№ 134
гр. Бургас, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20212100502175 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод
въззивната жалба на процесуалния представител на „“ООД-гр.Бургас -
ответник по гр.д. № 3267 /2021 год. по описа на Бургаския районен съд против
решение № 1262/26.10.2021 год. в частта ,с която е признато за незаконно
уволнението на ищцата Р.Х. и отменена заповедта за уволнение ,като
ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата 3780 лв.- обезщетение за
оставане на ищцата без работа за периода 05.04.21г.-05.10.21 г.,както и да й
заплати сумата от 2 190,82 лв. – сборен остатък от трудовите възнаграждения
и от възнагражденията за нощен труд,за извънреден труд и за работа през
обициални парзници и 557,14 лв. – обезщетение за неползван отпуск от 13
дни за 2020 г. и 5 дни за 2021 г.
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за
незаконосъобразно ,неправилно и необосновано,постановено в противоречие
със събрания доказателствен материал .
Сочи се на първо място ,че съдът не е анализирал поотделно и в тяхната
1
съвкупност всички доказателства по делото ,при което е направил неправилни
изводи при превратно тълкуване на приложимите правни норми.Изцяло е
игнорирал квидетелските показания ,не е коментирал и анализирал
доказателства ,представени от самия ищец,оборващи тезата му за незаконно
прекратяване на трудовия му договор .
Съдът не е коментирал явно изразеното намерение на ищцата
,обективирано в надлежно писмо от 19.03.2021 г.да прекрати трудовото си
правоотношение .В него жиланието на ищцата за прекратяване на трудовия й
договор е формулирано ясно ,категоричмно и недвусмислено .Волята на
ищцата е разбираема и е ясно и какво основание е имала предвид – чл. 325 ал.
1 КТ.В този смисъл не са обсъдени показанията на свид. Х. – получила
съобщението на ищцата чрез СМС.Явно самата ищца е имала желание
трудовият й договор да бъде прекратен и то без предизвестие .Не е
съобразено ,че самата ищца с молбата си от 29.03.2021 г. потвърждава
предходната своя молба от 22.03.2021 г. ,която отново е в същия смисъл-да се
прекрати трудовото й правоотношение .Сочи се във въззивната жалба ,че с
получаването на писменото изявление от работодателя ,независимо дали е
налице фактически посочване на основанието от работника , се стига до
автоматично прекратяване на трудовото правоотношение –фактът ,че ищцата
посочва като основание да прекрати веднага ,без предизвестие своя договор
некоректни действия от страна на работодателя относно заплащане на труд
,извънреден труд ,работно време и т.н е без значение за конктитутивното
действие на едностранното й изявление /обективирано в писмо от 26.03.2021
г. / за прекратяване на трудовия й договор на осн.чл. 327 ал. 1 т. 2 КТ.
По отношение на уважените парични искове за присъждане на
обезщетения в полза на ищцата също се сочи ,че решението е необосновано и
в противоречие със събраните доказателства по делото – Така за м.март 2020
г- съдът е възприел изцяло заключението на вещото лице ,но не е събразил
писмения документ от Д“Инспекция по труда“ от 12.02.2021 г. ,от който е
видно ,че през март ищцата е ббила 12 дни в неплатен отпуск-от 16.03. до
31.03.вкл.;съответно през април 2020 г. ищцата е ползвала 20 дни неплатен
отпуск;презмай-10 дни;през юли-4 дни неплатен отпуск ,през август-3 дни
;през септември – 5 дни .Обстоятелствата за точния брой на отработени дни ,в
т.ч. и неплатения отпуск ,е отразено и в справката от ТД на НАП.Затова
неправилно съдът е възприел изцяло заключението на вещото лице в частта
2
,,с която на ищцата е отредено за получеване обезщетение в пълен размер –за
посочени по-горе месеци.Не съобразена и констатацията на Д“Инспекция по
труда“,че трудовите възнажраждения на ищцата от м. фувруари 2020 г. до м.
януари 2021 г. са били изцяло изплатени ,в пълен размер .
Присъдено е обезщетение за времето ,през което е останала без рабоа
ищцата- от 05.04.2021 г. до 05.10.2021 г. и отново не са съобразени
доказателствата –видно от справката за актуалното състояние на действащите
трудови договори на Х. ,че за периода от 01.01.2021 г. до 28.09.2021 г. същата
е била в трудово правоотношение,като от 04.08.до 01.06.21 г. – с работодател
„Ариес 1973“ЕООД.За този период на ищцата не се дължи обезщетение.
Моли се за отмяна на решението в обжалваните части и и отхвърляне на
исковете в тези части.
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано
лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият -ищец по делото,чрез адвокатския си представител , в
писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че
при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните
нарушения.Счита ,че е правилен изводът на съда относно
незаконосъобразността на атакуваната заповед за уволнение на соченото
основание ,тъй като подадената от ищцата молба от 22.03.2021 г. не е
достигнала до работодателя .Наличието на постигнато от двете страни
съгласие е императивно изискване на чл. 325 ал. 1 т. 1 КТ ,задължаващо
адресата на предложението да отговори в 7-дневен срок от получаването
,като последица от неспазването му е неприемане на предложението
.Доказателство за липса на постигнато споразумение е оригинала на писмото
с подадената молба ,изпратена по пощата на 22.03.21 г.,но неполучена от
ответника и върната на въззиваемята като непотърсена –поради отказ и
нежелание на работодателя да бъде приета от управителя.Причината ,която
ищцата е посочила в молбата е неплащане на трудовото възнаграждение
,нощен и положен по време на официални празници труд,при което
действителната воля за прекратяване на трудовото правоотношение е
основанието по чл. 327 ал. 1 т. 2 КТ ,а не посоченото в заповедта за уволнение
основание..Законът изисква при прекратяване по взаимно съгласие двете
насрещни волеизявления да са изразени писмено .Писмената форма е условия
3
за действителност .Взаимното съгласие се счита за постигнато в момента
,когато съвпаднат двете писмени волеизявления за прекратяване на трудовия
договор ,включително трябва да има съгласие за датата на прекратяването 3
.Последващото издаване на заповедта по чл. 325 ал. 1 КТ има само
констативно действие .В случая липсва взаимно изразена писмена воля
,поради което правилно е прието от съда ,че заповедта се явява
незаконосъобразна.
Сочи се ,че изпратеното съобщение от ищцата е по повод нежелание на
работодателя да я допусне до работното място след изтичане на последния й
отпуск поради временна нетрудоспособност и не може да замести молбата за
прекратяване на договора по взаимно съгласие.
По отношение на претендираните и присъдени обезщетения се
подчертава ,че със заповедта за уволнение е начислено обезщетение по чл.
224 ал.1 КТ – за неползват платен годишен отпуск и по делото не са
представени доказателства за плащане на това обезщетение /за 2020 и 2021
години/.затова и в тази част решението е правилно.Освен това не е
представена по делото нито една молба за отпуск от ищцата/платен или
неплатен /,при което не е установено тя да е отсъствала от работа за периода
01.02.2020-21.09.2021 г.,работила е по представените графици и следва да й
бъде начислено възнаграждение за отработените пълни месеци .За
неистинските молби за отпуск ,представени от ответното дружество пред
„Инспекцията по труда“,отчетени във ведомостта за заплати и декларирани
пред НАП-Бургас се е установило от постановление за отказ за образуване на
наказателно производство от 14.06.2021 г.,като при проверката е изготвена
експертна справка за изпършено графическо изследване на всички молби за
отпуск ,като заключението е ,че подписите не са на ищцата Х. ,а са подписани
от друго лице.Затова и районният съд е възприел изцяло заключението по
назначената счетоводна експертиза,на базата на което са присъдени
претендираните обезщетения .
Моли се за потвърждаване на решението.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд счита за установено
следното :
Предявени са били обективно съединени искове с правно основание чл.
4
344 ал. 1 т. 1,2 и 4 КТ ,чл. 225 ал. 1 ,чл. 128 ,чл. 150,чл. 262,чл.220 ал. 1 ,чл.
213 ал. 2 и чл. 224 КТ ,чл.84 и чл. 96 ЗЗД .
Нямало е спор по делото ,че страните са били в трудово правоотношение
помежду си,възникнало със сключен трудов договор от 30.01.2020 г. с 6-
месечен срок за изпитване в полза на работодателя ,по силата на който
ищцата-въззиваема е била назначена на длъжността „диспечер,транспортни
средства „ в предприятието на ответника в гр.Бургас .
Със заповед № 72/05.04.2021 г.работодателят е рекратил трудовото
правоотношение с ищцата ,на осн.чл. 325 ал. 1 т. 1 КТ-поради „съгласие на
страните и подадено заявление на работника „
Ищцата твърди ,че уволнението й е незаконосъобразно ,тъй като
писмената й молба от 22.03.2021 г. ,изпратена по пощата ,не едостигала
работодателя,а и тя не е давала съгласие за прекратяване на договора .
За да приеме тази теза и да счете заповедта за незаконосъобразна
,районният съд е посочил,че прекратяването на правоотношението на
посоченото в заповедта основание налага установяване на писмено
предложение ,отправено до работодатела ,изразяващо недвусмислената воля
на работника за прекратяване действието на договора поради съгласие на
страните,а по делото не се съдържат доказателства за този факт-писмената
молба от 22.03.2021 г. не е достигнала до адресата-работодател ,а и
съдържанието на изявлението квалифицира искането не като предложение по
чл. 325 ал. 1 т.1 КТ ,а като воля по чл. 327 ал. 1 т. 2 или по чл. 326 от КТ-
доколкото в молбата си ищцата ясно е посочила ,че причината за
прекратяване на правоотношението е неплащане на трудовото
възнаграждение от ответника и това за извънреден труд,както и
обезщетението за платен годишен отпуск .Така формулирана волята според
първостепенния съд не е свързана с отправяне на предложение за
прекратяване по взаимно съгласие ,поради което не е постигнато от свете
страни по правотношението писмено съгласие.
Мотивите се споделят от настоящия съдебен състав и същият препраща
към тях на осн.чл. 272 от КТ . В допълнение настоящият съдебен състав
счита ,че трябва да се изложи следното :
Съгласно чл. 325, т. 1, изр. първо КТ трудовият договор се прекратява по
взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Това означава, че двете
5
насрещни волеизявления на страните, както предложението за прекратяване
на трудовото правоотношение, така и приемането на същото, е необходимо да
са изразени писмено. Писмената форма е условие за действителността им. Не
е възможно формиране на взаимно съгласие за прекратяване на трудов
договор чрез устни волеизявления на двете страни или на едната от тях. Всяка
от страните трябва да изрази волята си за прекратяването на трудовия договор
ясно, категорично и безусловно. Взаимното съгласие се счита постигнато в
момента, когато съвпаднат двете писмени волеизявления за прекратяване на
трудовия договор. Последващото издаване на заповед за прекратяване на
трудовия договор на основание чл. 325, т. 1 КТ има само констативно
действие. Подписването на заповедта от работника или служителя като
получател удостоверява единствено получаването й, а не воля за
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Направеното писмено
изявление от работника или служителя за прекратяване на трудовия договор
на някое от предвидените в КТ основания за едностранно прекратяване от
негова страна с достигането му до работодателя води до прекратяване на
трудовото правоотношение на съответното основание, а не е израз на воля за
прекратяване по взаимно съгласие.
Затова изводите на районния съд са в съответствие с обилната съдебна
практика /напр. решения с № 183 от 21.12.11 г. по гр. д. № 565/10 г. на III г. о.
и с № 400 от 13.05.10 г. по гр. д. № 1109/09 г. на IV г. о. на ВКС, съгласно
които взаимното съгласие се счита постигнато в момента, когато напълно и
точно съвпаднат двете писмени волеизявления за прекратяване на трудовия
договор. С други думи фактическият състав по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ
изисква всяка една от страните да направи ясно, категорично и безусловно
писмено изявление за прекратяване на договора/което се поддържа и от двете
страни по делото /. Прекратяването настъпва в момента на съвпадане на двете
волеизявления, като издаването на акта за прекратяване на трудовия договор
има само констативно действие. Под "съвпадане" се има предвид волята на
насрещните страни да е с едно и също съдържание. При разминаване в
съдържанието на двете волеизявления или при изразяване на съгласие под
условие, не е налице взаимно съгласие на страните за прекратяване на
трудовото правоотношение.
Този факт е в доказателствена тежест на работодателя, тъй като всички
елементи от фактическия състав, при които законът допуска прекратяване на
6
трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, следва да бъдат
установени от него. Законът изисква страната, към която е отправено
предложението за прекратяване на договора по взаимно съгласие, не само да
вземе отношение по него, но и да уведоми другата страна в 7-дневен срок,
като при пропускане на срока необоримо презумира липсата на приемане.
Поради това, за да се счете уволнението законно, ответникът –въззивник е
следвало да докаже, че предложението на ищцата за прекратяване на
договора по взаимно съгласие е направено и постъпило у него не повече от 7
дни преди 05.04.2021 г. Такива доказателства по делото не са ангажирани,
поради което, при приложение на неблагоприятните последици от правилата
за разпределение на доказателствената тежест, съдът приема недоказаният от
работодателя факт за неосъществил се. Щом е така, представителят на
въззиваемото дружество не е направил изявление за приемане на
предложението на Х. в законния 7-дневен срок от направата му, което
означава, че предложението не е прието. Приемането след изтичане на срока
не удовлетворява изискванията по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ и поради това
извършеното уволнение е незаконно.Затова ,дори и да приемем тезата на
въззивника-че волята за прекратяване на трудовото правоотношение на
процесното основание е изразена още на 19.03.2021 г. /изпратено под
формата на СМС до секретаря на ответното дружество /,или на 22.03
/независимо че молбата не е получена от работодателя/,то след като
работодателят не е направил писмено изявление за приемане на
предложението за прекратяване на соченото основание в законния 7-дневен
срок от направата му ,това означава ,че предложението не е прието .Не би
могло да се приеме като предложение за прекратяване по чл. 325 ал. 1 т. 1 КТ
и приложеното по делото „обяснение „ от 26.03.2021 г.
Освен всичко друго ,основателен е и следващият аргумент на районния
съд – че съдържанието на всички изявления на ищцата ,квалифицирани от
ответника като „предложения по чл. 325 ал. 1 т. 1 КТ „всъщност води до
извод ,че става дума за искане за напускане по чл. 327 ал. 1 т.2 или по чл.
326 от КТ .Във всички изявления ищцата е посочила ,че причина за
прекратяване на правоотношението й не е взаимно съгласие , а
„незаплащането на трудово възнаграждение и това за извънреден труд ,както
и обезщетение за платен годишен отпуск“.
7
Когато предложението за прекратяване на трудовия договор по чл. 325,
ал. 1, т. 1 КТ изхожда от работник или служител, но без да са посочени в него
условията на прекратяване, искането следва да се приеме за предизвестие по
инициатива на работника или служителя съгласно чл. 326 КТ, независимо
дали работодателят е прекратил трудовото правоотношение по взаимно
съгласие./ Когато обаче предложението на работника или служителя съдържа
конкретно волеизявление за прекратяване на трудовия договор по взаимно
съгласие, при неприемане от страна на работодателя, изявлението не може да
се счита за предизвестие по чл. 326 КТ, тъй като волята на предложителя е да
прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ и е
недопустимо да се тълкува в друг смисъл./В случая, направеното
предложение от ищеца не съдържа конкретни условия за прекратяване на
трудовия договор, поради което изявлението му следва да се приеме за
предизвестие по инициатива на работника или служителя по чл. 326 КТ.
Обстоятелството, че работодателят се е съгласил с подадената от неговия
работник молба за освобождаване от длъжност, без да изчака изтичането
срока на предизвестие издавайки заповед за прекратяване на трудовото му
правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ не променя този извод
С оглед на всичко това настоящият съдебен състав счита решението в
атакуваните част по иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 за правилно .Не
са допуснати сочените във въззивната жалба нарушения и неоснователни са
възраженията за необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт .
Представените по делото доказателства са анализирани и въз основа на тях са
направени обосновани изводи .
Правилно е решението и в частта относно паричните искове за
присъждане на обезщетения в полза на ищцата .
По отношение претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1
КТ –за времето ,през което ищцата е останала без работа поради незаконното
уволнение ,за не по-дълъг срок от 6 месеца ,по делото пред
първоинстанционния съд не е имало твърдения от ответната страна ,че в
рамките на 6-месечния срок след уволнението ищцата е била на работа по
друго трудово правоотношение.Липсват доказателства ,че от 04.08.2021 г. до
01.09.2021 г.същата е била в трудово правоотношениес работодател „Ариес
1973“ЕООД,както се твърди във въззивната жалба .Затова правилно е бил
8
уважен този иск от районния съд .
Що се отнася до исковете за заплащане на неплатени части от трудовите
възнаграждения на ищцата и възнаграждения за извънреден труд ,в тази
връзка съдът правилно е основал решението на заключението на вещото лице
по назначената по делото счетоводна експертиза ,която не е била оспорена от
нито една от страните .Вещото лице е извършило собствени изчисления за
установяване размера на трудовите възнаграждения на ищцата ,като е взело
предвид броя отработени часове за всеки от месеците и е ползвало
копираните графици за отработени дневни и нощни смени /които също не са
били оспорени по делото /.Именно на базата на тези графици са извършени
начисленията и изплатеното възнаграждение ,като е начислявано и
допълнително трудовото възнаграждение /което не е изплащано/.Съответно
извънредният и нощният труд са изчислени по реда на чл. 262 и чл. 264 КТ
.Твърденията ,че ищцата е ползвала неплатен отпуск през периода април-
август 2020 г.,не са доказани от ответника по делото и тези факти не се
доказват от констатациите на Д“Инспекция по труда „,както се твърди във
въззивната жалба .По делото е представено личното трудово досие на ищцата
и в него липсват молби за отпуск /платен или неплатен / от ищцата ,
съответно разрешен от работодателя .Затова и в тези части решението следва
да бъде потвърдено .
По тези съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1262/26.10.2021 г.
постановено по гр.д. № 20212120103267 по описа на Бургаския районен съд в
обжалваните части .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
частта относно иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ-за признаване за незаконно
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата и отмяната на заповед
№ 72/05.04.2021 г. на управителя на „Стил-Так“ООД,а в останалата част не
подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10