Р Е Ш Е
Н И Е №
260619
В ИМЕТО НА НАРОДА
27.08..2021 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На десети май две хиляди и
двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 6829 по описа за 2020 година
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 517866-F532917 от 15.06.2020 г. на Началник на
Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в Централно управление на Национална
агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на „А. Р.“ ООД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Кракра“, № 4 ет.2,
представлявано от Н. И. Д. и Р. С. Ю. на основание чл. 185 ал.1 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/ му е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 600 /шестстотин/ лева, за нарушение на чл. 25 ал.1, т.1 и чл.3 ал.1
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като намалява размера на наложеното административно наказание
„имуществена санкция“ от 600.00 лв на 500.00 лв. и ПОТВЪРЖДАВА
Наказателното постановление в останалата му част.
Осъжда
А. Р.“ ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.
„Кракра“, № 4 ет.2, представлявано от Н. И. Д. и Р. С. Ю. да заплати на
Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/
сумата от 80.00 лв, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че
същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
М О
Т И В
И:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 517866-F532917 от 15.06.2020 г. на Началник на
Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в Централно управление на Национална
агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на „А. Р.“ ООД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Кракра“, № 4 ет.2,
представлявано от Н. И. Д. и Р. С. Ю. на
основание чл. 185 ал.1 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/ му е наложено административно наказание
– имуществена санкция в размер на 600 /шестстотин/ лева, за нарушение на чл. 25
ал.1, ал. т.1 и чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на
финансите, вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Жалбоподателят,
„А. Р.“ ООД, редовно
призован, не изпраща представител, представлява се от упълномощен процесуален
представител – адв. А.. По съображения изложени в жалбата моли съда да отмени
обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно.
Въззиваемата
страна - ЦУ на НАП - чрез процесуалния си представител юрк. К. моли съда да
потвърди наказателното постановление изцяло като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски
Пловдивският
районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На
28.12.2019 г. около 00:55 часа свидетелят Е.Л.Ф., заемащ длъжността „и. по п.“
в ЦУ на НАП, гр. Пловдив, извършила проверка в търговски обект - бар Rock
Bar Download , находящ се в гр. Пловдив, бул. „Лейди Странгфорд“ № 5,
стопанисван от „А. Р.“ ООД. При извършването на проверката от ИП Ф. е
осъществена контролна покупка на стойност 5.50 лв, платени в брой на лицето Н.
И. Д. – у. на ООД, преди легитимацията е бил издаден фискален касов бон №…. и
плащането е било прието.
В
хода на проверката е бил извършен преглед и съпоставка на наличните парични
средства в обекта с тези, отразени във фискалното устройство и била установена
положителна касова разлика размер на 152.16 лв между фактическата наличност на
паричните средства, съгласно приложения ПИП №…, където се установява, че фактическата
наличност по опис е 2099.10 лв. , разчетена касова наличност към момента на
проверката от ФУ, съгласно ДФП „Х“ №… – 1946.94, общо налични в брой /
1544.54+406.40лв/последните въведени в каса/ - 4.00 ля/ изведени от каса/. По
време на проверката присъствал у. Н. И. Д., който е попълнил описа на паричните
средства, с обяснението, че посочената сума в размер на 152.16 лв. се дължи на
неиздаване на фискални бонове, поради „спиране на фискалния принтер“
Проверката била обективирана в Протокол за
извършена проверка № 0025781/28.12.2019 г., с покана за явяване за съставяне на
АУАН на 04.01.20г, към него е съставен опис на парични средства в касата към
момента на започване на проверката, изготвен от Н. Д., както и декларации от
лица работещи по трудово/гражданско правоотношение, декларация за стопанисвани
обекти от задължено лице, в която се сочи, че не са издавани касови бележки от
ръчен кочан за периода от 01.01.2019г до 28.12.2019г и не са извършвани сторно
операции, дневен отчет, съкратен отчет на фискалната памет за периода 01.01.19г
-28.12.19г,
Поради
направените констатации, на 04.01.2020 г. свидетелят Ф. съставила на
дружеството - жалбоподател АУАН № F532917, който връчила на управителя на
дружеството, за това, че А. Р. ООД в качеството си на задължено лице по чл.3 от
Наредба Н-18/2006 за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби, чрез електронен магазин на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена
продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки
от въведено в експлоатация за обекта ФУ. Липсата на доказателства за произхода
на паричните средства установени в повече в касата, налагал извод, че разликата
се дължи на неиздаване на фискални касови бонове за извършени продажби на стоки
от въведеното в експлоатация ФУ Tremol
FP15-Klv2 с ИН на ФУ ZК130531 и ИН на ФП
50167320 или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящи на изискванията на
Наредба Н-18/2006 на МФ, с което е допуснал нарушение, извършено на 28.12.2019г
нарушение на чл.25 ал.1 т.1 вр. чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/2006 на МФ, във
връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС.
Така
описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен
и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие
свидетел Е.Ф., пряк очевидец на установените от нея факти и събрани писмени
документи. Съдът кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност.
По
делото е разпитана и св. К., която е била на длъжност б. в обекта към датата на
проверката. От показанията й става ясно, че
работила с програма, свързана към принтер, който изкарва фискален бон в
зависимост, какво е маркирано от продуктите на бара. Имало е проблеми с
програмата като е „забивала“ и заедно с принтера системата е отказвала да
работи, В последствие се оказал и проблем с рутера. В момента, в който
програмата спирала да работи и служителите не работели, защото това утежнявало
работата им. Пише се на сметка всичко, което се давало. Сумата се казвала
устно, но тъй като клиентите отказвали да чакат издаване на документ докато
свидетелката се опитвала да рестартира
програмата за издаване на касов бон. Сумите впоследствие били маркирани и след
като проверяващите били дошли, проблемът с принтера бил решен. Програмата, чрез която се управлява ФУ била
сменена в последствие.
Съдът
кредитира показанията на св. К. като непротиворечиви и отговарящи на събрания доказателствен
материал. От една страна с показанията на св. К. се установява, че макар и да е
съществувал проблем със системата за издаване
на касови бонове, то работата по продажба на стоки не е спряла. От една страна
са приемани поръчки от клиенти, но за тях не са издавани касови бонове по
изложените причини, от друга ,съдът не кредитира показания, в частта, че след
отстраняване на проблема с принтера и програмата за издаване на фискална
бележка, то продадените стоки, са били отразени във ФУ и отчетени като касови
плащания, тъй като при това положение би следвало да няма разминаване между
каса и касов отчет при ФУ при извършената проверка.
Приетите
в с.з на 15.03.21г документи
предоставени от жалбоподателя, както следва – протокол за посещение от
30.12.2019г, уведомление до Реконект ЕООД/ търговец извършващ по абонамент
сервиз на ФУ на А. Р. ООД/ от Н.Д., договор за сервизно обслужване на касови
апарати с фискална памет № 1834/27.03.2019г с изпълнител Реконект ООД са
относими към правния спор досежно изложените възражения за възникнал проблем с
работата на ЕКАФП, доколкото са свързани с твърдяната от жалбоподателя,
обективна причина за неиздаване на фискални касови бележки, поради повреда на
ЕКАФП на 28.12.19г. Приложеният протокол за посещение от 30.12.2919г, като частен документ материализира по съдържание изявление на
издателя му, че подопечното му за сервиз по договор устройство ЕКАФП Tremol FP15-KLV2 функционира, както и не са открити
проблеми в работата му, по време на проверката на сервиза след уведомление от
управителя на обекта – г-н Джоков.
Анализът,
на коментираните по – горе доказателства – писмени и гласни, води до извод, че
действително са се извършвали продажби на стоки на клиентите, но не е издаван
отчетен документ. При хипотезата на
повреда на действащото и регистрирано фискално устройство, този проблем е
следвало да бъде решен, съобразно изискването на закона, при временна
неработоспособност на принтера и програмата на ФУ. Явно не спазено задължението
от жалбоподателя по издаване на касова
бележка от кочан по реда на чл.36 ал.1 т.6 от Наредба Н-18/2006 на МФ в
случаите при блокиране на фискалното устройство, поради временна
неработоспособност на софтуера за управление на продажбите в търговския обект,
до отстраняване на повредата. В тази част, Наредбата подчертава, че „..времето
през което софтуерът е неизправен е следвало да бъде удостоверено от лицето по
чл.3 и лицето поддържащо същия..“, за което по делото не се представят
съответстващи данни от жалбоподателя.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Наказателното
постановление№ 517866-F532917 от 15.06.2020 г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ - Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите
/ЦУ на НАП/, е издадено от компетентен орган, съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018
г. Изпълнителен директор на НАП. В хода на административно наказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото
във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере
какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Посочена е нарушената
материално - правна норма, поради това съдът намира, че в хода на
производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са
ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.
Съгласно чл.118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него
доставки/продажби в търговските обекти чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът
и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити
на фискалните касови бележки се
определят с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.
Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от същата „Независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително
се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата : т. 1
по чл.3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите,
когато плащането се извършва чрез кредитен превод,
директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал. 1; т. 2 - по
чл.3, ал. 2 - за всяко плащане,
включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод
по чл.3, ал. 1".
Анализът на цитираните правни
норми обосновава извод, че за да възникне задължение за издаване на фискална
касова бележка е необходимо да са осъществени кумулативно следните
предпоставки: първо да е налице извършена продажба на стоки или доставка на
услуги и второ да е извършено плащане. Ето
защо правилно актосъставителят е посочил нарушението, като такова по чл. 25, ал.1, т.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства.
Текстът на чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС е възпроизведен и доразвит в чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата,
съгласно който лицата, задължени да използват ФУ, издават фискална касова бележка за всяка продажба с изключение па изрично
посочените в наредбата случаи.
Анализът на посочените правни норми налага като единствено възможен обоснован и логичен извода, че за издаване на фискална
касова бележка следва да е налице
извършена продажба на стока или услуга. Тази разпоредба е въведена в НП от АНО,
като конкретизиране на установеното вече нарушение.
Следва да се отбележи,
че за целите на процесната наредба „фискално устройство" и „търговски обекти" са тези по
параграф 1, т. 40 и т. 41 от ДР на ЗДДС. В крайна сметка целта на закона е да не се извършват
продажби, които не са отчетени за целите
на данъчното облагане. Ето защо визираното в АУАН и НП деяние, а именно не издаване на фискална касова
бележка, е квалифицирано като такова по чл. 25, ал.1 т. 1 от Наредба Н-18/2006
г.
Видно от материалите по
делото при проверката, наличните парични средства в обекта съпоставени с тези,
отразени във фискалното устройство се установява положителна касова разлика от
152.16 лв, за която разлика няма записани във ФУ отражения. Разликата в
документална и касова наличност установява доказателства за причината довела до
разликата с единствения възможен извод за неиздаване на фискални касови бонове
при работа на обекта, която не е спирала. За това, че са извършвани продажби в
обекта на 28.12.19г., без да са издавани касови бележки или друг документ
валиден по реда на НАРЕДБА Н-18/2006 на
МФ, съдът кредитира показанията на разпитания св. К. и св. Ф., както и всички
писмени доказателства, присъединени по реда на чл. 283 от НПК, изброени по-горе
в мотивната част на решението.
Поради
всичко изложено по-горе настоящия състав намира, че ЮЛ -жалбоподател
действително е осъществил състава на визираното, както в акта за установяване
на административно нарушение, а така също и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление административно нарушение, за което същият правилно и
законосъобразно е санкциониран с процесното наказателно постановление.
При извършената служебна проверка съдът установи, че
при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Наказващият орган правилно е
издирил приложимия закон и относимата санкционна разпоредба, като е наложил
наказание по реда на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, предвиждащ специално
наказание за юридическо лице, което не издаде фискална касова бележка, а
именно: “имуществена санкция” в размер
от 500 лева до 2 000 лева, какъвто е и
процесният случай.
Не са налице и основания да се счете, че случаят е
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с
по-малка тежест от типичните нарушения от този вид. Липсват също така някакви
особени извинителни обстоятелства, които да са довели до процесното
неизпълнение. Последното е формално такова и не е свързано с наличието или
липсата на щета за бюджета, поради което доводите в тази насока следва да бъдат
счетени за неоснователни.
В същото
време обаче съдът намира, че
административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Следвало
е да бъдат отчетени тежестта на извършеното нарушение и особено липсата на
данни за други нарушения на данъчното законодателство. В тази връзка съдът
намира за законосъобразно санкцията да е в минималния размер, предвиден в
закона, а именно 500 лева, още повече, че наказващият орган не е изложил
конкретни мотиви за определянето на размера на наказанието.
По
разноските:
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски в
процеса. Присъждането на такива е поискал единствено АНО, който е направил
искане за присъждане на разноски в размер на 120 лева –юрисконсултско
възнаграждение съобразно нормата на чл.27е от Наредбата за правната помощ. С
оглед фактическата и правна сложност на делото, такива следва да бъдат присъдени
в минимален размер – 80 лв
Доколкото
съдът намери претенцията на жалбоподателя за частично основателна, като намали
размера на наложената имуществена санкция, то съгласно препращащата норма на
чл. 144 от АПК приложение намират общите правила на чл. 78 от ГПК, в който е
проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената,
респективно отхвърлената част от искането, но тъй като по делото няма претенция
за разноски от страна на жалбоподателя, съдът не дължи произнасяне в тази част.
Мотивиран
от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.К.