№ 33983
гр. София, 22.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:А.К.Г
като разгледа докладваното от А.К.Г Гражданско дело № 20241110108890 по
описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на И. Г. К., Г. Д. Б. и З. Д. З. срещу „Б.Д“
ЕАД, с която са предявени претенции за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищците не дължат на дружеството по 1/3 част от
следните суми: 14 990,06 лева – главница, ведно със законната лихва от
20.05.2011 г. до окончателното плащане; 2 782,34 лева – лихви за периода от
21.11.2010 г. до 19.05.2011 г.– мораторна лихва, както и 960,90 лева –разноски
по изпълнителното дело – задължения по изпълнителен лист от 16.06.2011 г.
по частно гражданско дело № 21699/2011 г. на Софийския районен съд, 119.
състав, издаден срещу Д.З.К – наследодател на ищците, и друго лице.
В исковата молба се твърди, че след издаване на изпълнителния лист от
16.06.2011 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, ответникът
образувал изпълнително дело № 175/2016 г. на частен съдебен изпълнител
Л.М. се, че по това дело последното изпълнително действие било извършено
на 11.08.2016 г. На 19.12.2018 г. наследодателят на ищците, срещу когото било
водено делото, починал. Ищците били уведомени за изпълнителното дело
едва през 2024 г., когато били конституирани по ново изпълнително дело - №
********* на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Г.К, поради което вземането
било погасено по давност.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Б.Д“ АД, с
който предявеният иск се оспорва като недопустим, защото имало
установителен иск за погасяване на вземане по давност, и поради това не
можело да се твърди, че в тези случаи може да се предяви иск за
несъществуване на вземането, и като неоснователен – поради това, че след
смъртта на първоначалния длъжник на 19.12.2018 г. изпълнителното дело се
смятало спряно до конституирането на наследници, поради което давността не
била изтекла до предявяване на исковата молба. При всички случаи оспорва
да дължи разноски, защото не бил дал повод за водене на делото. Съдът
намира, че е предявен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК, като
1
разпределя доказателствената тежест по иска в съответствие с правилото на
чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които
основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на
настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: че срещу Д.З.К в полза на ответника е издаден
изпълнителен лист от 16.06.2011 г. по частно гражданско дело № 21699/2011 г.
на Софийския районен съд, 119. състав; че ответникът е образувал срещу
ищеца изпълнително дело № 175/2016 на ЧСИ Л.М, по което е извършено
изпълнително действие последно на 11.08.2016 г.; че Д.З.К е починал на
19.12.2018 г.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените
доказателства, представени с исковата молба; изискване на изпълнителното
дело от 2016 г.
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК
следните доказателства: писмените доказателства, представени с исковата
молба; изискване на препис от изпълнително дело то 2023 г.
По възражението за нередовност на исковата молба, направено от
ответника в отговора му, затова, че не било ясно дали се претендира, че няма
вземане поради погасяването му по давност, или че то се е трансформирало в
естествено, съдът намира, че това е въпрос на правна квалификация и по
същество – ищецът е посочил какви факти твърди, както и какво е искането
му – повече да не дължи. Работа на съда, и то по съществото на делото, е да
квалифицира защо е настъпила недължимост или не. Изискването на такива
задълбочени правни познания от ищците – потребители, за да формулират
петитум на искова молба, е проява на твърде формалистично виждане за
съдебния процес, в който правните квалификации не се дават от страните, а
служебно от съда. Що се отнася до квалификацията на иска, съдът намира, че
следва да се произнесе с крайния си акт.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се
изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА гражданско дело 8890 по описа за 2024 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 25
септември 2024 г. от 14:20 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявен е иск за признаване на недължимост на вземане, за което е
допуснато принудително изпълнение с правна квалификация по чл. 439 ГПК.
2
Този иск се разглежда, ако съдът установи, че срещу наследодател на
ищците има допуснато принудително изпълнение с изпълнителен титул, и се
уважава, ако от издаването на този титул са изминали повече от пет години
(според двете страни), освен ако ответникът не докаже прекъсване на
давностния срок с предявяване на редовно искане за извършване на
изпълнителни действия.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че срещу Д.З.К в полза на ответника е издаден
изпълнителен лист от 16.06.2011 г. по частно гражданско дело № 21699/2011 г.
на Софийския районен съд, 119. състав; че ответникът е образувал срещу
ищеца изпълнително дело № 175/2016 на ЧСИ Л.М, по което е извършено
изпълнително действие последно на 11.08.2016 г.; че Д.З.К е починал на
19.12.2018 г.
УКАЗВА на ищците, че в тяхна доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установят: че са наследници по закон на Д.З.К.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: предприемане на изпълнителни способи, с които е прекъснал
теченето на давностния срок.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА по делото представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да вземе до първото
редовно проведено съдебно заседание становище по представените с отговора
писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК натоварено с публични
функции лице – частен съдебен изпълнител Г.К да представи в
едноседмичен срок от съобщението намиращи се при него документи –
препис от изпълнително дело № *********.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ съдът може да му наложи ГЛОБА.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищците – И. Г. К., Г. Д. Б. и
З. Д. З., че ако не изпратят представител и заедно с това не се явят в първото
съдебно заседание, без да посочат уважителна причина за това, и не вземат
становище по отговора на исковата молба, съдът може да прекрати делото и
да го осъди да заплати разноски на ответниците, или да постанови срещу него
неприсъствено решение за отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
3
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда
електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4