ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 266
гр. Перник, 14.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно частно гражданско дело № 20221700500162 по описа за 2022 година
Образувано е по частна жалба „Юробанк България“ АД, подадена чрез адв.С.З., против разпореждане №
1685 от 09.02.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 465/2022 г. по описа на РС-Перник, в частта, с която е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК срещу длъжника К.
С. Н. и А.О. Н. за сумата от 84.00 лв., представляваща – разходи заплатена такси за уведомяване чрез ЧСИ.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на атакуваното разпореждане, тъй като същото не
е съобразено с материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че таксите са сторени във връзка с обявяването
на предсрочна изискуемост от „Юробанк България“ АД на вземането си срещу неизправния кредитополучател,
като последният следва да ги заплати и които следва да бъдат възстановени от него на осн. чл. 78 ЗЗД, тъй като
същата не представлява такса, свързана с управлението на кредита, каквато забрана се съдържа в нормата на чл.
10а, ал.2 от ЗПК. Представени и приложени по делото са платежни нареждания към заявлението по чл. 417 ГПК, с
които се доказва, че претендираните разходи са реално направени и дължими. Също така нотариалните разноски
за уведомяване представлявали разход за банката, във връзка с връчването на покана за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредитното заявление. Възражението се основава на ТР № 4 от 18.06.2014 г., т.18 на ВКС по
тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК, а именно че предсрочната изискуемост на вземането, произтичащо от договор за
банков кредит настъпва, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила това на длъжника, за което заявителят трябва да представи доказателства заедно с извлечение от сметка.
Предвид това, счита че разходите по това необходимо уведомяване следва са в тежест на неизправната страна.
Поради което моли за отмяна на атакуваното разпореждане, вместо което да се постанови издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираната сума. Претендират се разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 4 ГПК препис от частната жалба не се връчва на насрещната страна.
Въззивният съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, както и
служебно всички правно релевантни факти, съгласно ТР № 6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, за да се произнесе
прие следното:
Производството по ч.гр.д. № 465/2022 г. на РС-Перник е образувано по заявление за издаване на заповед
по чл. 417 от ГПК на „Юробанк България“ АД срещу К. С. Н. и А.О. Н. с искане за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводни книги, с които се
установява вземане по кредитна сделка № *** Претендират се суми за главница в размер на 5721.83 лв.,
възнаградителна лихва в размер на 1151.40 лв., мораторна лихва от 347.22 лв., такси в размер на 66.50 лв. и
нотариални такси в размер на 84 лв., ведно със законната лихва върху вземанията, считано от датата на подаване
на заявлението до окончателното й изплащане. В т. 9 от заявлението заявителят е посочил, че по силата на
1
сключения договор от *** заявителят е предоставил на К. С. Н. и А.О. Н. кредит в размер на 7165 лв., като са
посочени конкретни параметри на договора и задължения на страните. Поради неизпълнение на задължението на
длъжника да погаси дължимите му суми, заявителят упражнил правото си да прекрати договора и да обяви
цялото задължение на длъжника за незабавно изискуемо, чрез връчване на нотариална покана.
За така заявените суми, с изключение на претенцията за нотариални такси в размер на 84 лв., е издадена
заповед за изпълнение №230/02.09.2022 г. и разпореждане за незабавно изпълнение. С атакуваното разпореждане
е отхвърлено заявлението в тази част по съображения, че искането противоречи на чл. 33, ал.1 ЗПК. В случая
заявителят е претендирал лихва за забава, наред с вземането на нотариални такси. Според съда е недопустимо под
формата на такси да се начислява обезщетение за забавено плащане над размера на законната лихва, което
противоречи и на чл. 143, т. 5 ЗЗП. Освен това от представените към договора документи не се установявало
хипотезата на начисляване на сумата, нито какви конкретни дейности се предвижда да бъдат осъществени чрез
заплащането й. Районният съд е посочил също, че не съществува изискване уведомяването за предсрочната
изискуемост на кредита да се извършва чрез нотариус и това, че заявителят е избрал да ползва такива услуги на
значителна стойност, не предполага възлагането им на длъжника, още повече, че в случая са ползвани услугите на
трима нотариуси за изпращане на едно и също уведомление.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът след като съобрази
приложимото право от правна страна прие следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като депозирана от легитимирана страна, в предвидения
едноседмичен срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество се явява
неоснователна, с оглед следното .
Предвид систематичното място и съдържанието, точният смисъл на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК е напълно ясен
и обосновава, че освен за формалната редовност, заповедният съд е длъжен и без да е налице възражение по чл.
414 ГПК от длъжника да извърши служебно и проверка дали предявеното със заявлението вземане не
противоречи на закона и/или добрите нрави, а съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК (обн. ДВ, бр. 100/2019 г.) - и дали
не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това.
Постоянна е практиката на Окръжен съд - Перник, включително и тази на настоящия въззивен състав,
изложена по повод множество идентични казуси, че с оглед предмета, страните, правата и задълженията
процесният договор е за потребителски кредит по см. на чл. 9 ЗПК и споразумение, имащо за цел или резултат
заобикаляне изискванията на ЗПК, е нищожно на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Предвид естеството на претенцията за разходи за уведомяване на длъжника за настъпила предсрочна
изискуемост на договора за банков кредит, настоящият състав намира, че тези разноски се претендират поради
забава на длъжника да изпълни задължението си, която е обусловила изменението на съглашението, чрез промяна
на падежа на задължението. Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК, разпоредбата на който е приложим към процесния
договор, при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата.
По силата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира само такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като посочване на вземането като разноски по
изпълнението по смисъла на чл. 79, ал. 1 ГПК не променя факта, че това задължение не съответства на никаква
допълнителна услуга, предоставяна от заемодателя. Дейността по изготвяне и връчване на уведомления по чл. 60,
ал. 2 ЗКИ, по естеството си не касае допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а е във
връзка с извънсъдебното събиране на задължението, следователно не попада в изброените в чл. 10а, ал. 1 ЗПК
услуги /в този смисъл решение № 345/9.01.2019 г. по т. д. № 1768/18 г. на ВКС, II ТК/.
Дори и да се приеме, че става дума за услуги, свързани с договора за потребителски кредит, то те са такива
по управление на кредита. Поради това претендирането им от потребителя противоречи и на забраната на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за
2
управление на кредита.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че заплащането на направените от заявителя
разходи в размер на сумата от 84.00 лв., за връчване на уведомление по чл. 60, ал. 2 ЗКИ до длъжника, което се
претендира със заявлението, противоречи на закона и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК правилно и
законосъобразно районният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение за тази сума.
Предвид на това разпореждането на заповедния съд в обжалваната му част следва да се потвърди, а
подадената против него частна жалба - да се остави без уважение като неоснователна.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1685 от 11.02.2022 г., постановено по ч.гр.д.№ 465/2022 г., по
описа на РС-Перник, в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжниците К. С. Н. и А.О. Н. за сумата от 84.00 лв.,
представляваща разходи за заплатена такси за уведомяване чрез ЧСИ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3