РЕШЕНИЕ
№ 1054
гр. Бургас, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Александър Д. Муртев
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Гражданско дело №
20212120106586 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Агенция “Пътна инфраструктура”,
ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. С****, бул. *************,
представлявано от И. Д., чрез юрк. Е.П. срещу “Застрахователна компания “ЛЕВ ИНС” АД,
с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление гр. С*****, район **************,
представлявано от М. С. М. – Г. и П. В. Д., чрез юрк. П. М., с която се претендира
осъждането й за заплащане на сумата от 2451, 18 лв. с ДДС – главница, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на настъпване на застрахователно
събитие на 21.09.2016г., ведно с мораторна лихва върху главницата в размер на 1174, 52
лева за периода от 31.12.2016г. до 20.09.2021г., както и законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба -21.09.2021г. до окончателното й изплащане.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 21.09.2016г. на път II-99
“Бургас-Созопол- Приморско”, км. 37+700, вследствие на несъобразена скорост на движение
от страна на водача Н. Х. М. е настъпило самостоятелно ПТП с пътно превозно средство
марка “*******”, с рег. №*****, при което същото се удря в предпазната мантинела и се
преобръща по таван. Сочи се, че в резултат на ПТП-то били нанесени материали щети върху
републиканската пътна мрежа, изразяващи се в деформирани ОСП/ограничителна система
на пътя/ с обща дължина 20 м. и нарушена цялост на пътен знак “А12”, които обстоятелства
се установявали от изготвения протокол за ПТП с № 1520909/27.09.2016г. от служител при
РУ – Приморско към ОДМВР – Бургас. Към момента на настъпване на ПТП била налице
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” към ответното дружество, като
ответното дружество било поканено да заплати търсените суми. С писмо изх. № 24.00-
146/02.12.2016г. В отговор на така отправената покана за плащане постъпил отговор от
ответното дружество с вх. № 24-00-178/14.12.2016г., в което застрахователят бил посочил,
че е образувал щета № *************., касаеща настъпилото събитие на 21.09.2016г., но
поискал предоставяне на допълнителна документация: декларация за наличие на
имуществена застраховка за увреденото имущество; счетоводна и/или техническа
информация, от която да била ясна годината на монтаж на съоръжението, позовавайки се на
разпоредбата на чл.106 от сега действащия КЗ. Ищецът сочи, че в настоящата й редакция,
разпоредбата не предвижда подобни изисквания, дори приближаващи се на тези, които
поставя застрахователя посредством изисканите документи. Излага се, че в отговор на
допълнително изисканите документи и пояснения от ответното дружество, ищецът изпратил
1
до същото писмо изх. № 53-00-3636/28.12.2016г., заедно с приложена декларация за липсата
на заявена претенция към друг застраховател. В писмото се съдържало и отговор на
въпросите на ответното дружество, като ищецът пояснил, че годината на монтиране на
съоръжението е ирелевантно обстоятелство, както и било обяснено, че съгласно чл.19, ал.2
от ЗП, ищецът носи задължението за поддържане на пътищата от РПМ, отворени за
обществено ползване в добро експлоатационно състояние, с цел ограничаване рисковете от
настъпване на ПТП. В допълнение било посочено, че датата 1 на монтиране на
съоръжението не заличавало причинените с ПТП-то щети върху ограничителната система на
пътя /ОСП/ и пътния знак “А12”, тъй като видно от протокола за ПТП същите били описани.
Твърди се, че стойността на причинените материални щети в размер на 2116, 82 лв. с ДДС за
възстановяване на унищожена 20 м. ОСП и за възстановяване на 1 бр. пътен знак "А12" в
размер на 334, 36 лв. с ДДС се установява от представената количествено -стойностна
сметка, а основанието за възстановителните дейности е с оглед сключени договор между
ищеца и "Юпитер 05" ООД от 03.07.2014г. и между ищеца и "Микони" ООД от 02.07.2014г.
Ответното дружество е депозирало в законоустановения срок отговор на исковата молба, с
която исковете се оспорват по основание и размер. Твърди се, че във връзка с настъпилото
произшествие, ответникът вече е изплатил на ОПУ – Бургас сумата от 1409, 19 лв. по повод
образувана по него щета №************** и съобразно Наредба № 49 и чл.499, ал.2 от КЗ.
Заявява се също така, че претендираният размер на вредите от 2451, 18 лв. е завишен и не
отговаря на пазарните цени към момента на настъпване на ПТП-то. Навежда доводи, че
изплащането на обезщетение съгласно договори между ищеца и трети лица би довело до
неоснователно завишаване на размера на вредите в противоречие с разпоредбите на КЗ и
подзаконовата нормативна уредба.
Моли за отхвърляне на предявеният иск като неоснователен.
Правното основание на предявените искове е чл.429, ал.1, предл. 1-во във връзка с
чл.432, ал.1 и чл.499, ал.2 и чл.409 от Кодекса на застраховането.
Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в
нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото
доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото не се спори относно наличието на валиден договор за застраховка
“Гражданска отговорност” между ответното дружество и водача на пътно превозно
средство, марка “******”, модел “*****”, с рег. № ********, настъпването на
застрахователното събитие по него – ПТП, по вина на третото застраховано лице – водача
на автомобила, както и относно вида на вредите настъпили от него - деформирана
мантинела с обща дължима от 20 м. и нарушена цялост на пътен знак "А12".
При това единственият спорен въпрос по делото се явява размера на обезщетението
или на претърпените от процесното ПТП имуществени вреди от увреждането на пътя, а
именно от деформирана мантинела с обща дължима от 20 м. и нарушена цялост на пътен
знак "А12". В тази връзка по делото е назначена и изпълнена съдебнотехническа експертиза,
заключението по която съдът изцяло кредитира като обективно и безпристрастно изготвена
от лице с нужните специални познания. Според експерта, пазарната стойност на 20 метра от
ограничителната система на пътя /мантинела/, към 21.09.2016г. възлиза на 2590, 20 лева с
ДДС, а пазарната стойност на увреден пътен знак А12, състоящ се от стълбче и табела към
21.09.2016г. възлиза на 216, 82 лв. с ДДС. В тази сума са включени разходите по
демонтиране на останали деформирани участъци, доставка и монтаж на мантинела /N2W5/ с
включени всички части, знак А12, стоманена стойка за вертикална сигнализация, както и
транспорт до депо. Вещото лице е посочило, че двата типа изделия са направени от материал
с дълъг експлоатационен срок. Предвидено е те да бъдат изложени под постоянни
атмосферни влияния и поради тази причина се изработват от стомана и/или алуминий,
допълнително обработени, с цел запазване експлоатационните качества на изделието.
Експертът е извършил и калкулация на стойността на увредените елементи като е допуснал
16 % овехтяване, като е посочил, че стойността на еластичната ограда с отчетено изхабяване
се равнява на 2233, 93 лв. с ДДС, а стойността на увредения пътен знак на 186, 68 лв. с ДДС.
Настоящия състав намира, че меродавни за изчисляване размера на обезщетението за
имуществени вреди са тези стойности, при които е приложен коефициент на овехтяване, тъй
като следва да бъде съобразено обстоятелството, че съоръженията са били монтирани на път
2
в близост до Черноморското крайбрежие, където е ноторно известно, че съществува засилен
окислителен процес между металите и околната среда, който води до тяхното разрушаване.
Ответното дружество твърди, че вече е заплатило в полза на Областно пътно
управление – Бургас, сумата от 1409.19 лв. по заведената пред него щета №
*****************, във връзка с процесното застрахователно събитие.
Това факт е признат от ищеца в съдебно заседание на 17.04.2022г., като е направен
отказ от предявения иск за главница за сумата от 1409, 19 лв. и производството в тази му
част е прекратено с Определение на съда от 29.03.2022г. В резултат на направения отказ
искът за главница е намален от 2451, 18 лв. в размер на 1041, 19 лв.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предвижда, че увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, при
спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ - да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция, което в случая е сторено от страна на ищеца.
Нормата на чл. 429, ал. 1 от КЗ, предвижда, че с договора за застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Доколкото прякото право на увредения,
установено със закона - чл. 432, ал. 1 от КЗ, възниква едновременно с правото на деликтно
обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него, то застрахователят, като
пряко задължено лице, отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата /така
решение № 238/20.06.2008 г. по т.д.№ 942/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС/. Т.е при пряк иск срещу
застрахователя следва да се установи противоправно поведение на застрахованото лице,
вредите, които е претърпял ищеца, причинна връзка между деянието и вредите. Подлежат на
обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
При това съдът приема, че по делото се установява, че са налице елементите от
състава на непозволеното увреждане. Застрахованото лице – водач, виновно е причинило
увреждане на пътя, като съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага
до доказване на противното, а и тя не е спорна по делото. При това положение ищецът
следва да бъде обезщетен, като средната пазарна стойност на разходите по възстановяването
на щетите, съдът приема, че възлиза на сумата от общо 2520. 61 лева. Част от тази сума е
заплатена след завеждане на делото, и по-конкретно сумата от 1409.19 лева. Т.е. остава
дължима сумата от 1111. 42 лева – главница, предвид заявения размер на иска от 2451.18
лева /преди неговото изменение чрез отказ/ и вече извършеното частично плащане на сумата
от 1409. 19 лева в хода на делото. Ето защо съдът намира, че измененият главен иск за
главница в размер на 1041, 19 лв. следва да се уважи като основателен. Следва за пълнота да
се отбележи, че в случая процесното ПТП е настъпило на място, което съставлява част от
републиканската пътна мрежа, тъй като съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/
републикански пътища са 3 автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи,
втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и
образуват държавната пътна мрежа. При това искът се явява предявен от надлежен ответник,
тъй като съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ републиканските пътища се
управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“ и предвид обхвата на това управление,
детайлизирано в ал. 3 от същата разпоредба и правомощията й по чл. 21 от ЗП.
При това е дължима и мораторна лихва върху заявената и дължима главница от
1041.19 лева за периода от 15.01.2017г., когато е изтекъл 15 дневния срок за изплащане на
дължимото обезщетение, който е започнал да тече с изпълнение указанията на
застрахователя и получаване на представените от ищеца документи на 30.12.2016г. /лист 9
от делото/ до 20.09.2021г. – датата на подаване на ИМ включително, която възлиза на 494.59
лева. Акцесорният иск за мораторна следва да се уважи до този размер, като за разликата до
заявения размер от 1174.52 лева. бъде отхвърлен като неоснователен.
Основателна се явява и акцесорната претенция за законна лихва върху неплатената и
дължима главница от 1041.19 лева от датата на подаване на исковата молба – 21.09.2021г.,
до окончателното й изплащане.
Такава се дължи и върху платената в хода на делото главница от 1409.19 лева за
периода от 15.01.2017г. до 29.11.2021г. – датата на подаване отговора на исковата молба
3
/което съдът приема за дата на плащане, доколкото данни в тази насока липсват/, като
размерът за това период възлиза на 696.78 лева. Същият е изчислен с помощта на
calculator.bg.
Ето защо, претенцията на ищеца за присъждане на мораторна лихва върху главницата
в размер на 1174.52 лв. следва да бъде уважена в пълен размер, като доказана по основание
за периода от 15.01.2021г. до 29.11.2021г. , и бъде отхвърлена за периода от 31.12.2020г. до
15.01.2021г..
При този изход на спора основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане
на направените по делото разноски и следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да бъде
осъден ответника да му заплати сумата от 368. 05 лева, включваща всички направени по
делото разноски за заплатена държавна такса от 148. 05 лева, депозит за експертизата в
размер на 120 лева и и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на
чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с
оглед на материалния интерес и степента на фактическата и правната сложност по делото.
Дължими са всички направени по делото разноски от страна на ищеца, независимо от
частичното отхвърляне на иска за главница, тъй като същото е обусловено от извършеното
плащане в хода на делото и по аргумент за противното от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от
ГПК се дължат разноските и за тази част от главницата, по отношение на която
производството е прекратено поради отказ. В този смисъл е и определение №300 от
20.04.2012г. на ВКС по ч.гр.д.№245/2012г., IV г.о., ГК – “Когато обаче ответникът е дал
повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказа от иска са извършени поради
новонастъпили обстоятелства (след подаването на исковата молба), право на разноски има
ищецът.“. По изложените съображения се явява неоснователна претенцията на ответното
дружество за присъждане на разноски по делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК ************, със
седалище и адрес на управление: гр. С**** – ************, представлявано от всеки двама
измежду изпълнителните директори М. С. М.-Г., П. В. Д., С. Н. А., В. В. И. и М. А. Д., да заплати
на Агенция „Пътна инфраструктура“ с БУЛСТАТ ********, със седалище и адрес на управление:
гр. С****, бул. *********, представлявана от инж. А. М., сумата от 1041. 19 лв. с ДДС /хиляда
четиридесет и един лева и деветнадесет стотинки/ - главница, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на 20 м. ОСП и 1 бр. пътен знак А12,
вследствие на причинено увреждане поради ПТП от 21.09.2016г., предизвикано по вина на водача
на пътно превозно средство "********" с рег. № *******, - застрахован при
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД по договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, за което е заведена щета № ****************, ведно с мораторна лихва в размер
на 494.59 лв. /четиристотит деветдесет и четири лева и петдесет и девет стотинки/ върху главница
от 1041.19 лева за периода от 15.01.2016г. до 20.09.2021г., както и такава в размер на 696. 78 лв.
/шестстотин деветдесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки/ върху платена в хода на
производството главница от 1409. 19 лева за периода от 15.01.2021г. до 29.11.2021г., и законна
лихва върху главницата от 1041. 19 лева от датата на депозиране на исковата молба –
21.09.2021г., до окончателното изплащане, както и сумата от 368.05 лв. /четиристотин седемдесет
и осем лева и 95 ст./ за направените по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ искът за мораторна
лихва върху главницата за периода от 31.12.2020г. до 15.01.2021г.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4