№ 18366
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110148579 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са от ищеца . срещу ответника Ю. А. Б. обективно кумулативно съединени
осъдителни искове за заплащане на сумата от 148,12 лв., представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. за топлоснабден имот
в гр. ., сумата от 30 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
от м.02.2020г. до м.04.2021г., сумата от 30,01 лв., представляваща обезщетение за забава при
погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 19.04.2023г.
и сумата от 7,41 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за
цена на услугата дялово разпределение за периода от 15.06.2020г. до 19.04.2023г.
Ищецът . твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в
качеството му на собственик на топлоснабден имот въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки,, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
дължимата стойност на услугата .. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят месечните дължими суми, след изтичането на който е изпаднал
в забава. Претендира осъждане на ответника да заплати претендираните суми, ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2023г. до
окончателното им изплащане, както и разноски за производството.
Ответникът Ю. А. Б. чрез назначения й особен представител адв. С. е подал отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявените искове, като
оспорва наличието на облигационна връзка между страните, съответно качеството си на
собственик на топлоснабдения имот. В пъровот съдебно заседание заявява възражение за
изтекла погасителна давност за вземанията за периода от 2019г. до 2020г. Моли за
отхвърляне на предявените искове.
Третото лице-помагач „. взема становище за основателност на исковете.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
1
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника,
по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на
услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи
стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания
размер.
По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг,
изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да
докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане
При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по
делото доказателства, съдът намира следното:
Ищецът основава своите вземания на облигационно правоотношение по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с ответника, която продажба се осъществява на
основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ., без да е необходим писмен договор между
страните. Продажбеното правоотношение възниква по силата на факта на притежавано
право на собственост или вещно право на ползване върху недвижим имот, който е
топлоснабден, като в това си качество собствениците/ползвателите с вещно право на
ползване се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди на основание чл. 153, ал. 1
ЗЕ (ред. ДВ бр. 54 от 2012г.), съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Макар разпоредбата на чл. 153
ЗЕ поначало да определя като клиент на топлинна енергия собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, клиент на топлинна енергия за битови нужди може да
бъде и лице, което е ползвател на имота и е сключило с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят дължи заплащането на цената й – т. 1 от .. Съгласно
мотивите на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например
откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот.
В конкретния случай ищецът, чиято е доказателствената тежест, разпределена му с
доклада по делото, не установява при условията на пълно и главно доказване, че ответникът
за процесния период е бил собственик, титуляр на вещно право на ползване или ползвател
на имота, който е сключил договор с топлопреносното предприятие за покупко-продажба на
топлинна енергия за битови нужди и като такъв да е бил страна по облигационно
правоотношение с ищеца по продажба на топлинна енергия. По делото липсват представени
доказателства за собственост на процесния имот въобще. От приетия по делото Протокол от
.г. се установява, че на събрание на . се е приело окончателно разпределение на
апартаментите, мазетата в построената жилища сграда, находяща се от север ул. ., изток –
двор на сградата, юг – . като апартамент № . са определени за Ю. А. А., като липсват други
индивидуализиращи белези на лицето, по които може да се направи еднозначен извод, че
имотът е бил разпределен на ответника. Дори да се приеме, че се касае за ответника Ю. Б.,
обаче, липсват категорични доказателства за това ответникът да се е снабдил с нотариален
акт за собственост върху процесния обект, построен от . Правото на собственост върху
обект, построен от . се придобива именно с издаването на нотариален акт – .. като в този
смисъл са и . № . г. и . № . г. В случая по делото посредством приетия окончателен
разделителен протокол са събрани доказателство само за разпределение на имотите от
Общото събрание на .съгласно чл. 28, ал. 1, т. 5 З. Окончателният разделителен протокол е
2
само един от елементите от сложния фактически състав за придобиване на право на
собственост върху недвижим имот от член – кооператор, който приключва с издаване на
нотариален акт – арг. чл. 35, ал. 1 и ал. 2 З. Доказателства за правото на собственост не
представляват и останалите, представени от ищеца доказателства, а именно – списък на
етажните собственици на сграда, находяща се в гр. . към протокол от .г. (близо 20 години
преди исковия период), в който под . фигурира лицето Ю. А. А., нито обстоятелството, че
изравнителните сметки за исковия период са били издавани на името на Ю. А. Савова (в
случай че се приеме, че се касае за имена на едно и също лице), при липса на доказателства
за начина на откриване на партида за имота от страна на ищеца.
С оглед изложеното по делото не установява конкретната пасивна материалноправна
легитимация на ответника да отговаря по предявените искове за цена на топлинна енергия,
такси за дялово разпределение и обезщетение за забава за плащането им за исковия период.
Исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора право на разноски има ответникът, който не е претендирал,
нито е сторил разноски, поради което съдът не му присъжда такива.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ., ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. ... срещу
Ю. А. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: ., обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата от 148,12 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр. ., сумата от 30 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.02.2020г. до
м.04.2021г., сумата от 30,01 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване
главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 19.04.2023г. и сумата
от 7,41 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на
услугата дялово разпределение за периода от 15.06.2020г. до 19.04.2023г.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на ищеца
„., ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: ......
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3