№ 1256
гр. Варна , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501241 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.
№283854/16.04.2021г. по описа на ВРС, на „Изток Инвест 96” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, подадена чрез пълномощник адвокат М.Г. Т., срещу решение №261019
от 22.03.2021г. на Варненски районен съд, 25-ти състав, постановено по гр.д. №9017/2020г.
по описа на ВРС.
С обжалваното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от
дружеството – ищец главни осъдителни искове спрямо ответника П. ИВ. В., ЕГН
**********, с адрес в гр. Варна, с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за
връщане на сумата 15 000 лева, представляваща общия размер на подлежащ на връщане
заем, предоставен по сключен между страните договор за заем от 16.06.2015г.; за заплащане
на сумата 7 660,51 лева, представляваща общия размер на дължимото обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху заетата сума от 15 000 лв. за периода от 17.07.2015г. до
27.07.2020г., вкл.; за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 15 000 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
31.07.2020г., до окончателното й плащане. Отхвърлен като неоснователен е и предявения в
условие на евентуалност иск с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 15 000 лева, представляваща платена без основание сума, като
на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 1 200 лева,
представляваща сторени разноски по делото.
1
Първоинстанционното решение се оспорва като незаконосъобразно и неправилно.
Оспорват се изводите на съда, че представените по делото разписки за получени от
ответника суми не установяват наличието на облигационна връзка между страните по
сключен договор за заем от 16.06.2015г., съответно за невъзможност за установяване на
уговорения падеж от представените 2 бр. записи на заповед. Сочи се в тази връзка допуснато
нарушение на процесуалните правила, свързано с липса на дадени указания с доклада по
делото, че посочените и представени с исковата молба доказателства не са достатъчни за
установяване на твърдените в исковата молба факти относно сключване на процесния
договор и съществените му елементи (в т.ч. и уговорения падеж за връщане на заетата
сума). Изложените твърдения за неговото обосноваване, обаче, сочат по-скоро на
неправилен анализ на доказателствата, а не на препятстване представянето на такива
вследствие на липса на дадени указания по чл.146, ал.2 ГПК. Оспорват се и изводите на
първоинстанционния съд както относно началния момент на давността, така и по отношение
на крайния момент, към който вземането следва да се счита за погасено по давност,
позовавайки се в тази връзка и на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за
преодоляване на последиците, и §13 от ПЗР на Закона за здравето. При тези основни
оплаквания и като обосновава подробно съображенията си за недоказаност на насрещните
твърдения на ответника за причините за подписване на разписките за получаване на
заемната сума и за издаване на записите на заповед, обезпечаващи нейното връщане,
въззивникът моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови ново
решение по същество на спора, с което искова претенция да бъде уважена. Претендира
присъждане и на разноски за производството по делото.
В подадения отговор на въззивната жалба въззиваемият ответник П.В., гр. Варна,
излага аргументи за нейната неоснователност и моли обжалваното решение в частта му
относно отхвърления главен иск да бъде потвърдено. Като поддържа обоснованото в хода на
първоинстанционното производство възражение, че добавянето ново основание в условия
на евентуалност, водещо и до промяна в петитума в първото по делото открито съдебно
заседание съставлява предявяване на нов иск, което е недопустимо, счита че произнасянето
на съда по евентуалния иск по чл.59 от ЗЗД е недопустимо и решението в тази му част
следва да бъде обезсилено.
В проведеното открито съдебно заседание, в което е даден ход по същество,
въззивникът „Изток Инвест 96” ЕООД, чрез пълномощника си по делото адвокат М.Т.
заявява, че поддържа подадената жалба и моли за нейното уважаване. Претендира и
присъждане на разноски за двете инстанции по представени списъци по чл.80 ГПК.
Въззиваемата страна П. В., чрез пълномощника си адвокат Светла Гонкова -
Трайкова оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение на първоинстанционния
съд да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство
като представя списък по чл.80 ГПК.
2
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе
предвид следното от фактическа и правна страна:
Ищцовото дружество „Изток Инвест 96” ЕООД, ЕИК *********, е сезирало
първоинстанционния съд с осъдителен иск, основан на заемно правоотношение – сключен
на 16.06.2015г. с ответника П. ИВ. В., ЕГН **********, неформален договор за заем за
потребление, по силата на който ищецът – заемодател се задължил да предаде сума в размер
на 15 000 лева, срещу насрещно поето от ответника - заемател задължение да я върне в срок
до 16.07.2015г. В деня на сключване на договора за заем (16.06.2015г.) и за обезпечаване на
неговото изпълнение заемателят издал в полза на заемодателя два броя записи на заповед,
всяка една от които за сума в размер на 7 500 лева, с изрично посочени падеж за плащане
16.07.2015г. (дата, съвпадаща с уговорения срок за връщане на заемната сума) и банковата
сметка на дружеството, по която следва да бъде върната предоставената в заем сума. На
същата дата - 16.06.2015г., ответникът получил от управителя М.Р.Д. сума в размер на 7 500
лева, което било удостоверено в разписка, както и същата сума от 7 500 лева от управителя
Х.А.Д., за което също била съставена разписка, с което заемната сума била предадена на
заемополучателя.
Наред с връщането на заемната сума от 15 000 лева ищецът претендира осъждане на
ответника да му заплати и обезщетение за забава в размер на законната лихва, което за
периода от 17.07.2015г. до дата, предхождаща предявяването на иска - 27.07.2020г., се
заявява в размер на 7 660,51 лева.
Правно основание на тези претенции - чл.240 и чл.86 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
По повод и във връзка с оспорването на ответника на валидно възникнало и
съществуващо заемно правоотношение между страните по твърдения договор за заем от
16.06.2015г., в първото по делото заседание ищцовото дружество е добавило различно
спрямо твърдяното договорно основание на претенцията си за връщане на исковата сума от
15 000 лева, а именно неоснователно обогатяване.
В съответствие с така направеното искане първоинстанционният съд е допуснал
изменение по реда на чл.214 ГПК на първоначално предявения иск като е квалифицирал
евентуалната претенция по чл.59 ЗЗД.
Въззивната инстанция счита, че не е налице недопустимо изменение на
първоначално предявения иск, с който ищецът е претендирал връщането на сума по сключен
между страните договор за заем, чрез въведеното първото открито съдебно заседание
евентуално основание, без промяна на петитума на първоначално предявения иск за
главница. Трайната съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК и с
определения по допустимост на касационно обжалване, приема, че при промяна единствено
в основанието или петитума на първоначално предявения иск, въвеждането на нов иск (в
3
условията на кумулативност, евентуалност или алтернативност), различен само по
основание, или само по петитум, е допустимо изменение по смисъла на чл.214 ГПК. Приема
се също, че това изменение може да бъде съчетано с оттегляне или отказ от първоначалния
иск, или чрез съединяване на новия иск за съвместно разглеждане с първоначалния, като
възможността за изменение в общия исков процес се преклудира с приключването на
първото заседание за разглеждане на делото - Решение № 473 от 01.06.2010 г. по гр.д. №
1537/2009 г. на ІV ГО; решение № 228/29.08.2013 г. по гр.д. № 1219/2012 г. ІV ГО,
определение № 198/09.03.2016 г. по д. № 1250/2015 г. ТК, ІІ ТО. Ето защо доводите на
въззиваемата страна за недопустимост на обжалваното решение в частта му по произнесения
евентуален иск се преценяват като неоснователни.
Настоящата съдебна инстанция не споделя обаче дадената от първоинстанционния
съд правна квалификация на предявения евентуален иск по чл.59 от ЗЗД. Като се имат
предвид твърденията на ищеца, че ако не се установи съществуването на договорно
основание за даването на търсената с главния иск сума - договор за заем от 16.06.2015г., то
очевидно същата е била дадена от дружеството – ищец на ответника без наличието на
основание за това, правната квалификация на евентуалния иск следва да се определи по
чл.55, ал.1 от ЗЗД. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.9 от ППВС №1/1979г.,
когато законът е поставил на разположение на правоимащия точно определен иск, е
недопустимо приложението на общия състав по чл.59 ал.1 от ЗЗД. Правото да се претендира
обезщетение по реда на чл.59, ал.1 ЗЗД възниква в случаите, когато няма друг иск, чрез
който обеднелият може да се защити срещу неоснователното обогатяване – чл.59, ал.2 ЗЗД,
тоест когато няма друга възможност за правна защита при настъпилото неоснователно
разместване на имуществени ценности, какъвто безспорно процесният случай не е. Дадената
от първоинстанционния съд погрешна правна квалификация на този иск, обаче, не се
отразява върху допустимостта на решението в тази му част, тъй като по същество съдът се е
произнесъл в рамките на определения от страните предмет на спора и обхвата на търсената
от ищеца защита.
Съгласно правилата на доказателствения процес ищецът носи главна
доказателствена тежест, като въз основа на положителни доказателства установи, че
претендираното задължение за връщане на процесната сума произтича от реалното й
предаване от ищцовото дружество на ответника със задължението на последния да я върне в
уговорен срок, а в условие на евентуалност – че ответникът е получил от ищцовото
дружество процесната сума без основание. Ангажирани в тази връзка от ищеца са писмени
доказателства - два броя разписки за предаване и получаване на суми от по 7 500 лева и два
броя записи на заповед, сочени от ищцовото дружество като гаранционни по задължението
за връщане на процесната сума в общ размер на 15 000 лева.
Двете разписки от 16.06.2015г. удостоверяват, че на тази дата ответникът П.В. е
получил от физическото лице Х.А.Д. (с посочени лични данни – ЕГН, адрес, лична карта)
сумата от 7 500 лева, съответно същата сума от 7 500 лева от физическото лице М.Р.Д. (с
4
посочени лични данни – ЕГН, адрес, лична карта). Двата броя записи на заповед, също от
16.06.2015г., сочени като гаранционни, обезпечаващи връщането на получените от
ответника суми по двете разписки, са подписани от ответника в полза на същите физически
лица, от които ответникът е получил въпросните суми от по 7 500 лева, като в този случай
към индивидуализацията на тези физически лица е добавено и тяхното качество “като
представляващ и управляващ фирма „Изток Инвест 96” ООД“.
Тези два факта – фактът на удостоверяване получаването на процесните пари от
ответника и фактът на издаване на гаранция за връщането на тези пари с процесните записи
на заповед, от фактическа и правна страна не могат да бъдат класифицирани като
правопораждащи предявените от ищцовото дружество искове, по следните съображения:
Липсва доказаност, че предаването на сумите от по 7 500 лв. по двете разписки
осъществява разпореждане с паричните средства на ищцовото дружество, съответно
възникнало задължение на ответника да възстанови същите именно на ищцовото дружество,
или в по-широк смисъл да плати същите вместо на физическите лица, от които ги е получил
- Х.А.Д. и М.Р.Д., на ищеца „Изток Инвест 96“ ООД. Фактът, че тези физически лица са
били и управители на ищцовото дружество в момента на предаването на процесните
средства на ответника, е само една възможна индиция, че тези техни действия са за сметка
на дружеството. Ищецът е следвало да се постарае повече и да установи, че предаването на
процесните пари на ответника е извършено със средства и за сметка на дружеството,
съответно поражда задължение на ответника да възстанови тези средства именно на това
дружество. Това не е направено по делото. След като доказаните факти определят ищцовото
дружество като трето на тях лице, то липсва основание за разширяване субективните
предели на паричните отношения, удостоверени с въпросните разписки, било то в контекста
на чл.240 от ЗЗД, било то в хипотезата на чл.55, ал.1 ЗЗД.
Сочените от ищеца гаранционни записи на заповед също не покриват
доказателствената тежест, за да се приеме, че ищцовото дружество е придобило права
спрямо ответника въз основа на предадените на последния с процесните разписки парични
средства. Както бе посочено, фактът, че физическите лица - предали въпросните средства на
ответника, са били управители на ищцовото дружество, сам по себе си не установява
парични отношения за сметка на това дружество. От друга страна, въпросните документи,
наименувани “записи на заповеди”, по силата на чл.536, ал.1 ТЗ и произнесената тяхна
нищожност със сила на пресъдено нещо (влезли в сила решения по гр.д. №928/2018г. и гр.д.
№927/2018г. на Районен съд- Карнобат), са лишени от конститутивен ефект на възникване
на парично вземане в полза на ищцовото дружество. С други думи, и тези доказателства са
неотносими към основателността на предявените от ищцовото дружество осъдителни искове
срещу ответника.
Липсата на доказаност в процеса, че ищцовото дружество е носител на паричното
вземане - предмет на предявените искове, прави безпредметно обсъждане на поставените
5
въпроси относно давността на тези искове, съответно на различието в основанията по чл.240
и чл.55, ал.1 ЗЗД.
С оглед горното и като препраща към мотивите на първоинстанционния съд, съдът
намира ищцовите претенции за неоснователни. Като е достигнал до същия краен извод и по
същество е отхвърлил предявените искове, районният съд е постановил законосъобразно и
правилно решение, което следва да бъде потвърдено като единствено се посочи правилната
правна квалификация на отхвърления евентуален иск. Предявената въззивна жалба се
преценява като неоснователна и се оставя без уважение.
При този изход на спора направеното от въззиваемата страна искане да и бъдат
́
присъдени разноски за въззивното производство се преценява като основателно. С оглед
представения списък по чл.80 от ГПК и доказателствата към него, същите са в общ размер
на 1 000 лева и се възлагат изцяло в тежест на въззивника.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261019 от 22.03.2021г. на Варненски районен съд, 25-
ти състав, постановено по гр.д. №9017/2020г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени като
неоснователни предявените от ищеца „Изток Инвест 96” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, срещу ответника П. ИВ. В., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна,
искове с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.240 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за връщане на сумата 15
000 лева, представляваща общия размер на подлежащ на връщане заем, предоставен по
сключен между страните договор за заем от 16.06.2015г.; за заплащане на сумата 7 660,51
лева, представляваща общия размер на дължимото обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху заетата сума от 15 000 лв. за периода от 17.07.2015г. до 27.07.2020г.,
вкл.; за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
от 15 000 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.07.2020г., до
окончателното й плащане, както и предявения в условие на евентуалност иск с правно
основание чл.55, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15 000
лева, представляваща платена без основание сума, както и в частта му за разноските.
ОСЪЖДА „Изток Инвест 96” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „История Славянобългарска“ 7, да заплати на П. ИВ. В., ЕГН:
**********, с адрес гр.Варна, ул. „Карамфил“ №34, ет.5, ап.9, сумата 1 000 лева (хиляда
лева), представляваща сторени разноски за въззивното производство, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване - аргумент от чл.280, ал.3 от
ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7