Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 26.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети февруари две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
16855/2018година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по предявени от „К.Б.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***
срещу С.С.П.,
ЕГН ********** *** обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл.
99 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: 350лева, представляваща неплатена главница по договор за кредит №
**********/16.10.2015г., сключен между „4Финанс” ЕООД и С.С.П.,
вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца по силата на договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ № BGF-2018-005/01.02.2018г. и 79,47лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
07.11.2015г. до 31.01.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 07.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът излага твърдения, че на 16.10.2015г. между
„4Финанс” ЕООД, опериращо на пазара с търговска марка „Вивус“
и ответника е сключен договор за кредит № ********** по реда на чл. 6 ЗПФУР.
Договорът е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3 вр.
чл. 2 ЗПФУР, като процедурата по сключването му е била подробно описана в ОУ.
Кредитополучателят е подал заявка за отпускане на кредит след регистрация в
системата на „Вивус“ на интернет страница www.vivus.bg, на която са предоставени ОУ, които кредитополучателят е приел, както и
Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация. След подаване
на заявката за отпускане на сумата от 350лева, проект за договор е предоставен
на ответника на интернет страницата на „Вивус“. Договорът е приет от ответника
чрез натискате на бутон „подпиши“, с което
се счита, че всички негови страници са подписани. С това си действие
ответникът е потвърдил прочитането и приемането на ОУ и Стандартния европейски
формуляр, както и желанието си за превеждане на отпуснатата в заем сума по
посочения от него начин- чрез Изипей на същия ден. Кредитът е отпуснат за срок от
21дни с падеж 06.11.2015г. Доколкото договорът е бил първи по ред, то такси и
лихви по него не са начислявани. Твърди се, че ответникът не е изпълнил
задължението за връщане на така отпуснатата сума на падежната дата. Затова,
съгласно т.13.3 от ОУ от 07.11.2015г. е започнало начисляване на наказателна
лихва формирана в случая в размер на основния лихвен процент на БНБ 10,01%
върху неизплатената сума за периода на просрочието.
Въпреки отправяните на три пъти покани до ответника за доброволно изпълнение на
задължението му, такова не е последвало. На 01.02.2018г. по силата на договор
за цесия, ищецът придобил вземането по договора за кредит. Въз основа на
изрично упълномощаване от цедента, ищецът е изпратил до ответника уведомление
за извършената цесия, което е останало неполучено. Затова и с настоящата искова
се прави такова. Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника адв. А..
Твърди, че не е бил уведомен за извършената цесия, поради което и не дължи
процесните суми. Оспорва между него и ищецът да има договорно правоотношение.
Оспорва договора за заем, доколкото липсвал подпис на представляващия
дружеството заемател. Твърди, че не дължи
претендираните суми, доколкото договорът за заем бил нищожен поради неспазване
изискванията на чл. 10, чл. 11 и чл. 12 ЗПК, като сключен в нарушение на
добрите нрави и в противоречие със закона предвид прекомерност размера на договорната
лихва и ГПР. Твърди, че договорът не е породил действие като нищожен при
условията на чл. 22 вр. чл.11, ал.1, т.7-12 и т. 20 ЗПК и чл. 21, ал.1 и ал. 2 вр. чл. 32, ал. 4 ЗПК. Счита, че уговорката за договорна
лихва противоречи на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Искането е за отхвърляне на исковете.
В проведеното открито
съдебно заседание ищцовото дружество, редовно уведомено чрез процесуален
представител с писмено становище поддържа исковата молба.
Ответникът се
представлява в съдебно заседание от особен представител адв. А.. Поддържа
отговора, а по същество искането е за отхвърляне на исковата претенция.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, и приложимите материални норми, съдът
приема за установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:
Предявени са осъдителни
искове по чл. 99 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Предмет на исковата
претенция са суми, представляваща непогасено от ответника задължение по № **********/16.10.2015г., сключен между „4Финанс”
ЕООД и ответника, вземанията по който са прехвърлени от кредитодателя в
полза на ищеца по силата на договор за цесия от 01.02.2018г.
Така очертаният предмет
на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него факти относно съществуване на спорното
право: валиден договор за цесия, с предмет съществуващо вземане към ответника в
търсения размер; факта и момента на уведомяване на ответника от предишния
кредитор за извършеното прехвърляне на вземането; валиден договор за
потребителски кредит № **********/16.10.2015г.,
сключен между „4Финанс” ЕООД и ответника, по който цедентът е предоставил на ответника сума пари и нейния
размер; дължимост на наказателна лихва и нейния размер; изпълнение на задълженията на цедента, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно
предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по
кредита и индивидуалното договаряне на
условията по договора; договаряне размера на лихвата в съответствие с типични
разходи на кредиторите и обичайна печалба.
От ангажираните по
делото писмени доказателства и експертно заключение се установява следното:
С договор за прехвърляне
на вземания BGF-2018-005 от 01.02.2018г., „4Финанс” ЕООД като цедент
прехвърля на цесионера „К.Б.” ЕООД свои вземания към
длъжници, описани в приложение № 1 към договора, включващо и това към длъжника С.С.П., вписано под № 392. Вземането е достатъчно
индивидуализирано, като е посочен договорът с неговите номер, дата на сключване,
краен срок за издължаване, отпуснатия по него кредит, размер на дължимото по
договора към датата на цесията, в т.ч. главница, договорна лихва, такси. Договорът е валиден
и с постигнатото съгласие по него вземането от
стария към новия му носител е преминало, което обуславя и активната материалноправна легитимация на ищеца по иска. Цесията е
потвърдена от цедента. С изрично пълномощно цедентът
е упълномощил цесионера по повод уведомяване длъжника
за прехвърляне на вземането. Към исковата молба е приложено изрично уведомление
до длъжника за така извършената цесия. Вярно е, че то не е връчено на
ответника, доколкото пратката е останала непотърсена. Този факт обаче е без
правно значение, доколкото първо няма законова пречка и съдебната практика
приема, че уведомяването може да бъде извършено и в хода на процеса, в т.ч.
чрез особен представител, след като уведомлението е приложено към исковата
молба. Извън това, уведомяването би имало значение в случай на твърдения
длъжникът да е извършил погашения на дълга към стария кредитор, предхождащо
уведомяването му за цесията, каквито изначално липсват.
Новият кредитор- ищецът, е заместил цедента, с което е
настъпило и частно правоприемство, като вземането е преминало върху новия
кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
От представения по делото договор за кредит № **********/16.10.2015г.
се установява, че между „4Финанс” ЕООД и ответника е бил сключен договор за кредит,
по силата на който на последния е предоставен кредит в размер на 350лева. Посочено
е, че сумата следва да се усвои чрез Изипей. Срокът
на договора е 21дни, с краен срок на издължаване 06.11.2015г. Изрично е
посочено в договора, че същият се сключва електронно в съответствие с
процедурата предвидена в ОУ, които кредитополучателят е удостоверил, че е
получил, съгласява се с тях и ги приема. В ОУ /чл.1/ е предвидено, че
кредитополучателят подава искане за отпускане на кредит в съответствие с формуляра
предоставен на интернет страница www.vivus.bg или по телефон, като декларира, че информацията предоставена с формуляра
на искането е вярна. С подаване на искането кредитополучателят потвърждава и
истинността на попълнените данни. Съгласно чл. 3 договорът се счита за сключен и
влиза в сила от датата на потвърждаването му по електронната поща от кредитора
и извършване на паричния превод, след като предварително кредитополучателят го
е приел на началната страница или подписал на хартиен носител. Страните са се
съгласили, че съобщенията по ел.поща потвърждаващи приемането на договора имат
сила на саморъчни подписи в съответствие с чл.13, ал. 4 ЗЕДЕП. След сключване
на договора, кредиторът незабавно превежда сумата на кредитополучателя. В чл. 4
са посочени и компонентите на ГПР. Съгласно чл.13.3, в случай на забава в
плащанията, кредитополучателят дължи надбавка за наказателна лихва, прибавена
към договорения лихвен процент в размер на законовата лихва върху неизплатената
сума за периода на просрочие, като към датата на
сключване на договора, наказателният лихвен процент за просрочие
възлиза на 10,01%.
Процесният договор като сключен такъв от разстояние, следва да отговаря на
изискванията въведени от специалния закон ЗПФУР. Легалната дефиниция на този тип договори се
съдържа в чл. 6 ЗПФУР- договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние
- едно или повече. Според пар. 1, т. 2 ДП на ЗПФУР, средство
за комуникация от разстояние е всяко средство, което може да се използва за
предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо
присъствие на доставчика и на потребителя.
Същевременно, процесният
договор попада в хипотезата на чл. 9 ал. 1 ЗПК, тъй като не е сред изключенията
посочени в чл. 4 /в редакция към датата на сключването му - ДВ, бр. 35 от 2014г., в сила от 23.07.2014г./. В чл.
18 ЗПФУР е разписано задължението на доставчика да докаже, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне информация на потребителя, че е спазил
сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2, както
и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и ако е
необходимо за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има
право да се откаже от сключения договор. За доказване предоставяне на
преддоговорна информация, както и на изявления отправени по ЗПФУР, се прилага
чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления- ЗЕДЕУУ. Или, налага се извод, че
съгласието на потребителя за сключване на договор за финансови услуги от
разстояние следва да е изразено по ясен и недвусмислен начин, и без такова да е
дадено изрично, не може да се приеме, че е възникнало соченото договорно
правоотношение. В случая ответникът е оспорил възникване на договорно правоотношение
с цедента. Съгласно чл.2, ал. 1 и ал. 2, чл. 3, ал.1 ЗЕДЕУУ, електронното
изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може да
съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано на
магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено,
съставлява електронен документ. За електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за
установяване на неговото авторство, а подписан документ е само този електронен
документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. Съгласно чл. 13, ал. 4
ЗЕДЕУУ при съгласие на страните може да се придаде на обикновения
електронен подпис стойността на саморъчен. В случая, както се посочи страните по
договора изрично са се съгласили, че съобщенията по ел.поща потвърждаващи
приемането на договора имат сила на саморъчни подписи. Следователно, по тяхната
изрична воля на електронният документ е придаден вид
на подписан такъв, от което следва, че той притежава доказателствена сила по
смисъла на чл. 180
ГПК.
За доказване твърденията на ищеца, че именно ответникът е
автор на електронното изявление за сключване на процесния договор, по делото е
изслушано заключение на в.л. по допусната съдебно- техническа експертиза, което
като неоспорено от страните и изготвено от в.л. с нужната компетентност и след
направата на нужните проучвания, съдът възприема в цялост. От него става ясно,
че ответникът има направена регистрация в онлайн платформата на интернет
страница www.vivus.bg с попълнени лични данни.
Предоставената бланка на Стандартен европейски формуляр е част от стъпките при
регистрация на потребителя с отметка „декларирам, че съм прочел и запознат с
условията на договора“. Завършването на регистрацията е извършено с натискане
бутон „подпиши“. Според в.л. регистрацията изисква попълване на много лични
данни като ЕГН, номер на лична карта, адрес, месторабота, като наред с това се
осъществява и телефонен разговор с оператор, след извършване на справка дали
действително кредитополучателят работи на тази работа. Изисква се и съгласие и
потвърждение на данните. Въз основа на заключението и разясненията на в.л. при
изслушването му съдът приема за доказано твърдението на ищеца, че ответникът е автор
на електронното изявление за сключване на процесния договор, с което и
изискването за форма на договора по чл. 10 ЗПК- писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, следва да се приема за
спазено. Съгласно дефиницията на понятието
"траен носител", посочена в пар. 1, т. 10 ДР на
ЗПК, това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да
съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й
използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена
информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената
информация.
Допълнителен
аргумент в подкрепа на извода, че договорът е валидно сключен са и приетите и
неоспорени от ответника, писмени документи представени от ищеца- разписка за
извършено плащане и представената в оригинал от Изи
пей АД по реда на чл. 192 ГПК- разписка
за получаване от ответника на сумата от 350лева с основание на превода-
процесния договор. Липсват твърдения, респ. доказателства сумата да е била
върната на кредитодателя. Така, в заключение съдът прави извод, че исковата
претенция се явява доказана в своето основание и размер.
Претенцията за обезщетение за забава е заявена в размер
на законната лихва и предвид установената забава в погашенията на дълга и на
основание уговореното в чл. 13 от договора, същата се явява доказана по
основание. Тя е заявена за периода от деня следващ крайния падеж на
задължението /06.11.2015г./, т.е от 07.11.2017г. до 31.01.2018г. /датата на
цесията/ в размер на 79,47лева. Претенцията не е оспорена от ответника по
размер, а след изчислението й от съда с помощта на програмен продукт Апис Финанси, същата се явява доказана и по размер.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани
разноски. Реализираните такива в настоящото производство са в размер 100лева ДТ,
300лева депозит за в.лице, 200лева депозит за особен представител и юк. възнаграждение. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр.
8/24.01.2017г./ и чл. 25, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определя юк. възнаграждение в полза на
ответника в размер на 100лева, отчитайки факта, че липсва фактическа и правна
сложност на спора. Или общият размер на разноските е 700лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.С.П., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
„К.Б.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление *** сумите, както следва: 350лева, представляваща неплатена главница по договор за кредит №
**********/16.10.2015г., сключен между „4Финанс” ЕООД и С.С.П.,
вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца по силата на договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ № BGF-2018-005/01.02.2018г. и 79,47лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
07.11.2015г. до 31.01.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 07.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 99 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.С.П., ЕГН ********** ***
да заплати на „К.Б.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** сумата
от 700лева, представляваща сторени
съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: