Решение по дело №12/2022 на Районен съд - Кула

Номер на акта: 13
Дата: 20 април 2022 г. (в сила от 14 май 2022 г.)
Съдия: Петър Валентинов Живков
Дело: 20221330200012
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Кула, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на пети април през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър В. Живков
при участието на секретаря Нели Г. Йончева
като разгледа докладваното от Петър В. Живков Административно
наказателно дело № 20221330200012 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Постъпила е жалба от КР. Г. АТ. от гр. Варна против Наказателно
постановление №21-0291-000519 от 22.12.2021 г. на Началника на Районно
управление на полицията гр.Кула, с което му е наложено административно
наказание глоба от 200 лева и лишаване от право на управление за 6 месеца
по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, за това, че на 18.09.2021 г., в 13:44 ч в село С.
общ. Г. в посока Видин – Димово управлява товарен автомобил Митсубиши
Л200 с регистрационен № ....., който не е регистриран по надлежния ред (с
прекратена регистрация по чл. 143 ал.15 от ЗДвП от 24.03.2021г).
В жалбата се излага, че не е отразена правилно фактическата
обстановка, допуснати са съществени процесуални нарушения и не е изяснена
фактическата обстановка, не е определено правилно наказанието.
В писмена защита се твърди, че жалбоподателя не е знаел за
служебното прекратяване регистрацията на превозното средство. Нито той
нито М.А. са могли да предполагат за прекратената регистрация. Нищо не им
е връчвано от органите на МВР. Липсва субективен елемент от нарушението
жалбоподателя да е знаел и да съзнателно да управлявал МПС без
1
регистрация.
Моли да се отмени постановлението и да се присъдят разноските по
делото.
Административнонаказващия орган моли да се потвърди наказателното
постановление, а в противен случай пледира за намаляване на адвокатското
възнаграждение до минималния размер.
Съдът, като съобрази доводите на страните и след преценка на
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
От фактическа страна:
На 18.09.2021 г., в 13:44 ч в село С. общ. Г. свидетелите Д.Д. и М.Й.,
полицейски служители в РУ Кула, спрели за проверка товарен автомобил
Митсубиши Л200 с регистрационен № ....., който се движел в посока Видин –
Димово. Установили, че жалбоподателя управлява автомобила. Свидетелят Д.
извършил проверка на документите на автомобила. Установил, че
регистрацията на автомобила е прекратена, на основание чл.143 ал.15 от
ЗДвП.
Свидетеля Д.Д., след като също установил, че автомобила е с
прекратена регистрация, съставил АУАН против жалбоподателя за това, че
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
В електронната система на сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР
Видин е отразено, че собственик на автомобила е СТАБ ИНВЕСТ ЕООД, а от
13.07.2021г Автомагистрали София ЕООД. В приложение към справката е
отразено, че автомобила е с първа регистрация в България от 09.07.2020г., че
на 16.07.2021г е регистриран договор за покупко-продажба №3373 на
нотариус 529 и на 17.09.2021г е прекратена регистрацията, поради не
представяне на автомобила в сектор Пътна полиция за промяна в
регистрацията.
По преписката са снети обяснения от жалбоподателя и от М.А.,
управител на Автомагистрали София ЕООД. Първия изложил, че автомобила
му е даден като служебен да го управлява и когато бил спрян на 18.09.2021г
не е знаел, че автомобила е с прекратена регистрация. М.А. е посочил в
сведението, че се е опитал да регистрира автомобила, но не е успял, защото
2
номера на двигателя не отговарял. Автомобила бил изпратен в гр. Видин. Не е
знаел, че регистрацията на автомобила е била прекратена. Не му е връчван
документ за прекратяване на регистрацията. Уведомил е К.Г., че автомобила е
с прекратена регистрация и не трябва да се управлява.
Разпитан като свидетел А. заявява пред съда, че е имало проблеми с
регистрацията на автомобила, но впоследствие бил регистриран. Потвърди, че
това, което е изложил в сведението, е вярно към онзи момент. Изложи, че
най-вероятно автомобила е предаден на А. преди 17.09.2021г, и при
предаването е бил предаден и малкия талон. Регистрационните табели са би
на автомобила.
На електронната поща е изпратено уведомление от Автомагистрали
София ЕООД, в което се сочи, че предаването на автомобила на А. е станало
на 13.08.2021г в гр. Монтана.
С постановление на Районна прокуратура Видин от 14.12.2021 г. било
отказано да бъде образувано досъдебно производство.
Началника на РУ Кула издал обжалваното наказателно постановление.
Фактическата обстановка се установи от показанията на свидетелите Й.
и Д., които са установили, че автомобила се управлява от жалбоподателя, а
Д., че автомобила е с прекратена регистрация. От представена справка от
електронната система на МВР се вижда, кога е прекратена регистрацията – на
17.09.2021г.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира следното:
От правна страна:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи и в законовите срокове.
При издаването им не са допуснати процесуални нарушения.
Съгласно чл.175 ал.3 от ЗДвП, наказва се с глоба от 200 до 500 лева и с
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца водач, който
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели.
Съгласно чл.143 ал.15 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията
на ПС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
3
пререгистрира това превозно средство.
По делото е доказано, че на 16.07.2021г е сключен договор за покупко-
продажба на процесния автомобил, че в двумесечен срок не е променена
регистрацията, че регистрацията на автомобила е прекратена на 17.09.2021г.,
че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил на 18.09.2021г. Не е
доказано, че жалбоподателя е знаел, че автомобила е с прекратена
регистрация на 18.09.2021г.
Жалбоподателят не е приобретател, т.е. купувач на превозното средство
и следователно той не е имал задължение да го регистрира. Само
собственикът, който е закупил автомобил знае кога е сключен договора за
придобиване, кога изтича срока за промяна в регистрацията и съответно, че
ако не извърши тази промяна в срока автомобила ще бъде дерегистриран.
По делото не е доказано жалбоподателя да е знаел за прехвърлянето.
Бил е известен когато му е предаден автомобила, че има проблеми с
регистрацията, но това не е достатъчно да знае кога е бил крайния срок за
пререгистрацията и дали в крайна сметка пререгистрацията е приключила
успешно в срока. Очевидно е, че крайния срок за пререгистрация е до
17.09.2021г, а жалбоподателя е управлявал автомобила на следващия ден,
след прекратяване на регистрацията, когато е извършено нарушението, при
което следва извода, че предаването на автомобила е станало известно време
преди прекратяване на регистрацията.
След като жалбоподателят не е знаел, че управлявания от него
автомобил е с прекратена регистрация, като признак от състава на вмененото
му административно нарушение, е налице деяние извършено при наличие на
фактическа грешка по смисъла на чл.14 от НК. Фактическата грешка
изключва наличието на вина и по конкретно тези форми на вина, които
изискват интелектуален момент – умисъл и самонадеяност. Също така липсва
и вина при т.нар несъзнавана непредпазливост, тъй като жалбоподателят не е
могъл да предвиди общественоопасните последици на деянието си, а именно,
че управлява МПС с прекратена регистрация. Бил е длъжен да провери дали
автомобила е регистриран, но тази проверка стига до там да установи има ли
документи за регистрация и регистрационен номер. Той няма възможност да
проверява в електронната система на КАТ дали е прекратена регистрацията.
След като липсва един от субективните признаци на нарушението –
4
вина, деянието не съставлява административно нарушение, тъй като съгласно
чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние, което е извършено
виновно и е обявено за наказуемо.
Наказващия орган не е направил правилна оценка на доказателствата и е
достигнал до грешни правни изводи, с което е постановил незаконосъобразно
наказателно постановление, което следва да се отмени. На жалбоподателя
следва да се присъдят направените разноски по делото за адвокат. Представен
е договор за правна защита, в които е посочено, че възнаграждението е в
размер на 300 лева. Направено е възражение за прекомерност от наказващия
орган. Съгласно чл.18 ал.1 от Наредбата за адвокатските възнаграждения
възнаграждението за изготвяне на жалба без явяване в съдебно заседание е
съгласно чл.7 ал.2 от наредбата, но не по-малко от 50 лева. В чл.7 ал.2 е
посочено, че при интерес до 1000 лева възнаграждението е 300 лева. Според
чл.18 ал.2 за защита по делото възнаграждението е също както по чл.7 ал.2, но
не по-малко от 300 лева. Минималното възнаграждение в случая възлиза на
300.00 лева, колкото е заплатено и не следва да се намалява.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-0291-000519 от 22.12.2021г.
на Началника на Районно управление на полицията гр.Кула.
ОСЪЖДА ОДМВР Видин да заплати на КР. Г. АТ. от гр. Варна,
разноските по делото в размер на 300 лева за адвокат.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд Видин
в 14 дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
5