№ 74
гр. П., 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря Мая Й. Ангелова
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20213520200267 по описа за 2021 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. ЗАНН е
образувано по жалба на Г. ИВ. ПЛ. от гр.П., чрез пълномощник адв.М.П. от АК-П., против
НП № 38-000-2822/01.10.2021 г. издадено от Директора на РД”АА” гр.Р. с което и на осн.
чл.177,ал.3,т.1,пр.3 от ЗДвП от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ за това,
че „на 02.09.2021 г., около 18.00 ч., в община П., на път II-51, на отбивката преди с. К.,
като водач на т.а. влекач „***“ с рег.№ РВ 7634 КХ от категория N3, с прикачено
полуремарке „***“ с рег.№ *** от категория О4, извършва обществен превоз на товари –
дърва, с пътен лист ВА, № 382457 от 02.09.2021 г., от с.М. до гр.В.Т., с товарителница
серия М № 436322. При проверката се констатира следното нарушение: Водачът П.
извършва превоза с товарен автомобил /влекач/ с две оси и полуремарке с три оси, при
измерено разстояние между осите на полу ремаркето 1.32 м. След направено измерване на
трите оси на полуремаркето се установи, че сумата от натоварването на тройната ос е
26 700 кг, като сбор от: 8 950 кг + 8 700 кг + 9 050 кг, при максимално допустимо
натоварване от 24 000 кг, установено в Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на тежки и/или извънгабаритни ППС . Превишението е 2 700 кг, видно от
кантарна бележка № 0080 от 02.09.2021 г. Измерването е извършено с техническо
средство – мобилна електронна везна Eliauto EX 101 с фабр.№ ********* и сертифицирана
ролетка BMI 5 м, с фабр.№ 1336. Водачът не представя документ за претоварване от
Агенция „Пътна инфраструктура“ – нарушение по чл.139,ал.1,т.2,пр.3 от ЗДвП, във вр.
с чл.7,ал.1,т.3,б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
В подробно мотивираната жалба се оспорва извършеното нарушение, като се
навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон
1
водещи до опорочаване на цялото производство по реализиране на административно
наказателната отговорност. В с.з. жалбоподателят редовно призован, не се явява,
представлява се от адв.П., който поддържа жалбата на заявените основания, пледира за
отмяна на НП и присъждане на направените разноски.
Ответникът по жалбата – РД“АА“ Р. редовно уведомен, не изпраща
представител в с.з., в придружително писмо посочва, че издаденото НП е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено. На осн.чл.63,ал.4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност
на претендирания по делото адвокатски хонорар, в случай че същият надвишава размера,
предвиден в чл.7,ал.2,т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Районна прокуратура Т., ТО П., редовно уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН,
не изпращат представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и
становищата на страните, преценени поотделно и тяхната съвкупност, и като съобрази
разпоредбите на закона, прие за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е процесуално
допустима. На 02.09.2021 г. Ив. Ст. Ив. и Ив. Д. Ив. - служители в РД „АА“ гр.Русе
осъществявали контрол над движещите се по път, отворен за обществено ползване ІІ-51
превозни средства, по отношение максимално допустимо общо тегло, осови натоварвания и
габаритни размери на натоварените ППС. Двамата били застанали на отбивката преди с. К.,
община П., като за целите на осъществявания контрол били снабдени с мобилна електронна
везна Eliauto EX 101 с фабр.№ ********* и сертифицирана ролетка BMI 5 м, с фабр.№ 1336.
Около 18.00 ч. длъжностните лица спрели за проверка съчленено пътно превозно средство с
пет оси: МПС с две оси – влекач „***“ с рег.№ РВ 7634 КХ от категория N3, с прикачено
полуремарке „***“ с рег.№ *** от категория О4, което било управлявано от жалбоподателя
Г. ИВ. ПЛ.. Водачът по-рано съшият ден бил натоварил в камиона и полуремаркето дървен
материал, който превозвал по маршрут с.М.-гр.В.Т.. При извършената проверка,
посредством ролетка и мобилна електронна везна било извършено замерване на товара на
трите оси на полуремаркето, при което било установено, че сумата от натоварването на
тройната ос е 26 700 кг, представляващо сбор от: 8 950 кг + 8 700 кг + 9 050 кг, при
максимално допустимо натоварване от 24 000 кг, установено в Наредба № 11 от 03.07.2001
г. на МРРБ за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС. За извършеното измерване и
установеното превишение от 2 700 кг, била издадена кантарна бележка № 0080 от
02.09.2021 г. /приложена/. Веднага след това бил съставен и АУАН серия А-2020, №
293636 (приложен) за нарушение по чл.139,ал.1,т.2,пр.3 от ЗДвП, във вр. с
чл.7,ал.1,т.3,б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, с който водачът също се запознал
и подписал без възражения, като допълнителни писмени такива не постъпили и в 3-дневния
срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН. При така установеното от фактическа страна било издадено и
атакуваното в настоящия процес НП № *** г. на Директор РД „АА“ гр.Р. връчено лично на
нарушителя на 11.10.2021 г.
2
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства,
както и от показанията на св.Ив. Д. Ив., като видно от наведените в жалбата доводи и
становището на адв.П. в с.з., същата не се оспорва от жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира,
че жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната
отговорност не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване
на производството по налагане на административно наказание. От приложените по
преписката доказателства се установява, че използваните при проверката технически
средства съответстват на нормативните изисквания, тъй като са преминали успешно
периодичната проверка за техническа годност.
С оглед установените в хода на извършената проверка обстоятелства съдът
намира, че правилно както в АУАН, така и в НП на административното нарушение е дадена
правна квалификация по чл.139,ал.1,т.2,пр.3 от ЗДвП, който въвежда задължение към
движещите се по пътя превозни средства да бъдат с размери, маса и натоварване на ос,
които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. От друга страна, съгласно чл.7,ал.1,т.3,б.”б” от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства
допустимото максимално натоварване за натоварванията на ос на една тройна ос на
ремаркета и полуремаркета е 24 000 кг, докато управляваното от жалбоподателя е било
натоварено с
26 700 кг, т.е. налице е претоварване от 2 700 кг , за което водачът П. не е имал съответно
разрешение за движение на тежко ППС от администрацията управляваща пътя.
Процесното ППС отговаря на легалната дефиниция за „извънгабаритни
ППС“, дадена в §1, т.1 ДР на цитираната по-горе Наредба № 11/2001г. на МРРБ, където е
посочено, че такива са извънгабаритните ППС по чл.2 и/или тежките ППС по чл.3,
извънгабаритните и тежките ППС включват основно следните категории: М2, М3 и техните
ремаркета от категория О и N2, N3 и техните ремаркета от категории О3 и О4. От
приложените по делото доказателства касаещи вида на ППС не е спорно, че процесното
пътно превозно средство – МПС с две оси – влекач марка „***“ с рег.№ РВ 7634 КХ е от
категория N3, а прикаченото полуремарке „***“ с рег.№ *** е от категория О4.
Видно от приложеното НП, наложеното административно наказание глоба е с
правно основание чл.177,ал.3,т.1,пр.3 от ЗДвП, която предвижда наказания глоба в размер
от 500 до 3000 лв. за водач, който без да спазва установения за това ред, управлява ППС с …
натоварване на ос, което надвишава нормите, определени от МРРБ. Съдът намира, че е
налице че е налице пълно съответствие между фактическата обстановка, констатирана от
контролните органи и правната квалификация, дадена от наказващия орган в издаденото
НП. Съобразявайки изложеното по-горе, съдът приема, че жалбоподателят П. е нарушил
разпоредбата на чл.139,ал.1,т.2,пр.3 от ЗДвП, във вр. с чл.7,ал.1,т.3,б.“б“ от Наредба №
3
11/03.07.2001 г. на МРРБ като на посочената дата, час и място е управлявал тежко ППС по
път отворен за обществено ползване без разрешение от администрацията управляваща пътя.
От субективна страна деянието е извършено по умишлено, под формата на евентуален
умисъл (по смисъла на чл.7,ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.11,ал.2,пр.2 от НК), тъй като
жалбоподателят несъмнено е бил запознат количеството натоварен дървен материал преди
започване на превоза, доколкото е присъствал на неговото товарене, с което априори се
опровергава възможността за изключване на умисъл. Налице е и вторият критерий –
задължение за предвиждане на неправомерния резултат тъй като нарушителят като водач на
тежко ППС е бил длъжен да се движи по път отворен за обществено ползване ІІ-51 само
след съответно предварително специално разрешение, с което той безспорно не се е бил
снабдил към датата на извършване на превоза.
От друга страна съобразявайки посоченото по-горе и направеният правен
извод, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
описаното в акта и НП административно нарушение съдът счита, че
административнонаказващият орган не се е съобразил изцяло разпоредбата на чл.27 от
ЗАНН, като е определил наказанието в размер над минималния, предвиден в
чл.177,ал.3,т.1,пр.3 от ЗДвП за това нарушение – размер, който се явява несъответен на
извършеното първо нарушение от този вид, неговата обществена опасност и личната
обществена опасност на нарушителя, поради което следва да бъде намалено до възможния
специален минимум от 500 лв. /петстотин лева/. Съдът намира за необходимо да напомни на
АНО, че когато определя по-тежко по размер наказание е задължен /по арг. от чл.27,ал.2 от
ЗАНН/ да вземе предвид и имотното състояние на нарушителя, както и разбира се да изложи
конкретни мотиви относно тази си преценка. Това задължение на АНО е дължимо от него
ПРЕДИ да наложи наказанието и в негова тежест е да докаже, че посоченото обстоятелство е
изследвано, респ. отчетено, и че наложения размер на наказанието е съобразен с него /виж в
т.см. р.№ 118 от 16.09.2016 г. по кнахд № 96/2016 г. и р.№ 21/16.02. 2018 г. по кнахд №
158/2017 г. на ТАС/. В случая следва да се има предвид, че се касае за първо нарушение и то
свързано с несъществено претоварване на ППС, поради което съдът намери,че не са налице
обстоятелства, които да завишават обществената опасност на деянието до степен,
обуславяща налагане на наказание в този завишен размер. Ето защо съдът намери, че
наложеното за това нарушение административно наказание глоба от 1 500 лв. следва да бъде
намалено до възможният минимум от 500 лв. /петстотин лева/ - размер, в който наказанието
съответства на критериите по чл.27 от ЗАНН и съдържа нужния потенциал за постигане
целите по чл.12 от ЗАНН.
По отношение претенцията за присъждане на разноски съдът намира за
необходимо да посочи следното: В настоящата си редакция чл.63,ал.3 от ЗАНН предвижда,
че в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК, а съобразно чл.143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
4
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. В нормативната уредба липсва разпоредба уреждаща присъждането на разноски при
изменение на НП, в частност при намаляване размера на наложената санкция. Настоящият
състав застъпва становището, че доколкото е доказан състава на извършеното
административно нарушение и доколкото е редуциран само наложения размер на санкцията
/т.е. жалбата е частично основателна/, не следва да се присъждат разноски на жалбоподателя
тъй като реално АНО успешно е доказал в процеса осъществяването на нарушението /в т.см.
виж и опр.№ 6/01.04.2021 г. по кнахд № 21/ 2021 г. на ТАС/.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА НП № *** г. издадено от Директора на РД“АА“ гр. Р. с което и
на основание чл.177,ал.3,т.1,пр.3 от ЗДвП, на Г. ИВ. ПЛ. от гр. П., ул.“***“№55, ет.14,ап.66,
ЕГН-**********, действащ чрез пълномощник адв. М.Г. П. от АК-П., със съдебен адрес
с.П., обл.П., ул. „***, е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 лв. за
нарушение по чл.139,ал.1,т.2,пр.3 от ЗДвП, във вр. с чл.7,ал.1,т.3,б.“б“ от Наредба №
11/03.07. 2001 г. на МРРБ, КАТО НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание глоба
на 500 лв. (петстотин лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Търговищки административен съд на основанията,
предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5