РЕШЕНИЕ
№ 11746
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110139995 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба , уточнена с молба от 15.09.2023,
на „Топлофикация София“ ЕАД срещу С. П. М., с която са предявени
претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи
на дружеството следните суми – 1074,41 лева за доставена за периода месец
май 2019 г. - месец април 2022 г. до топлоснабден имот с адрес С., ж.к. „И.“,
ул. „М. Ю. Г.“, бл. **, ет. *, ап. *, топлинна енергия, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 24.03.2023 г., до окончателното плащане; 79,66 лева – лихва за
забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2020 г. –
09.03.2023 г.; 21,01 лева – цена за услугата „дялово разпределение на
топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода месец
октомври 2020 г. – месец април 2022 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.03.2023
г., до окончателното плащане, и 3,24 лева – законна лихва за забава за
плащане на последната описана сума за периода 16.12.2020 г. – 09.03.2023 г.
г. – вземания по заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело
№ 15452/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 28. състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти
на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно
право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат
доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона
за енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил
1
определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл.
150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от
Комисията за енергийно и водно регулиране и публикуване в един
ежедневник. Сочи се, че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът
на задълженията бил определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се
дължат. Излагат се доводи, че освен прогнозни месечни сметки за
потреблението на топлинна енергия, в края на всеки отоплителен период
(месец май на съответната година) са изготвяни изравнителни сметки за
съответната година от дружество, извършващо услугата „дялово
разпределение“. Излагат се доводи, че това дружество е „МХ елвеко“ ООД,
като поради това се иска привличането му по делото като трето лице –
помагач, у което се намират доказателства за потреблението на ответниците.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок не е подаден отговор от ответника – С. П. М..
В заповедното производство същият е заявил, че е изключил отоплението в
процесния имот през 2013 г.
В съдебното заседание ответникът упълномощава съпругата си и
заявява, че е направила рекламации, които съдът не е приел, като е решил, че
са просрочени.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно Нотариален акт № **/****** г., том *****, нот. дело №
****/**** г. на Х. О. – първи нотариус при Софийския народен съд,
ответникът е придобил чрез покупка недвижим имот – апартамент с адрес: С.,
ж.к. „И.“, бл. **, ет. *, ап. *, за който се води делото.
Съгласно протокол от общо събрание от 15.10.2013 г. на етажните
собственици в същата сграда, представен на лист 22 от делото, за топлинен
счетоводител е определено дружеството „МХ Елвеко“ ООД (сега с фирма „
„Далсия Елвеко“ ЕООД – вж. лист 153 от делото). Съгласно представени
справки за годишни отчети на лист 102 – 104 от делото, представени от
третото лице – помагач по делото като топлинен счетоводител, в дома на
ответника е предоставян достъп, той се е разписвал на отчетите, като е
ползвал само топла вода, но в дома му не е инсталиран водомер.
Съгласно изравнителните сметки, представени на лист 99 – 101 за
отоплителните сезони от май 2019 г. до април 2021 г. е начислена само цена
за отделена от сградната инсталация топлина, а за сезона от май 2021 г. до
април 2022 г. – за цена за отделена от сградната инсталация топлина и
начислена „на база“ (по нормативна формула) цена за затопляне на вода за
едночленно домакинство.
Съгласно представен на лист 16 от частно гражданско дело №
15452/2023 г. (заповедното дело) от ответника и неоспорен от ищеца
протокол, служители на ищеца са изключили подаването на отопление и
топла вода до дома на ответника на 22.08.2013 г.
2
Съгласно заключението на топлотехническата експертиза по делото,
прието в откритото заседание на 13.03.2024 г. (на лист 154 от делото), а в
писмен вид – на лист 107 – 113 от делото, което съдът кредитира като
логично, последователно и посочващо методите си на изчисление, общият
топломер в абонатната станция в сградата на ответника е бил проверяван
метрологично на 12.05.2017 г., 16.04.2019 г. и 16.04.2021 г., като за
отоплителния сезон от май 2019 г. до април 2020 г. е 184,75 лева (само
разходи за сградна инсталация); за отоплителния сезон от май 2020 г. до
април 2021 г. – 166,52 лева (само разходи за сградна инсталация), и за
отоплителния сезон от май 2021 г. до април 2022 г. – 172,78 лева разходи за
сградна инсталация, 734,74 лева – разходи за подгряване на вода от чешмата,
и 692,32 лева – доплащане по изравнителна сметка.
Съгласно представени на лист 28 от делото Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-
1/27.06.2016 г., абонатите на ищцовата страна са длъжни да заплащат
месечните си сметки в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1), а съгласно чл. 33, ал. 2 във връзка с чл. 32, ал. 3 от
същите срокът за плащане на годишните изравнителни сметки е 45 дена от
издаването на изравнителната сметка. Съгласно чл. 22, ал. 2 извършените
разходи за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ се заплащат
чрез ищеца. Съгласно чл. 33, ал. 3 във връзка с чл. 32, ал. 3 от общите условия
при неплащане в срок на годишната фактура се начислява законна лихва за
забава.
В съдебното заседание на 13.03.2024 г. ответникът е представил
писмени доказателства, които неправилно не са приети от съда поради
грешка, която следва да бъде поправена с настоящото решение, като същите
документи да се вземат предвид, доколкото не са оспорени като неистински, а
само с оглед на относимостта им към предмета на спора. По-голямата част от
тях нямат значение за правилното решаване на делото, тъй като установяват
подадени жалби от ответника и това, че топлинният счетоводител не
разполагал с документи за прекъсване на топлата вода в чешмата в жилището
на ответника. Тези документи нямат значение по делото, тъй като съдът вече
обсъди представеното доказателство за изключване на топлата вода, като
съдът прилага закона според представените по делото доказателства, а не
според това какво страните твърдят, че са узнали, като приема, че топлата
вода в апартамента на ответника действително е изключена през 2013 г. и той
не дължи да я плаща.
Представени са обаче в срока за това (първото съдебно заседание) и
документи за заплащане на 50,32 лева – 46,98 лева от сметката и 3,34 лева
лихва за забава, от изравнителната фактура за отоплителния сезон от май
2019 г. до април 2020 г., които следва да бъдат взети предвид от съда.
Останалите документи за плащане са за фактури от 2023 г., които са за време
след периода, за който се води делото и нямат отношение към него.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
3
правна страна:
Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на доставена
топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху тези задължения с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Главният иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е
собственик или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на
етажна собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия;
количеството на доставената енергия; единичната цена на енергията;
доставяне на услугата „дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа
на която се дължи заплащането на услугата на ищеца; настъпване на
уговорения падеж на задълженията.
По делото се установи, че ответникът е собственик на имота в ж.к.
„Изток“, и че до сградата, в която се намира същият е подавана топлинна
енергия, но не и в апартамента на ответника. Поради изложеното ответникът
дължи само разходите за топлинната енергия, която преминава през сградната
инсталация (тръбите, които свързват отделните апартаменти) в сградата, тъй
като като етажен собственик той поема задължения не само за собствения си
апартамент, а и за цялата сграда. Основанието за това задължение е
уредено в чл. 153, ал. 1 ЗЕ и в т. 6.1.1. от Приложение № 1 към действалата в
периода Наредба за топлоснабдяването. Причините да се дължи цена и за
част от отоплението на цялата сграда са в колективния характер на
етажната собственост и обстоятелството, че при затопляне на съседните на
този на ответника обекти оттам през стените преминава топлина и към
неговото жилище. Тази топлина следва да се заплаща, отчасти и за да
насърчава ответника към по-голяма енергийна ефективност на цялата сграда,
в която живее – тъй като ответникът е задължен да поема енергийните
разходи на цялата сграда, това е мотивация той да участва в разходите за по-
добрата топлоизолация – чрез полагане на съответни изолационни
материали в общите части, по-малко топлинни загуби по стълбите и през
вратата на сградата и т.н. Тези мотиви се подкрепят и от изложеното в Съда
на Европейския съюз в т. 69 – 70 и 84 – 89 от Решение от 5 декември 2019 г.
по съединени дела С-708/17 и С-725/17 ЕВН България Топлофикация, с което
е утвърдено задължението на всеки етажен собственик да заплаща и част от
разходите за енергия в цялата сграда, като са посочени и възможностите за
освобождаване от това задължение – или да бъдат убедени мнозинството от
етажните собственици да прекратят топлоподаването, или собственикът да
продаде апартамента си в етажната собственост и да заживее в самостоятелна,
отделна сграда, като докато не го направи, той е длъжен да търпи
последиците от решението на своите съседи.
По делото обаче се установява, че освен разходите за сградна
инсталация, в изравнителната сметка на ответника за отоплителния сезон от
май 2021 г. до април 2022 г. неправилно е начислена енергия за подгряване на
вода за битово водоснабдяване (ползване от чешмата) в размер на 734,74
лева, при наличие на доказателства, че ищецът е знаел от 2013 г., че
4
снабдяването с такава вода е спряно още през 2013 г. Това, че топлинният
счетоводител е започнал да прави такива изчисления, не означава, че се
дължи заплащане на сумата, тъй като няма нито едно доказателство
ответникът да е препятствал достъпа до имота си или да е включил отново
подаването на топла вода – във всяка от трите години той добросъвестно се е
подписал в отчет, който ръкописно (следователно – на неустановена дата и от
неустановено лице) е поправен, като вместо 0 потребители на топла вода по
неизвестни причини е отразен един. Поради невярното изравняване с отчет на
ползвана топла вода, следва да се приеме, че не се дължат и определените с
изравнителната сметка разходи от 692,32 лева след корекция от топлинния
счетоводител. Неправилното отчитане на вода без измерване прави цялото
изравняване невярно и ответникът не следва да дължи заплащане на
технически начислени му при неверни предпоставки суми.
Така дължими се остават установените от вещото лице задължения за
подгряване на сградната инсталация в размер на 184,75 лева за отоплителния
сезон от май 2019 г. до април 2020 г.; 166,52 лева – за отоплителния сезон от
май 2020 г. до април 2021 г., и 172,78 лева – за отоплителния сезон от май
2021 г. до април 2022 г. Така общото задължение възлиза на 524,05 лева, от
които ответникът е представил доказателства за платени 46,98 лева от
първата си изравнителна сметка, поради което искът за цена на топлинна
енергия следва да се уважи за разликата между тези две суми – 477,07 лева,
като се отхвърли до пълния претендиран размер от 1074,41 лева
Върху присъдената сума сума следва да се начисли и законна лихва от
падежите на трите изравнителни сметки след отчетеното заплащане, тъй като
съгласно чл. 33, ал. 3 от общите условия на ищеца при забава за плащане на
месечните сметки не се начислява лихва. Върху посочените по-горе три суми
лихва следва да се начисли за първата фактура – от деня, следващ датата на
последното плащане (тъй като преди това е платена) – 12.05.2021 г., а за
останалите – от 45-ия ден след издаването на общите фактури за годината, т.е.
от 15 септември съответно на 2021 г. и 2022 г. Лихвата съдът изчислява по
реда на чл. 162 ГПК с помощта на лихвения калкулатор на НАП – единствен
такъв на държавна институция.
Върху изравнителната сметка за отоплителния сезон, приключил през
април 2020 г., от която се дължат само 137,77 лева след извършените
плащания задължението за лихва възлиза от 12.05.2021 г. до 09.03.2023 г.
(крайната дата по исковата молба) на 25,90 лева.
Върху изравнителната с сметка за отоплителния сезон, приключил през
април 2021 г., в размер на 166,52 лева, се дължи лихва от 15.09.2021 г. до
09.03.2023 г. в размер на 25,47 лева.
Върху изравнителната с сметка за отоплителния сезон, приключил през
април 2022 г., в размер на 172,78 лева, се дължи лихва от 15.09.2022 г. до
09.03.2023 г. в размер на 8,91 лева.
Така искът за лихва следва да се уважи за общо 60,28 лева, като се
отхвърли за разликата над последната сума до претендираните 79,66 лева.
5
По иска за заплащане на услугата „дялово разпределение“ – същата е
била извършвана от третото лице – помагач, като ищецът се позовава на чл.
22, ал. 2 от общите си условия за това, че цената следва да му се плаща
директно. Въпреки това на ищеца е било указано с определението за
насрочване на делото (на лист 80), че не сочи доказателства за уговорената
цена на услугата „дялово разпределение“, като той не е представил такива и
поради това искът му следва да се отхвърли като недоказан – не е ясно какво е
определеното възнаграждение за услугата (на лист 37 е предвидено, че цената
ще се определя в Приложение № 2 към представени общи условия, но такова
по делото така и не е представено). Поради неоснователност на главния иск за
цена на услугата „дялово разпределение“ следва да се отхвърли и
съединеният акцесорен такъв за лихва за забава за плащане на тази цена.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът
пропорционално на уважената част от исковете (537,35 лева от общо 1178,32
лева, или 45,60 % от предявения размер) на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като
ответникът не е поискал или доказал разноски, поради което не следва да му
се присъждат.
Същият е доказал в исковото производство разноски в размер на 250
лева – депозит за вещи лица (които не установиха по делото нищо различно и
ищцата можеше да си ги спести); 25 лева – държавна такса (внесеното в
повече не може да се вменява в отговорност на ответницата, и следва на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК да му се присъдят и 150 лева – юрисконсултско
възнаграждение, или общо разноски за 425 лева, поради което следва да му се
присъдят пропорционално 193,80 лева разноски. От заповедното
производство на ищеца следва да се присъдят от определените в заповедта
(неоспорена в тази част) 75 лева разноски пропорционално 34,20 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл.
150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на С. П. М., с ЕГН: **********, и
адрес: С., ж.к. „И.“, ул. „М. Ю. Г.“, бл. **, ет. *, ап. *, че последният дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на управление:
София, ул. „Ястребец“ № 23б, сумите 477,07 лева (четиристотин седемдесет
и седем лева и 7 стотинки) – цена за доставена за периода от месец май 2019
г. до месец април 2022 г. до топлоснабден имот с адрес: С., ж.к. „И.“, ул. „М.
Ю. Г.“, бл. **, ет. *, ап. *, топлинна енергия, ведно със законната лихва от
18.03.2022 г., до окончателното плащане, и 60,28 лева (шестдесет лева и 28
стотинки) – законна лихва върху последната посочена сума за периода от
15.09.2019 г. до 09.03.2023 г. включително – вземания по Заповед за
изпълнение № 10474/10.04.2023 г. по частно гражданско дело № 15452/2023 г.
6
по описа на Софийския районен съд, 28. състав, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за цена за топлинна енергия за разликата над 477,07 лева и
пълния претендиран размер от 1074,41 лева (хиляда седемдесет и четири
лева и 41 стотинки), претенцията за лихва за забава за разликата над 60,28
лева и пълния претендиран размер от 79,66 лева (седемдесет и девет лева
и 66 стотинки); претенцията за цена за услугата „дялово разпределение на
топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода от месец
октомври 2020 г. до месец април 2022 г. в размер на 21,01 лева (двадесет и
един лева 1 стотинка), и за законна лихва за забава за плащане на последната
описана сума за периода 31.03.2019 г. до 01.03.2022 г. в размер на 3,24 лева
(три лева и 24 стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. П. М., с ЕГН: **********,
и адрес: С., ж.к. „И.“, ул. „М. Ю. Г.“, бл. **, ет. *, ап. *, да плати на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на управление:
София, ул. „Ястребец“ № 23б, сумите 193,80 лева (сто деветдесет и три лева
и 80 стотинки) – разноски в исковото производство, и 34,20 лева (тридесет и
четири лева и 20 стотинки) – разноски в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7