Р Е Ш Е Н И Е
№ 1342/11.7.2022г.
гр. Пловдив, 11.07.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ХVІІІ състав, в съдебно
заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН
РУСЕВ
при секретаря Т.К., като
разгледа докладваното от председателя адм. дело № 337 по описа
за 2022 г. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на К.В.Й., ЕГН: **********, с посочен в жалбата постоянен адрес:***
качеството му на родител на малолетното дете К.К.Й., чрез адв. Б., против отказ
за предоставяне на лични данни, обективиран в писмо изх. № 94К-00-0142#1 от 13.01.2022г.,
на изпълнителен директор на Агенция за социално подпомагане /АСП/ - гр. София.
Изложени
са съображения за нарушение на материалния закон и допуснати съществени
процесуални нарушения, основания по чл. 146, т. 3 - т. 5 от АПК. По същество
твърденията се свеждат до това, че със съдебно решение от 13.03.2020 г. на
Висшия съд на Великобритания, като баща е получил попечителство върху сина си.
С посоченото съдебно решение е разпоредено детето да живее при баща си в Англия
и да има контакти с майка си, които се случват само на територията на Англия и
Уелс. Издадено е удостоверение по чл. 39 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на
Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителска отговорност,
като съгласно регламента и разпоредбата на чл. 621 от ГПК това решение следва
да бъде признато от всеки орган, пред който се представя в България.
На
12.08.2020 г. жалбоподателят подава молба до Международния център за
взаимодействие при отвличане на деца (ICACU), в качеството
му на Централен орган на Обединеното кралство по Хагската конвенция за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25.10.1980 г.
(Хагската конвенция), в която посочва, че на 02.08.2020 г. детето е отвлечено
от майка си М.Й. и доведено в България. Английският централен орган предава
всички събрани материали по случая с детето на Министерството на правосъдието в
РБ и в последствие дирекция „Социално подпомагане“ – Красно село изготвя
социален доклад относно положението на детето. Съгласно констатациите в
социалния доклад, детето съобщава за неподходящи методи на възпитание от страна
на майката, за това, че майката ограничава контактите с бащата и съществува
риск детето да бъде въвлечено в родителски конфликт. В тази връзка, отдел
„Закрила на детето“ при дирекция „Социално подпомагане“ – Красно село счита за
необходимо да продължи работата с майката и детето, като отвори случай за
закрила на детето чрез подкрепа и услуги в семейна среда. В края на ноември
2020 г. случаят е прехвърлен на дирекция „Социално подпомагане“ – Лозенец. В
тази служба е формирано досие на детето по смисъла на § 1, т. 8 от Правилника
за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет), в което се съдържат
документи, във връзка с подадени сигнали за дете в риск, неполагане на
адекватни грижи от майката, искания за изготвяне на социални доклади по
различни съдебни производства и др.
На
16.12.2021 г. жалбоподателят Й. е подал в Държавна агенция за закрила на детето
(ДАЗД) – гр. София заявление за достъп до лични данни на детето, с което
помолил да му бъде предоставено досието на детето К.Й., поддържано от дирекция
„Социално подпомагане“ – Лозенец, включително социални доклади, становища от
институции, медицинска документация, протоколи от срещи с детето, протоколи за
извършена работа, резултати от проверки и методически указания. На 26.01.2022 г.
е получил имейл от дирекция „Социално подпомагане“ – Лозенец, съдържащ като
сканиран документ процесното писмо изх. № 94-К-00-0142#1 от 13.01.2022 г. на
изпълнителен директор на АСП, с което е отказано да бъде предоставено исканото досие
на детето.
В
жалбата са изложени твърдения, че писмото е немотивирано, липсват фактически и
правни основания за издаването му. Неправилно е бил постановен отказ, мотивиран
с недостатъци на искането, доколкото не е било изпълнено задължението по чл. 30 от АПК
административният орган да даде срок за отстраняване на нередовностите и едва
тогава да прекрати производството. Посочва се още, че жалбоподателят - бащата
на детето, в качеството на лице, на което е предоставено попечителство над сина
му, е имал право да бъде информиран и да получава съдействие от органите за
закрила на детето в Р. България. Като нарушена се сочи и разпоредбата на чл. 13а от ЗЗДет., доколкото е
било налично изрично писмено упълномощаване на адвокат. Моли за отмяна на
отказа и връщане на преписката с указания да се предостави искания достъп до
лични данни в досието на детето.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К., който подържа
жалбата на заявените основания. Претендират се сторените разноски.
Ответникът
– изпълнителен директор на АСП се представлява от юриск.С., който моли за
отхвърляне на жалбата. В писмено становище по делото се подържа, че жалбата е
недопустима поради липса на годен за оспорване акт, алтернативно
неоснователност на жалбата, като се позовава на Регламент (ЕС)
2016/679,
Регламент
2201/2003
и Конвенцията за
компетентността, приложимото право, припознаването, изпълнението и
сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на
децата.
По същество се сочи, че представените от жалбоподателя документи не са
изготвени в съответствие с националното и международното законодателство в
областта на закрила на детето и не вменяват в задължение на национален орган по
закрила на детето да предоставя лични данни на дете български гражданин. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от
жалбоподателя. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият
съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, прецени представените по
делото доказателства и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с
разпоредбата на чл. 168 от АПК, за да се произнесе съобрази следното от
фактическа страна: административното производство е започнало с подаване пред
АСП на заявление вх. № 94К-00-0142 от 17.12.2021г. от К.Й. за предоставяне на
достъп до лични данни на детето К.Й., чрез адв. Б.. Заявлението е аргументирано
с чл. 15 от Общия регламент относно защитата на личните данни (Регламент
2016/679),
във вр. с чл. 37б и сл. от
Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/. Искано е предоставянето на досието на
детето, което се поддържа от дирекция „Социално подпомагане“ – Лозенец,
включително социални доклади, становища от институции, медицинска документация,
протоколи от срещи с детето, протоколи за извършена работа, резултати от
проверки и др. Към заявлението са приложени пълномощно и становище на Комисията
за защита на личните данни № П-1188/2015 от 24.03.2015г.
Като
част от административната преписка са представени становище на Комисията за
защита на личните данни рег. № ПНМД-01-23/2020 от 16.04.2020 г. относно
прилагане на чл. 15, ал. 6, изр. второ, във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 15 от
Закон за закрила на детето и Наредбата за критериите и стандартите за социални
услуги за деца, в контекста на Регламент (ЕС) 2016/679 и Закона за личните
данни (л. 131 – 146) и писмо изх. № ПНМД-01-113#1
от 06.11.2020 г. на председателя на КЗЛД, адресирано до изпълнителния директор
на АСП (л. 147 – 148). Въз основа на тези документи е издадено и процесното писмо
изх. № 94-К-00-0142#1/13.01.2022 г. на изпълнителния директор на АСП, с което е
отказано предоставяне досието на детето К.Й.. Писмото е мотивирано, както
следва: неспазване на изискването по чл. 18, ал. 2 от АПК
за представителство пред административни органи; приложеното пълномощно не е с
нотариална заверка на подписа на упълномощителя. Допълнително
са изложени съображения за приложимите правни разпоредби и е посочено, че правата
на субектите на данни по чл. 12 – 22 и чл. 34 от Регламента се упражняват при
ограниченията, посочени изчерпателно в разпоредбата на чл. 23, § 1 от
Регламента и чл. 37а, ал. 1, т. 8 от ЗЗЛД и са свързани със защитата на субекта
на данните или на правата и свободите на други лица при условия и ред,
определени със закон, в съответствие с разпоредбата на чл. 23, § 2 от
Регламента. Според
административния орган, следва да се акцентира на особената тежест, която имат
интересът и правата на детето, което е навършило 10 години, деликатността на
темата и законовата закрила на всяка информация за дете, правото му да бъде
консултирано без знанието на родителите, правото му на свободно мнение по
всички въпроси от негов интерес, за което може да потърси съдействие от
органите по закрила на детето. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 и ал. 3
от Закона за защита на детето, сведения и данни не могат да бъдат разгласявани
без съгласието на навършилото 10 години дете. Отказът за предоставяне на
исканата информация е обоснована и с липсата на актуален адрес за директна
връзка с родителя. Посочен е обхватът на личните данни, които АСП обработва по
отношение на него и на детето, както и срокът на съхранението им – до 5 години
след затваряне на случая, както и възможността за предоставяне на „копие от
личните данни“ при ограниченията по чл. 15, § 4, чл. 23 от Регламента, чл. 37а,
ал. 1, т. 8 от ЗЗЛД и чл. 11а, чл. 13 и чл. 16 от ЗЗДет.
В
хода на съдебното производство са приети допълнително следните писмени
доказателства от страните по делото:
-
от жалбоподателя, като приложения към жалбата: писмо изх. № 94К-00-0142#1 от 13.01.2022 г., издадено от изпълнителен директор на
АСП, ведно с придружителен имейл за изпращането му до К.Й. (л. 10 – 14);
заявление за достъп до лични данни от К.Й., подадено чрез адв. М.Б. до АСП,
ведно с известие за доставяне/обратна разписка (л. 15 – 17); пълномощно (л.
18); удостоверение за раждане от *** г. за лицето К.К.Й. (л. 19); заповед за
уреждане на взаимоотношения с дете по дело № FD19P00632 на
Семейния съд, заседаващ в Кралската съдебна палата на английски език, в
надлежен превод на български език (л. 20- 26); удостоверение по чл. 39 от
Регламент (ЕО) 2201/2003 на Съвета във връзка с решения по дела за родителска
отговорност на английски език, в надлежен превод на български език (л. 27 –
32); писмо изх. № ДП/Д-С-КС/762-001 от 03.11.2020 г. от директора на дирекция
„Социално подпомагане“ – Красно село, адресирано до директора на дирекция
„Международна правна закрила на детето и международни осиновявания“ в
Министерство на правосъдието (л. 33 – 35); решение № 747 от 29.06.2021 г.,
постановено по въззивно гражд. дело № 1272 от 2021 г. по описа на Апелативен съд
– София, Гражданско отделение (л. 36 – 39); изпълнителен лист от 06.07.2021 г.,
издаден от Софийски градски съд, Гражданско отделение, Брачни състави, 5-ти
брачен състав по гражд. дело № 14364 от 2020 г. по описа на съда (л. 40);
протокол от 04.11.2021 г. на помощник ЧСИ по изп. дело № 20218380408488 (л. 41
– 42); писмо изх. № 94К-00-0141 от 15.12.2021 г. на заместник изпълнителния
директор на АСП, адресирано до К.Й. (л. 43 – 45); писмо изх. №
СЛ/Д-С-ЛЦ/532-146 от 10.01.2022 г. от директора на дирекция „Социално
подпомагане“ – Лозенец, адресирано до К.Й. (л. 46 – 47); становище на Комисията
за защита на личните данни изх. № П-1188/2015г. от 24.03.2015 г. (л. 51 – 57);
-
от ответника – заповед № РД-01-3 от 11.01.2022 г. на министъра на труда и
социалната политика (л. 168).
При така
установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от
правна страна:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена от лице с правен интерес като заявител пред
административния орган и в срока по чл. 149, ал. 1
от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения: оспореното писмо притежава белезите на
индивидуален административен акт, съгласно чл. 21, ал. 1 от АПК,
тъй като е налице отказ да се предостави досието на детето К.Й. на
жалбоподателя К.Й.. Същото е издадено от надлежно оправомощен административен
орган, съгласно заповед № РД-01-3 от 11.01.2022 г. на министъра на труда и
социалната политика. Не е спорно по делото, че АСП е била сезирана с валидно
искане за образуване на административно производство по реда на ЗЗЛД. Искането
е правно аргументирано с чл. 15 от Общия регламент относно защитата на личните
данни (Регламент
2016/679),
във вр. с чл. 37б и сл. от
ЗЗЛД,
поради което е налице задължение на административния орган да се произнесе по
така подаденото заявление.
Процесното
писмо инкорпорира в себе си, от една страна съображения на административния
орган за наличие на недостатъци в приложените към заявлението документи и от
друга – тълкуване на понятията „копие на лични данни“ по смисъла на чл. 15, § 3
и § 4 от Регламент (ЕС) 2016/679 и „копие на цялостен документ“ и извод за
липса на законово основание да бъде предоставено досието на детето.
Спорният
по делото въпрос е налице ли са материалноправни основания за отказ на
администратора на лични данни да предостави на субект на данни – жалбоподателя Й.,
баща на детето К.Й., в качеството му на упражняващ попечителство, достъп до
заявените лични данни, чрез предоставяне на копие от личните данни, в заявената
от субекта форма. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗЗДет, всеки
родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, може
да иска и получава съдействие от органите по този закон. Съгласно разпоредбата
на чл. 8, ал. 2 от ЗЗДет. родителите, настойниците, попечителите или другите
лица, които полагат грижи за дете, имат право да бъдат информирани и
консултирани за всички мерки и действия, предприемани по този закон, с
изключение на случаите по чл. 13, и могат да поискат промяна на мерките при
изменение на обстоятелствата. Несъмнено е гарантирано правото на родителя на
детето да получи информация за всички мерки и действия, предприемани по ЗЗДет,
част от която е процедурата по чл. 12 и сл. от ППЗЗДет. Тази процедура се
осъществява при постъпването на сигнал в органите за закрила на детето за
нарушени негови права, включително и чрез активно намиране на информация по чл.
10, ал. 1 от ППЗЗДет. от социалните работници в дирекцията.
В
настоящия случай, не е спорно, че е налице сигнал по отношение на детето К.Й.,
подаден от министерството на правосъдието, което е поискало изготвяне на
социален доклад от дирекция „Социално подпомагане“ – Красно село. Несъмнено
такъв доклад е изготвен и жалбоподателят е запознат с него, тъй като е
представен като доказателство по делото (л. 33 – 35). След стартиране на
процедурата, на основание разпоредбата на чл. 14 от ППЗЗДет. социален работник
извършва проучване и оценка на сигнала, като събира информация от майката и
детето, след което констатира конкретни рискове за детето, поради което открива
случай на детето. Съгласно разпоредбата на чл. 17 от ППЗЗДет. социалният
работник открива досие на детето, в което се прилагат събраните по случая
информация, документи и формуляри, съгласно приложение № 3. Легалната дефиниция
на понятието „досие“ по смисъла на ППЗЗДет. се съдържа в разпоредбата на § 1,
т. 8 от ДР на ППЗЗДет. и представлява съвкупност от всички документи, данни,
подадени декларации, протоколи, планове, кореспонденция и документи (доклади)
по извършени действия за прилагане на мерките по закрила на детето, даващи
информация по случая за всяко дете в риск.
По
делото е несъмнено обстоятелството, че информация относно категории лични данни
за субекта на данни по смисъла на чл. 15, т. 1 от Регламента се съдържа в
досието на детето. Може да се предположи, че жалбоподателят разполага с
документи, за които може да се предположи, че са част от това досие, защото като
приложения към жалбата са представени отговори на АСП и на дирекция „Социално
подпомагане“ – Лозенец по повод постъпили писма и жалби, отнасящи се до детето К.Й..
В случай на констатирани недостатъци в подаденото заявление, административният
орган, в съответствие с разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от АПК е следвало да
уведоми заявителя да отстрани недостатъците, като му окаже, че неотстраняването
на нередовностите има за последица прекратяване на административното
производство. Неспазването на тази процедура съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила и е самостоятелно основание за отмяна на оспорвания ИАА.
Наред
с това, в писмото се посочва практика на КЗЛД във връзка с понятията „копие на
лични данни“ и „копие на цялостен документ“, като носител на данни. В тази
връзка, е направен извод, че „копия от документи“ от досие на дете, водено от
съответната ДСП се получават по ред, различен от реда по чл. 15, § 3 и § 4 от
Регламент (ЕС) 2016/679, при спазване ограниченията по чл. 11а, чл. 13 и чл. 16
от ЗЗДет. Липсват указания за реда, по който следва да се предостави досието на
детето, само е посочено, че органът по закрила на детето може да извършва
преценка на исканата информация, съобразно правата и свободите на други лица,
правата и висшите интереси на детето, в случаите на предприети мерки за закрила
по ЗЗДет. и ППЗЗДет. и спазване на указанията на КЗЛД, дадени на АСП със становище
рег. № ПНМД-01-23/2020 г.
В
случая, по делото не са представени доказателства за наличие на изключенията по
чл. 11а и чл. 16 от ЗЗДет. за предоставяне на информация на родителя, който е
определен за попечител на детето, въз основа на съдебен акт от чуждестранен
съд, който подлежи на изпълнение включително на територията на РБ. Не са
представени каквито и да било доказателства за несъгласие от майката на детето
за разгласяване на данни и сведения за детето, за да е налице позоваване от
административния орган на забраната по чл. 11а от ЗЗДет. Същото се отнася и до
позоваването на разпоредбата на чл. 16 от ЗЗДет., като и двете разпоредби
регламентират забрана за разгласяване на сведения и данни за дете на трети
лица, които не са родители или законни представители. Не е съобразено, че
заявителят има качеството на родител на детето и именно в това качество участва
в правоотношенията по ЗЗЛД.
Не
е налице изключението по чл. 23 от Регламент (ЕС) 2016/679 (макар че не е
изрично посочено, може да се предположи, че се касае за изключението по чл. 23,
т. 1, б. „и“), а именно че се касае за ограничение с цел да се гарантира защита
на субекта на данните или на правата и свободите на други лица. В случая,
водеща е закрилата на детето, регламентирана в ЗЗДет. и непредоставянето на
исканата информация от родителя на детето би застрашило неговите интереси.
По
изложените аргументи, оспореният ИАА е незаконосъобразен и следва да бъде
отменен, съответно преписката следва да се върне за ново произнасяне по
заявлението на жалбоподателя К.Й..
При
този изход на делото и своевременно направеното искане, на жалбоподателя следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на 510лв., в
т.ч. за държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение. В тази връзка,
съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
адвокатския хонорар, доколкото се касае за възнаграждение в минимален размер,
съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция) и
за дело с фактическа и правна сложност.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалбата на К.В.Й., ЕГН: **********,
с посочен в жалбата постоянен адрес:*** качеството му на родител на малолетното
дете К.К.Й., отказ за предоставяне на лични данни, обективиран в писмо изх. №
94К-00-0142#1 от 13.01.2022 г. на изпълнителен директор на Агенция за социално
подпомагане - гр. София.
ИЗПРАЩА преписката на изпълнителния директор
на Агенция за социално подпомагане – гр. София, за произнасяне по заявление вх.
№ 94К-00-142 от 17.12.2021 г. на К.В.Й., баща на детето К.Й..
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане –
гр. София да заплати на К.В.Й.,
ЕГН: **********, с посочен в жалбата постоянен адрес:*** размер на 510лв. (петстотин и
десет лева) разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: