№ 365
гр. Сливен, 18.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на осемнадесети юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Христина З. Марева
при участието на секретаря Пенка Сп. И.а
Сложи за разглеждане докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело
№ 20232200100228 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
За ищеца „Обединена българска банка“ АД, редовно призован, не се
явява представител.
Съдът докладва, че е подадена молба от ищеца, в която посочва, че е в
обективна невъзможност за участва в насроченото днес с.з. и поддържа искане
за разглеждане на делото в отсъствие на представител на ищеца. Изразено е
становище относно доказателствата.
За ответницата М. А. Д., редовно призована, се явява адв. Д. М. Д. от АК
– Пловдив, надлежно упълномощен от по-рано.
Третото лице помагач НАП, редовно призовано, не изпраща
представител.
Вещото лице К. К., редовно призован, се явява лично.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът с оглед становището по молбата на ищеца намира, че са налице
условията и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и докладва, че съдебното заседание е насрочено за
събиране на доказателства, чрез назначената съдебно-икономическа и
счетоводна експертиза, заключението по която е представено на 10.07.2024 г. и
е спазен изискуемия от закона едноседмичен срок преди с.з.
Адв. Д.: Не се противопоставяме да бъде изслушано вещото лице в
днешното с.з.
САМОЛИЧНОСТ на вещото лице:
К. Г. К. - 52 г., българин, български гражданин, с висше образование,
1
неосъждан, без родство със страните.
ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, ОБЕЩАВА да даде
заключение по знание и съвест.
РАЗПИТАН КАЗА: Поддържам заключението, като бих искал да поясня
следното: По първия въпрос поставен от ищеца обяснявам, че договорът е
сключен по Закона за кредитирането на студенти. В договора се предполагат
12 тегления по две всяка година за заплащане на текущите административни
разходи по обучението на лицето. Лицето е учило Тракийски университет
„Медицина“. Стойността на една вноска е 3 732лв. Изтеглени са 12 вноски и в
таблицата съм дал стойността. Всеки семестър се кредитира. След
представяне на документ, че тя е записала съответната специалност – всеки
семестър й се отпуска 3732 лв. за продължаване на нейното обучение.
Представил съм го в табличен вид на коя дата са изтеглени и на кой са
приведени парите. Тази сума е приведена на Тракийски университет, а не е
изтеглена от ответницата.
По втория въпрос на експертизата: Към 18.12.2020 г. размерът на
вземанията е - главница 44 784.00 лв., това е на стр. 5 и тук вече трябва да се
уточни дали е капитализирана лихва, считам че това вече е грешка в
синтактиката при изписването.
Бих искал да поясня относно употребения израз „капитализирана лихва“
- така се използва този термин в самия договор. Фактически през периода на
договора има гратисен период от 85 месеца. През тези месеци се отпускат
текущо задължението за семестриалната вноска, но банката начислява лихви
по това задължение, тоест възнаградителна лихва. Те се натрупват в края на
периода и след това със съответния анекс те са дължими.
Тези лихви начислени за гратисния период се прибавят към размера на
дължимата главница и през гратисния период те се начисляват като
задължение, но за този период върху тях банката не начислява дължима лихва.
Още в погасителния план на 85-я месец кредитът продължава още с 10
години и върху тази сума - лихва плюс главница, която е начислена през
гратисния период, започва да тече лихва.
Уточнявам, че лихвата, която се начислява върху общия размер на
главницата, заедно с начислените лихви за 85 месеца, е уговорена като
възнаградителна лихва, а не като лихва за забава.
Пояснявам, че в погасителния план за всеки месец е посочено главница
7732.00лв. усвоена сума. На втората колона се посочва начислена лихва
21.77лв., на третата колона е посочено, че не се дължи вноска по главница и
вноска по лихва за периода от 85 месеца.
На 6-я месец след изтегляне на сумата 3 732.00лв., която е приведена
към Тракийски университет, размерът на главницата става 7 464.00лв. и
месечната лихва е 43.54лв. В края на втория 6-месечен период сумата
391.86лв. представлява сборът на начислените за първите 12 месеца
2
въгнаградителни лихви и те се прибавят към усвоената главница и тя става
7 855.00лв.
В края на всяка година начислената лихва се прибавя към главницата и
през следващата година дължимите лихви се определят не само върху размера
на главница, а върху дължимата главница за предходните 12 месеца, плюс
начислената лихва за предходните 12 месеца.
На 24-ия месец задължението от 15 319. 86лв. е сбор от четири
главници, всяка от по 3 732.00лв., плюс лихвата. Не мога да кажа дали
капитализирането се включва само като погасителен план - за какво става
въпрос или се прибавя чистата сума. Ако приемем, че олихвяването на
изтеклите и начислени лихви за всяка предходна година през следващите
месеци е определило размера на задължението, това означава, че лихвата за
85-те месеца е била капитализирана на база една година, или на всеки 12
месеца, като е била начислявана и олихвявана през следващия остатък от
периода от 85 месеца. Значи - главница 44 784.00 лв. , капитализирана лихва
15 450.42 лв.
В заключението няма отговор на въпроса: Какъв би бил размерът на
дълга, ако банката не беше капитализирала лихвите за периода от 85 месеца.
Адв. Д.: По втория въпрос на ищеца бих искал вещото лице да поясни:
Какъв е размерът на дълга към датата на заявлението за Заповед за
изпълнение - 18.12.2020 г.?
В.л. К. К. ПРОДЪЛЖАВА: На стр. 5 от заключението съм изготвил една
таблица – 44 784.00лв. са 12 вноски по 3 732.00лв., капитализираната лихва 15
450.42лв. е определена на база сбора от погасителния план, който е
предоставен на лицето. Тоест в това число добавянето на лихвите за всеки 12
месеца като главница за определяне на лихвата през следващия период и може
би ще има около 2 000.00лв. капитализирана лихва за периода. Тези
15 450.42лв. са от погасителния план, тоест и има капитализиране на лихва на
база 12 месеца.
Адв. Д.: Ние сме представили с отговора на исковата молба извлечение
от сметка на моята доверителка за периода на кредита, включително и за
периода, в който ищцовото дружество твърди липса на погасяване на кредита,
което е станало основание за предсрочната изискуемост на кредита, издаване
Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, което е основание на настоящия иск.
От експертизата, както е изготвена, ние не виждаме от тази справка, която е
фактически справката на ищеца и е намерила място в експертизата, ние не
виждаме отразени плащанията, за които сме дали извлечение по сметка. Не ги
виждаме в експертизата. Очаквахме, че ще видим отразени в счетоводството
на банката извършените плащания до 18.12.2020г. Въпросът ми към вещото
лице е: Съобразили ли сте тези извлечения от сметки и дебитните обороти по
тях, като плащания по процесния кредит?
3
В.л. К. К. ПРОДЪЛЖАВА: Тъй като видях огромна разлика между
твърденията на банката и твърдението на ответната страна изрично съм питал
има ли някаква причина, от която да се получава тази разлика.
Тези извлечения на л. 96 – л. 123 съм ги съобразявал, но адв. Д. се
ръководи от едно записване, което е дебитно записване.
Пояснявам примерно относно извлечението по сметка на стр. 96:
Сумата 1409.37 лв. и отдолу кредитен оборот - значи: Имаме 699 лв., които са
платени, 349.12 лв. е начислено като неплатена дължима лихва - това са неща,
които те ги отразяват. Всъщност това изречение не показва какво е платено.
Адв. Д.: Аз твърдя, че дебитен оборот означава сумите, които са
изтеглени от банката от сметката на моята доверителка, за да извърши
погашение по договора за кредит. Дебитния оборот е формиран от плащанията
на две вноски - банката е изтеглила 699.37лв. и сумата, която е изтеглена, а
710.00 лв. е сумата твърдим, че е внесена от доверителката ми по нейната
сметка. Горната сума от 699.37 лв., заедно с 5,61 лв., заедно със сумата 355.20
лв. и сумата 349,19лв. формират размера на дълга, за което моята доверителка
е внесла 358,27 лв., и 341.10 лв. и 710.00лв., който сбор е равен на сбора от
сумите отбелязани от 1 до 4 ред с минус в края. И така всяко платежно
установява какви суми са платени.
В.л. К. К. ПРОДЪЛЖАВА: Значи: на дата 05.03.2019г., М. Д. е внесла
710.00лв., 341.10 лв. и 358.27 лв. С тези пари тя си погасява 699.37лв.
Пояснявам, че начинът по който работи Райфайзенбанк - имаме
разплащателна сметка имаме и кредитна сметка. На 05.03.2019 г. тя е внесла
710.00лв. това е датата на падежа. Сумата от 358,27 лв. и 341,10лв. са
дължими суми. На 05.03.2019 г. ответницата е дължала вноски - началното
салдо е 0, защото това е кредитна сметка, това не е разплащателна сметка.
Кредитът се води по отделен вид сметка. Крайното салдо също е 0, защото
това са суми, които се прехвърлят към задължението. Сметката, която
обслужва кредита – кредитната сметка в края на деня трябва да бъде винаги 0.
Дебитният оборот е цялото движение - показва начислените задължения.
Кредитният оборот показва платената плюс дължимата сума. 710лв.
ответницата е внесла по своята разплащателна сметка на 5. На 5 се вземат тези
710 лв. и се изпращат по нейната кредитна сметка, която обслужва кредита.
На тази дата тя има задължение, което е платено, но излиза и ново
задължение, което трябва да бъде платено на тази дата.
Навсякъде където пише „дължима лихва“, това е задължение, а не
погасяване.Това, което е погасено е посочено, че се прехвърля за погасяване
по кредит от сметката. 710 лв. е внесла, което е отразено на първи ред като
699.37лв. Или - е налице разминаване, понеже имала просрочени предходни
плащания. Това ще го обясня подробно в допълнително заключение. Много
Ви моля, за да изготвя достоверно заключението, моля да задължите банката
да представи разбивката с ясни пояснения на предоставените по делото
извлечения от сметка, намиращи на стр. 96 – до ст.123. Всичките тия неща аз
4
съм им ги изпратил, те също ги имат, за да се разясни това нещо. Изпратиха
ми едно разяснение - разкоридиране на тези сметки, но реално това е един
имейл, който аз няма как да представя, да го приобщя като част от
заключението.
Адв. Д.: С оглед казаното вещото лице с оглед на новите сметки, които
ще направи, молим да отговори отново на въпросите на експертизата,
съобразно новите изводи, които ще направи - ако направи нови изводи.
В.л. К. К.: Тъй като се получават едни огромни разлики в съдия
изпълнителя, който води делата – този кредит е обявен вече към
Министерството на финансите, те са си получили гаранциите. Тези кредити са
гарантирани, парите са получени от ОББ миналото лято. В момента имаме
дело, което се води към ЧСИ Миглена Минкова, според нея, сумите –
задълженията са вече 76985.00лв.
Адв. Д.: Госпожо председател, с оглед на това пояснение, което каза
вещото лице, отново настоявам да се произнесете относно спирането на
изпълнителното дело на основание чл. 420 ал. 5 от ГПК, като бих искал да
поясня следното: В периода, за който ищцовото дружество твърди, че
доверителката ми не е плащала, ние за същия период сме представили
извлечение от сметка, за които сега ще изискаме от банката да направи анализ
и разбивка. Използвам момента да оспорвам счетоводството на банката за
редовното водене - безспорно, и твърдим, че към момента на издаване на
Заповед за изпълнение няма такъв дълъг период, в който доверителката ми не
е плащана, както се твърди в заявлението за издаване на заповедта, ако въобще
има непогасени задължения по кредита. Отделно от това считаме, че и в
сегашното заседание се установи, че банката е използвала практики, а именно
олихвяване на лихва върху лихва на такъв тип кредити – нетърговски. И
всичко това е основание за спиране на изпълнителното производство.
Във връзка с направеното в днешното с.з. пояснение от вещото лице,
относно начина, по който банката води своите сметки и отчита наличието на
задължения и тяхното погасяване, като взе предвид и поясненото в днешното
с.з. обстоятелство, че на база 12 месеца банката е прибавяла към размера на
главницата лихви и същите са били олихвявани през следващия период на 85
месеца, то е налице вероятност съдът да заключи, че има неравноправни
клаузи в Договора за кредит, което представлява абсолютно основание по чл.
420 ал.2 т. 2 и чл. 420 ал.5 от ГПК съдът, който разглежда предявеният иск по
чл. 422 ал. 1 от ГПК, да постанови спиране на изпълнителното производство,
образувано по Заповед за изпълнение издадена на основание чл. 417 от ГПК,
поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА принудителното изпълнение по изп. д. № 712/2021 г. по описа
5
на ЧСИ Миглена Минкова, с регистрационен номер при КЧСИ и район на
действие Окръжен съд – Сливен, до приключване на настоящото
производство с влязъл в сила съдебен акт.
Определението за спиране подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от днес пред Бургаски апелативен съд.
ПРЕПИС-ИЗВЛЕЧЕНИЕ от протокола, съдържащ определението за
спиране на принудителното изпълнение да се предостави на пълномощника на
ответницата след изготвяне на протокола.
С оглед разясненията на вещото лице в днешното с.з. съдът намира, че
следва вещото лице да отговори точно на поставения от ответницата въпрос
№ 2 с назначената от съда експертиза, а именно:
Какъв би бил размерът на главницата и на договорната /възнаградителна
лихва/, която се дължи по договора, ако за период от 85 месеца /колкото е
гратисния период/ към главницата не се прибави начислената за гратисния
период лихва?
УКАЗВА на вещото лице К. К. да отговори по втория въпрос, поставен
от ищеца, различава ли се отговорът на този въпрос, даден със заключението
от 10.07.2024 г. въз основа на разбивката и разшифроването, които ищецът
следва да представи за разясняване начина на осчетоводяване на дължимите и
погасени суми, съгласно извлеченията от сметка, представени по делото от
ответницата и намираща се на л. 96 до л.123 от делото.
Вещото лице да съобрази отговора по втория въпрос и разбивките и
разшифроването, които банката представя, към всеки един от въпросите, на
които е отговорило в заключението от 10.07.2024 г., в случай, че се налагат
изменения съобразно предоставените от банки разшифрования и разбивки.
УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от днес следва да представи
за целите за изготвяне на допълнителното заключение по делото справка за
получените и от ответницата и осчетоводени от банката решения по кредита и
разшифровка на използваните кодове за отчитане в представените и намиращи
се по делото извлечения от сметка на л. 96 – до л. 123 вкл.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на указанията, които
са във връзка със събирането на доказателства по делото, на основание чл. 161
от ГПК съдът може да приеме за доказани твърденията на насрещната страна
по въпросите, за изясняване на които съдът е указал на ищеца да представи
разбивка и разшифроване на извлеченията от сметка и отнесените суми за
погасяване на кредита.
С оглед доказателствената тежест на ищеца, съдът УКАЗВА, че в същия
едноседмичен срок следва да представи документ за внесен депозит за
6
възнаграждение на вещото лице от 200 лв.
Адв. Д.: Моля, до изготвяне на допълнителното заключение, да не се
произнасяте по приемане на представеното от вещото лице К. К. заключение
на 10.07.2024 г.
Съдът намира, че не са налице условията за приключване на съдебното
дирене, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 19.09.2024 г. от 10:00 часа, за която
дата страните да се считат редовно призовани.
Датата се съобщи на вещото лице К. К., което също да се счита редовно
призовано.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 12:20 часа.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
7