№ 10337
гр. София, 04.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20241110141004 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно оснвоание чл. 26, ал. 1 , пр. 1 ЗЗД. иска се от съда да признае за
установено, че сключеният между ищеца и ...... договор за паричен заем № 2691989 е
нищожен като съдържащ неравноправни клаузи на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП -съдържа
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя – неравноправна е защото задължава потребителя при
неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано високо възнаграждение за
поръчителство /чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП/; В условия на в евентуалност - Нищожен е на
основание чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК, чл.21, ал.1 от ЗПК -
Годишният процент на разходите в процесния договор вследствие на сключения въз основа
на нея договор за поръчителство става повисок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, както и заобикаля закона защото посочения в
договора ГПР е различен от действителния. Основанията за нищожност на договора за
поръчителство са предявени в следната последователност и при условие на евентуалност:
Главно основание -чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД- изначална липса на основание; В
условие на евентуалност - чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД – противоречи на закона - – чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗЗП; - чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД – заобикалят закон – чл.19 ал.4 от ЗПК; - чл.
26, ал. 1, предл. трето ЗЗД – накърняват добрите нрави; Нищожен е като съдържащ
неравноправни клаузи на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП -съдържа уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя –
неравноправна е защото задължава потребителя при неизпълнение на негово задължение да
заплати необосновано високо възнаграждение за поръчителство /чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП/; В
условия на в евентуалност - Нищожен е на основание чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД във вр. с
чл.19, ал.4 от ЗПК, чл.21, ал.1 от ЗПК - Годишният процент на разходите в процесния
договор вследствие на сключения въз основа на нея договор за поръчителство става повисок
1
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България, както и
заобикаля закона защото посочения в договора ГПР е различен от действителния.
Основанията за нищожност на договора за поръчителство са предявени в следната
последователност и при условие на евентуалност: Главно основание -чл. 26, ал. 2, предл.
четвърто ЗЗД- изначална липса на основание; В условие на евентуалност - чл. 26, ал. 1,
предл. първо ЗЗД – противоречи на закона - – чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗЗП; - чл. 26, ал. 1, предл.
второ ЗЗД – заобикалят закон – чл.19 ал.4 от ЗПК; - чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД –
накърняват добрите нрави;
Сключеният Договор за потребителски кредит № 2691989/19.12.202г. ищецът твърди
да е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във
връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са
посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в Договор
за потребителски кредит № 2423161 / 28.07.2021г. е посочен годишен лихвен процент, но
липсвало обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване
дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив.
Нарушението било още по съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план
има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна
лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да
се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания
от заемодателя. Погасителния план изцяло не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, в него
липсва задължителната информация по ЗПК.Така претендираната сума по Договор за
потребителски кредит и Договор за поръчителство не била индивидуализирана по никакъв
начин, не става ясно каква част от нея е главница, каква част е лихва и каква част е такса
гарант, както и дали не се съдържа в нея и друга сума. Липсвало процент на разходите,
който да е посочен, а заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде
разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко
свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от
потребителя. Сключването на Договор за поръчителство е бил въздигнат, като елемент от
сключването на договор за паричен заем, без когото последният не може да бъде сключен.
Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане
на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да
не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Наред с това посочването в кредитния
договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните
представлявала заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от
Закона за защита на потребителите. В условията на евентуалност, счита че клаузата на чл.4
ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 2423161 / 28.07.2021г. въз основа на която
клауза е сключен Договор за гаранция/поръчителство е нищожна на основание чл.26 ал.1
пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП. Сключването на договор за поръчителство е
въздигнат било в условие за отпускането на кредита, което ако не бъде осъществено, няма да
2
бъде отпуснат последния. Посочената клауза, водило до нееквивалентност на насрещните
престации и накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Клаузата е
във вреда на потребителя и не отговарят на изискванията за добросъвестност и води до
неравновесие в правата на страните, като по този начин са в ущърб на доверителя ми като
потребител / чл.143 ал.1 ЗЗП / . Посочените по-горе клаузи не са формулирани било по ясен
и недвусмислен начин /чл.147 ал.1 ЗЗП/ и разглеждани сами или в съвкупност с договора за
гаранция /поръчителство/ не позволявят на потребителя да прецени икономическите
последици от сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП . Счита, че клаузата на чл.4 ал. 1
от Договор за кредит не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП.
По отношение на втория установителен иск, счита, че така сключеният Договор за
предоставяне на поръчителство от 28.07.2021г. сключен с дружеството „Ай тръст“ ЕООД е
нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с
чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП. Нееквивалентност между престациите е била налице.
Възнаграждението, което следва да се заплати по Договор за предоставяне на
поръчителство, е следвало да бъде отразен в определение ГПР.
При извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се
установяввало, че същите са свързани лица. Посоченият по-горе Договор за поръчителство
бил е разбираем и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП.
Ответника в срока за отговор на исковата молба оспорва иска по основание и по
размер.
Ответникът „Ай Тръст“ е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва иска. Признава сключването на договора за заем и договора за поръчителство, но
счита, че и двата договора са действителни и отговарят на всички императивни изисквания.
Ответникът „.... също е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва исковете. Признава сключването на договора за заем и договора за поръчителство,
но счита, че и двата договора са действителни и отговарят на всички императивни
изисквания. Ответникът „.... е предявил спрямо ищецата и насрещен осъдителен иск.
Посочва, че непогасените задължения възлизат в размер на 4645,08г. непогасена падежирала
главница , която се дължала независимо от това дали договора щял да бъде обявен за
недействителен и иска осъждане на ищцата да заплати на ответника по главния иск - ......,
тази сума.
В тежест на ищеца по първоначалните искове е да установи при условията на пълно и главно
доказване: сключването на договор за кредит и договор за поръчителство със соченото в
исковата молба съдържание на оспорените клаузи, които противоречат на императивни
материалноправни разпоредби и на добрите нрави. В тежест на ответниците по
първоначалните искове е да докажат: наличието на валидни договорни правоотношения и
валидно обвързващи страните клаузи, както и индивидуална договореност между страните.
В тежест на ищеца по насрещните искове е да установи при условията на пълно и главно
доказване: сключването на договор за кредит със соченото съдържание и предоставяне на
3
заемната сума на ответника, което не се оспорва от страните. В тежест на ответника по
насрещните искове е да установи при условията на пълно и главно доказване връщане на
заемните средства в уговорените размери и срокове, за което не сочи доказателства. С оглед
становищата на страните по делото, съдът отделя за безспорно между тях, че са сключени
договор за заем и договор за поръчителство със соченото съдържание; че по договора за
заем „.... е предоставило на ищцата твърдяната сума, която е усвоена.
Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими, поради което
следва да бъдат приети. Иска се допускане на СЧЕ, което следва да се уважи. Направеното
искане за задължаване на ответника да представи договор и погасителен план следва да се
остави без уважение, доколкото не е спорен между страните този въпрос, а и е представен
към насрещен иск..
Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.04.2025г.,11:30 за
която дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА СЧЕ. ОПРЕДЕЛЯ ДЕПОЗИТ в размер на 500 лв. - вносим от ищеца в 1
седмичен срок от получаване на преписа.
Определя ВЛ - ..., което да отговори на поставените в ИМ , както и на въпросите на съда:
Постъпвали ли са плащания по договор заема, в какъв размер и как са съотнесени по
кредита по отделно - за главница, лихва и неустойки - както и за възнаграждение за
поръчителсвто.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на
спора.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение и отговорите.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4