РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1248

 

гр. Пловдив,   21.06.2021 год.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:          МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                            ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                              

при секретаря Б.К. и участието на прокурора ГЕОРГИ ГЕШЕВ, като разгледа докладваното от чл. съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА КАНД № 872 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Н.А.Д., с ЕГН **********, чрез адвокат К.Т., с адрес ***, партер, оф. 2 и 3, против Решение № 260274 от 23.02.2021 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХХІV н.с., постановено по АНД № 6580 по описа на същия съд за 2020 г., потвърждаващо Наказателно постановление (НП) № 20-1030-006897 от 17.07.2020 г. на Началник група към ОД на МВР гр. Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ (ПП), с което на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на закон. Иска се оспореното решение и НП да бъдат отменени.

3. Ответникът по касационната жалба  - ОД на МВР гр. Пловдив сектор ПП, не взема конкретно становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. 

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА. 

ІІІ. За фактите и за правото:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от Н.А.Д., срещу НП № 20-1030-006897 от 17.07.2020 г. на Началник група към ОД на МВР гр. Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

НП е издадено въз основа на АУАН № АА816236 от 22.06.2020 г., съставен от Георги Василев Марудов – мл. автоконтрольор при сектор „ПП“ към ОД на МВР гр. Пловдив. Обективираните в акта констатации за фактите, касаещи извършените административни нарушения, се свеждат до следното:

На 22.06.2020 г., около 21.50 часа в гр. Пловдив на бул. Цар Борис ІІІ Обединител – № 56, Д. е управлявал лек автомобил „Фолксваген пасат“ с рег. № РВ3638ХТ, лична собственост, без да използва обезопасителен колан с какъвто е оборудван автомобила, с което е прието, че виновно е нарушил чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП.

7.  За да потвърди оспореното НП районният съд е приел, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 137а, ал. 1, във вр. с чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП, като при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.

8. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения административен акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

9. Във връзка с поддържаните касационни доводи, е необходимо да бъде съобразено следното:

Законът не поставяне в зависимост доказателствената сила на АУАН от субективните възможности на актосъставителя в едни по-късен момент да възпроизведе (при необходимост като свидетел пред съда) установените от него факти и обстоятелства досежно конкретно административно нарушение. Единственото условия актовете по ЗДвП да имат доказателствена сила по арг. от чл. 189, ал. 2 ЗДвП (до доказване на противното) е те да бъдат редовно съставени. Така че дали актосъставителят ще си спомни процесното административно нарушение и обстоятелства, при които същото е извършено при разпита му като свидетел в съдебната фаза на производството или не, е обстоятелство ирелевантно за разрешаване на настоящия административноправен спор. Казано с други думи, след като „не е доказано противното“ по смисъл на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, какъвто е настоящия случай, процесният АУАН като редовно съставен има доказателствена сила, която по никакъв начин не би могла да бъде разколебана от пълнотата или непълнотата на свидетелските показания на разпитания като свидетел по делото актосъставител. 

От данните по делото не се установяват и твърдените в жалбата нарушения на съдопроизводствените правила. Достатъчно в тази насока е да се посочи, че жалбоподателят не е бил лишен от възможността да се яви лично в съдебно заседание и да изложи пред съда своите съображения във връзка с констатираното от контролните органи административно нарушение, но не е сторил това. На следващо място, законосъобразен се явява и отказът на съда за изискване на видеозаписите от автомобила, с който актосъставителят е осъществявал служебните си действия на датата на проверката, доколкото от една страна тези видеозаписи не биха довели до изясняване на спор от фактическа страна (жалбоподателят не оспорва факта, че не е ползвал обезопасителен колан, както изрично е заявено в молба-становище – л. 15 по АНД 6580/20 по описа на ПРС), а от друга, предназначението на монтираните камери в полицейските автомобили е да заснемат действията на контролните органи и в този смисъл същите (камерите) не са позиционирани така, че да заснемат преминаващи автомобили.

10. Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение, съгласно разпоредбите на чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление против Д., което изцяло е съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

11. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд, е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.

 

 

Мотивиран от изложеното, Пловдивският административен съд, ХІХ състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260274 от 23.02.2021 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХХІV н.с., постановено по АНД № 6580 по описа на същия съд за 2020 г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                            2.