РЕШЕНИЕ
№ 2250
гр. София, 20.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Клаудия Р. Митова
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Гражданско дело №
20211110153064 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на
управление [населено място], [улица], с която срещу Ю. Г. К., ЕГН **********, с адрес
[населено място], [жк], [жилищен адрес] и С. Г. М., ЕГН: **********, с адрес [населено
място], [улица], са предявен субективно пасивно съединени установителни претенции с
правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 вр.чл.44 ЗЗД вр. с чл. 54 ЗН за прогласяване
нищожност на отказ от наследство на Ю. Г. К., вписан под № 56/01.06.2021 г. в особената
книга на РС – [населено място] по ч.гр.д. № 20214310100987/2021 г. и отказ от наследство
на С. Г. М., вписан под № 59/22.06.2021 г. в особената книга на РС – [населено място] по
ч.гр.д. № 20214310101160/2021 г. от наследството, оставено след смъртта на Р. И. М., ЕГН:
**********, поради невъзможен предмет – преди вписването им било извършено приемане
на наследството с конклудентни действия.
Ищецът извежда субективно предявените си съдебни права при твърдения, че Ю. Г.
К. и С. Г. М. били призовани към наследяване наследници по закон на починалата на
14.12.2018 г. Р. И. М., ЕГН: **********. Навежда, че е кредитор на покойната, доколкото се
е снабдил с два броя изпълнителни листа срещу нея - от 15.06.2016 г. по гр.д. № 16906/2013
г. по описа на СРС, 84-ти с-в и от 13.01.2020 г. по гр.д.№ 560/2014 г. по описа на РС –
[населено място]. Допълва, че въз основа на първия изпълнителен лист било образувано
срещу Р. И. М. изп.д. № 1796/2016 г. по описа на ЧСИ С. Х., рег.№ [номер] на КЧСИ, след
смъртта на длъжника на нейно място били конституирани двамата ответници като нейни
1
наследници по закон. След конституирането им ответниците извършили доброволни
погашения на дълга, с което недвусмислено с конклудентни действия приели оставеното от
М. наследство. Въз основа на изпълнителния лист от 13.01.2020 г. по гр.д.№ 560/2014 г. по
описа на РС – [населено място] на 01.07/.2020 г. било образувано второ изпълнително дело
№ 404/2020 по описа на ЧСИ Р. Д., рег.№ [номер] на КЧСИ, по което изпълнението било
насочено срещу ответниците като наследници на покойния длъжник, но същите депозирали
през съдебния изпълнител удостоверения, от които се установявало, че на 01.06.2021 г. бил
вписан в особената книга на РС – [населено място] отказ на К. от оставеното от Р. И. М.
наследство, а на 22.06.2021 г. – и отказ на М.. Желае прогласяване на нищожност на двата
вписани отказа, доколкото били с невъзможен предмет – ответниците били приели
наследството с активни действия по доброволно погасяван на задълженията на
наследодателя по изп.д. № 1796/2016 г. по описа на ЧСИ С. Х., рег.№ [номер] на КЧСИ.
Представя документи и претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Ю. Г. К. не е депозирала писмен отговор.
В срока по чл.131 ГПК ответникът С. Г. М. е депозирал писмен отговор, с който
оспорва иска като недопустим, поради липса на правен интерес у ищеца от провеждането
му, доколкото производството по изпълнителното дело следва да е приключило. Евентуално
оспорва иска като неоснователен. Възразява, че плащането по изпълнителното дело
предприел, поради наложен по същото запор на банковите му сметки, довел до
невъзможност за своевременно погасяване на банков кредит и опасност от обявяването му
за предсрочно изискуем, начисляване на лихви и неустойки. Наред с това изпълнителното
дело било насочено към него и сестра му, поради което не знаел, че погасява задължение на
покойната им майка, а изпълнителното дело не му било предоставено. Поредното
недвусмислено сочело, че действията му не били продиктувани от намерение за приемане на
наследството. Прави искане за събиране на доказателства, претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С оглед твърденията на страните с приетия без възражение доклад по делото е
отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството на основание
чл.146, ал.1, т.4 ГПК, че въз основа на издаден срещу Р. И. М., ЕГН: **********,
изпълнителен лист от 15.06.2016 г. по гр.д. № 16906/2013 г. по описа на СРС, 84-ти с-в било
образувано изп.д. № 1796 по описа на ЧСИ С. Х., рег.№ [номер] на КЧСИ. От приложените
копия на изпълнителното дело се установява, че изпълнителният лист бил издаден в полза
на [фирма] за сумата от 327,22 лева главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода месец 11.2010 г. – месец 04.2013 г., ведно със законна лихва от
18.10.2013 г. до окончателното плащане и сумата от 85,06 лева законна лихва за забава за
периода 31.12.2010 г. – 04.10.2013 г. Изпълнителното дело било образувано въз основа на
молба на дружеството от 07.07.2016 г., което овластило съдебният изпълнител да определи
начина на изпълнение на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ. Със запорно съобщение от 02.08.2016
2
г. бил наложен запор върху вземания по банкови сметки на длъжника, открито при [фирма],
[фирма]. На 19.08.2016 г. на длъжника била връчена покана за доброволно изпълнение.. С
молба от 14.05.2018 г. взискателят поискал прилагане на конкретни изпълнително способи.
Не е спорно и се установява от представеното удостоверение за наследници изх.№
1024/03.04.2019 г. на Община [населено място], че на 14.12.2018 г. настъпила смъртта на Р.
И. М., ЕГН: **********, която оставила наследници по закон призовани към наследяване
деца Ю. Г. К. и С. Г. М., ответници в настоящото производство. Взискателят депозирал
молба за извършване на конкретни изпълнителни действия на 24.02.2020 г. К. и М. били
конституирани като длъжници по изпълнителното дело с протокол от 14.07.2020 г. Същия
ден били изпратени запорни съобщения за налагане на запор върху вземания на Ю.К. и С.М.
по банкови сметки, открити при лицензирани в страната банки. Запорното съобщение било
получено на 16.07.2020 г. от третото задължено лице [фирма]. След налагане на запора по
тази банкова сметка на 27.07.2020 г. К. поискала вдигането му, доколкото по същата сметка
този ответник получавала социални плащания и изразила желание да погасява разсрочено
задължението на вноски от по 40 лева месечно. Установява се, че в периода 10.08.2020 г. -
19.04.2021 г. К. извършила доброволни плащания за погасяване на задължението в размер
на общо 250 лева.
Отново след налагане на запора С.М. депозирал искане до съдебния изпълнител за
вдигане на запорите с твърдени за недължимост на сумите, посочил, че не живее на адреса
на топлоснабдения имот, който е прехвърлен в полза на сестра му. Съобщение за
образуваното изпълнително дело било връчено на този ответник на 06.08.2020 г. Същия ден
М. депозирал до съдебния изпълнител искане за изчисляване на размера на задължението му
с оглед погасяване.
Установява се от представения по делото договор за предоставяне на потребителски
кредит без обезпечение от 09.01.2012 г. със срок на издължаване до 20.12.2021 г., че към
датата на налагане на запор на банковите сметки на М. същият погасявал задължения по
договор за потребителски кредит. Съгласно уговореното между страните по този контракт
кредитополучателя следвало да осигури на двадесето число на всеки месец необходимите
средства за погасяван ена месечната вноска по посочена в договора разплащателна банкова
сметка, обслужваща кредита (чл.12, ал.1 и ал.2) под страх от обявяване на вземанията за
изцяло предсрочно изискуеми (чл.21). Не се спори по делото и се доказва, че върху
средствата по обслужващата кредита банкова сметка също бил наложен запор, а кредитът
бил издължен на 20.12.2021 г.
Видно от издадено от съдебния изпълнител удостоверение изх.№ 28245/19.08.2021 г.
М. изплатил сумата от 817,86 лева, представляваща половината от дълга по изпълнителното
дело. От тази сума 296 лева постъпила на 27.07.2020 г. въз основа на наложен запор, а 521,86
лева били доброволно заплатени на 06.08.2020 г. След извършено плащане 10.08.2020 г.
съдебният изпълнител разпоредил вдигане на запорите на банковите му сметки.
Не е спорно между страните и от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че в особената книга на РС – [населено място] по ч.гр.д. №
3
20214310100987/2021 г. бил вписан под № 56/01.06.2021 г. отказ от наследство на Ю. Г. К. и
по ч.гр.д. № 20214310101160/2021 г. бил вписан под № 59/22.06.2021 г. отказ на С. Г. М. от
наследството, оставено след смъртта на Р. И. М., ЕГН: **********.
На 01.09.2021 г. К. представила по изпълнителното дело удостоверение за вписване
на отказа. На 24.11.2021 г. чрез пълномощник К. поискала справка за размер на дълга с
оглед доброволно заплащане на остатъка от задължението.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД, нищожни са договорите, които имат
невъзможен предмет, а според чл. 44 ЗЗД, правилата относно договорите намират съответно
приложение и към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да
пораждат, изменят или прекратяват права или задължения. Отказът от наследство е
едностранно волеизявление, за което ЗН предвижда специални, императивни правила за
форма, съдържание, действие и последици – с обективирането му се прекратяват правата и
задълженията на отреклия се наследник и с оглед нормата на чл. 53 ЗН се пораждат права и
задължения за останалите наследници, чиито дялове се уголемяват. Приемането и отказът от
наследство произвеждат действие от откриване на наследството, съгласно чл. 48 и 52 ЗН и
са безусловни и неоттегляеми по аргумент от чл.54 ЗН. Същите изчерпват възможността
след надлежното им изразяване да се извърши обратното действие / Определение № 143 от
20.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 1446/2014 г., II т. о., ТК/. Второто по ред изявление няма
предмет, поради което и недействителен е отказът от наследство, ако преди това
наследникът е приел наследството изрично или чрез конклудентни действия, показващи по
недвусмислен начин воля за това. Следователно при невъзможен предмет отказът от
наследство е нищожен. Невъзможността на предмета в този случай ще е налице, когато
наследството е вече прието от наследника /Определение № 393 от 21.10.2020 г. на ВКС по
гр. д. № 1605/2020 г., I г. о., ГК/.
Всеки кредитор на наследодател, чиито наследници са се отказали от наследството,
може да предяви иск, който не е ограничен със срок, за установяване на нищожността на
отказа поради това, че преди извършването му наследството е фактически прието /Решение
№ 1793/05.11.1962 г. по гр. д. № 1325/62 г., IV г. о., Решение № 2488/13.11.1963 г. по гр. д.
№ 1779/63 г., I г. о., Решение № 875/14 04.1969 г. по гр. д. № 381/69 г., I г. о./. За
предявяването му е налице правен интерес и кредиторът не може да бъде принуден да води
други искове срещу наследниците, ако за защита на неговите интереси ще е достатъчно да се
установи действителното правно положение, а именно че направеният отказ от наследство
не е произвел действие и че наследството е прието /Решение № 577 от 30.09.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 732/2010 г., IV г. о., ГК /.
Приемането на наследството, освен с писмено заявление до районния съдия по реда
на чл. 49, ал.1 ЗН, може да бъде извършено и мълчаливо по смисъла на чл. 49, ал.2 ЗН.
Съгласно посочената разпоредба приемане е налице и когато наследникът извърши
действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството.
4
Действията на мълчаливо приемане на наследство (без изрично словно изявление) трябва да
са недвусмислени, така че да водят до единствен извод за намерение за приемане на
наследството. Тези действия могат да са фактически или правни, да са различни по вид и във
всеки конкретен случай съдът извършва преценка дали са израз на волята на наследника да
приеме наследството /Решение № 395/04.11.2010 г. по гр. д. № 309/2010 г. на ІІ ГО на ВКС и
Решение № 535/02.09.2011 г. по гр. д. № 92/2010 г. на ІІ ГО на ВКС/. Мълчаливо приемане
ще има, когато наследникът извърши действия, които несъмнено предполагат намерението
му да приеме наследството и които той не би имал право да извърши, освен в качеството му
на наследник. Приемането на наследството следва да се изрази в активни действия, които
водят до промяна в наследственото имущество - прехвърляне, изменение, ограничаване,
погасяване или прекратяване на права и задължения на наследодателя, т. е. действията
трябва пряко да засягат обема и размера на наследствената маса / Тълкувателно решение №
91 от 1. X. 1974 г. по гр. д. № 63/74 г., ОСГК/. Действия, насочени към освобождаване от
пасив /задължение/, обременяващ наследството и в този смисъл засягащи пряко обема и
размера на наследствената маса, могат да бъдат приравнени с обратен знак на разпореждане
с наследственото имущество, което представлява приемане на наследството по
конклудентен начин. Поради изложеното извършените от двамата ответници погашения по
изпълнителното дело не представляват такива на управление на наследството или насочени
единствено към неговото запазване и по правило могат да се приемат за действия, сочещи на
приемане на наследство, оставено от покойната им майка. Същевременно тези действия
следва да бъдат преценявани в контекста на насоченото срещу тях принудително
изпълнение, за да се заключи дали изразяват намерение за приемане на наследството.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2 ГПК издаденият изпълнителен лист срещу
наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници,
освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис.
Когато наследникът не е приел наследството, съдебният изпълнител определя срока по чл.
51 ЗН, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съд, за да бъде
надлежно вписано. За да приложи неблагоприятната последица на чл.429, ал.2 ГПК и да
предприеме принудително изпълнение върху имуществото на наследник, не е достатъчно
съдебният изпълнител само да установи какво е основанието за наследяване, а и дали
наследството е прието.
Ответникът К. изрично заявява в открито съдебно заседание, че е започнала
плащания по изпълнителното дело след узнаване за същото, след тези плащания е
установила наличие и на други задължения. Твърди, че не могла повече да плаща, поради
което направила отказ от наследството на своята майка. Изложеното кореспондира с
действията на този ответник по изпълнителното дело. След конституирането ѝ в
изпълнителното производство и запориране на вземания по банковите сметки на този
ответник същата е депозирала на 27.07.2020 г. искане за вдигане на запорите и е изразила
желание за разсрочено погасяване на задължението. След това искане е извършвала
регулярно погашения в периода 10.08.2020 г. – 19.04.2021 г., а отказът е вписан едва на
5
01.06.2021 г. или близо година след искането за разсрочване на задължението. С оглед
изявлението на К. този отказ е бил провокиран от узнаване за анличие на друго задължение.
Анализът на действията на К. сочи, че депозиране на искането на 27.07.2020 г. и
последвалите месечни плащания в период от близо година несъмнено изразяват намерение
на този ответник да намали пасива на наследството, поради което същите представляват
мълчаливото му приемане. Този ответник е пристъпила към погашения и не е предприела
действия по вписване на отказ от наследство, а последвалият такъв е бил мотивиран
единствено от невъзможността да се посрещне друг дълг, с което наследството е
обременено. Поради изложеното вписаният след приемане на наследството отказ е
недействителен, а претенцията в тази част – основателна.
Запорното съобщение за наложен запор върху обслужващата кредита разплащателна
банкова сметка на М. било получено от [фирма] на 17.07.2020 г. /л.144/, десет дни по –
късно въз основа на запора по изпълнителното дело постъпила сумата от 296 лева и същия
ден този ответник посикал от съдебния изпълнител вдигане на запора, оспорвайки
задължението. В деня на получаване на съобщението за образуване на изпълнително дело, с
което е уведомен и за наложения запор по горната банова сметка, М. е поискал изчисляване
на размера на задължението му и е заплатил остатъка от дълга. Плащането е извършено на
фона на предприети действия по принудително изпълнение срещу ответника и реална
угроза от обявяване на задълженията по банковия кредит за предсрочно изискуеми при
неизпълнение на договорния ангажимент за осигуряване на наличност по запорираната
банкова сметка в размер на сумата за две месечни вноски. Това еднократно плащане от М., с
оглед и направените от него оспорвания, не би могло еднозначно и несъмнено да се
определи като намерение за приемане на оставеното от покойната му майка наследство чрез
намаляване на пасива на същото. Същото е проява на страх от санкциониране за
неизпълнение на договорно задължение към трето за спора лице, продиктуван от насочено
срещу него принудително изпълнение и предприет запор на обслужваната задълженията му
банкова сметка. Доколкото не се твърдят и установяват други действия или изрично словно
изявление, предшестващо вписания отказ, то следва да се приеме, че последният няма
невъзможен предмет, поради предхождащото го приемане. В тази част претенцията следва
да се отхвърли като неоснователна.
При този изход от спора и с оглед разделния характер на отговорността за разноски,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът К. следва да понесе тежестта на половината от
сторените от ищцовото дружество разноски, която половина възлиза на 100 лева.
Ответникът М. не е представил доказателства за сторени разноски и такива не му се
следват.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иск на [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление
6
[населено място], [улица], на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 вр.чл.44 ЗЗД вр. с чл. 54 ЗН,
нищожност поради невъзможен предмет, на извършения от Ю. Г. К., ЕГН **********, с
адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес], отказ от наследство, останало след смъртта
на Р. И. М., ЕГН: **********, вписан под № 56/01.06.2021 г. в специалната книга на
Районен съд – [населено място] по ч.гр.д. № 20214310100987/2021 г., доколкото вписването
е предшествано от приемане на наследството с конклудентни действия.
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление
[населено място], [улица], срещу С. Г. М., ЕГН: **********, с адрес [населено място],
[улица], установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 вр.чл.44 ЗЗД вр. с чл. 54
ЗН за прогласяване нищожност на отказ на С. Г. М., вписан под № 59/22.06.2021 г. в
особената книга на Районен съд – [населено място] по ч.гр.д. № 20214310101160/2021 г. от
наследството, оставено след смъртта на Р. И. М., ЕГН: **********, поради невъзможен
предмет, доколкото вписването е предшествано от приемане на наследството с
конклудентни действия.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Ю. Г. К., ЕГН **********, с адрес [населено
място], [жк], [жилищен адрес], да заплати на [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на
управление [населено място], [улица], сумата от 100 лева, представляващи сторени в
производството разноски за тази съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7