Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 282
27.04.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет
и втора година в състав:
СЪДИЯ: Цветомира
Димитрова
Секретар: Йорданка
Попова………………………………………………………………..
Прокурор……………………………………………………………………………………..
като
разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 1040 по описа
на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл.65, ал.4 от Закона за общинската собственост (ЗОС).
Образувано по жалба
на Д.П.П. ***, подадена чрез пълномощник, против Заповед № РД-06-1518 от
12.10.2021г. на Кмета на община Димитровград, издадена на основание чл.65, ал.1
от ЗОС.
В жалбата се
излагат твърдения за незаконосъобразност на заповедта. Счита се, че същата е издадена
при неспазване на изискуемата от закона форма. Налице били недостатъци в
съдържанието ѝ, тъй като имотът не бил описан съгласно изискванията на
Закона за кадастъра и имотния регистър.
Идентификацията била непълна и неточна, защото имотът нямал конкретни
характеризиращи го данни като площ, номер, трайно предназначение на
територията, начин на трайно ползване, административен адрес. Изискването на
чл.59, ал.2, т.7 от АПК също не било спазено. Не било посочено пред кой орган и
в какъв срок можело да се обжалва актът, с което се нарушавали правата на
адресата му. Заповедта била и недостатъчно мотивирана.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа от пълномощника на оспорващия, който изтъква и че
в заповедта е посочен грешен единен граждански номер на жалбоподателя П..
Твърди се също, че процесният имот не бил собственост на Община Димитровград и
не можела последната да иска освобождаването му от оспорващия без да били
определени точните му параметри. Същият дори не съществувал на кадастралната
карта и не бил нанесен. Сочи, че ако
било направено историческо изследване, основно от 1944г. нататък, щяло да се
види, че имотът бил собственост на жалбоподателя или на неговите праводатели.
По изложените
съображения се претендира отмяна на заповедта и присъждане на разноски по
делото.
Ответникът -
Кмет на Община Димитровград, не ангажира становище по жалбата.
Съдът като взе
предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 14.05.2021г. кметът
на община Димитровград адресирал до жалбоподателя Д.П.П. писмо рег.индекс
ОС-23-262/14.05.2021г, (л.44) относно неправомерно владеене и ползване на
общински имот. В писмото е посочено, че след извършена проверка от Общинска
администрация - Димитровград се установило, че П. заградил имот - публична
общинска собственост, отреден за озеленяване, като върху имота изградил
съоръжения. Общинският имот граничил от север с имот с идентификатор 39668.38.2,
със стар номер 038002, от изток с имот 39668.38.3, от юг с УПИ: 5-31, на запад
с улица, всичките намиращи се в ***. Записано е, че П. е собственик на част от
гореописаните имоти, но неправомерно владеел имот - публична общинска
собственост, а именно имота, разположен от север и юг на неговите имоти. Във
връзка с това, с писмото на жалбоподателя е бил даден срок до 11.06.2021г. да
премахне поставените без разрешение съоръжения и вещи, и да освободи посочения
общински имот, с оглед използването му по предназначение - като зона за
озеленяване. Посочено е, че в противен случай ще се счита, че П. владее
общински имот без основание и ще бъде иззет съгласно чл.65 от ЗОС. Писмото е
било получено от жалбоподателя на 14.06.2021г., видно от представеното известие
за доставяне – л.45.
Във връзка с
посоченото писмо, на 24.06.2021г. в Община Димитровград е била подадена жалба с
рег.индекс ОС-23-262#1/24.06.2021г. (л.41) от Д.П.П., в която посочил, че е
собственик на имота. С жалбата поискал да се извърши комплексна проверка на
представените с нея документи, а именно: Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №175, том II, рег.№2955, дело №220/2001г. от 18.04.2001г.;
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №151, том VIII, рег.№8661,
дело №641/2001г.; договор за покупко-продажба от 10.12.1996г.
С писмо
рег.индекс ОС-23-262#2/17.08.2021г, (л.47) Д.П. е уведомен от зам.кмета на
община Димитровград, че след извършена проверка от Общинска администрация - Димитровград
се установило, че заградил имот - публична общинска собственост, отреден за
озеленяване, като заградената част била с площ от около 526 кв.м. и върху
заградения имот имало изградени съоръжения. Посочено е, че от приложените от П.
нотариални актове за имот №38002, с площ 5416 кв.м., и за имот с планоснимачен
№31, парцел V в кв.7 по плана на с.Крепост, с площ 940 кв.м., и от приложената
от Общината кадастрална извадка, било видно, че имотите, които П. ползвал били
с по-голяма площ от описаните в нотариалните актове. Тези имоти граничили със
заградения от него имот - общинска собственост с площ от около 526 кв.м., за
който той нямал документи. Посочено е, че П. е собственик на гореописаните
имоти, но неправомерно владее имот - публична общинска собственост. Писмото е
било получено от П. на 17.08.2021г., видно от представеното известие за
доставяне – л.48.
С оспорената
Заповед РД-06-1518/12.10.2021г., издадена от Кмета на община Димитровград, на
основание чл.65, ал.1 от ЗОС е разпоредено да се изземе от Д.П.П. процесният
недвижим имот, описан като „Терен“, граничещ от север с имот с идентификатор
39668.38.2 със стар номер 038002, от изток с имот 39668.38.3, от юг с УПИ:
5-31, на запад с улица по КК на гр.Димитровград, поради това, че го владеел без
правно основание. Определен е срок за доброволно освобождаване на имота - до 22.10.2021г., и е насрочено принудително
изпълнение, в случай че имотът не бъде освободен в указания срок, на 25.10.2021г.
от 10.00 часа.
Заповедта е
съобщена на Д.П.П. 13.10.2021г. Жалбата срещу административният акт е подадена
до съда на 18.10.2021г.
По искане на жалбоподателя
по делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит в качеството на
свидетел на неговата дъщеря – С.Д.Д.. Свидетелката сочи, че баща й
съхранява бали слама под навес, в имот находящ се в ***, граничещ
с други два имота- нива на баща й и имот в който отглеждат животни. Според св.
Д. процесния имот е собственост на нейния баща, като в същия освен него, бали съхранява още един човек.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК,
срещу годен за обжалване административен акт, от надлежна страна, чийто
права и законни интереси са били засегнати и е процесуално допустима. Разгледана
по същество същата е основателна.
Съгласно чл. 65, ал.1 от Закона за общинската
собственост и чл.102, ал.1 от Наредба № 8 за реда за придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество на
община Димитровград, публично достъпна на електронният адрес на община Димитровград https://www.dimitrovgrad.bg/bg/naredbi-i-pravilnitsi,
общински имот, който се владее или държи без основание, не се използува по предназначение
или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на
кмета на общината.
Процесният недвижим имот, чийто изземване се
нарежда, се намира на територията на Община Димитровград, а лицето издало
обжалваната в настоящото производство заповед безспорно изпълнява длъжността
Кмет на Община Димитровград, следователно оспореният акт е издаден от
материално и териториално компетентен орган.
Заповедта
е обективирана в писмена форма и в нея се съдържат кореспондиращи
си както правни основания за издаването й - 65, ал.1 от Закона за
общинската собственост така и фактически съображения, а именно владеене на недвижим имот публична общинска собственост
находящ се в ***, без правно основание. Основателно се сочи от жалбоподателя, че при
издаване на заповедта е допуснато нарушение на чл. 59, т. 3 от АПК, касателно
адресата на акта. В разпоредителната част на акта е посочено че нейн адресат е Д.П.П.,
с ЕГН **********, живущ ***. От извършената служебна справка (л.88) по посоченото
ЕГН се установява че не са намерени данни за лице с такъв единен граждански
номер. Безспорно се касае за допусната фактическа грешка от органа, доколкото
разликата между ЕГН посочено в Заповедта и това на оспорващата страна се състои
в 1 цифра. Допуснатото нарушение на формата на заповедта според съда в случая
не е съществено. С оглед
факта, че в заповедта вярно са били изписани имената
и адреса на жалбоподателя, същата е връчена именно на последния и същия се е припознал като нейн
адресат, като я е обжалвал пред съда, то не е налице съмнение от
кое лице се цели да се изземе описания в заповедта терен. Още повече, че в административната преписка са
налице документи, от които единният граждански номер на жалбоподателя е вярно
посочен. Следователно допуснатата
грешка не е съществена и не е в състояние да предизвика неяснота или съмнение
за адресата на индивидуалния административен акт, съответно да е основание за неговата
отмяна. Това е единствено основание за поправката
на допусната очевидна фактическа грешка, на основание чл. 62, ал. 2 АПК, която
законодателят не е обвързал със срок. Неоснователни са и твърденията, че
идентификацията на имота не е пълна и ясна.
Действително не е посочен идентификационен номер на терена който се
изземва, но същия би могъл да бъде надлежно индивидуализиран предвид, че ясно е
посочено населеното място, в което се намира
и границите му от четири страни. Т.е. същия може да бъде определен, по
начин не допускащ съмнение кой точно имот се изземва. Не се споделят съображенията на оспорващата
страна и за допуснато съществено нарушение на чл. 59, ал.2, т.7 от АПК, водещо
до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Непосочването пред
кой орган може да се обжалва индивидуалният административен акт и в какъв срок не е основание за отмяна на акта, а единствено е
основание зь автоматично удължаване на сроковете за обжалването му – чл. 140,
ал.1 от АПК. Следователно оспорената
заповед отговаря на изискванията за
форма.
Съдът обаче
намира, че заповедта е издадена при съществено нарушение на процесуалните
правила, което е довело до противоречието й с материалния закон. Съображенията затова са
следните:
Фактическите
основания за издаване на заповед по реда на чл. 65, ал.1 от ЗОС са: 1.наличие
на общински недвижим имот – публична или частна собственост и 2. същият да се владее или държи без
основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е
отпаднала.
Между страните не е спорно, че
жалбоподателят ползва недвижим имот находящ се в с***. Спорният по делото
въпрос е дали ползвания от жалбоподателя имот е общинска собственост. По силата
на чл. 170, ал.1 от АПК доказателствената тежест за установяване фактическите
основания посочени в административния
акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му тежи върху
административният орган издател на акта.
В заповедта е изложено, че изземвания терен,
представлява публична общинска собственост, но писмени доказателства установяващи това обстоятелство не са били събрани в хода на административното
производство - в оспорения акт и в
другите подготвителни документи по издаването му не са цитирани документи удостоверяващи
правото на собственост на общината върху процесния терен, нито такива са били
представени като част от административната преписка. Доколкото в заповедта не е
посочено имотът да представлява обект измежду визираните в чл. 56, ал.2 от ЗОС, нито този
факт може да се изведе от даденото му описание, то съставяне на АОС е било
задължително. Органът не твърди за имота да е съставен АОС, респ.такъв не е
представен като част от преписката, както и не са представени други документи
удостоверяващи възникването на правото на собственост на общината върху терена.
Към преписката не са били приобщени и извлечения от главния регистър за
публичната/частна общинска собственост, които се съставят на база АОС и респ.,
в които също се съдържат данни за
притежаваните от общината недвижими имоти. Не е представена скица-извлечение
от кадастралния план, в която да са отразени данни за собствеността, респ.
предназначението на имота. Отделно от
това, в чл.102, ал.2 от Наредбата за реда за придобиване, управление
и разпореждане с общинско имущество
изрично е посочено че заповедта (по чл. 102, ал.1 от наредбата,
респ. чл. 65, ал.1 от ЗОС) се издава въз основа на констативен акт, в
който трябва да бъдат посочени данни за: собствеността, основанието за това, предложението на кмета
на общината, писмото, с което кметът е задължил лицето в определен срок
доброволно да освободи имота и за неизпълнение на това задължение.
По делото такъв констативен акт не е
представен, нито се твърди от ответната страна че е съставен. При издаване на заповедта си органът не се е
позовал на подобен акт, нито съществуването му е отразено в другите налични по
преписката документи. Като е издал
заповедта си без да е спазено императивното изискване на чл.102, ал.2 от местния подзаконов нормативен
акт, който е задължителен за прилагане, органът е допуснал съществено нарушение
на административно производствените правила. Съобразно чл. 35 от АПК, при
провеждане на административното производство административният орган е
длъжен да издаде административният акт
едва след като изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая.
Изясняването на фактите и обстоятелствата
преди издаване на заповед по чл. 65, ал.1 от АПК е свързано с
изясняването правото на собственост, основанието от което то произтича,
надлежното установяване чрез проверка на място и останалите способи и средства
на АПК , че общински имот се владее без правно основание, респ. и че след
надлежни указания за освобождаването му, същите не са изпълнени от лицето което неправомерно го владее. В
случая не е установено нито едно от посочените обстоятелства, което е довело до
издаване на акта при неизяснена обстановка, респ. в нарушение на чл.35 от АПК.
Нарушението е съществено доколкото ако не би било допуснато би могло да се
стигне и до друг отговор на поставения пред органа спорен въпрос – владее ли се
от жалбоподателя общински недвижим имот. Допуснатото нарушение е довело до
неизясняване на релевантни за спора факти, а оттук и до издаване на заповедта в
нарушение на закона, поради недоказаността на фактическите основания
въведени в чл. 65, ал.1 от ЗОС, респ.
чл. 102 , ал.1 от местната наредба.
Предвид
изложеното жалбата се явява основателна, а оспорената заповед като издадена
при наличие на основанията по чл.146, т.3 и т.4 от АПК следва да бъде
отменена.
При този изход на спора претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски. По техния размер: По делото са представени
доказателства за заплатени от жалбоподателя 10.00 лева внесена ДТ за образуване
на производството пред АдмС-Хасково (л.11) и
30 лева – (л.
4 и л.27 от адм.дело №
11151/21г. на ВАС) за образуване на производство пред касационната
инстанция по частна жалба, по които
настоящата инстанция също дължи
произнасяне съобразно разпоредбата на чл. 226, ал.3, вр. с чл.236 от АПК.
Доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение по делото не са
ангажирани – не са представени договори за правна помощ, в
които да е отразено действително заплащане на такова и имащи характер на
разписка, нито са представени доказателства за превеждане на адвокатско
възнаграждение по банков път. Договор за правна защита и съдействие не е
представен и в производство по а.д. № 11151/21г. на ВАС. В настоящото производство и в производството
пред ВАС по частната жалба единствено са
представени пълномощни, в които
обаче нито е уговорен размер на
адвокатския хонорар за правна защита пред съда, нито е обективирана разписка за действителното му
заплащане. Представения списък по чл.80
от ГПК, не представлява доказателство
удостоверяващо действително заплащане на адвокатско възнаграждение. Ето защо и
макар в производството пред съда жалбоподателя да е бил защитаван от адвокат,
то съдът не следва да присъжда разноски представляващи адвокатско
възнаграждение, в претендирания съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК
размер. Община Димитровград следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя единствено разноски в размер на 40.00 лева, от
които 10.00 лева внесена ДТ по настоящото
дело и 30.00 лева внесена ДТ по адм.дело № 11151/2021г. на ВАС.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-06-1518 от 12.10.2021г. на Кмета на Община Димитровград.
ОСЪЖДА Община Димитровград да заплати на Д.П.П. с ЕГН ********** ***, разноски в размер на 40.00 лева.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните .
СЪДИЯ: