№ 791
гр. София, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000503558 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Б. С. Г. срещу
решение № 265151/ 30.07.2021г. на СГС, ГО, 7 състав, постановено по гр.д.
№ 439/19г. в частта, в която е отхвърлен искът й с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 100 000 лв. до 150 000лв. за обезщетение за
неимуществени вреди, както и в частта, в която е отхвърлен искът й с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД до пълния предявен размер.
Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба и от ЗД „Бул
Инс“ АД в частта му, в която е уважен предявеният иск за неимуществени
вреди за сумата над 10 000 лв. до 100000 лв. и иск за имуществени вреди над
57 лв. до уважения размер от 114лв.
Жалбоподателят Б. Г. поддържа, че в обжалваната част решението е
неправилно поради необоснованост. Съдебният акт противоречи на чл.52 от
ЗЗД. Съдът неправилно е приложил материалния закон относно размера на
обезщетението за неимуществени вреди като той не отговаря на степента,
интензитета и продължителността на неимуществените вреди. Не са отчетени
в достатъчна степен и в съвкупност причинените й тежки травматични
увреждания, както и психическото й състояние. Счита, че на пострадалото
1
лице трябва да бъде определен такъв точен паричен еквивалент на понесените
физически болки, емоционални страдания, психически сътресения и битови
неудобства, съпътстващи ежедневието му за определен период от време.
Сочи, че неправилно е определен периодът на лихвата за забава.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в атакуваната
от нея част и да постанови друго, с което да уважи предявения иск над сумата
от още 50 000лв., както и да й присъди пълния размер на лихвата за забава.
Жалбоподателят ЗД „Бул Инс“ АД поддържа, че в обжалваната от него
част решението на СГС е постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон и е неправилно. Не оспорва прилагането на чл.45 от ЗЗД
и изводите на съда в тази връзка. Оспорва ги по отношение на
основателността на възражението за съпричиняване от страна на ищеца.
Счита за неоспорим факта, че ищецът е била без поставен предпазен колан.
От представените медицински документи се установява, че тя е била приета в
болница на 03.10.2017г. в безсъзнателно състояние. Описана е повърхностна
рана на главата/подкожен оток/ в дясната челно- теменна област. Не са
описани други травматични изменения. От направените образни изследвания
е било констатирано единствено черепно- мозъчна травма с кръвоизлив под
твърдата мозъчна обвивка в лявата темпорално-теменна област. След
оперативната интервенция Б. Г. се е възстановила до степен на ясно
съзнание, без огнища на неврологична симптоматика. Изписана е в добро
общо състояние. Счита, че при ищецът е имало стандартно протекла в
клиничната си част, така и при проведеното лечение неусложнена черепно-
мозъчна травма. Счита присъденото обезщетение за завишено по размер.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС над сумата от
10 000лв. до уважения размер от 100 000лв. и го отхвърли в тази част, както
и иска за имуществени вреди над 57лв. до 114 лв..
Б.Г. в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата на застрахователя. Счита я за
неоснователна.
Ответникът в съдебно заседание чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата на другата страна.
Третото лице помагач И.В. не взема становище по жалбите.
2
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с искове по чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. В
исковата молба ищецът Б. Г. твърди, че на 02.10.2017г. в гр. София е
настъпило застрахователно събитие- ПТП между лек автомобил „ Ситроен
Ксара Пикасо“ с рег. № ***, управляван от С. М. М. и лек автомобил „Ланд
Ровър“ с рег. № ***, управляван от И. И. В.. Пътният инцидент е настъпил на
кръстовището на ул. „Хр. Колумб“ и ул. „ Продан Таракчиев“. Съставен е
констативен протокол за ПТП от 02.10.2017г. като е образувано ДП №
11380/17г. на СДВР. Установено е, че събитието е настъпило при независимо
съизвършистелство от страна на двамата водачи. В следствие на
катастрофата ищецът е била настанена в УМБАЛ „ Св. Анна“ в състояние на
кома и с опасност за живота. Б. Г. е получила следните увреждания: кома и
тежка черепно мозъчна травма, проявена с остър кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка в лявата челно- слепоочна област, контузия на главния
мозък, подкожен оток в дясно челно- теменно, дифузен мозъчен оток,
кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка високо челно- теменно в ляво 13
мм, силно стеснени до липсващи субарханоидални пространства, дислоциран
наляво ляв страничен вентрикул. Предприето е спешно лечение с извършване
на оперативна интервенция -краинотомия, след което е била настанена в
КАИЛ. Назначено й е медикаментозно лечение. На 16.10.2017г. е била
изписана като са й дадени препоръки за спазване на лечебно- охранителен
режим за три седмици, назначени са й били хранително- диетичен режим и
медикаментозно лечение. Травмите представляват тежка телесна повреда, а
по медикобиологичен признак постоянно общо разстройство на здравето,
опасно за живота. Уврежданията са довели до болки и страдания, до
отклонение от нормалната жизнена дейност, ограничаване на възможностите
на ищеца да взаимодейства нормално с обкръжаващата я среда, психически,
социални и интелектуални затруднения. Виновните за ПТП водачи са имали
застраховка при ответното дружество и в VGH Landschaftliche Brandk,
Hannover и НDI Global SE, Hannover. По отношение на водача И.В. е имало
наказателно производство, завършило със сключено споразумение с
прокуратурата от 03.09.2018г. Ищецът е подала писмена застрахователна
претенция пред ответното дружество, което е заявило готовност да й изплати
3
10 000 лв. или половината от дължимото застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди. Счита, че този размер не удовлетворява болките и
страданията й. Затова ищецът моли съда да осъди ответника да й заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 250 000 лв., в едно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното му изплащане , 17 152, 78лв. лихва за забава за периода
10.05.2018г. до завеждане на исковата молба, 114 лв. имуществени вреди, в
едно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК
заявява, че оспорва исковете по основание и размер. Направен е анализ на
представените с исковата молба медицински документи. Прави възражение
за съпричиняване като твърди, че ищецът е била без поставен предпазен
колан. Ответникът твърди, че ПТП е настъпило при независимо
съизвършителство и от двамата водачи.
В хода на първоинстанционното производство като трето лице помагач
е конституиран И.В. на страната на ответника. Срещу него ЗД „Бул Инс“ АД
е предявил обратен иск в срока по чл. 219, ал.3 във вр. с ал.1 от ГПК за
сумата от 30 000лв., частичен от 178 177,85лв.
В отговора на обратния иск И. В. е заявил, че не оспорва описаното в
исковата молба ПТП, станало на 02.10.2017г., както и че той и другия водач
са съизвършители. Счита, че степента на съпричиняване на всеки един от
тях е различна. За С. М. 90% и 10% за него. Според този обем съдът трябва
да разпредели обезщетението.
Безспорно е, че на 02.10.2017г. е настъпило описаното в исковата молба
ПТП. За него е съставен констативен протокол за ПТП № К-716/03.10.2017г.,
протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата и фотоалбум.
Безспорно е, че при произшествието е пострадал ищецът.
Не се спори, а и видно от представената към исковата молба справка от
Гаранционния фонд е, че за лек автомобил „ Ситроен Ксара Пикасо“ с рег. №
*** е имало застраховка „Гражданска отговорност“ валидна към датата на
произшествието при ответника.
Във връзка с пътния инцидент е образувано ДП 11380/17 на СДВР.
4
Не се спори, че водачът И. В. е сключил споразумение с прокуратурата
като се е признал за виновен за настъпилото ПТП на 02.10.2017г., при което е
пострадала Б. Г.. Прието, че инцидентът е станал при независимо
съизвършителство.
Безспорно е, че ищецът е отправил извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, получена от ответното
дружество на 05.09.2018г., по която е образувана щета. По нея не е
изплатено застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди.
С оглед твърденията в исковата молба ищецът е представил
медицински документи- епикриза, изходяща от УМБАЛ „ Света Анна“ АД,
амбулаторни листове, болничен лист, документи от образни изследвания,
разходни документи във връзка с претендираните имуществени вреди.
В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза,
изготвена от вещо лице неврохирург. Тя е установила травматичните
увреждания, получени от ищеца: Черепно-мозъчна травма, състояща се от
следните компоненти: тежка контузия на мозъка с промяна в яснотата на
съзнанието до безсъзнателно състояние/кома/, остър травматичен кръвоизлив
под твърдата мозъчна обвивка в лява слепоочно-теменна област на черепа,
остър травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в лява челно-
теменна област на черепа с ширина 13 мм, дифузен мозъчен едем,
компресионно-дислокационен синдром с изместване на дясно на левия
страничен вентрикул, минимален травматичен кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки/субарахноидален/ в челната област на мозъка, подкожен
травматичен кръвоизлив в дясна челно- теменна област на главата. Лицево-
челюстна травма изразяваща се в разкъсноконтузна рана на горната устна
около 0, 5 см., неизискваща хирургично зашиване. Вещото лице е посочило,
че по медикобиологичен характер тежката черепно- мозъчна травма
представлява разстройство на здравето временно опасно за живота. Без
своевременна реанимационна и високоспециализирана неврохирургична
помощ/ евакуация на травматичния кръвоизлив под твърдата мозъчна
обвивка/ травмата би довела до летален изход. При постъпване в болничното
заведение Б. Г. е била неконтактна в кома, оценена по ГКС на 8т. Няма
описана отпадна неврологична симптоматика. На 05.10.2017г. /втори след
5
оперативен ден/ е екстубирана, а от 08.10.2017г. е на лечение в Клиниката по
неврохирургия. В ранния след оперативен период е имала десностранна
хемипареза/ двигателна слабост на десни крайници/, която е отзвучала в
следващите дни. Провеждано е медикаментозно лечение, обезболяващи
препарати, антикуагулант. Изписана е на 16.10.2017г. с подобрение. Дадени
са препоръки на ищеца. Възстановителният период от тежката мозъчна
контузия е година- година и половина. На ищецът е проведено лечение с
антиконвулсивен препарат Депакин хроно за период от около 1 година. Най-
интензивни болки при черепно- мозъчна травма Б. Г. е чувствала в периода
на болничното лечение, по време на превръзките на оперативната рана и при
сваляне на конците. След изписването й в първите няколко месеца не е имала
такива епизоди. Появило се е пулсиращо главоболие след спиране на
противоепилептичния медикамент. Активните реанимационни мероприятия
и спешното оперативно лечение са предотвратили развитие на изместване на
мозъка и притискане на мозъчния ствол. Това е довело до проясняване на
съзнанието, стабилизиране на жизнените функции и запазване на живота й.
Извършените плащания в размер на 114 лв. са свързани с претърпяната
черепно- мозъчна травма. При извършения личен преглед на 09.12.2020г.
вещото лице е установило, че ищецът е в добро общо състояние с ясно
съзнание , адекватна. Тя е съобщила за периодична поява на пулсираща
болка в лявата половина на главата, отшумяваща за около 10 мин. В
окосмената част на главата, слепоочно челно има оперативен разрез 1-2 см.,
видим в срединната челна област преди линия на окосмяване.
Допусната автотехническа експертиза е посочила, че разрешената
скорост на движение в пътния участък на местопроизшествието е 30 км/ч.
Определена е скоростта на движение на двата автомобила преди настъпване
на удара. Вещото лице е посочило, че ако водачът на лек автомобил „Ланд
Ровър“ се е движел със скорост от 55, 54км/ч или 30 км/ч е могъл да
предотврати произшествието. В съдебно заседание е допълнил заключението
си, че и водачът на другия лек автомобил е нарушил правилата, тъй като не е
дал предимство на движещия се направо „Ланд Ровър“.
Допусната комплексна автотехническа и медицинска експертиза е дала
заключение за предназначението на обезопасителния колан, както и че
лекият автомобил „Ситроен“, е оборудван с триточкови колани за всички
6
места. При страничните удари в първоначалния момент при удара тялото, под
действието на инерционните сили, се насочва към вратите, колонката на
автомобила, по посока на удрящата повърхност като предпазният колан не
може да предпази тялото от деформациите на купето, насочени навътре.
Главата не е обхваната от предпазния колан. В случая ударът между двата
автомобила е настъпил между предната дясна чат на „Ланд Ровър“ и в
областта на предна дясна врата и калник на лек автомобил „Ситроен“. Вещите
лица са направили извод, че ищецът е била пътник в лекия автомобил на
мястото зад водача. Според вещите лица ударът е настъпил в ляво слепоочно-
теменно. В съдебно заседание експертите са пояснили, че ако ищецът е била
без предпазен колан би имала травми от удар в облегалката на предната
седалка- глава, гърди, корем. Тя няма такива, отразени в медицинските
документи.
Съдът кредитира заключенията на допуснатите експертизи като
компетентни, обосновани и безпристрастни, основаващи се на научните
правила и професионалния опит на експертите.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Л. е майка на ищеца и желае да свидетелства. Знае за
пътния инцидент, станал с дъщеря й на 02.10.2018г. Тя, заедно с ансамбъл
„Б.“, където ищецът е танцьорка са били на турне в Лондон и са се връщали
от там. Трябвало е да се приберат със самолет. Живеят близо до летището и
дъщеря й й е писала, че са кацнали и се прибират. Чакала я е, но е минал
повече от час. Обидил й се е непознат номер. По телефона й се е представила
колега на дъщеря й Е. й и е казала, че дъщеря й е в Окръжна болница и че
изпраща кола да я вземе. Било е късно вечерта към 22.30-23 ч. Когато се е
обличала са й се обадили от 8мо РПУ, където свидетелят работи. Колегите са
й казали, че има настъпило ПТП на „Александрията“ при летището. Отишла е
в болницата и там е заварила по- голяма част от колегите на ищеца. Попитала
е къде е дъщеря й и са и казали, че не са я виждали, но линейка я е докарала.
Свидетелят не е видяла ищеца доста време. Дошъл е лекар, който й е казал, че
дъщеря й си е ударила главата и е в безсъзнание. Трябвало е бързо да
подпише документи, за да й отворят главата и да й се направи операция.
Подписала е и са направили операцията. Казали са й, че зависи от
състоянието на ищеца кога ще я събудят. Държали са я в медикаментозна
7
кома. Било е понеделник. Всеки ден тя и колегите са ходели в болницата На
втория ден са й казали, че е започнала да диша. В петък преди обяд са й
казали, че е контактна и са разрешили да влезе. Ищецът е била със затворени
очи, говорела й е, но не е реагирала. Лекарят я е извикал по име и тя е
отворила очи, но отново ги е затворила. В събота е успяла да говори с нея. В
неделя е изведена от реанимация. След това е престояла още една седмица.
Общо две седмици е била в болница. След това лечението й е продължило.
Била е под въздействието на много лекарства след изписването. Само е
спяла. Ставала е, хранила се е и отново е лягала да спи. Казвала е, че главата
й тежи. Около месец свидетелят е била при ищеца, след това дъщеря й е
започнала да върши и други неща. Проблем е било, че е била без коса и не е
искала да вижда никой. Не е искала да излиза. Скоро приятелят й е успял да я
изведе навън. Готвели са я да стане *** на ансамбъла, но това не се е
случило. Първо са купили кърпа, а след това и перука. Опитала се е да се
върне към нормалния начин на живот. Лекарите са казали, че трябва да пие
„Депакин“ една година. От него е покачила килограми. Ищецът е настоявала
да ходи и да играе, но неврологът й е отказвал. Казала й е, че при всяко едно
по – голямо движение, може да направи гърч и това да й коства живота. По
настояване на ищеца от началото на месец април е отишла в залата. Била е
предупредена, че в момента, в който я заболи глава, трябва да сяда. Една
година след инцидента не са я допускали до сцената. Не е солистка, но играе.
Операцията е от средата на главата до зад лявото й ухо. Точно в средата на
главата има отрязък колкото монета от 5 ст. без коса. Ходили са на лекар, за
да видят дали може да се присади коса. Казали са им, че няма мастна тъкан
под този шев и дори да се присадят луковици те ще умрат. Това безпокои
ищеца. Опитва се да прикрива това място. Сега често се случва да я боли
глава. Взели са направление за невролог, но не са правили скенер. От
инцидента цикълът й е станал нередовен и е ходила на гинеколог и
ендокринолог. Оказало се е, че има проблем с щитовидната жлеза.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на лични
впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага. Обсъжда ги при
условията на чл.172 от ГПК поради близката родствена връзка между него и
ищеца, но ги счита за достоверни, убедителни и без противоречие с
останалите събрани доказателства.
8
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100
000лв. като е приел, че възражението за съпричиняване е неоснователно.
Решението е в влязло в сила в частта, в която искът за неимуществени вреди
е уважен за 10 000лв. и в сила в частта, в която искът за имуществени вреди е
уважен за 57 лв. Решението е влязло в сила в частта, в която искът за
неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 150 000лв. до 250 000лв.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно съединени
искове по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за имуществени
и неимуществени вреди и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск
пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на
определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в
чл.496, ал.1 от КЗ. Изтичането му обуславя допустимостта на претенцията. /
опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. №
179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а
и от доказателствата се установява, че ищецът е отправил писмена претенция
към ответника за определяне и изплащане на обезщетение за неимуществени
9
вреди. В тримесечният срок застрахователят е определил такова с
неудовлетворяващ размер. Обезщетение не е изплатено. С оглед на това
следва да се приеме, че предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ
е допустим. Това обуславя активната материална и процесуална
легитимация на ищеца да претендира обезщетение за претърпените от него
вреди срещу застрахователя на деликвента.
Застрахователят по задължителната застраховка „гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
Той има задължението да покрие, в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца е да докаже наличието им с
всички допустими доказателствени средства, както и съществуването на
валидна задължителна застраховка „гражданска отговорност“ между
деликвента и ответника- застраховател.
По делото не се спори, че гражданската отговорност за водача на лек
автомобил „ Ситроен Ксара Пикасо“ с рег. № *** е била застрахована при
ответника- застраховател. Застраховката е била валидна към момента на
настъпване на произшествието. Не се оспорва механизма на настъпилото
ПТП. Застрахователят не оспорва наличието на елементите от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД по отношение на водача, чиято гражданска
отговорност е застраховал. С оглед на това следва да се приеме, че са
настъпили предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, поради
което застрахователят е пасивно материално легитимиран да отговаря по
предявения иск.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди, налице ли е съпричиняване от
ищеца на вредоносния резултат като е нарушил ЗДвП.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
10
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. Допусната е медицинска експертиза, която е посочила получените
от ищеца травми: Черепно-мозъчна травма, състояща се от следните
компоненти: тежка контузия на мозъка с промяна в яснотата на съзнанието до
безсъзнателно състояние/кома/, остър травматичен кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка в лява слепоочно-теменна област на черепа, остър
травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в лява челно- теменна
област на черепа с ширина 13 мм, дифузен мозъчен едем, компресионно-
дислокационен синдром с изместване на дясно на левия страничен
вентрикул, минимален травматичен кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки/субарахноидален/ в челната област на мозъка, подкожен травматичен
кръвоизлив в дясна челно- теменна област на главата. Лицево-челюстна
травма изразяваща се в разкъсноконтузна рана на горната устна около 0, 5
см., неизискваща хирургично зашиване. По своя медико- биологичен
характер черепно- мозъчната травма е довела до разстройство на здравето
опасно за живота. Проведеното по спешност лечение чрез краниотомия и
евакуация на травматичния кръвоизлив е било животоспасяващо за ищеца.
Б. Г. е постъпила в болничното заведение в състояние на кома, оценено по
ГКС с 8 точки. В първите два дни от болничния престой е била интубирана и
настанена в КАИЛ. Първоначално за ищеца са полагани реанимационни
грижи, които са били неотложни и навременни съобразно добрата
медицинска практика. От двете получени травми с голяма тежест е черепно-
мозъчната, която е създала за пострадалата изключителни неудобства и
опасност за живота й. Грижи за нея са полагани от майка й. Разкъсно-
контузната рана на горната устна е довела само до болки и страдания.
Лечебният и възстановителен период от черепно- мозъчната травма са
11
продължили година- година и половина. През него ищецът е трябвало да
приема противоепилептичен медикамент. За установяване на състоянието й
към настоящият момент вещото лице П. е извършило личен преглед на
09.12.2020г. и е посочил, че Б. Г. е в добро общо състояние, ясно съзнание,
контактна, адекватна. Не се установява менингиален синдром, без
епилептични припадъци, без трайни последици от преживяната черепно-
мозъчна травма. Експертът е установил в окосмената част на главата,
слепоочно- челно оперативен разрез около 1-2 см., който е видим в
срединната челна област. За участък без коса съобщава свидетелят Л., който
създава неудобство на ищеца от естетична гледна точка. При определяне на
обезщетението следва да се съобрази, че Б. Г. е имала дълъг лечебен и
възстановителен период, с полагани реанимационни и интензивни грижи,
имащи животоспасяващ характер, без остатъчни трайни последици за
здравето й. Тя е получила обичайната остра стресова реакция, характерна за
емоционалното състояние на пострадали при пътни инциденти. Няма
ангажирани доказателства за трайна психологична или психична травма като
резултат от изживяното ПТП. Свидетелят Л. депозира показания, че
преживяната травма е попречила на ищеца да стане *** на ансамбъл „Б.“,
където тя танцува. Поради липсата на коса, премахната поради
оперативното лечение, Б. Г. не е искала да излиза докато не е започнала да
слага първо кърпа, а след това и перука. Първоначално не е можела да
танцува като е била предупредена от лекар, че всяко едно по- голямо
движение може да доведе до гърч и това да й коства живота. Това обаче не
отразява трайно болестно състояние. Като съобрази, че ищецът има добро
общо здравословно състояние, нейната възраст – 21 години към момента на
пътния инцидент, но продължителен възстановителен и лечебен период,
както и обективните трайни последици – липса на окосмяване в средата на
главата, счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение е
100 000лв.
По възражението за съпричиняване .
Нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД предвижда санкция за увредения, ако е
допринесъл за вредите, чрез намаляване на обезщетението, което му се
дължи. Съпричиняването на вредоносния резултат изисква поведението на
пострадалия, изразяващо се в действие или бездействие, да е било
12
противоправно или не, но фактически да е в причинна връзка и да е
допринесло за настъпилите вреди. За да е налице съпричиняване не е
необходимо пострадалият да има вина за увреждането. На основание чл.154
от ГПК в тежест на ответника е да докаже с всички допустими и относими
доказателства съпричиняването на вредите от страна на пострадалия. От
него застрахователят черпи благоприятни правни последици и при
недоказването му, следва да се приеме, че не са се осъществили твърдените
факти по съпричиняването на вредите. В тази връзка следва да се обсъдят
заключенията на комплексната експертиза. Възражението за съпричиняване е
въведено в процеса с отговора на исковата молба и се поддържа във
въззивната жалба на застрахователя и по което въззивният съд дължи
произнасяне, а именно за допуснато нарушение на чл.137а от ЗДвП. Тя
вменява в задължение на водачите и пътниците в МПС от категория М1, М2,
М 3 и N1,N2 и N3, когато са в движение да използват обезопасителни
колани, с които те са оборудвани. Нормата е императивна, установена в
обществен интерес и имаща за цел да съхрани живота и здравето на водачите
и пътниците в МПС. Всяко отклонение от нея е нарушаване на закона и
означава противоправно поведение на нарушителя. Непоставянето на
обезопасителен колан поставя в завишен риск субектите, които имат това
задължение. От заключението на комплексната автотехническа и
медицинска експертиза се установява, че пострадалата е била пътник в лек
автомобил „Ситрон Ксара“ на задна лява седалка. Ударът, който е настъпил
между него и другият лек автомобил е бил преден в дясната странична част
на МПС, в което е пътувала Б. Г.. Предпазните колани са ефективни при
челен удар. И ако те са правилно поставени от пътника, главата остава
свободни. Травмите в областта на главата са получени от ищеца в удари в
деформирания таван. Вещите лица са пояснили, че тези травми могат да се
получат и при поставен предпазен колан. Ако тя е била без поставен
предпазен колан бил получила и други травми- в областта на гръдния кош, в
гръбначния стълб, в таза. С оглед на тези данни съдът приема за
неоснователно направеното възражение за съпричиняване.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съобрази, че произшествието е настъпило през 2017г., икономическата
конюктура и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде водещ и самостоятелен
13
критерий за съда при справедливото репариране на неимуществените
вреди./ Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., II т.о на ВКС, Р №
60090/29.07.2021г. по т.д. № 1472/20г., ВКС I т.о. /. Обезщетението отразява
степента на уврежданията, трайните последици от тях, ако има такива, както
и други обективни факти, които са предмет на доказване и които да са
доказани в хода на съдебното дирене. Определеният размер на обезщетение
на Б. Г. от 100 000 лв. представлява 217 минимални работни заплати за
страната за 2017г./460 лв. МРЗ за 2017г./ и 93 средно месечни заплати при
1064 лв. средно месечна работна заплата за страната за месец октомври на
2017г. Определеното обезщетение е съответно на жизнения стандарт на
страната към правнорелевантния момент.
По иска за имуществени вреди.
Застрахователят отговоря по отношение на пострадалия при пътно
произшествие за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от него. Той носи отговорност и за претърпените имуществени вреди,
направени във връзка с лечението и възстановяването на пострадалия. Те са
били предявени пред застрахователя с писмената застрахователна претенция,
получена от него на 05.09.2018г., което прави иска допустим. Представените
разходни документи, установяващи заплатени парични суми в размер на 114
лв. са във връзка с получените травми от ищеца. Това е установило и вещото
лице от единичната медицинска експертиза. Искът е основателен и доказан
до претендирания размер.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Законодателят е предвидил санкция за длъжника, който неизпълнява
навреме паричното си задължение към кредитора. Той отговаря по
отношение на него с друго задължение, изразяващо се в присъждане на лихва
за забава. Спорен по делото е началният момент, от който се дължи
мораторна лихва от застрахователя при предявен иск по чл.432, ал.1 от КЗ.
Настоящата инстанция приема, че следва да се прави разграничение между
разпоредбите на чл.429, ал.3 и чл.497 КЗ. Първата има предвид лихвата за
забава, която се плаща от застрахования. Съгласно чл. 429, ал.3, изр.2-ро КЗ
вр.чл. 493, ал.1, т.5 и чл. 429, ал.2, т.2 КЗ, застрахователят дължи на
увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка
"Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване на
14
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
деликвент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на
застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на
отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната
сума. Втората разпоредба/ на чл.497 КЗ/ урежда случаите, на лихвата за
забава при гражданската отговорност на автомобилистите, която е специална
спрямо първата. Това е лихвата, която се дължи от застрахователят, когато не
е определил и изплатил в срока по чл.380, ал.1 във вр. с чл.496, ал.1 от КЗ
обезщетението. Затова е неоснователно поддържаното от жалбоподателя-
ищец твърдение за началния момент на лихвата върху обезщетението за
неимуществени вреди. В случая е приложима разпоредбата на чл.497 от КЗ
и лихва за забава върху претендираното обезщетение за неимуществени
вреди се дължи от 10.05.2018г.
Според чл.497 от КЗ лихвата за забава не се дължи нито от момента на
деликта, нито след изтичане на седмодневния срок от уведомяването на
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. Горната разпоредба
предвижда, че законната лихва върху обезщетението се дължи от по- ранната
от двете дати. Първата е свързана с изтичането на 15 работни дни от
представяне на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ. Втората е свързана
с изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателствата, поискани от застрахователя по реда на
чл.106, ал.3 КЗ.
Поради изложеното решението на СГС следва да се потвърди в
обжалваните части.
По разноските.
С оглед изхода на спора на жалбоподателят-ищец се дължат разноски
за производството пред САС, но тъй като такива не са сторени не следва да
му се присъждат. На основание чл.38 от ЗАдв. на адв. З. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 2753, 57лв. за САС.
На ответника разноски за настоящата инстанция се дължат в размер на
1428,57лв. Неоснователно е направеното от процесуалния представител на
ищеца възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, доколкото претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение е в размер по минималния по чл.7, ал.2
от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
15
възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265151/ 30.07.2021г. на СГС, ГО, 7
състав, постановено по гр.д. № 439/19г. в частта, в която е отхвърлен
искът на Б. С. Г. с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 100 000
лв. до 150 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта,
в която е уважен искът й с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата
над 10 000 лв. до 100 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, както и
в частта в която е уважен иск по чл.432, ал.1 от КЗ за сумата от 57 лв. до
114лв. за обезщетение за имуществени вреди, както и в частта, в която е
отхвърлен искът й с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД над сумата от 1055,
56лв. до пълния предявен размер от 17 152, 78лв.
ОСЪЖДА ЗД „ Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „ Дж.
Баучър“ № 87 да заплати на адв. П. Д. З., гр. ***, бул. „***“ № 111, ет.1
сумата от 2783, 57 лв./ две хиляди седемстотин осемдесет и три лева и
петдесет и седем стотинки/ адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция на основание чл.38 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Б. С. Г., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. Ж,
ет.3, ап.145 и със съдебен адрес: гр. ***, бул. „***“ № 111, ет.1 чрез адв. П.
ЗН. да заплати на ЗД „ Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „ Дж.
Баучър“ № 87 сумата от 1428, 57 лв. / хиляда четиристотин двадесет и
осем лева и петдесет и седем стотинки/ разноски по делото пред САС.
Решението на СГС е влязло в сила в останалата част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
16
1._______________________
2._______________________
17