№ 47
гр. Враца, 06.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Росица Ив. Маркова
Мирослав Д. Досов
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20221400500541 по описа за 2022 година
Производство по чл. 248, ал.3, във връзка с чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на "Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от
юрк. Е. И., срещу Определение № 1612 от 24.10.2022г., постановено от
Районен съд по гр. д. № 688/2022г., в частта за разноските.
В частната жалба се развиват правни съображения във връзка с
оказването на безплатна правна защита на основание чл. 38, ал.1 т.2 от Закона
за адвокатурата и определянето на адвокатското възнаграждение в такива
случаи. Цитира се съдебна практика и като се излагат обстоятелства във
връзка с развитието на заповедното и исково производства, се поддържа, че
адвокатското възнаграждение не следва да се присъди на основание чл. 7,
ал.7, във връзка с ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Прави се искане, в случай че съдът приеме, че на длъжника
се следват разноски, то следва по аналогия да намери приложение чл. 6, т.5,
вр. с § 1 от ДР на Наредба № 1 от 2004г., тъй като подаването на възражение
по чл. 414 ГПК е най-близко до посочените в разпоредбата действия на
адвоката и следва да се присъдят разноски в общ размер 50.00 лева.
Частният жалбоподател настоява, че в исковото производство не следва
да се присъждат разноски в размер на 300.00 лева на адв. Д. М.. Поддържа
също, че в производството за изменение на решението в частта за разноските
1
такива не се дължат.
Искането на частния жалбоподател е обжалваното определение да бъде
отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
Чрез пълномощника си адв. Д. В. М., от АК-Плевен ищцата В. Й. Т.,
ЕГН ********** е подала отговор, с който оспорва частната жалба и моли
обжалваното определение да бъде потвърдено. В частната жалба се излагат
обстойни правни съображения в подкрепа на становището, че разноските за
оказаната безплатна адвокатска защита са определени правилно.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано и
с правен интерес лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество,
частната жалба е неоснователна.
Производството пред районния съд е образувано по предявен от В. Й. Т.
срещу "Агенция за събиране на вземания" ЕАД иск с правно основание чл. 26,
ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че уговорената клауза по чл.8 от
Договор за паричен заем № 374360 от 25.11.2019г., по силата на която дължи
на ответника неустойка в размер на 223.36 лева, е нищожна, като сключена в
нарушение на разпоредбите на чл. 11 и чл. 19 ал.4 от ЗПК, вр. чл.22 от ЗПК,
както и чл. 143, ал.1 и чл. 146 от ЗЗП.
С постановеното по делото Решение № 473 от 05.08.2022г. районният
съд е уважил предявения установителен иск и на основание чл. 38, ал.2, вр. с
чл.38 ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата е осъдил "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД да заплати на адв. Д. М. сумата 300.00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
По молба на ответника по чл. 248 ГПК е развито производство за
изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.
С обжалваното определение районният съд е намерил молбата за
неоснователна и е оставил същата без уважение. За да достигне до този краен
извод, районният съд е приел следното:
По делото е представен сключен между ищцата и адв. М. договор за
правна защита и съдействие, в който е посочено, че процесуалното
представителство и защита на ищцата се осъществява безплатно на
основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата за оказване на помощ на
2
материално затруднено лице. Предвид тази уговорка между страните, съдът е
определил адвокатското възнаграждение в минималния размер от 300.00 лева
в условията на чл. 7, ал.2,т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
В мотивите на обжалваното определение е цитирано Определение № 515
от 02.10.2015г. по ч.гр.д № 2340/2015г. на ВКС, І т.о. , в което е прието, че за
уважаване на искането по чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата е достатъчно
по делото: да е била осъществена правна помощ, без данни за договорен в
тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал.2 от ЗА;
наличие на заявление, че предоставената правна помощ е договорена като
безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на
насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК.
Районният съд е цитирал в мотивите си и приетото в посоченото
определение на ВКС, че съгласно мотивите на т.1 от ТР №6/2022г. на ОСГТК
на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а
писмената форма е за доказване. Следователно, дори липсата на писмен
договор не е пречка да бъде удостоверено в процеса постигнатото съгласие,
че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за
адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно. Изявленията за наличие
на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38 ал.1 от
Закона за адвокатурата обвързват съда и той не дължи проверка за
съществуването на конкретната хипотеза. Принципът на чл.36 ал.1 от Закона
за адвокатурата е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а
размерът му, за разлика от хипотезата на чл.36, ал.3 от Закона за
адвокатурата, се определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38,
ал.2, в рамките на предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съставът на районния съд е намерил за неоснователно възражението на
ответника, че съдът дължи проверка и че ищцата не е материално затруднено
лице по смисъла на чл. 38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата. Приел е също,
че съгласно чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение за оказаната от него правна помощ и съдействие в
случаите по чл. 38, ал.1, т.1 – т.3 от Закона за адвокатурата, когато
насрещната страна е осъдена за разноски, като съдът определя
3
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.
36, ал.2 от Закона за адвокатурата. От това районният съд е достигнал до
извод, че за да възникне правото на адвоката на възнаграждение в тази
хипотеза, предпоставките са две: да е оказана безплатна адвокатска помощ на
лица, посочени в т.1 до т.3 на ал.1, и в съответното производство насрещната
страна да е била осъдена за разноски. Прието е също, че нито адвокатът,
оказващ правната помощ, нито страната, на която тя е предоставена, следва да
доказват наличието на основанието, а именно – че лицето, на което се оказва
помощта, попада в една от изброените в чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата
категории лица, като е достатъчно да се представи договор за правна помощ и
в него да е отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията на чл.
38 от Закона за адвокатурата. В мотивите на обжалваното определение е
цитирана непротиворечива практика на състави на ВКС.
Нататък в мотивите на обжалваното определение се сочи, че
минималния размер на адвокатското възнаграждение е винаги гарантиран в
съответствие с принципа за възмездност на адвокатския труд, като дори при
липса на договор и хипотезите на чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата,
предпоставка за заплащането на този минимален размер е единствено
постановяването на позитивно за страната решение, когато тя е
представлявана от адвокат, и в този случай интересите на противната страна
не са накърнени.
На следващо място в мотивите на определението е обърнато внимание и
на това, че всички искания, свързани с присъждане на разноски, или
възражения срещу претендираните от насрещната страна такива, следва да
бъдат заявени от страните до приключването на устните състезания в
съответната инстанция, по аргумент от чл. 80 от ГПК. Посочено е също, че
съгласно т.11 от ТР №6/06.11.2023г. на ОСГТК на ВКС, претенцията за
разноски по чл. 80 от ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в
съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция, и това е моментът, до който могат да се представят
доказателства за заплащане на разноските, за да могат да бъдат присъдени с
крайния съдебен акт, съобразно чл. 81 от ГПК. В тази връзка в определението
е посочено, че ответникът не е оспорил предпоставката по чл. 38 ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата до приключване на устните състезания, поради което
след изчерпването на тази фаза съдът следва да постанови своя съдебен акт, а
4
страните не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими
и свързани с фази на производството, които са вече приключени, както и да
въвеждат нови искания, включително и такива, свързани с разноските и
техния размер.
Настоящият въззивен състав приема, че при постановяването на
обжалваното определение не са допуснати процесуални нарушения и
правилата на материалноправната уредба на безплатната адвокатска защита са
приложени правилно. Налице са предпоставките за потвърждаване на
определението чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд.
По изложените съображения Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1612/24.10.2022, постановено от Районен
съд-Враца по гр.д.№688/2022г.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5