Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№      ……….…/…………………,              гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд, наказателна колегия, VІ-ти състав, в публично заседание на осми юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 1648 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Т. Стефанов С. ***, ЕГН **********, против НП № 18-0442-001255/22.11.2018год. на началник  сектор при ІV РУП при ОД на МВР Варна с което за нарушаване нормата на чл.150а, ал.1 от ЗДП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл. 177, ал.1, т.1 от ЗДП.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, същият навежда доводи за допуснати в хода на адм.наказателното производство съществени нарушения на процес. правила – АУАН не му бил връчен и това го лишавало от възможността да разбере какво му е обвинението. Заявява, че е оспорва изцяло това което било написано в обст.част на НП и моли последното да бъде отменено.

В съдебно заседание процес.представител на въззивника поддържа жалбата.Същият заявява, че оспорва констатациите описани в НП, а във фазата по същество моли последното да бъде отменено.

За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което и е приета от съда за разглеждане.

След като  прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 07.07.2018год. свидетелите Ц. и С. и двамата служители на ІV РУП Варна изпълнявали служебните си задължения. Същите се били позиционирали със служебен автомобил на входа на м.“Карантината“. Около 10:50ч. св. Ц. подал сигнал за спиране със стоп палка на приближаващ към тях л.а. „Пежо“ с ДК№ В4217РТ. Водач на автомобила бил въззивника. Последният намалил скоростта и почти спрял, но в момента в който  св. Ц. се насочил към него рязко ускорил и продължил напред в посока към рибарското селище. Свидетелите С. и Ц. веднага се качили в служебния автомобил и тръгнали след въззивника. Последният влязъл в една от пресечките в ляво в рибарското селище и спрял. Там въззивникът излязъл от автомобила и се отдалечил, а на шофьорското седнала съпругата му – св.С., която привела автомобила в движение и продължила напред към плажа. Двамата полицейски служители я последвали със служебния автомобил и в близост до заведението „Ред рог“ и подали звуков и светлинен сигнал за спиране. Св.С. спряла автомобила. Полицаите установили самоличността й. Първоначално С. твърдяла, че само тя е управлявала автомобила, но в последствие си признала, че автомобилът е управлявал мъжа й (въззивника), че той бил лишен от право да управлява МПС и ще влезе в затвора. Полицаите докладвали на ОДЧ и по негови указания накарали св.С. да даде писмени обяснения. Последната започнала пише, но в един момент се консултирала с адвокат по телефона и отказала да дава обяснения. Свидетелите Ц. и С. направили справки в масивите на МВР досежно собствеността на автомобила и семейното положение на С.. Направена била справка и в НБД където по снимката на документите за самоличност въззивникът бил разпознат като водача на автомобила. По случая била изготвена докладна до началника на ІV РУП при ОД на МВР Варна. Преценено било, че в докладната се съдържат данни за нарушение по ЗДП и случаят бил разпределен за отработване на св. Д.А.. Последният прочел докладната, разговарял и с колегите си С. и Ц. и призовал въззивника да се яви в сградата на ІV РУП.

На 16.07.2018год. св. Д.А. съставил срещу въззивника бил съставен АУАН бл.№ 937065 в който било посочено, че на 07.07.2018год. около 10:50часа, в гр.Варна, кв.“Аспарухово“ м „Карантината“ – вход, управлявал личният си л.а. „Пежо“ с рег.№ В4217РТ, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред (неправоспособен). Като нарушена законова разпоредба в АУАН била посочена нормата на чл.150 от ЗДП.

Актът бил надлежно предявен на въззивника, но той отказал да го подпише. Свидетел на отказа станал св.И.Д., които удостоверил този факт и с подписа си върху АУАН.

На 22.11.2018год., въз основа на АУАН, началника на сектор в ІV РУП при ОД на МВР Варна издал процесното НП № 18-0442-001255 като приел изцяло фактическите констатации отразени в него, приел е, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДП и на основание 177, ал.1, т.1 от ЗДП му наложил адм. наказание глоба в размер на 200лв.

Като писмени доказателства към АНП са приложени АУАН бл.№ 937065/16.07.2018год., справка за нарушител, заповед № 8121з-515/14.05.2018год. на МВР, Постановление на прокурор от ВРП от 18.10.2018год. с което е било отказано образуване на наказателно производство срещу въззивника.

Като свидетели в хода на съдебното следствие са разпитани Д.А. – актосъставител, както и вписаните като свидетели в акта С.С. и М.Ц.. В показанията си пред съда актосъставителят заявява, че е съставил АУАН срещу въззивника въз основа на докладната от колегите му и след разговор със същите. Сочи, че АУАН е бил съставен в присъствието на въззивника, но той отказал да го подпише. На свои ред свидетелите С. и Ц. в показанията си пред съда възпроизвеждат възприятията си от ситуация на 07.07.2018год. която лично са възприели с нужната конкретика.

Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал и св. И.Д., който потвърждава, че в негово присъствие въззивника е отказал да подпише акта.

Като свидетел в хода на съдебното следствие, по искане на защитата, показания е дала и св. С.. Последната отрича въззивникът изобщо да е управлявал МПС-то на датата посочена в АУАН. Твърди, че само тя го била управлявала, че била тръгнала на плаж с детето си, а въззивникът (мъжът й) си бил останал в къщи.

Съдът не кредитира показанията на посочената свидетелка в коментираната по-горе част, тъй като на първо място същата е съпруга на въззивника и е абсолютно заинтересована от изхода на делото в частност мотивирана е да дава показания в негова подкрепа. На следващо място показанията на С. в коментираната по-горе част са в пълно противоречие с показанията на свидетелите С. и Ц.. Последните са категорични на първо място, че именно мъж е управлявал МПС-то когато е бил подаден сигнал за спиране със стоп палка, категорични са че лично са възприели как мъжа излиза от автомобила и на негово място сяда жена (С.), че именно тя им е казала при последвалата проверка, че въззивника е управлявал МПС-то както и по отношение на това, че след като са направили проверка в НБД по снимките са установили, че именно въззивникът е лицето което са възприели да управлява МПС-то. Показанията на С. и Ц. са последователни, логични и взаимнодопълващи се от една страна, а от друга кореспондират изцяло и с приложената към прокурорската преписка докладна записка съдържа информация която няма как да им е била известна ако не им е била споделена от С.. На следващо място и двамата свидетели в съдебно заседание разпознават въззивника като лицето, което са видели да управлява автомобила и което не е спряло на подадения сигнал със стоп палката като по делото няма данни още по-малко пък доказателства тези свидетели да са заинтересовани от изхода на производството.

И най-накрая няма да не бъде посочено, че обяснението на С. досежно това защо е влязла в рибарското селище след като е тръгнала на плаж с малкото си дете – решила да купи миди обаче се отказала, може и да обслужва защитната позиция на съпруга й, но е меко казано несериозно и не се възприема от съда. Абсолютно нелогично е да тръгнеш на плаж с малкото си дете (на година и няколко месеца) да решиш преди да отидеш на плажа да купиш миди защото свършвали, да влезеш в рибарското селище с автомобила си (място на което действително управлението на МПС е затруднено) и накрая да излезеш след няколко минути от там без да купиш миди.

В същност единственото логично обяснение за тези нейни твърдения е опита й да нагоди показанията си според фактите съобщени от св.Ц. в предходно съдебно заседание, като следва да бъде посочено и това, че версията за мидите св.С. развива едва пред настоящия съд. Подобни твърдения тя не е правила в хода на проведената полицейска проверка по случая. Последното се установява по категоричен начин от приобщените в хода на съдебното следствие заверени преписи от материалите по пр. преписка № 11976/2018год.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установено въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни (изключая показанията на св.С. в коментираната по-горе част), които са непротиворечиви, взаимно допълващи се и преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.

Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно наказателното производство констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

В същото време обаче констатира, че в хода на адм.наказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процес. правила, а именно: С АУАН на въззивника е повдигнато обвинение за нарушаване нормата на чл.150 от ЗДП, за това че управлява автомобил без да е правоспособен, а с НП на същия е наложено наказание за нарушаване нормата на чл. 150а, ал.1 от ЗДП за това, че управлява МПС след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или по административен ред. На практика с АУАН е повдигнато обвинение за едно нарушение, а с НП е наложена санкция за друга. Безспорно и в АУАН освен, че е посочено, че въззивника управлява  МПС като е неправоспособен (факт относим към хипотезата на чл.150 от ЗДП) е посочено и това, че е бил лишен от правоуправление по съдебен или административен ред като на практика е налице компилация от фактическите състави както на чл.150 от ЗДП (неправоспособен) така и на чл.150а, ал.1 от ЗДП (лишен от право по съдебен или административен ред. В края на краищата за кое от двете нарушения е ангажирана отговорността на въззивника и за какво е наказан може само да се гадае. Нещо повече съдът намира за нужно да отбележи, че дори в хода на съдебното следствие не може да бъде установено каква е била волята на актосъставителя, доколкото същият заявява, че бил съставил акта за това, че водачът управлявал без СУМПС и бил установил чрез ОДЧ че бил лишен от право да управлява МПС по адм. ред.

На следващо място дори и да се приеме, че волята на актосъставителя е била да повдигне обвинение по чл.150а, ал.1 от ЗДП, както е приел АНО, то нито в акта нито в НП се съдържа описание на такова деяние от обективна и субективна страна нито пък обстоятелствата при което е било извършено това нарушение. Посочено е само че въззивникът управлявал МПС след като бил лишен от това право по съдебен или административен ред (дословен препис на част от нормата на чл.150а, ал.1) без яснота с кой акт е лишен от правоуправление, съдебен ли е административен ли е, влязъл ли е в сила и кога, узнал ли е за този акт и кога, какъв е срока на лишаване и т.н. все факти пряко касаещи съставомерността на нарушението. И доколкото защитата се осъществява срещу фактите, а не срещу правната квалификация, а в случая е налице пълна неяснота (липсва минимален обем от факти свързани със съставомерността на деянието) то е налице грубо нарушаване на правото на защита на въззивника, същият е лишен от възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен, при какви приети за установени факти за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение. Горното налага и безапелационна отмяна на НП на процес. основание без изобщо да се обсъжда казуса по същество. Горното е и невъзможност с оглед неяснотата на повдигнатото фактическо обвинение, а от там и определяне на предмета на доказване съответно рамките в които ще се осъществява защитата. В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че както защитата така и съдът са обвързани от фактите изложени в обст. част на акта и НП, и е абсолютно недопустимо едва в хода на съдебното следствие да се установяват факти относими към фактическия състав на нарушението, което и да е то. В случая следва да се отбележи, че актът с който лицето е лишено от правоуправление е съществен елемент от обективната съставомерност на деянието по чл.150а, ал.1 от ЗДП, а факти за този акт, както бе посочено по-горе не само че не се съдържат нито в акта, нито в НП, ами не бяха установени в хода на съдебното следствие посредством разпита на актосъставителя. Същият само сочи, че от ОДЧ разбрал, че имало лишаване по адм. ред.

Що се касае до наведеното в жалбата възражение свързано с нарушено право на защитата състоящо се в това, че АУАЯН не бил връчен на въззивника, то не се споделя от съда доколкото в случая видно от приложения към адм.наказателната преписка АУАН въззивникът е отказал да го подпише, а в тези случаи няма задължение за връчване на акта. Съгласно чл. 43, ал.5 от ЗАНН при подписване на акта на нарушителя за връчва препис от него. При положение, че въззивника е отказал да го подпише той сам се е лишил от възможността да получи препис от него.  

За пълнота на мотивите и с оглед показанията на актосъставителя, че от ОДЧ разбрал, че въззивникът бил лишен от правоуправление на МПС по адм. ред, съдът след преценка на събраните по делото доказателства счете за необходимо да посочи, че данни за лишаване на въззивника от правоуправление по адм.ред по делото няма. Видно от приложената към АНП справка за нарушител в нея има отбелязана само една ЗППАМ, но тя касае спиране от движение на МПС и е издадена на 16.07.2018год. (след датата на нарушението посочена в акта и НП). Липсват и данни за налагано адм.наказание лишаване от правоуправление на МПС с НП издадено и влязло в сила преди датата на нарушението посочена в акта.

В тази връзка ако и да се приеме, че действителната воля на актосъставителя е била на ангажира отговорността на въззивника за това, че е управлявал МПС след както е бил лишен от това право адм. ред и съответно АНО е наложил санкция за такова деяние то НП се явява издадено и в нарушение на материалния закон.

С оглед на всичко изложеното по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното Варненският районен съд

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0442-001255 от 22.11.2018год. на Началника на сектор в ІV РУП при ОД МВР Варна с което на Т.С.С. ЕГН **********, на основание чл. 177, ал.1, т.1 от ЗДП е било наложено административно наказание глоба в размер на 200лв..

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

                               

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: