Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3493 10.12.2019 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХVІ-
ти граждански състав,
На единадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА
при секретаря Марина Д.,
като разгледа докладваното от
съдията Петрова
гр. дело № 5727 по описа на
съда за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
повод предявената от Д.Д.Р., ЕГН ********** *** против ОД на МВР – Бургас, с
ЕИК *********, адрес: гр.Бургас, ул. Христо Ботев №46 искова молба, с която се
претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 2925.83 лева,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд от 437.87
часа, получени след преизчисляване с коеф. 1.143 на положения от него, за
периода от 18.07.2016 год. до 18.07.2019 год., нощен труд в дневен, заедно със
законна лихва върху сумата от предявяването на иска - 18.07.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 370.57 лева - мораторна
лихва за забавено плащане на главницата за периода от 30.10.2016г. до
17.07.2019г., както и направените съдебно-деловодни разноски.
Предявеният иск е с правно основание чл.187,
ал.5, т.2 вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил по делото отговор на исковата молба, с който ответникът Областна
дирекция на МВР-Бургас, чрез пълномощника си по делото, навежда доводи за
неоснователност на иска, като го оспорва и по размер. Твърди, че процесният
нощен труд е своевременно отчетен и заплатен, че е налице специална нормативна
уредба по отношение на полагането и отчитането на нощния труд на държавните
служители по чл.142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която изключва прилагането на общия
ред за заплащане на допълнителното възнаграждение по Кодекса на труда, на който
ищцовата страна се позовава. Моли се иска да бъде отхвърлен и на ответника да
бъдат присъдени направените разноски по делото. Ангажира доказателства.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено следното:
Страните по делото не спорят, че
през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с МВР, като е
заемал длъжността „Младши автоконтрольор II степен“ в група „Охранителна
полиция“ при РУ Сунгурларе на ОД МВР Бургас, считано от 23.04.2015г. до
настоящия момент. Безспорно е също, че в процесния период ищецът е полагал труд
на 12-часови работни смени по
утвърдени графици, включително и през нощта /22,00 – 06,00 часа/, при сумирано
изчисляване на работното време. Спорен по делото е начинът на изчисляването на
положените часове труд и съответно размера на дължимото допълнително
възнаграждение.
По делото е изготвена
съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че през
процесния период ищецът е положил общо 3062 часа нощен труд, които преизчислени
с коефициент 1,143 се равняват на 3499,87 часа дневен труд, т.е. налице е
разлика от 437,87 часа, за които на ищеца не е било платено допълнително възнаграждение,
което по изчисления на вещото лице е в размер на 2925.83 лева.
Съгласно
чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива. В
чл.178, ал.1, т.3, от ЗМВР е предвидено, че към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова
за извънреден труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 от с. з. и за
нощен. Условията и редът за заплащане на последното се определят с Наредба
на министъра на вътрешните работи, а размерът – с
негова заповед, ал.2. /Заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014г. и №
8121з-1429 от 23.11.2017г. на Министъра на вътрешните работи, издадени на
основание чл.179, ал.2 от ЗМВР/.
Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 – седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8,12 или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с
възможно полагане на труд и през нощта – между
22.00 и 06.00
часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, ал.3.
В ал.5, т.2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно
време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд
за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение – ал.6.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с Наредба на министъра
на вътрешните работи. През процесния период са действали Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016г., издавани от министъра на вътрешните работи,
съобразно горната разпоредба. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите са идентични
– при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове
не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В първата от тях
изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по коефициент 0.143
– чл.31, ал.2. Подзаконовият нормативен акт е отменен с приемането на втората
цитирана Наредба в сила от 01.04.2015г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016г.
по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС, влязло в сила от датата на постановяването
му и обнародвано. В периода от отмяната до издаването и обнародването на
третата Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща
преизчисляване на нощния труд в дневен.
В Наредба
№ 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ
бр.60 от 02.08.2016г./ липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от
Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143, което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена
забрана за това, тъй като такава би била противоконституционна, би поставила
служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители
по отношение продължителността
на работното време и заплащането на допълнителните възнаграждения, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, компенсиране на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието
на тази непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно, приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като
частно при деление на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за
втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.
Тук следва да се посочи, че трудовото
законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено
почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да
преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността
на работния ден. Когато последната е надвишена се касае за положен
извънреден труд, който следва да бъде компенсиран, т.е. това са две
различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство,
което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от
министъра на вътрешните работи Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014г. и заповед №
8121з-791/28.10.2014г.
По изложените съображения исковата
претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се
явява доказана по своето основание – за времето от 12.07.2016г. до 01.08.2016г.
е приложима нормата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, а за останалата
част, субсидиарно – Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата.
От заключението на вещото лице по
ССЕ, което като обективно и компетентно изготвено съдът изцяло кредитира, се
установява, че положеният от ищеца за периода от 18.07.2016 год. до 18.07.2019
год. нощен труд – общо 3062 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, е 3499,87
часа. Разликата от 437,87 часа не е
отчетена в протоколите за положен труд, съответно, не е начислена и не е
платена. Установява се и че дължимото нетно трудово възнаграждение за този
извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в
размер от 2925.83 лева, т.е. в претендирания от Р. размер.
При негова доказателствена тежест,
ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил на ищеца дължимото
допълнително възнаграждение за положения извънреден труд в претендирания размер
до приключването на съдебното дирене в настоящата инстанция и в тази връзка претенцията
се явява доказана и по своя размер, поради което следва да бъде уважена изцяло.
Основателна е и претенцията за присъждане на
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 18.07.2019г., до окончателното изплащане на сумата.
По иска за мораторната лихва:
Този иск е също основателен. Ответникът не е
заплащал извънредния труд, поради което е изпаднал в забава в плащанията при
изтичане на всеки тримесечен период на сумарното отчитане на работното време.
Според експертизата, сумарната лихва за забава за периода от 30.10.2016г. до
17.07.2019г. е в размер на 370.57 лева, колкото се търси и с изменения иск,
поради което претенцията трябва да бъде уважена изцяло.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 350 лева, направени по делото разноски от ищеца за адвокатско
възнаграждение, а по сметка на РС Бургас – държавна такса в размер на 167.03
лева и направените от съда разноски в размер на 180 лева – заплатено
възнаграждение на вещо лице.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи – Бургас, с ЕИК *********, с адрес: град
Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46, да
заплати на Д.Д.Р., ЕГН ********** ***, сумата
от 2925.83 лева /две хиляда деветстотин двадесет и пет лева и осемдесет и
три стотинки/, представляваща допълнително възнаграждение за положен и неплатен извънреден труд,
получен в резултат на приравняване на нощен труд към дневен за периода от 18.07.2016
год. до 18.07.2019 год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.07.2019г. до окончателното изплащане, сумата
от 370.57 лева /триста и седемдесет лева и петдесет и седем стотинки/,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 30.10.2016г. до 17.07.2019г.,
както и сумата 350 лева /триста и
петдесет лева/, представляваща платено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Бургас, с адрес: град Бургас, ул.”Христо
Ботев” № 46, да заплати по сметка на
Районен съд – Бургас, държавна такса в общ размер на 167.03 лева /сто шестдесет
и седем лева и три стотинки/ и 180 лева /сто и осемдесет лева/ разноски за
експертиза.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: п/не се чете/
Вярно с оригинала!МД