РЕШЕНИЕ
№ 940
гр. Пловдив, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева - Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско
дело № 20225330112157 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД против „Рамина“ ООД се твърди,
че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129
от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна
енергия за обособената територия на гр. Пловдив. Ответното дружество имало качеството
на клиент на топлинна енергия с № ***. Дружеството-ищец доставяло топлинна енергия с
топлоносител гореща вода, като съгласно раздел ІV от договор за продажба на топлинна
енергия № *** от 17.05.2010г., подписан между страните, купувачът бил длъжен да плаща
ежемесечно в срок дължимите суми за топлинна енергия по банковата сметка на продавача,
в срок до 30-то число. При неплащане в срок дължал обезщетение за забава по реда на чл.32
и 33 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В изпълнение на
законоустановените си задължения дружеството доставило на ответника, а търговецът за
дялово разпределение на топлинна енергия „Бруната“ ООД разпределило топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, на стойност 595.90 лв., от които 515.36 лв. главница –
топлинна енергия за периода от 01.07.2019г. до 30.09.2021г., както и обезщетение за
забавено плащане за периода от 03.09.2019г. до 23.08.2022г. на стойност 80.54 лв. Ищецът
издал фактури за извършената продажба на топлинна енергия. Предвид обстоятелството, че
ответното дружество не било изпълнило задължението си да заплати дължимите от него
суми за топлинна енергия, е направено искане за осъждането му да заплати сумата от 595.90
лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2019г. до
1
30.09.2021г., обезщетение за забавено плащане за периода от 03.09.2019г. – 23.08.2022г. в
размер от 80.54 лв., както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Претендирани са направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от „Рамина“ ООД, с който
предявените искове се оспорват. Не ставало ясно от исковата молба за кои точно имоти на
ответника е доставена топлинна енергия, както и за кой имот каква сума се претендира. От
приложените справки можело да се направи извод, че се касае за следните обекти – лекарски
кабинет в ***, магазин в *** и ателие 1 на същия адрес. Тези имоти не били собственост на
ответното дружество. Те били изнесени на публична продан и придобити от трети лица
преди 01.07.2019г. – началната дата на периода, за който се претендирала начислената
топлинна енергия. Поради това счита, че ответникът не е имал качеството на потребител на
топлинна енергия за периода 01.07.2019г. – 30.09.2021г. Направено е и възражение за
погасяване по давност на претендираните суми. Иска се отхвърляне на предявените искове.
Претендирани са разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Представен е по делото препис-извлечение от сметка на „Рамина“ ООД, за обекти на
потребление ИТН №№ ***, ***, ***, както и справки за доставена топлинна енергия по
количество и стойност за клиент „Рамина“ ООД, обект на потребление ИТН: ***, ***,
ателие 1; ИТН: ***, ***, магазин; обект на потребление: ***, ***, лекарски кабинет.
Представени са по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация Пловдив“ ЕАД на потребители в ***, публикувани във в. „Новинар“ през
месец декември 2007г., както и във в. „Марица“ на 24.12.2007г.
Представено е заявление до „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД от „Рамина“ ООД с искане
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия, както и договор № *** от
17.05.2010г., сключен между „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД и „Рамина“ ООД за
продажба на топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване в сгради – етажна
собственост на стопански потребители, както и Приложение № 1 към договор №
***/17.05.2010г. – техническа спецификация за стопански потребители с топлопреносител
гореща вода в сграда – етажна собственост.
С нотариален акт за учредяване право на строеж № ***, в полза на „Рамина“ ООД е
учредено право на строеж, по силата на което да стане изключителен собственик на
обектите в дворно място в ***а, цялото с площ от 956 кв.м.
По делото са представени постановления за възлагане от 26.03.2019г., 08.01.2018г.,
31.01.2018г. на ***.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, според което
през процесния период 01.07.2019г. – 30.09.2021г. абонатната станция, обслужваща
жилищния блок в *** е работила, като е подавала ТЕ за отопление и БГВ. В имотите на
ответника отоплителните тела са присъединени към разпределителната мрежа на етажната
2
собственост, посредством етажни разпределителни табла, снабдени с апартаментни
топломери, които не са се отчитали, поради неосигурен достъп. През процесния период в
имотите има монтирани водомерни устройства за отчитане изразходваното количество ТЕ за
БГВ, които също не са се отчитали, поради неосигурен достъп за отчет. Общото количество
потребена ТЕ, отчетено по общ топло-студомер в абонатната станция се е разпределяло като
ТЕ за сградна инсталация, пропорционално на отопляемите обеми на обектите в нея. Няма
разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от
ищцовото дружество.
Прието е заключение и на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което за
периода 01.07.2019г. – 30.09.2021г. счетоводството на ищеца се води редовно по отношение
на доставката на топлинна енергия на ответника. Процесните фактури са включени в
Дневник продажби по ДДС за съответните периоди и са осчетоводени в счетоводните
регистри по съответните сметки. За периода са издадени три броя кредитни известия. Към
момента на изготвяне на експертизата не са налице плащания от ответника. Общо
дължимата сума остойностено количество топлинна енергия е в размер на 515.36 лв.
главница и 80.54 лв. обезщетение за забава за периода от 03.09.2019г. – 23.08.2022г.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между
страните е сключен договор № *** от 17.05.2010г. за продажба на топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване в сгради-етажна собственост на стопански
потребители, с предмет продажба на топлинна енергия, като от Приложение № 1 към
договора, двустранно подписано, са видни конкретните обекти, находящи се в ***, предмет
на сключения договор. Не се спори между страните, че към момента на сключване на
договора ответното дружество е било собственик на описаните недвижими имоти, като с
отговора на исковата молба се навежда възражение, че недвижимите имоти – лекарски
кабинет, магазин и ателие 1 не са били собственост на дружеството към момента, към който
се претендират процесните суми, тъй като са били изнесени на публична продан и са
придобити от трети лица преди 01.07.2019г. От приложените към отговора писмени
доказателства обаче това възражение не се установява, тъй като не може да се направи
извод, че недвижимите имоти, предмет на постановленията за възлагане от 26.03.2019г.,
08.01.2018г. и 31.01.2018г. са тези, по отношение на които ищцовото дружество претендира
заплащане на топлинна енергия, а именно - обект на потребление ИТН: ***, ***, ателие 1;
обект на потребление ИТН: ***, ***, магазин; обект на потребление: ***, ***, лекарски
кабинет. Освен това от описаните по Приложение № 1 към договор № *** от 17.05.2010г.
девет броя обекти, ищцовото дружество претендира заплащане на топлинна енергия само по
отношение на три от тях, поради което се налага косвен извод, че промяната в собствеността
по отношение на останалите обекти е отчетена. С оглед на изложеното съдът намира за
установено, че към процесния период 01.07.2019г. – 30.09.2021г. ответното дружество е
било собственик на недвижимите имоти, за които е начислена топлинна енергия, поради
което и има качеството на потребител на топлинна енергия.
3
От приетото по делото заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза се
установява, че през процесния период 01.07.2019г. – 30.09.2021г. абонатната станция,
обслужваща жилищния блок в *** е работила, като е подавала ТЕ за отопление и БГВ.
Според вещото лице общото количество потребена ТЕ, отчетено по общ топло-студомер в
абонатната станция се е разпределяло като ТЕ за сградна инсталация, пропорционално на
отопляемите обеми на обектите в нея. Няма разлика между разпределеното от топлинния
счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищцовото дружество. Според вещото лице
начинът на разпределение и начисляване на потребената ТЕ съответства на специалната
методика от нормативните актове. Вещото лице е изготвило експертизата, като е ползвало
не само предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния счетоводител, относно
дяловото разпределение. Заключението не е оспорено, няма основание да не се кредитира,
доколкото експертът е отговорил обективно и компетентно на поставените му задачи.
Разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост се извършва по
система за дялово разпределение, съобразно чл.139, ал.1 ЗЕ. Общото консумирано
количество топлинна енергия в сграда – етажна собственост, присъединена към една
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо
водоснабдяване и за отопление, съобразно чл.140а ЗЕ. Съобразно разпоредбата на чл.142,
ал.2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се
разпределя между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти -
чл.145, ал.3 ЗЕ. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи
не от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и
топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и др. фактори.
Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл.140, ал.3 ЗЕ и чрез нея се затоплят не
само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове, тавани и т.н., т. е.
налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето
защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да
участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без
оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В
този смисъл е и изричната разпоредба на чл.153, ал.6 ЗЕ, според която потребителите в
сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата. Поради това съдът намира, че
предявените искове са установени по основание.
Неоснователно е направеното с отговора на исковата молба възражение за погасяване на
задълженията по давност, тъй като най-старите задължения за всеки от трите обекта е за
период на консумация 01.07.2019г. – 31.07.2019г., с падеж 02.09.2019г., а исковата молба е
подадена на 24.08.2022г., следователно към посочената дата не е изтекла тригодишната
погасителна давност. В тежест на ответното дружество е да докаже изпълнение чрез
погасяване на задълженията си, но по делото е безспорно, че липсва извършено плащане.
4
Конкретният размер на задълженията се установява от приетото по делото заключение на
изготвената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като компетентно и
обективно дадено, неоспорено от страните и възлиза на сумата от 515.36 лв. главница –
стойност на количеството топлинна енергия, доставена на ответника за периода 01.07.2019г.
– 30.09.2021г. и 80.54 лв. мораторна лихва за периода от 03.09.2019г. до 23.08.2022г. Тези
размери се установяват и от представените от ищцовата страна писмени доказателства –
справки за доставена топлинна енергия по количество и стойност и препис-извлечение от
сметка. Доколкото обаче в петитума на исковата молба е направено искане по отношение на
предявения иск за главница за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 595.90
лв. съдът намира, че искът за главница следва да се уважи за сумата от 515.36 лв., а за
разликата до пълния претендиран размер да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на делото и предвид направените от страните искания, на страните следва да
се присъдят разноски съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковите претенции.
Разноските на ищцовата страна са в размер на 550 лв., от които 100 лв. държавна такса, 200
лв. депозит за СТЕ, 150 лв. депозит за ССчЕ, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, а на
ответното дружество – в размер на 450 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Поради
това на ищцовото дружество ще се присъдят разноски в размер на 484.51 лв., а на ответното
дружество – в размер на 53.60 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Рамина“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 515.36 лв. /петстотин и
петнадесет лева и 36 ст./ главница – стойност на топлинна енергия, доставена в обекти на
потребление, находящи се в *** с ИТН: ***, ателие 1; ИТН: ***, магазин; ИТН: ***,
лекарски кабинет, за периода от 01.07.2019г. до 30.09.2021г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.08.2022г. до
окончателното й изплащане и сумата от 80.54 лв. /осемдесет лева и 54 ст./ обезщетение за
забавено плащане за периода от 03.09.2019г. до 23.08.2022г., като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за главница за разликата над уважения размер от 515.36 лв. до пълния претендиран
размер от 595.90 лв.
ОСЪЖДА „Рамина“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Хр. Г.
Данов“ № 37 сумата от 484.51 лв. /четиристотин осемдесет и четири лева и 51 ст./
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Хр. Г.
Данов“ № 37 да заплати на „Рамина“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
5
управление *** сумата от 53.60 лв. /петдесет и три лева и 60 ст./ направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6