РЕШЕНИЕ
гр.Ямбол
06.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
В открито
съдебно заседание на 10.07.2018 г. Ямболския окръжен съд, в състав:
Председател: Д. Кючуков Членове: Н. Иванов
Г. Вълчанова
след като разгледа докладваното от съдията Д. Кючуков в.гр.д. № 132/2018г. по описа на Ямболския окръжен
съд, за да се произнесе,взе предвид следното:
В
Ямболския окръжен съд е постъпила жалба от В.Х.А. *** срещу решение № 177/
28.03.2018 г. по гр.д. № 349/2018 г. по описа на Ямболския районен съд, с което
са отхвърлени предявените от нея искове, с правно основание чл. 344 ал.1 т.1,2 КТ, за признаване за незаконността на уволнението й, за отмяна на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение и възстановяването и на работа. Жалбоподателката счита, че така постановеното решение е
неправилно - нарушени са материалния и процесуален закони и решението е
необосновано. Твърди се, че съдът не се е съобразил с обстоятелството, че
трудовия договор е прекратен с подаване на заявлението до НАП на 27.11.2017 г.,
а не от момента на получаване на писменото известие. Не е ясно какво е имал
предвид работодателя, посочвайки в заповедта като мотив за уволнение, че ищцата
не притежава образователно квалификационна степен. Работодателят не е представил
доказателства за влошени резултати от външно оценяване по съответните учебни
предмети. Действал е недобросъвестно, като е въвел произволни изисквания за
заеманата длъжност, без да са пряко свързани с характера на изпълняваната
работа. Несъответстващите на характера на работата
изисквания, имащащи за единствена цел уволнението на
ищцата, представлява злоупотреба с право. Неправилен е и извода на съда, че невръчването на новата длъжностна характеристика преди заповедтта за уволнение не се отразява на законосъобразността
на уволнението. Съдът не се е произнесъл и по твърдението на ищцата за неспазено предизвестие за прекратяване на трудовия договор.
Иска се отмяна на решението като неправилно и постановяване на друго решение, с
което да бъдат уважени предявените искове.
Въззиваемите ОУ "Св.св. Кирил и
Методий" Стралджа, като считат, че не са налице пороците визирани в
жалбата, а решението за правилно, искат потвърждаването на последното.
За да се произнесе, след преценка на доказателствата
,събрани по делото, въззивният съд установи следното:
Ищцата е била в трудово
правоотношение с ответника, по силата на което е заемала без прекъсване
длъжността „Заместник директор учебна дейност", считано от 09.09.2016 г.
до уволнението и с заповед № 243/27.11.2017 г. на Директора на ОУ "Св.св.
Кирил и Методий" Стралджа. Със заповед на Директора на ОУ "Св.св.
Кирил и Методий" Стралджа на 24.11.2017 г. е била утвърдена нова
длъжностна характеристика за длъжността „Заместник директор учебна
дейност" , влизаща в сила от същата тази дата. Според новата длъжностна
характеристика за заемане на длъжността са въведени изискванията за висше
образование, магистърска степен, специалност „Математика", с присъдена
професионална квалификация „Учител по математика" или специалност „Българска
филология", с присъдена професионална квалификация „Учител по български
език и литература. Ищцата притежава висше образование на
образователно-квалификационна степен „магистър", специалност „Предучилищна
и начална училищна педагогика", видно от диплома за завършено висше
образование.
Със Заповед № 243/27.11.2017
г. на директора на училището ищцата е уволнена, на осн.чл.328
ал.1 т.6 от КТ, като посоченото в заповедта основание е, че "не притежава
необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната
работа", тъй като според новата длъжностна характеристика не отговаря на
изискванията за необходимото образование - висше образование на
образователно-квалификационна степен „магистър", специалност
„Математика", с присъдена професионална квалификация „Учител по
математика" или специалност „Българска филология", с присъдена
професионална квалификация „Учител по български език и литература".
По гореизложените факти страните не спорят. С исковата
си молба ищцата е оспорила законността на уволнението, поради наличието на
несъответствие на правната квалификация с мотивите в заповедта за уволнение.
Твърди се,че неправдилно работодателят е приел като
основание за уволнението липсата на образователно квалификационна степен на
ищцата, въвеждайки в длъжностната характеристика произволни изисквания за
заеманата длъжност, без да са пряко свързани с характера на изпълняваната
работа, имащи за единствена цел уволнението на ищцата, което представлява
злоупотреба с право , водеща до незаконосъобразност
на заповедта за уволнение на това основание.
Тези твърдения на ищцата, както правилно е приел и
районния съд, са неоснователни. Изискванията за образование и квалификация за
заемане на определена длъжност могат да бъдат предвидени в закон, в друг по
нисък по степен нормативен акт или в длъжностната характеристика. С оглед
спецификата на работа и нуждите на предприятието работодателят може да въведе и
по високи изисквания за образование и квалификация и други умения за заемане на
определена длъжност. Решението на работодателя да промени изискванията за
образование и квалификация за определена длъжност е въпрос на целесъобразност и
това правомощие не подлежи на съдебен контрол.Само в случаите на въведен от
работника довод за злоупотреба с право, предмет на делото е и установяването на
обстоятелството добросъвестно ли е действал работодателя при извършване на
промяна в изискванията за заемане на длъжността,респ.
дали изменението в изискванията за заемане на
длъжността е въведено с оглед на нуждите на работата и доколко е действал
добросъвестно в съответствие с чл.8 ал.1 КТ, което обуславя преценката на
законността на уволнението. Добросъвестността се предполага, на осн. чл. 8, ал. 2 КТ, поради това страната която я
оборва, носи тежестта на доказване. Съдът изследва наличие на проявни форми на недобросъвестност от работодателя, когато
такива факти, съответно възражения, са въведени от страните по надлежен ред и в
преклузивните срокове по ГПК. В този смисъл е и р. №
248/23.04.2010 г.по гр.д.№ 254/2009 г. ВКС, както и цитиранита
от районния съд константна съдебна практика на ВКС /цитираните в мотивите
решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК/.
В жалбата въззивника
навежда твърдения за недобросъвестност на работодателя при установяването на
новите изисквания, но от доказателствата по делото не се установява това негово
твърдение. С нищо не се променя този извод и от показанията на разпитаната пред
въззивния съд св. Д.Н. за влошени лични отношения
между диеректора на училището и ищцата. Личните
отношения между ищцата и представителя на работодателя не са проява на
"недобросъвестност" по смисъла на изложеното по горе. Напротив.
Установи се наличието на обективни предпоставки за промяна в изискванията за замената длъжност, залегнали в длъжностната характеристика.
Безспорно е, че резултатите на учениците по български език и литература ,през
последните години са се занижили, което е наложило промяна в изискванията за
заемане на длъжността с оглед подобряване на учебните резултати и успеваемостта на учениците по български език и литература.
Ищцата не притежава необходимата квалификация за изпълнение на задълженията,
определени в длъжностната характеристика, свързани не само с добро
организационно управление и контролни функции, но и с добро познаване на
съответната материя.
Неоснователни са твърденията,
че невръчването на новата длъжността характеристика
преди заповедтта за уволнение се е отразило на
законосъобразността на уволнението. Както правилно е преценил и районния съд,
фактът, че работодателят е връчил на ищцата новата длъжностна характеристика
едва с връчването на заповедта за уволнение - на 28.11.2017 г., няма отношение
към законността на уволнението по чл. 328 ал. 1. т 6 КТ , тъй като предмет на
установяване в трудовия спор за законност на уволнението е притежавал ли е
служителят изискващото се за длъжността образование, поради което фактът на
запознаване с длъжностната характеристика е без правно значение.
Лишени от основание са и
твърденията в жалбата, че неспазеното предизвестие за
прекратяване на трудовия договор се е отразило на законността на уволнението.
Предизвестието е необходим реквизит при прекратяване на конкретното трудово
правоотношение с ищцата от страна на работодателя на посоченото основание от
последния по чл. 328 КТ - а именно ал. 1, т. 6, като при безсъмненото му
неспазване работодателят дължи обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ, каквото е и
отразено да е изплатено в самата процесна уволнителна
заповед.
По изложените съображения, както и по съображенията,
изложени в мотивите към решението на районния съд, които настоящият състав на
съда напълно споделя, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях като
неразделна част от настоящите мотиви, въззивният съд
намира предявените от В.Х.А. срещу ОУ "Св.св. Кирил и Методий"
Стралджа искове за отмяна на уволнението, поради неговата незаконосъобразност
и за възстановяването и на заеманата преди уволнението длъжност, за неоснователени. Решението на районният съд, с което
исковете са отхвърлени, следва да бъде потвърдено като правилно.
На основание чл.78 ал. 3 и 8 ГПК жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 840лв.
Водим от горното и съобразно правомощията си, дадени
му с разпоредбата на чл. 271 ГПК окръжният съд
РЕШИ
ПОТВЪРЖДАВА решение № 177/28.03.2018 г. по
гр.д. № 349/2018 г. по описа на Ямболския районен съд.
ОСЪЖДА В.Х.А. *** ЕГН ********** да заплати на ОУ
"Св.св. Кирил и Методий" - гр. Стралджа, ул. „Хемус" № 67
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 840 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд на РБългария в едномесечен срок от
датата на произнасянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: