О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр.София,
…. март 2021 година
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
след като изслуша
докладваното от съдията Радева т.д.№762 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.130 ГПК.
Пред СГС е подадена искова молба с вх.
№38748/29.04.2020 година от „К.Т.Б.“ АД(н), действаща като процесуален субституент на „Р.К.“ АД, ЕИК ********, обективираща
отрицателни установителни искове, с които ищецът иска
от съда да установи: че „К.“ ЕООД, ЕИК ********, не притежава право на
собственост върху корпус на бракуван кораб „CAHUL“ с регистрационен номер *******година
на построяване 1955г., флаг и националност Република Молдова, пристанище на
регистрация Джурджулещи; в условие на евентуалност,
съдът да признание по отношение на „С.“
ЛТД, със седалище и адрес гр.Белмопан, Република Белиз, с регистрационен номер******,
че ответникът не притежава право на собственост върху корпус на бракуван кораб
„CAHUL“
с регистрационен номер *******година на построяване 1955г., флаг и
националност Република Молдова, пристанище на регистрация Джурджулещи
и че „У.М.К..“ Панама, Република Панама, не притежава право на собственост
върху баржа за сухи товари, модел WMC – B – 5, с идентификационен
номер EU *******В обстоятелствената
част на исковата молба е обосновано качество на кредитор на несъстоятелната
банка, което ищецът има по отношение на „Р.К.“ АД, ЕИК ********, легитимиращо
го да предяви сурогационните искове. С молба от 15.06.2020година ищецът обосновава правния
интерес от предявяване на тези претенции, които са насочени срещу ответниците „К.“ ЕООД, ЕИК ********; С.“ ЛТД, със седалище
и адрес гр.Белмопан, Република Белиз, с регистрационен номер****** и У.М.К..“
Панама, Република Панама с това, че по отношение на двете баржи/кораби
са предявени претенции от посочените ответници за
предаване на имуществото, представляващо два плавателни съда, които се намират
на територията на предприятието на „Р.К.“ АД, ЕИК ******** и за да се
препятства това предаване предявяват тези отрицателни установителни
искове. Липсва действие, предприето от длъжник и синдик за установяване на
действителното правно и фактическо положение по отношение на тези активи;
съществува неяснота относно какво е притежаваното от длъжника имущество, поради
което е необходимо да се възпрепятства предаването им на третите лице. Ищецът
се позовава на чл.69 ЗС, според който ако едно лице държи една вещ, се
предполага, че я владее за себе си, а щом я владее за себе си, то той е нейн собственик. В случай, че се установи, че тези лица не
са собственици на двата плавателни съда, то банката ще се удовлетвори от
стойността им при осребряване на
имуществото на длъжника.
Във връзка с дадени от съда указания, свързани с
установяване на интереса, ищецът с молба от 25.01.2021 година, поправена с
молба от 01.03.2021 година заявява на съда, че двете баржи
се намират на територията на производствените бази на длъжника „Р.К. ЗАПАД“ АД,
поради което това дружество притежава право на собственост върху двата
плавателни съда, а осребряването на последните би довело до удовлетворяване на
кредиторите на този длъжник, сред които е и несъстоятелната банка. Ищецът
твърди, че чрез предявените отрицателни установителни
искове, с които отрича правота на собственост по отношение на ответниците, идентифицира правен интерес от реализация на
правото на длъжника.
При така направеното уточнение относно интереса,
съдът намира, че позовавайки се на презумпцията по чл.69 ЗС, всъщност ищеца
твърди, че е придобил по давност собствеността върху двете баржи.
По допустимостта на предявените претенции.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът
обосновава приложение на нормата на чл.134 ЗЗД с нежеланието на синдика на „Р.К.
ЗАПАД“ АД, по отношение на което дружество, по т.д.№182/2016г. по описа на ОС –
Русе е постановено решение №41/14.03.2019г. на основание чл.630 ТЗ, да предяви
иск за попълване на масата на несъстоятелността. Поради факта, че „КТБ“ АД в
несъстоятелност е кредитор на това дружество, то ищецът разполага с процесуална
възможност да попълни масата, чрез предявяване на искове, каквато възможност е
упражнил чрез подаване на настоящата искове молба, обективираща
отрицателни установителни искове за собственост по
отношение на посочените ответници.От направена от
съда служебна справка по партидата на „Р.К. ЗАПАД“ АД се установява, че „К.Т.Б.“
АД в несъстоятелност е включена в списъка на приети вземания в срока по чл.685 ТЗ, одобрен от съда. Следователно, този субект има качество на кредитор на
длъжника „Р.К. ЗАПАД“ АД
Поради това ищецът е заявил на съда, че държавна
такса предварително не следва да се заплаща, позовавайки се на нормата на
чл.620, ал.5 ТЗ- предявените искове са искове за попълване на масата на
несъстоятелността.
Относно това кои искове са искове за попълване на масата,
ВКС, с определение №92/16.02.2017година, постановено по ч.т.д.№2413/2016г. по
описа на касационната инстанция, ТК,
Първо т.о. приема, че поради липса на законова дефиниция относно това
кои са исковете за попълване на масата, следва по тълкувателен път да се изясни
понятието. С този си акт ВКС приема, че исковете за попълване на масата, извън
хипотезите по чл.649 ТЗ, са такива случаи, в които се касае за предприети от
дружеството в несъстоятелност чрез неговия синдик или действия, предприети от
самия синдик по иницииране на съдебни производства, чиято цел е възстановяване
и съхраняване на масата на несъстоятелността, но само, когато самото дружество
лично или чрез синдика е активната страна в тези производства- т.е. има
качество на ищец. Посочено е, че действия за попълване на масата са, исковете
по чл.646, по чл.647 ТЗ, чиято цел е връщане в самата на несъстоятелността на
имущество, установителни искове за прогласяване на
нищожност на договори, косвените искове по чл.134 ЗЗД, както и преки искове за
изпълнение на договор, за заплащане на задължение, за връщане на дадено по
развален договор или поради начална липса на основание за размяна на престации. Прието, че всички искове са насочени към
реализация на вземанията на дружеството, по отношение на което е открито
производство по несъстоятелност, за да бъдат включени в масата по смисъла на
чл.614 ТЗ и да послужат за удовлетворяване на кредиторите на длъжника.
Настоящият състав изцяло приема даденото тълкуване
на понятието искове за попълване на масата. С оглед на направените уточнения от
ищеца приема, че същият претендира, че неговият длъжник, на оригинерно
основание, е придобил право на собственост по отношение на двата плавателни
съда, поради което същите следва да се считат за част от масата на
несъстоятелността и да послужат за удовлетворяване на кредиторите.
Въпросът е дали кредитор може да предяви иск за
попълване на масата извън посочените от законодателя възможности да предявява
такива искове при бездействие от синдика, съгласно нормата на чл.649, ал.1 ТЗ.
По виждане на състава извън изрично уредената
активна процесуална легитимация на кредиторите да предявяват искове по чл.649,
ал.1 ТЗ, възможност същите да предявяват други искове за попълване на масата е
недопустима.
С оглед дадените уточнения на ищеца, че длъжникът
на основание оригинерен способ (придобивна
давност) е придобил право на собственост върху двете баржи/кораби,
поради което те са станали част от масата на несъстоятелността, а ответниците чрез предявени извънсъдебно претенции,
застрашават тази маса, може да се мисли, че исковете са за попълване на масата,
за да се отблъснат, чрез СПН, неоснователни претенции касателно
тези вещи от трети за производството по несъстоятелност лица.
При горния извод съдът, съобразявайки нормата на
чл.658 ТЗ, следва да бъде подчертано, че синдикът по определение води всички
искове за попълване на масата и има задължение да събере всички вземания на
длъжника, независимо от техния източник, като представител на длъжника или
орган на несъстоятелността. Следователно, той може да предявява и сурогационния иск по чл.134 ЗЗД, както е посочено и в преждецитираното определение на ВКС, за да упражни
имуществените права на длъжниците на несъстоятелния
длъжник. Само при неговото бездействие и то само специалните искове по чл.649,
ал.1 ТЗ могат да се заведат от кредиторите, но дори и тогава синдикът се
конституира като съищец.
Ето защо настоящият състав на съда намира, че
предявените от „К.Т.Б.“ АД в несъстоятелност, в качеството и на кредитор на „Р.К.
ЗАПАД“ АД искове по чл.124 ГПК във връзка с чл.134 ЗЗД са процесуално недопустими,
тъй като законът не предвижда подобна процесуална възможност кредитор на
длъжника, извън хипотезите по чл.649, ал.1 ТЗ, да води искове за попълване на
масата.
Поради извод за недопустимост на предявените
искове производството по т.д.№ 762/2020г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав
следва да бъде прекратено.
Водим от това съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№762/2020г. по
описа на СГС, ТО, 6-6 състав, поради недопустимост на предявените от „К.Т.Б.“
АД(н), действащо като процесуален субституент на „Р.К.“
АД, ЕИК ********, отрицателни установителни искове, с
които се иска от съда да установи със сила на пресъдено
нещо: че „К.“ ЕООД, ЕИК ********, не притежава право на собственост върху
корпус на бракуван кораб „CAHUL“
с регистрационен номер *******година на построяване 1955г., флаг и
националност Република Молдова, пристанище на регистрация Джурджулещи;
в условие на евентуалност, съдът да признание по отношение на „С.“ ЛТД, със седалище и адрес гр.Белмопан,
Република Белиз, с регистрационен номер******, че ответникът не притежава право
на собственост върху корпус на бракуван кораб „CAHUL“ с регистрационен номер *******година
на построяване 1955г., флаг и националност Република Молдова, пристанище на
регистрация Джурджулещи и че „У.М.К..“ Панама, Република Панама, не притежава
право на собственост върху баржа за сухи товари,
модел WMC – B – 5,
с идентификационен номер EU *******ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в едноседмичен срок от връчването му , с частна жалба.
СЪДИЯ: