валидност на документи във връзка с пандемията, за да не се създават проблемни ситуации от стълпотворенията за подмяна на документи. Изводът в оспорения съдебен акт, че изложената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на актосъставителя Г. и доказателствата по делото намира за некоректен, още повече, че липсва каквато и да е оценка или позоваване на наличните по делото доказателства - като се започне от Съобщението на пресцентъра на Министерския съвет, приложено към молбата от 22.07.2021 г. относно продължаването на сроковете на документите, изтичащи в периода 01.09.2020 г. - 30.062021 г., при това с позоваване на Регламент /ЕС/ 2020/698, който като част от европейското право незабавно става част от националното право и е задължително за администрацията, в т.ч. и за съдебната власт. В това съобщение на МС изрично се обсъждат картите за квалификация ва водачите и удостоверенията за професионална компетентност и въпреки, че липсва удостоверението за психологическа годност, нормално за човешката логика и начин на разсъждение, че несъмнено след като се продължават сроковете на така посочените документи във връзка със свидетелствата за управление на МПС и други задължителни документи като картите за квалификация и професионална компетентност, че това следва да се счита и за удостоверенията за психологическа годност, което отново не е обсъждано и съобразено от решаващия съдебен състав. На следващо място съдът не е обсъдил приетите по делото документи - съобщението на МС от 23.03.2021 г. за удължаване срока на документи, използвани от водачите на превозни средства, както и изложените в молбата ми от 24.09.2021 г., в която вземам отношение по съществото на жалбата. Представеното ново удостоверение за психологическа годност не е заверено /както констатира решаващият състав/, но задава въпрос къде е уредено заверяването на официални удостоверяващи документи, тъй като производството не е по реда на ГПК. Счита още, че решаващият състав непрофесионално е приел, че съставеният акт отговаря на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, тъй като в 07.50 ч. на главен път за границата не може да няма дори един гражданин - случайно преминаващ като няма значение, че посоченото нарушение е факт, който не се оспорва. Позовава се на Решение на СЕС С-227 от 2022 г. от 18 01 2024 г. На последно място счита, че неправилно е ангажирана отговорността на доверителя му. От посочените по - горе документи на МС, се установява публично обявяване на продължаване срока на валидност на документи, налице са действащи регламенти - специално Регламент /ЕС/ 2020/698 относно удължаването на някои удостоверения и отлагане на периодичните проверки, каквито са удостоверенията за психологическа годност, който е част от европейското законодателство, пряко приложимо в националното право. Моли за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и решаване на делото по същество с постановяването на обоснован и законосъобразен съдебен акт, като им се присъдят направените за две инстанции, разноски.

Ответната страна не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС правилно и законосъобразно. Издаденото Наказателно Постановление отговаря изцяло на изискванията на закона. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установена е фактическата обстановка, която не указва маловажност на извършеното деяние, съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице. Решението на районния съд е обосновано и мотивирано, поради което предлага да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Настоящият касационен състав при Административен съд Монтана след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното:

За да постанови обжалваното решение и потвърди издаденото Наказателно постановление, съставът на Районен съд Видин приема, че на 03.06.2021г. К. Г., инспектор при РД „АА"- ВРАЦА е съставил АУАН фабр.№ 282308 на жалбоподателя за това, че на същата дата около 07:50 ч. на главен път Е-79 на километър 13+300 с посока на движение от към Д. М. 2 управлява влекач и полуремарке, като извършва международен превоз на товари от Р БЪЛГАРИЯ за БЕЛГИЯ, видно от представеното ЧМР, като при извършената проверка е установено, че водачът не притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Представеното удостоверение е с изтекла валидност на 16.01.2021 г. На 09.06.2021 г. при същата фактическа обстановка ДИРЕКТОР РД в ОО „АА" - [населено място] е съставил Наказателно постановление № 26-0000392/09.06.2021 г. на ДИРЕКТОР РД „АА*' - [населено място], с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „ГЛОБА" в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 58, ал. З от Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС, на основание чл. 93, ал. 10, т. 1 от ЗАвП. Разпитаният в съдебно заседание свидетел К. Г. установява, че при извършване на международен превоз на товари от Р БЪЛГАРИЯ до БЕЛГИЯ водачът не представя валидно удостоверение за психологическа годност, същото е с изтекъл срок на валидност на 16.01.2021г. Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели и ги кредитира, тъй като същите са логични, подкрепят се от останалите материали по делото и пресъздават непосредствени впечатления по изпълнение на служебните им задължения. Горното се установява и от приложените по делото писмени доказателства, в частност заверено копие на CMR от 01.06.21 г. От представеното по делото удостоверение за психологическа годност № 464837 на името на жалбоподателя е видно, че срокът на валидност на същото е изтекъл на 16.01.2021 г. Представеното ксерокопие на удостоверение за психологическа годност № 707233 на името на жалбоподателя, не е заверено по надлежен ред като от същото е видно, че е издадено на 17.06.2021г. и валидно до 17.06.24г. При тази фактическа обстановка въззивният съд намира, че описаните деяния в съставения против жалбоподателя акт се доказват по безспорен и несъмнен начин и съдържат всички обективни и субективни признаци на вменените му нарушения. Наложените наказания са разписани в закона в размера, който е наложен. С жалбата не се оспорва липсата на удостоверение за психологическа годност. напротив потвърждава се. Деянието не представлява маловажен случай, съгл. чл. 28 от ЗАНН. Приложеното ксерокопие на удостоверение за психологическа годност, което не е заверено по надлежен ред, не е годно доказателство да бъде обсъждано като такова. Освен това безспорно е установено, че от 16.01.2021 г. до 03.06.2021г. жалбоподателят е бил без валидно удостоверение за психологическа годност.

Предмет на касационна проверка е въззивното решение и съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда съществени процесуални нарушения.

При разглеждане на делото от първата инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът правилно е установил фактическата обстановка, но неправилно е приложил материалният закон.

Съгласно постановено на СЕС Решение от 18 01 2024 г. по дело С-227/22 във връзка с приложението на член 7, пар. 1 и 3 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да изисква от лицата, които искат да извършват професионална дейност като водачи на моторни превозни средства за транспорт на пътници или стоки и които имат свидетелство за управление на превозни средства от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E, издадено в съответствие с тази директива, като при това издаване физическата и умствената им годност за управление е проверена, да притежават както свидетелство за управление, така и имащо по-кратък срок на валидност от него удостоверение за психологическа годност.

С оглед на това решение, неправилно спрямо касатора е ангажирана административнонаказателна отговорност.

При този изход на делото основателно се явява искането за разноски, като същите следва да бъдат присъдени съобразно действително извършените и доказани такива, с оглед на представените по делото надлежни и относими доказателства. В случая са налични доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева за въззивното производство (л. 18 на 599/2021 г. на РС Видин). На л. 34 на КАНД 147/2022 г. по описа на Адм Съд Видин е представен договор за правна защита и съдействие за сумата от 400 лева, но в него е посочен номер на друго административно дело, а именно: 174/2022 г., а в случая КАНД е с номер 147/2022 г. Представен е договор на л. 6 и 7, респ. л. 36 на КАНД 147/2022 г. на Адм Съд Видин за сумата от 400 лв. за защита по касационно производство, без да може да се установи кое е касационното производство, т.е. същият договор не може да се обвърже с настоящия спор, поради което разноските в производствата по разглеждания спор, са доказани в общ размер на 200 лева, който размер следва да бъде присъден.

С оглед на изложеното касационната инстанция намира решението на въззивния съд за правилно.

От гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има качествата на такъв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ като неправилно Решение № 145/18.04.2022 г. по АНД № 189/2022 г., по описа на Районен съд гр. Видин.

ОТМЕНЯ като неправилно НП № 26-0000392/09.06.2021 г. на Директор РД „АА" - гр. Враца Решение № 260144/20.05.2021 г. по АНД № 448/2021 г., по описа на Районен съд гр. Монтана.

ОСЪЖДА РД АА, [населено място] ДА ЗАПЛАТИ на Н. К. П., [населено място], [ЕГН] 200 лева разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.