Решение по дело №1031/2012 на Районен съд - Ловеч

                          Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                                        №

                                            гр.Ловеч, 07.11.2012г.

                 

                                 В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД,гражданска колегия,V състав в публичното заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

                            

при секретаря………………...…Р.  Б.……..……………...и в присъствието на

прокурора……………………….БОЙКО  ВАСИЛЕВ…………….разгледа докладваното от

съдията  ...…...гр.дело №1031 по описа за 2012........................……………год,

за да се произнесе съобрази:

   Производство за лишаване от родителски права –по чл.132,ал.1,т.2 от СК

   Ищецът  А.  Д.  М. излага в ИМ,че с ответницата нямат сключен граждански брак,но от съвместното им съжителство се родило детето А.А. М.,род.***г,което е припознал.Твърди,че ответницата напуснала семейното жилище по време на бременността ,а след раждането изоставила синът им в ДМССГ-Плевен.Посочва,че със Заповед на Директора детето било предоставено на него и именно той полагал грижи за него.Изтъква,че със случая е запозната Дирекция”Социално подпомагане”-Плевен.

 С оглед на обстоятелството,че ответницата не полага грижи за детето прави ИСКАНЕ да му бъдат предоставени родителските права по отношение на детето А.А. М. ;ответницата З.А.К. да бъде лишена от родителски права по отношение на детето ;ответницата да бъде осъдена да заплаща  месечна издръжка за детето в размер на 80.00лв.Претендирани са и съдебно-деловодни разноски.

             Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответницата е изпратен препис от ИМ и приложенията,като й е указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок,задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на такъв или неупражняването на права,както и за възможността да ползва правна помощ при необходимост и право за това.

             В законоустановения едномесечен срок от връчване  на исковата молба и приложенията към нея ответницата,чрез своя пълномощник-адв.Х.Северинов е подала писмен отговор,в който  е изразил становището си по допустимостта и основателността на заявената искова претенция.Оспорва обективно съединените искове по основание и размер.Твърди,че детето е родено и „поставено в апарат за доотглеждане”,във връзка с което решила да бъде оставено под наблюдение и отглеждане до 3-годишна възраст,след което да поеме грижите по отношение на него.Навежда твърдения,че е посещавала Дома в гр.Плевен,където детето е било настанено и от където ищецът го взел по некоректен начин и с особена цел-да я да упражнява физически и психически тормоз и физически да се саморазправя с близките на ответницата.В депозирания отговор последната излага,че към настоящия момент е регистрирана като безработна в Бюро по труда-Ловеч,като финансово е подпомагана от своя баща.През същия период е полагала грижи за своя баща ,който бил със счупен крак вследствие на причинена от ищеца и близките му средна телесна повреда. 

             Едновременно с отговора,ответницата е предявила  насрещен иск против А.Д.М.,с посочено правно основание: чл.211 от ГПК вр.чл.123,ал.2,чл.142 и чл.143 от СК.           

 

С  определение  от 19.06.2012г.,на основание чл.211 от ГПК,съдът е допуснал за   съвместно разглеждане в настоящото производство,предявеният от З.А.К. *** против А.Д.М. *** насрещен иск с посочено правно основание :чл.211 от ГПК вр.чл.123,ал.2,чл.142 и чл.143 от СК и е разпоредил да се изпрати на ответника по насрещния иск съобщение ведно с препис от молбата,с която е предявен насрещния иск и приложенията към нея и му се укажат последиците , визирани в чл.133 от ГПК от неподаването на отговор.

             В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор по насрещния иск,в който А.Д.М.,чрез проц.представител-адв.Ст.Г. е изразил становището си по допустимостта и основателността му,като с отговора е направил и доказателствени искания.Застъпва становище,че намира обективно съединените искове за изцяло неоснователни и като такива оспорва същите.

В с.з.ищецът-А.Д.М. не взема лично участие. Представлява се от договорно упълномощен представител-адв. Ст.Г.. Поддържа иска и моли да бъде уважен така,както е предявен.Позовава се на писмени и гласни доказателства,като подробни фактически и правни доводи са изложени в пледоарията по същество.

             В насроченото открито с.з.ответницата   З.А.  К. ,редовно призована,не се явява и не се представлява от представител по пълномощие.

             РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-гр.Ловеч се представлява от прокурор Бойко Василев.Застъпва становище за основателност на предявените обективно съединени искове

             Дирекция „Социално подпомагане”-гр.Плевен е представила  социален доклад изх.№ЗД-11/0400/20.09.2012г.След направеното социално проучване и събраната информация в ОЗД-гр.Плевен е направено заключение,че биологичният баща на детето е изключително мотивиран да полага грижи за отглеждането и възпитанието на малолетното дете Асан.Същият има много голяма подкрепяща го среда в лицето на неговото семейство.Разполага с нужните жилищно-битови условия ,както и с достатъчен финансов ресурс,за да се грижи  за собственото си дете.Изтъква се,че по време на престоя на детето на територията на специализирана институция ДМСГД-гр.Плевен същото е многократно посещавано само и единствено от биологичния си баща,като в същото време липсват такива посещения от страна на майката.С оглед неоправданата незаинтересованост от страна на майката спрямо роденото от нея дете ОЗД-гр.Плевен е взело становище,че в интерес на малолетното дете А.А. М. е към момента върху него да се упражняват родителски права от страна на биологичния баща А.Д.М..*** не счита,че такива могат да бъдат предоставени на майката,тъй като с оглед набраната по случая информация,К. е с доказана емоционална необвързаност и студенина, родителска некомпетентност,както и с липса на какъвто и да е ресурс за полагане на грижи за дете.

             Съдът като съобрази становището на страните ,приложените към делото писмени доказателства: удостоверение за раждане от ***г***-Ловеч,издадено въз основа на акт за раждане №0320/03.11.2011г.,  Заповед №ЗД-04-114/18.04.2012г.на Д”СП”-Плевен,социален доклад изх.№ЗД-11/0400 от 20.09.2012г.на ДСП-Плевен и пълната преписка по вземане на мярка за закрила по отношение на детето,образувана пред ДСП-Плевен,както и показанията на разпитаните свидетели:Данко Алипов М. и Галя Радева Манолова,които при действието на чл.172 от ГПК съдът преценява с оглед на останалите данни по делото,тъй като същите са в най-близки родствени отношения с ищеца,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

             Съгласно вложеното удостоверение за раждане на Община-Ловеч,детето Асан е родено на ***г.,като ответницата З.А.К. е негова майка,а ищецът А.Д.М.-негов баща.От данните ,съдържащи се в преписката на ДСП-Плевен,се установява,че непосредствено след раждането на детето майката категорично отказала да подаде данни за биологичния баща на детето,поради което първоначално в съставения акт за раждане детето било вписано с неустановен произход от бащата. Впоследствие обаче е била проведена административна процедура  и по установения от закона ред ищецът е припознал малолетния Асан за свое дете.

             Установява се,че родителите на детето нямат сключен граждански брак,но са съжителствали на съпружески начала в продължение на 6 години.Двамата са живели в едно домакинство с родителите на ищеца в семейното им жилище в с.Бохот,обл.Плевен.Тъй като в последните месеци от бременността отношенията между страните се влошили,ответницата напуснала жилището в с.Бохот и се установила в дома на своя баща в с.Славяни,обл.Ловеч.В този период е родила сина си Асан,като факта на раждане ищецът като биологичен баща на детето,е узнал по-късно.От доказателствата по делото се установява,че детето е било родено със здравословни проблеми,което наложило продължителен престой в болничното заведение.Поради категорично изразеното от майката желание да изостави детето и самоволното й напускане на болницата в Ловеч,Н-к Неонатологично отделение –д-р Станчева подала сигнал до Дирекция”Социално подпомагане”,ОЗД-Ловеч с молба да бъдат предприети необходимите мерки.Установява се,че в Декларация вх.№ЗД-9433/0004/ 31.01.2012г.ответницата З.К. е декларирала,че е запозната относно правните последици от прилагане на чл.84 и чл.93 от СК,както и че са и разяснени реда и условията за вписване на детето в регистъра на деца за пълно осиновяване и последиците при осиновяването на детето.

             Въз основа на Заповед №ЗД-ЗД-10/0010/27.01.2012г.на Директора на ДСП-Ловеч  детето Асан Зорков Альошев ,с местонахождение „МБАЛ „Проф.Д-р П.Стоянов”-гр.Ловеч,родители:З.А.К. и баща-неизвестен е настанено временно за срок от една година в Дом за медико-социални грижи за деца-гр.Плевен,до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето.След настаняването на детето в специализираната институция ищецът е припознал същото ,като е извършено и отбелязване в съставения акт за раждане.От страна на бащата са инициирани действия по реинтеграция на детето в семейна среда.Видно от предоставената информация относно посещенията за свиждане на настанено дете в ДМДГ-Плевен ,детето А.А. М. е било редовно посещавано само от биологичния баща на дати:14.03.2012г,26.03.2012г,04.04.2012г., 06.04.2012г.и 09.04.2012г.За близо 4-месечния период на пребиваване на дете в Дома  майката З.К. не е проявила никаква заинтересованост относно здравето и психическото и емоционално състояние на детето,като няма регистрирано нито едно нейно посещение.

             С Решение №884 от 19.06.2012г. по гр.дело №3244/2012г.по описа на съда РС-Плевен

е прекратил настаняването на детето А.А.  М. ***, приемайки в мотивите си,че са налице условията за реинтеграция на детето в семейството на неговия баща А.Д.М.. 

             По делото са събрани гласни доказателства,чрез разпита на свидетелите Галя Манолова и Данко М.-родители на ищеца.Съгласно техните показания,синът им А. и техният първороден внук Асан живеят заедно с тях в семейното им жилище в с.Бохот,обл.Плевен.Изтъкват,че в края на бременноста ответницата е напуснала жилището и заминала при баща си ,а на 02.11.2011г.родила детето в гр.Ловеч.От показанията на свидетелите се установява,че след като узнали за раждането,незабавно са посетили болницата в гр.Ловеч,където обаче от персонала били известени,че по данни на майката,бащата на детето е неизвестен.На фона на вече влошените отношения между страните,както и установеното напрежение между техните близки,това  поведение на ответницата провокирало действия по физическа саморазправа между един от братята на ищеца и бащата на ответницата.Свидетелите твърдят,че за близо 3-месечния престой на детето в болничното заведение системно са го посещавали –те и ищецът ,като са осигурявали необходимите вещи,а поради установена тежка анемия на бебето имало случай,когато се наложило да осигурят и донор на кръв,за което заплатил св.М..Двамата свидетели споделят,че непосредствено след раждането ответницата З.А.К. е изоставила сина си в болницата и оттогава не е търсила никакъв контакт с детето,не се е интересувала от него,не го е посещавала нито в болницата в гр.Ловеч,нито в ДМСГД-Плевен,не е изпращала и парични средства за неотложни нужди на детето.

             Св.Г.Манолова: „Откакто се е родило,З. не го е виждала,не му знае физиономията,не се е обаждала по телефона,дори и след настаняването  му в дома в Плевен…З. не изпраща нито лев,нито памперси,не съм чувала някой да каже ,че тя нещо се интересува.”       

             Св.Д.М.: „Откакто го роди,З. един път я повикахме да дойде да го види,но тя както си вървя,си обърна главата настрани.Нищо не му даде,не  бе взела нищо,не е пращала нито пари,нито дрехи…”

             При анализа на показанията на разпитаните свидетели съдът съобразява обстоятелството, че двамата като родители се явяват най-близките родственици на ищеца , което предполага тяхна заинтересованост по делото.При преценка на показанията в съвкупност с останалите доказателства по делото обаче,съдът намира,че същите се явяват достоверни и следва да бъдат кредитирани.И двамата свидетели имат продължителни и непосредствени лични възприятия по случая,като показанията им са в тясна корелативна връзка с останалите доказателства,събрани по делото  и фактите,които изтъкват се подкрепят категорично от приложените писмени доказателства.

             При така установеното от фактическа страна  съдът прави следните правни изводи:

             Съгласно разпоредбата на чл.132,ал.1,т.2 от СК родителят може да бъде лишен от родителски права,когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето си и не дава издръжка.Лишаването от родителски права константно се възприема от съдилищата като крайна мярка за защита на децата,която следва да се прилага при доказана нужда.Трайното не полагане на грижи за детето и липсата на финансов принос за отглеждането и възпитанието му сочи на противоправно поведение на родителя,създаващо риск за отглеждането и възпитанието на детето.В коментирания случай съдът приема ,че е налице именно такова поведение от страна на ответника.След раждането на детето майката не е търсила контакт с детето и дори не е направила опит да създаде емоционална връзка със сина си-нито в за периода на неговия болничен престой в  Неонатологичното отделение в МБАЛ-Ловеч,нито след настаняването му в ДМСГД-гр.Плевен.Няма никакви данни същата да е проявявала интерес от това как детето се отглежда,как се развива и какви нужди има,нито е предоставяла средства за отглеждането му.

             С оглед разпределената доказателствена тежест в процеса,от страна на ответницата не бяха ангажирани никакви доказателства  за наличието на основателна причина,поради която не е изпълнявала дори и в по-ограничен обем родителските си задължения по отношение на малолетното си дете Асан.Установяването на обективна основателна причина за неизпълнението на родителския дълг-неполагането на грижи и неплащането на издръжка е в тежест на страната,която твърди наличието й.В депозирания отговор ответницата твърди,че поради влошените отношения с роднините на ищеца и нейните близки е в обективна невъзможност да се вижда с детето.Тези нейни твърдения обаче не са подкрепени от събрани по надлежния ред доказателства.Индиция такива  обтегнатите и отпочнало наказателно производство за телесно увреждане,причинено след сбиване между роднини на страните,се съдържат и в показанията на разпитаните свидетели.Като съобрази ,че от фактическа страна по делото е безспорно установено,че продължителен период от време детето е било в болнично заведение ,а впоследствие,след декларация от майката е настанено в специализирана институция  извън дома на ищеца,намира,че  релевираните от ответницата доводи относно наличието на извинителни причини от обективен характер са несъстоятелни По делото не са налице и обстоятелства,които да сочат на невъзможност на майката да плаща издръжка по причини,които също да се приемат за извинителни.

             С оглед на изложените по-горе съображения съдът намира,че в настоящия казус  кумулативно са налице визираните предпоставки по чл.132,ал.1,т.2 от СК ,изразяващи се в трайно неполагане на грижи за детето и липсата на финансов принос  за отглеждането на малолетното дете.Относно наличието на предпоставките за лишаване от родителски права ВКС е имал повод да се произнесе  к Решение №209 от 6.04.2010г.по гр.дело №4468/08г.на ІV Г.О и Решение №405 от 27.12.2011г.по гр.дело №1125/2010г.на ІV ГО,постановени по реда на чл.290 ГПК и имащи за цел уеднаквяване съдебната практик.В този смисъл е и Определение №661 от 01.06.2012г.на ВКС по гр.дело №462/2012г.,ІV г.о.

             Съдът намира за необходимо да отбележи,че за страните остава открита възможността,при изменение на обстоятелствата,взети предвид  при постановяване на на съдебното решение  относно  упражняването на родителските права от единия от родителите и определяне на мерки за лични отношения на другия родител с детето,да се внесе правна промяна  и родителските права на ответницата по отношение на детето Асан да бъдат възстановени.

             Съгласно разпоредбата на чл.134,т.2 от СК,във всички случаи на  лишаване от родителски права съдът следва да определи  и мерките относно личните отношения между родителя и детето.Ето защо и независимо от формирания на база установените по делото факти извод,че майката трайно  и укоримо се е дезинтересирала от детето си,същата следва да има възможност  да осъществява и поддържа контакти със сина си.С оглед на горното,следва да бъде определен режим на лични контакти между майката З.А.К. и малолетното дете Асана,като предвид ниската възраст на момчето/1 годинка/ съдът намира,че подходящ в конкретния случай е следният режим:всяка  първа и трета събота от месеца от 10.00ч.до 16.00ч.в присъствието на бащата или на определен от него член на семейството му,и то по настоящия адрес на детето в с.Бохот, обл.Плевен, ул.”Пирот” №5.Съдът намира,че ще бъде в интерес и на детето ще бъде връзката с майка му да бъде възстановено и развивана,като се създадат и укрепят лични отношения ,обичайни за родител-дете.Ето защо с лишаването на майката от родителски права не се цели прекъсването на тази връзка,каквато прочее понастоящем на практика липсва ,а напротив съдът приема,че настоящият съдебен акт ще послужи като стимул за майката да преосмисли поведението си и да предприеме действия в посока промяна в обстоятелствата.

             Основателен се явява и иска с правно основание чл.143 от СК.Ответницата следва да бъде осъдена да заплаща на ищеца ,в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете ежемесечна издръжка в претендирания размер на 80.00лв.,начиная от влизане  в сила на съдебното решение до настъпването на законна пречка за нейното изменяне или прекратяване.Следва да се отбележи,че съгласно разпоредбата на чл.142,ал.2 от СК,минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.Към настоящия момент МРЗ за страната е в размер на 290.00лв.,с оглед на което определеният размер на издръжката от 80.00лв. е почти на минималния определен от закона размер.  

             По иска с правно основание чл.127,ал.2 от СК

             С ИМ ищецът е заявил претенция за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето А.А. М.,като е квалифицирал същата по чл.123,ал.2 от СК.Производството по чл.123,ал.2 от СК предполага наличие на спор между родители,които живеят заедно и обикновено в тази хипотеза не се поставя въпросът кой от родителите упражнява родителските права.По делото е безспорно,че родителите нямат сключен граждански брак, в тези случаи,при наличие на разногласие по повод упражняването на родителските права,разделените родители могат да  отнесат спора към съда при условията на чл.127,ал.2 от СК.Съдебният акт,с който съдът разрешава спора за мерките относно упражняването на родителските права,дължимата издръжка и определяне местоживеенето на детето,е проява на съдебна администрация ,при която съдът разполага с оперативна самостоятелност при разрешаването на съответните отношения,изхождайки от правилото за интересите на детето./В този смисъл Решение №27/03.02.2009г.по гр.дело №4294 /2008г.на ВКС,ІІІ г.о.Характерът на производството позволява на съда  дори и без изрично искане,да предостави мерките на този родител,при когото интересите на детето ще бъдат най-добре защитени.В случая поради прекратяването на фактическото съпружеско съжителство , съвместното  упражняване на родителските права не  е възможно.Съобразявайки доказателствения материал по делото,съдът намира,че упражняването на родителските права  върху детето А.А. М. ще следва да се предостави на бащата А.Д.М..Именно последният  полага непосредствените грижи за детето ,като от приложения социален доклад се установява,че в жилището са налице много добри социално-битови условия за отглеждането на малолетното дете,а и нагласата на близките на бащата,с които съжителстват в едно домакинство,осигурява хармонична семейна среда и благоприятно развитие  на малкия Асан.  

             Предвид изхода по главния иск,съдът  намира,че предявеният насрещен иск с посочено правно основание 123,ал.2 СК,чл.142 и чл.143 СК,като неоснователен и недоказан, ще следва да бъде отхвърлен.Съдът счита,че не следва да развива подробни мотиви досежно неговата неоснователно и недоказаност,като изтъква,че такъв извод гради на базата на подробния анализа на събраните по делото доказателства  и приетите за установени факти, очертани по-горе в мотивите на решението.

             При този изход на процеса  ответницата следва да заплати държавна такса по бюджета на съдебната власт  върху присъдената издръжка в размер на 115.20лв/сто и петнадесет лв.и 20ст/,както и държавна такса за неоценяемия иск в размер на 30.00/тридесет/лева.

             На основание чл.78,ал.1 от ГПК,ответницата следва да заплати на ищеца  направените от същия по делото разноски в общ размер на 200.00/двеста/лв.

             Мотивиран от горните съображения,съдът

 

                                                     Р   Е   Ш   И   :

 

             ЛИШАВА,на основание чл.132,ал.1,т.2 от СК,  З.А.  К. , ЕГН:**********,*** от родителски права по отношение на малолетния й син А.А. М.,ЕГН:**********, род. ***г. -поради трайно неполагане на грижи и недаване на издръжка за отглеждането му.

             ПРЕДОСТАВЯ,на основание чл.127,ал.2 от СК,упражняването на родителските права върху малолетното дете А.А. М.,ЕГН:**********, род. ***г.,на бащата А.Д.М.,ЕГН:*********, като ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето  А.А. М. ***.

             ОПРЕДЕЛЯ  мерки на лични отношения на майката З.А.  К.,с горните данни,с детето А.А. М.,с горните данни,както следва: всяка  първа и трета събота от месеца от 10.00ч.до 16.00ч.в присъствието на бащата или на определен от него член на семейството му- по настоящия адрес на детето в с.Бохот, обл.Плевен, ул.”Пирот” №5.

             ОСЪЖДА майката З.А.  К.,с горните данни,ДА  ЗАПЛАЩА на малолетния си син А.А. М.,ЕГН:**********, род. ***г,чрез неговия баща и законен представител А.Д.М.,месечна издръжка в размер на 80.00 /осемдесет/лв.,считано от влизане на решението в сила до настъпване на законна причина за нейното изменяване или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане..

             ОСЪЖДА З.А.  К.,с горните данни ДА ЗАПЛАТИ на ищеца А. З. М. направените по делото разноски в общ размер на 200.00/двеста/лв.,а така също и държавна такса по бюджета на Ловешки РС върху присъдената издръжка в размер на 115.20лв/сто и петнадесет лв.и 20ст/,както и държавна такса за неоценяемия иск в размер на 30.00/тридесет/лева.

             ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан предявения от З.А.  К.,с горните данни, против А.Д.М.,с горните данни,насрещен иск с посочено правно основание 123,ал.2 СК,чл.142 и чл.143 СК.

             Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба  пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

             След влизане на решението в сила,препис от същото да се изпрати на Община-гр.Ловеч и Дирекция „СП”-гр.Плевен, за вписване лишаването от родителски права,на основание чл.136 от СК.

 

                                                    

                                                                      РАЙОНЕН  СЪДИЯ: