№ 194
гр. София, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Силвия Тачева
при участието на секретаря Албена Вл. Арсова
като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20211100602098 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 313 от НПК.
С присъда от 17.02.21г. по Н .Ч .Х .Д . № 6651 /19г , по описа на
СРС, НО , 6 – ти с - в е признал подсъдимия В.И. В. за виновен за извършено
престъпление по чл. 148 ал. 2 вр. ал.1 т.1 и т.2 пр.2 вр. чл. 147 ал. 1 от НК като на
основание чл.78а НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание глоба в размер на 1 000лв.С присъдата е осъден
подсъдимия В.И. В., да заплати на Д. Д. В. неимуществени вреди за нанесената клевета в
размер на 3 000 лв., считано от 21.02.2019г., ведно със законната лихва, като отхвърлен иска
в останалата му част до размер 5 000 лв. като неоснователен и недоказан. С присъдата е
осъден подсъдимия В.И. В. да заплати на Д. Д. В. разноски по делото в размер на 1024 лв. С
присъдата е осъден подсъдимия В.И. В. да внесе държавна такса върху уважената част на
гражданския иск в размер на 120 лв. по сметката на Софийски районен съд
Срещу присъдата е постъпила жалба от упълномощения
защитник на подсъдимия Д. Д. В. - адв.П. , с която се иска да се отмени постановената
присъда и подсъдимия да бъде оправдан по повдигнатото обвинение или делото да се върне
за ново разглеждане от СРС , като в жалбата се прави искане за допускане до разпит на
свидетелите П. П. , президент на ПФК „ А.К.**** „ и Ф. П. , пресаташе на същия клуб
.
1
В съдебно заседание упълномощеният защитник на подсъдимия
В.И. В. - адв. П. подържа подадената жалба и пледира да се отмени присъдата на СРС и
подсъдимия да бъде оправдаван по внесеното обвинение срещу него .
В съдебно заседание подсъдимият подсъдимия В.И. В. моли да бъде
оправдан .
В съдебно заседание повереникът на частния тъжител и граждански
ищец Д. Д. В.– адв. В. намира жалбата за неоснователна и пледира да се потвърди
присъдата на първоинстанционния съд .
В съдебно заседание частният тъжител и граждански ищец частния
тъжител и граждански ищец Д. Д. В. подържа изложеното от своя повереник.
Съдът като обсъди доказателствата по делото , доводите на страните
и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено следното :
Жалбата е неоснователна .
Първоинстанционният съд в рамките на наказателното производство
е събрал доказателства , имащи значение за установяване на обективната истина по делото,
при спазване на всички правила визирани в нормите на НПК .
Въз основа на събрания от него доказателствен материал е приел за
установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият В.И. В. е роден на ****г. в гр.София, с адрес:
гр.София, ул.”****, българин, български гражданин, със средно образование, работи,
неосъждан, с ЕГН **********.
Тъжителят Д. Д. В. бил активен спортист - футболист в ПФК
„А.К.****” АД.
По време на подготвителен лагер на отбора в началото на м.януари
2019г. в гр.Момчилград тъжителят усетил силни болки в коляното. По указание на лекаря на
отбора В. бил принуден да тренира по индивидуална схема, а след упоритите напътствия на
треньорския щаб, на 24.01.2019г.-25.01.2019г. му били извършени щателни медицински
изследвания.
На 25.01.2019г. отборът на ПФК „А.К.****” АД, в който бил включен
и тъжителят, отпътувал за Турция, за да участва в организирания от треньорския състав
спортен лагер. Още в началото на първите тренировки тъжителят почуствал отново силни
болки в областта на лявото коляно. Това наложило да му бъде извършен задълбочен
медицински преглед и по лекарско предписание В. прекъснал тренировъчния лагер като се
завърнал в България и постъпил за лечение в МБАЛ „Св.Б.” - гр.София. На 28.02.2019г. на
В. била извършена операция - резекция на пликата и ходропластика с ВТЧ, с извършен
вътреставен дрен и превръзка.
С огромна изненада и огорчение тъжителят научил от свои познати,
че на интернет страницата https://topsport.bg, в статията „А. /К./, авторът на статията -
подсъдимият В.И. В. изнесъл информацията, че футболистът бил изгонен от клуба поради
2
неспазване на дисциплината и лошо отношение към задълженията си на спортист. Тъй като
още със заглавието си /„А. /К./ изгони Д.В.“/ статията привлякла многобройни читатели, в
последващите няколко реда, с израза „.... Халфът е бил освободен, а причината за това е
неспазване на режима по време на зимния подготвителен лагер в Турция”, авторът В.И. В.
пренебрегнал добрите журналистически практики и без да извърши предварителна проверка
на фактите и обстоятелствата около напускането на тренировъчния лагер от футболиста
определил причината за напускането ответната мярка на треньорския щаб на ПФК „А.
К.****” АД - изгонването на футболиста от отбора поради нарушаването на режима от
страна на В..
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин
от събраните по делото гласни и писмени доказателства : свидетелските показания на
Я.Й.В. /л.50/, Д.Л. В.а /л.50/, С.З.С. /л.132/и К.В.П. /л. 160/, разпитаните пред въззивния съд
свидетели - П. П. , президент на ПФК „ А.К.**** „ и Ф. П. , пресаташе на същия клуб
,както и въз основа на писмените доказателства - Указания за операция на СХБАЛ „Св.Б.” -
гр.София, амбулаторен лист № 4/08.02.2019г., данъчни фактури №№
**********/27.02.2019г., **********/05.03.2019г. и фактура- известие от 28.02.2019г.,
издадени от „МЦ Св.Б.В.” ЕООД, гр.София, епикриза от 28.02.2019г., издадена от МБАЛ
„Св.Б.”, банково извлечение за 13.05.2019г., издадено от „Банка ДСК” АД, преписка по щета
№ 10019010400013 на „ЗАД А.” АД, трудов договор № 00014/21.08.2017г. между „У.М.Г.”
АД и В.И. В., длъжностна характеристика за длъжността „редактор”, справка за съдимост и
веществените доказателства - приложените към Констативен протокол от 22.02.2019г. на
Помощник нотариус по заместване при Нотариус П.Д. - рег.№ 711, с район на действие
Софийски районен съд, приложения №№ 1-8 - копия на хартиен носител на интернет
страницата https://topsport.bg/.
Така установената фактическа обстановка е правилна и почива на
събрания доказателствен материал. Съдът е изследвал и установил всички обстоятелства
,свързани с механизма на извършване на деянието и авторството на подсъдимия , които
имат значение за ангажиране на наказателната му отговорност .
Събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа
доказателства , които са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция ,
последователност и вътрешно – логична връзка. Интерпретацията на тези доказателства
,направена в мотивите на първоинстанционната присъда , е вярна и се споделя от
настоящата въззивна инстанция .
Първоинстанциянният съд е извършил подробен анализ на
доказателствения материал , който се споделя и от настоящия въззивен състав ,като следва
да се посочи ,че от разпитите на разпитаните пред въззивния съд свидетели - П. П. ,
президент на ПФК „ А.К.**** „ и Ф. П. , пресаташе на същия клуб , не се установяват
нови фактически обстоятелства , които да променят възприетата от СРС фактическа
обстановка . Въззивният съд кредитира изцяло показанията на разпитаните пред въззивния
съд свидетели - П. П. , президент на ПФК „ А.К.**** „ и Ф. П. , пресаташе на същия
клуб , тъй като същите са подробни ,последователни , логични и непротиворечиви, при
което не са налице основания същите да бъдат изключени от доказателствения материал .
В тази връзка следва да се посочи ,че изложеното от свидетеля К.П. в съдебно
заседание пред СРС на 03.02.21г. , че преди да си напише статията подсъдимия се е обадил
3
на президента П. , пускайки разговора на високоговорител , като президента П. е казал, че Д.
В. е освободен , тъй като е пушил наргиле в хотелската стая и не спазва режима в отбора ,
не се потвърждава от показанията на свидетеля П. ,тъй като същия изрично в показанията
си сочи , че не е казвал на човек , че В. е изгонен заради неспазване на дисциплината в
лагер в Турция . Освен това в показанията си свидетелят П. сочи ,че не може да си спомни
името К.П. , както и да каже дали е говорил с него.
При така изяснената фактическа обстановка първоинстанциония
съд е направил следните правни изводи , които се споделят и от настоящата въззивна
инстанция :
Подсъдимият с деянието си е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.148, ал.2 вр.ал.1, т.1 и т.2, пр.2
вр.чл.147, ал.1 НК, а именно това, това, че на 21.02.2019г., в гр.София, публикувал на
интернет страницата https://topsport.bg, в статията „А. /К./ изгони Д.В.“, а именно: „Д.В. вече
не е футболист на А. /К./ Халфът е бил освободен, а причината за това е неспазване на
режима по време на зимния подготвителен лагер в Турция”, с което причинил на Д. Д. В.
клевета, разпространена публично, по друг начин.
От обективна страна по делото се установява ,че подсъдимия на
инкримираната дата и на инкриминираното място е нанесъл клевета на пострадалия –
частният тъжител Д.В.“ посредством публикуване на интернет страницата
https://topsport.bg, в статията „А. /К./ изгони Д.В.“, а именно: „Д.В. вече не е футболист на А.
/К./ Халфът е бил освободен, а причината за това е неспазване на режима по време на
зимния подготвителен лагер в Турция”, като клеветата , е разпространена публично, по друг
начин. Авторството на деянието е безспорно установено по делото в лицето на подсъдимия ,
като не се спори по делото , нито подсъдимия отрича ,че именно той е автора на статията
, съдържаща инкриминирания израз. За осъществяване на престъплението „клевета“ по
смисъла на чл.147, ал.1 НК следва деецът да е казал на нещо унизително за честта или
достойнството на другиго в негово отсъствие. От обективна страна е необходимо деецът да
е казал обидни думи или изрази в отсъствието на пострадалия, които от своя страна да са
обективно годни да накърнят неговите представи за лично достойнство и чест, неговия
авторитет и оценката на околните за него - думите и изразите следва да са позорни, укорими,
недостойни от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвикват
еднозначна отрицателна оценка на обществото, а не да представляват оценъчно съждение,
което се извежда чрез предположения, интерпретации или други форми на субективна
психическа дейност. „Позорни” са онези конкретни факти и обстоятелства, чието
разгласяване е опасно за доброто име на човека, като те могат да се отнасят до минало и
настояще поведение, до обществени и служебни прояви или до такива от личния му живот,
както и отрицателни качества на личността, които я характеризират негативно. От
обективна страна изпълнителното деяние по чл.147, ал.1 НК включва две форми -
разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за пострадалия и приписване на
престъпление. По настоящето дело , от обективна страна се установява ,че подсъдимия е
разгласил позорни обстоятелства за частния тъжител в статията „А. /К./ изгони Д.В.“,
публикувана на интернет страницата https://topsport.bg, като по този начин нейният автор -
4
подсъдимият В. е дал възможност тези обстоятелства да станат достояние на по-голям кръг
хора. В тази връзка правилни са изводите на СРС ,че изразите, разгласени от подсъдимия
В., не са съждения и умозаключения, нито функция от правото на свободно изразяване на
гражданите. Изразите: „ Халфът е бил освободен, а причината за това е неспазване на
режима по време на зимния подготвителен лагер в Турция”, както и самото заглавие на
статията „А. /К./ изгони Д.В.“, представляват недвусмислени намеци за поведението на Д.
Д. В. като спортист в разрез със спортната самодисциплина. Основателно е и посоченото от
СРС ,че изнесеното от подсъдимия В. - че младият футболист е изгонен от ПФК „А.К.****”
АД заради неспазване на спортния режим , не представлява предположения, хипотези и
версии, а са именно позорящи обстоятелства, които в общоприетия смисъл и разбиране
изразяват квалификация за лошо поведение на активен спортист, което само по себе си е
квалификация изобщо за неговото отношение към служебните му задължения и трудовото
поприще.
Деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл ,
доколкото подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, а
именно ,че разгласените позорни обстоятелства са неистински и се свеждат до знанието на
голяма аудитория от хора , които четат сайта , предвиждал е неговите общественоопасни
последици, а именно оклеветяването на пострадалия ,което би навредило на неговата
кариера като футболист и публичния му образ в това му професионално качество , и е
искал тяхното настъпване .
Доводите на защитата за недоказаност на извършеното
престъпление по чл.148, ал.2 вр.ал.1, т.1 и т.2, пр.2 вр.чл.147, ал.1 НК от страна на
подсъдимия по делото ,настоящият въззивен съд намира за неоснователни ,тъй като в
тази насока са събраните от първата инстанция подробно изброени гласни и писмени
доказателства . В тази насока следва да се отбележи , че първоинстанционния съд е
направил анализ на събрания от него доказателствен материали , който се споделя изцяло
и от настоящата съдебна инстанция . Въззивният съд намира ,че по делото безспорно се
установява както предмета на деянието , така и авторството на деянието от страна на
подсъдимия по делото . Въззивният съд не споделя доводите в жалбата , че не може да
се установи по един безспорен начин ,че подсъдимия е извършил деянието от обективна и
субективна страна , тъй като соченото обстоятелство от защитата ,че „ информацията , че
В. е освободен „ , не е измислица на журналиста , а същия е имал информация от две лица
– президента на клуба П. и друго лице посочено пред първата инстанция- К.П. , е
неоснователно . Следва да се посочи ,че инкриминирания израз се отнася изрично до
освобождаване на халфа – частния тъжител В., по причина , че същият не е спазил режима
по време на зимния подготвителен лагер в Турция”. Това обстоятелство не се излага в
показанията на нито един от двамата свидетели сочени от защитата . Изложеното от
свидетеля К.П. в съдебно заседание пред СРС на 03.02.21г. , че преди да си напише
статията подсъдимия се е обадил на президента П. , пускайки разговора на високоговорител
, като президента П. е казал, че Д. В. е освободен , тъй като е пушил наргиле в хотелската
стая и не спазва режима в отбора , не се потвърждава от показанията на свидетеля П. ,тъй
като същия изрично в показанията си сочи , че не е казвал на човек , че В. е изгонен заради
неспазване на дисциплината в лагер в Турция . Освен това в показанията си свидетелят П.
сочи ,че не може да си спомни името К.П. , както и да каже дали е говорил с него. От друга
страна и в показанията на свидетеля П. , последния не сочи , че президента на клуба –
5
свидетеля П. е казал ,че частния тъжител В., е освободен , тъй като същият не е спазил
режима по време на зимния подготвителен лагер в Турция, при което не са потвърждава
изложеното от защитата за наличието на два източника , от които подсъдимия е почерпил
информация и просто я е възпроизвел . По делото не са налични доказателства , сочещи ,че
подсъдимия е разпостранил инкриминирания израз вследствие на доведена до неговото
знание информация от друго лице и същия не е имал намерение до оклевети частния
тъжител, при което деянието му е съставомерно както от обективна така и от субективна
страна .
Настоящата съдебна инстанция намира ,че при определянето на
предвиденото наказание за извършеното престъпление по чл.148, ал.2 вр.ал.1, т.1 и т.2, пр.2
вр.чл.147, ал.1 НК, правилно СРС е приложил разпоредбата на чл. 78 А ал.1 от НК, тъй
като за извършеното престъпление по чл.148, ал.2 вр.ал.1, т.1 и т.2, пр.2 вр.чл.147, ал.1 НК,е
предвидено наказание глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева и обществено
порицание , подсъдимият е пълнолетен, неосъждан, не е освобождаван от наказателна
отговорност, и по делото не са причинени имуществени вреди, не е налице предвидената
забрана по чл. 78а, ал. 7 НК, предвид което са налице основания за прилагането на
разпоредбата на чл. 78а НК, като подсъдимия следва да бъде освободен от наказателна
отговорност като му се наложи административно наказание глоба. При определянето на
конкретния размер на предвиденото административно наказание глоба в размер на 1000 лв ,
което е минималния размер предвиден в закона са отчетени в достатъчна степен всички
обстоятелства относно конкретната тежест на извършеното деяние и обстоятелствата , при
които същото е извършено . В тази насока правилно е отчетено от първата инстанция при
определяне на наказанието на следните обстоятелства , които са смекчаващи вината на
подсъдимия , а именно взети са предвид обстоятелствата относно ниската обществена
опасност на подсъдимия и неговата трудова ангажираност. Правилно СРС е констатирал
и наличието на отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство ,а именно факта, че
позорящите изрази са отправени към млад спортист, и са свързани с неговото
професионално развитие като футболист .
Законосъобразно с присъдата е осъден подсъдимия В.И. В.,
да заплати на Д. Д. В. неимуществени вреди за нанесената клевета в размер на 3 000 лв.,
считано от 21.02.2019г., ведно със законната лихва, като е отхвърлен иска в останалата му
част до размер от 5 000 лв. като неоснователен и недоказан . По делото се установява ,че
са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД - противоправно поведение, вина на подсъдимия В.,
причинени вреди, причинно-следствена връзка между тях, при което предявения
граждански иск следва да бъде уважен . Настоящият съд намира ,че присъденият размер на
обезщетението в размер на 3 000 лв., считано от 21.02.2019г., ведно със законната лихва,
като е отхвърлен иска в останалата му част до размер от 5 000 лв. като неоснователен и
недоказан е съобразен с вида и характера на нанесената клевета , вследствие на което на
частния тъжител са причинени неимуществени вреди , при което настоящия съд не намира
основание за намаляване размера на присъденото обезщетение в размер на 3000 лв.
Законосъобразно с присъдата с оглед изхода на делото на осн.чл.
189 ал.3 от НПК е осъден подсъдимия да заплати разноските по делото направени от
частния тъжител в размер на 1024 лв., както и да заплати в полза на държавата и по сметка
на СРС държавна такса от 4 % върху уважения граждански иск, а именно в размер 120 лв
.
6
При извършената служебна проверка , въззивният съд не
констатира при разглеждането на делото от първоинстанционния съд да са допуснати
съществени процесуални нарушения , които да налагат отмяната на първоинстанционната
присъда.
Поради изложените съображения и на основание чл. 338 от
НПК настоящата инстанция намира , че обжалваната присъда на СРС следва да бъде
потвърдена , а жалбата следва да се остави без уважение .
Воден от горното съдът
РЕШИ:
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А присъда от 17.02.21г. по Н
.Ч .Х .Д . № 6651 /19г , по описа на СРС, НО, 6 – ти с - в .
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест
.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7