Р Е Ш Е Н И Е
16.04.2021
г. ДУПНИЦА
Номер
Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
НО - V състав
Районен съд – Дупница
14 Април 2021
на Година
СТРАХИЛ
ГОШЕВ
В публично съдебно заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Кечева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане
докладваното от
А Н 298 2021
дело № по описа за
година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
(НП) № 20-0348-000614/02.10.2020 г., издадено от Началник РУ към
ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с което, на основание чл. 53 от ЗАНН, на Р.Е.Р., с
адрес: ***, с ЕГН ********** са наложени две административни наказания, както
следва:
1. За нарушение на чл. 146, ал.1 от ЗДвП,
на основание чл. 178, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП - „глоба”, в размер на 2000,00 лева;
2. За нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 1, 2 от ЗДвП - „глоба”, в размер на 10,00 лева;
НП е обжалвано в срок от Р.. В жалбата
се излагат подробни съображения за неговата незаконосъобразност и
необоснованост. Твърди се, че същото е постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения свързани с описанието на нарушението при разминаване
между фактите отразени в АУАН и издаденото въз основа на него НП. Иска се
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, представлява се от редовно упълномощен от него адв.
С.. Последният пледира за отмяна на НП като анагжира доказателства и излага
пред съда своите допълнителни съображения в подкрепа на жалбата.
Въззиваемата страна е редовно
уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не
взема становище по жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства намира за установено следното:
На 05.09.2020 г. в 14:28 ч., в общ. Дупница,
на общински път без номер при начална
станция на въжен лифт за Седемте рилски езера жалбоподателят управлявал товарен
автомобил „Нисан Патрол“, с рег. № КН 5339 АТ, негова собственост, който бил
спрян за проверка от свидетеля Д.Д.. Същият установил, че автомобилът е с
неоригинална предна и задна броня, като на предна броня има допълнително
монтирана лебедка. При проверката водачът не представил СУМПС и КТ към него.
Свидетелят Д. поискал съдействие от автопатрул на КАТ, състоящ се от св. З. и
св. С.П.. След пристигането им св. З. на база установеното от св. Д. съставил
на водача АУАН. Актът бил подписан от
жалбоподателя и свидетелите, като на Р. бил връчен и препис от същия.
Въз основа на така съставения АУАН е
издадено процесното НП № 20-0348-000614/02.10.2020 г., издадено от Началник РУ
към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с което, на основание чл. 53 от ЗАНН, на Р.Е.Р.,
с адрес: ***, с ЕГН ********** са наложени две административни наказания, както
следва:
1. За нарушение на чл. 146, ал.1 от ЗДвП,
на основание чл. 178, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП - „глоба”, в размер на 2000,00 лева;
2. За нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 1, 2 от ЗДвП - „глоба”, в размер на 10,00 лева;
Горната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства, чрез
разпита на свидетелите З. и Д. и писмени доказателства, вкл. представените от
процесуалния представител на жалбоподателя и служебно изисканите справки и
документи, всички приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът кредитира изцяло
приложените писмени доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в
своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото. Информацията в
тях се потвърждава изцяло от показанията на свидетелите полицейски служители –
актосъставителят З. и свидетелят при установяване на нарушението и съставяне на
АУАН Д.Д.. Съдът приема с доверие и заявеното от двамата полицейски служители,
тъй като показанията им са ясни, последователни, взаимно допълващи се, макар и
не много подробно казаното от тях не се опровергава от събраните писмени
доказателства. Липсват данни за някакви предходни влошени техни взаимоотношения
с жалбоподателя, поради които евентуално да биха могли да проявят някакъв
субективизъм или преднамереност спрямо него.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП
районният съд, като въззивна съдебна инстанция е винаги инстанция по същество –
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е.
дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие
(право и задължение) съдът служебно констатира, че АУАН не е издаден изцяло в
съответствие с изискванията на чл. 42 ЗАНН, както и НП не е съобразено изцяло с
разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН. И двата акта са издадени от компетентни за това
административни органи, в предвидената в закона писмена форма, но не и при
спазване на процесуалните правила за това. Същите не съдържат пълно и точно
описание на извършеното нарушение по чл. 146, ал.1 от ЗДвП. Налице е също така
допуснато съществено процесуално нарушение ограничаващо правото на защита на
жалбоподателя и нарушение на материалния закон по отношение на санкционираното
административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. При извършване на
дължимата служебна проверка на база събраните доказателства съдът достигна до
извод, че НП следва да бъде отменено изцяло поради следните съображения:
По нарушението на чл. 146, ал.1 от
ЗДвП:
Административнонаказателната
отговорност на нарушителя е била ангажирана от актосъставителя и АНО за деяние
осъществяващо състава на нарушението по чл.178, ал.1, т.2, пр.2-ро от ЗДвП, а
именно за това, че без да спазва установения ред, изменя конструкцията на
моторно превозно средство. Изпълнителното деяние, изразяващо се в изменение на
конструкцията на МПС, е описано конкретно от актосъставителя в АУАН и след това
идентично от АНО като: управление на МПС
с изменение в конструкцията без индивидуално одобряване на ППС изразяващо се в
неоригинална предна и задна броня, като на предна броня има допълнително
монтирана лебедка. В рамките на изложеното се е ограничил АНО при описание
на констатираните обстоятелства, а предявеното обвинение е за извършено от
жалбоподателя нарушение на чл. 146, ал.1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата,
изменение в конструкцията на регистрираните ППС, се извършва при условия и по
ред, определен с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщенията. В изпълнение на законовата делегация е приета Наредба
№ Н-3 от 18.02.2013г. за
изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и
индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън
държавите-членки на ЕС или друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство. В случая конкретните обстоятелства
са уредени в текста на чл. 3 от Наредбата.
Съобразявайки фактите относно деянието
и относимата нормативна регламентация, обосновано и правилно е въззивният съд да
приеме така предявеното непълно и бланкетно обвинение за неясно и нарушаващо
правото на защита на жалбоподателя. За да разбере нарушителят в какво се
изразява противоправното му поведение, актосъставителят и след това АНО е
следвало да посочи конкретната разпоредба от Наредбата, установяваща реда за
изменение на конструкцията на МПС, респ. чието нарушение се явява съставомерно
деяние по чл.178, ал.1, т.2, вр. с чл.146, ал.1 от ЗДвП. Такива данни не се
съдържат нито в АУАН, нито в НП, с което е допуснато съществено процесуално
нарушение в административнонаказателното производство. Поради това и съдът
достигна до извод за незаконосъобразност на оспореното НП на това формално
основание. Изцяло в този смисъл виж и постановеното по сходен случай Решение № 268 от 11.12.2018 г. по к. адм. н.
д. № 253 / 2018 г. на Административен съд – Кюстендил.
Извън гореизложеното относно допуснатото
съществено процесуално нарушение според съдебния състав същото е и принципно
несъставомерно, а и недоказано от събраните доказателства. В този смисъл съдът
приема, че така описаното в АУАН и НП наличие на неоригинални предна и задна
броня и монтираната върху предната броня лебедка не представлява изменение в
конструкцията на МПС по смисъла на чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-3 от 18.02.2013г.
Нещо повече, съгласно чл. 178 от ЗДвП: „ал. 1 „наказва се с глоба от 2000 до 7000 лв.: т. 2. който, без да спазва
установения ред, комплектува
с основни агрегати от различни модели или изменя
конструкцията на моторно превозно средство“. В случая по никакъв
начин не е установено и доказано, дали процесният товарен автомобил „Нисан
Патрол“ не е бил изначално регистриран във вида, в който е установен при
проверката от органите на МВР. Не е ясно дали броните и лебедката не са били
налични още при закупуването му от жалбоподателя. Тоест не е ясно кое е лицето комплектувало
автомобила с посочените брони и лебедка, респ. изменило конструкцията му.
Напротив представени са писмени доказателства – СРМПС, Удостоверение за
техническа изправност и протокол от извършен периодичен преглед за техническа
изправност на ППС, които свидетелстват за първоначалната регистрация и преминатите
от автомобила последващи прегледи пред техническа комисия през 2019 г. и 2020
г. Съдът не може да предполага, кое е точно лицето, което е комплектувало процесния
товарен автомобил с посоченото оборудване, респ. изменило конструкцията му,
както е описано в АУАН и НП. АНО носи доказателствената тежест да установи
авторството на деянието. Поради това и единствено законосъобразно е да се
приеме недоказаност на авторството на нарушението, тъй като управлението на МПС
не е равнозначно на предварителното му комплектуване с различни брони и лебедка
или изменение в конструкцията на МПС, каквото се твърди, че е осъществено виновно
от жалбоподателя.
По нарушенията на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Според разпоредбата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП – „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.“
Предвиденото наказание
в случаите, когато е нарушено правилото по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, по отношение на
който и да е от двата документа визирани в хипотезите на нормата е установено в
чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 или предл. 2 от ЗДвП: „Наказва се с глоба 10 лв. водач, който: не носи определените документи
- свидетелство за управление,
контролен талон и
свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.“. В
настоящи случай е налице непредставяне на първите два от общо трите изброени в текста
документа. Административнонаказващият орган неправилно е приложил санкционната
норма и не е наложил две отделни наказания глоба по реда на чл. 183 т. 1 от ЗДвП, тъй като са налице извършени две отделни деяния – нарушения на чл. 100,
ал.1, т.1 ЗДвП, които според закона се и санкционират отделно в хипотезите на
по чл. 183, т. 1, пр. 1 и на
чл. 183, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.
Въпреки, че АНО е посочил изрично и двете хипотези на закона в диспозитива на
издаденото НП – „пр. 1, 2 от ЗДвП“ на нарушителя неправилно е наложено само едно
наказание „глоба“, в размер на 10,00 лева. Това незаконосъобразно поведение на
АНО води до абсолютна неяснота за санкционирания субект, а и за съда, за което
от двете самостоятелно извършени от жалбоподателя нарушения е бил наказан с
наложената една „глоба“ от 10,00 лева, което е недопустимо. Без съмнение по
този начин е нарушено съществено правото на защита на жалбоподателя да разбере,
за какво точно е ангажирана наказателната му отговорност – за неносене на СУМПС
или алтернативно за неносене на КТ към него, тъй като явно не е бил наказан и
за двете нарушения.
На следващо място следва да се отбележи,
че въззивният съд намира за достатъчни събраните писмени и гласни доказателства, за да обосноват извод за
неизпълнение от страна на нарушителя на вмененото му задължение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно при
управление на МПС да носи СУМПС и КТ към него.
Не е оборена презумптивната доказателствена сила на АУАН с годни доказателства
в обратна насока на изложеното като фактическа обстановка, поради което
правилно е прието от контролните органи, че е била нарушена нормата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Въпреки това настоящият съдебен състав
обаче счита, че е допуснато нарушение на закона във връзка с нормата на чл.18 от ЗАНН. Съгласно
разпоредбата на чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, на която се
позовава АНО, наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените
документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за
регистрация на управляваното моторно превозно средство. Във връзка с описаната
в АУАН фактическа обстановка е прието, че нарушителят не е носел нито
СУМПС, нито КТ към него, т.е.
налице са две от диспозициите на състава на чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, доколкото
граматическото тълкуване на санкционната норма във връзка с материалноправната
такава на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, разкрива
наличието на задължение за носене на няколко самостоятелни по своето естество
документа. В този смисъл съдът счита, както и константно приема в практиката си
касационната съдебна инстанция /Решение
№ 73 от 17.03.2017 г. по н. д. № 356 / 2016 г. на Административен съд –
Кюстендил; Решение № 132 от 03.04.2014 г. по н. д. № 50 / 2014 г. на
Административен съд – Кюстендил; Решение
№ 262 от 03.11.2016 г. по н. д. № 257 / 2016 г. на Административен съд –
Кюстендил и др./, че неносенето на който и да е от тях съставлява
отделно административно нарушение, наказуемо задължително с отделно наказание
по см. на чл.18 от .
Приемайки обратното и налагайки само една санкция АНО е приложил неправилно
закона. НП в тази му част се явява неправилно и следва да бъде отменено и в
своя пункт 2-ри, поради посочената незаконосъобразност. Изцяло в тази насока по
отношение допуснато идентично нарушение на чл. 18 от ЗАНН виж и Решение № 67 от 13.03.2020 г. по к. адм. н.
д. № 33 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил.
Всички тези съображения водят настоящия
съд до извода, че издаденото НП следва да се отмени изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-0348-000614/02.10.2020
г., издадено от Началник РУ към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с което, на
основание чл. 53 от ЗАНН, на Р.Е.Р., с адрес: ***, с ЕГН ********** са наложени
две административни наказания, както следва:
1. За нарушение на чл. 146, ал.1 от ЗДвП,
на основание чл. 178, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП - „глоба”, в размер на 2000,00 лева;
2.
За
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.
1, 2 от ЗДвП - „глоба”, в размер на 10,00
лева, като НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административен съд гр. Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по
реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: